winless
Оказва се, че Джемил, похитителят на Сехер, е психопат и тя не е първата му жертва. Ситуацията става още по-опасна, когато братът на Джемил решава да извлече максимална изгода от случилото се и иска огромен откуп от Яман, за да върне Сехер. Вижте какво ще се случи в епизод 531 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 531 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 май 2025 по NOVA.
Яман осъзнава, че Азис няма нищо общо с изчезването на Сехер. Разтревожен от случилото се, Азис също се включва в търсенето ѝ – дори нарушава клетвата, която е дал, за да не се върне към миналото си.
Оказва се, че Джемил, похитителят на Сехер, е психопат и тя не е първата му жертва. Ситуацията става още по-опасна, когато братът на Джемил решава да извлече максимална изгода от случилото се и иска огромен откуп от Яман, за да върне Сехер.
Докато напрежението расте, Зухал замисля нов коварен план.
А междувременно Али събира смелост и прави предложение за брак на Дуйгу.
Лудият Джемил вози Сехер в ръждясалото си камионче, с което иначе разнася туби с вода из града. Сехер лежи на в задната част – безпомощна, с лепенка на устата и вързани ръце. Лицето ѝ е бледо, очите затворени. Все още е в безсъзнание.
Джемил шофира с налудничав блясък в очите. Поглежда към нея през огледалото, а в погледа му има нежност, примесена с лудост.
– Спи, ангелче, спи… – мърмори тихо, почти като приспивна песен.
Изведнъж телефонът му звъни. Джемил рязко отбива камиончето встрани от пътя и вдига, като хвърля поглед към упоената Сехер.
– Ало, батко…
– Джемил, къде си, бе момче? Изчезна уж за една поръчка, а още не си стигнал! Клиентът чака!
– Батко… аз я отвлякох… Край! Тръгваме си! – отвръща Джемил със странно самодоволство.
– Господи… Какво си направил пак?! Ти нормален ли си?! Отново ли ще ни създаваш проблеми?! Веднага се върни обратно! – нарежда му мъжът.
– Не! Не мога да се върна! Няма да дам моето ангелче на никого! Тя е само моя! Отивам си, ясно ли е? – отвръща Джемил.
– Отиваш ли си?! А пари имаш ли?! Къде мислиш, че ще идеш без пукната стотинка?
– Имам… имам стотинки. Те няма ли да ми стигнат? – пита Джемил.
– Не, няма да ти стигнат! Добре, да направим така – ела при мен, ще ти дам пари, а после иди където щеш. Става ли?
– Добре, батко, идвам! Ти си ми брат! Този път ще ми разрешиш, нали? Аз… със своето ангелче ще си отида, където искам, нали?
– Казах ти – ела първо при мен! Ще се видим, ще ти дам парите и после прави каквото искаш! – казва брат му и прекъсва разговора.
Но не осъзнава, че през цялото време не е сам. Един от работниците от склада е наблизо и дочува всичко. Погледите им се срещат.
Братът на Джемил приближава до него с бавни, заплашителни крачки. Очите му са напрегнати.
– Не си чул нищо. Ясно ли е?
Мъжът в склада се поколебава, после кимва бавно, осъзнавайки, че животът му може да зависи от тази тайна.
– Ако кажеш на някого… ще съжаляваш. Завинаги.
По същото време Яман нахлува в кабинета на Азис като буря, помитаща всичко по пътя си. Очите му горят от ярост, а напрегнатите му мускули издават усилието, с което се опитва да удържи гнева си. Диша тежко, сякаш всеки миг може да избухне..
– Къде си я отвел! – изсъсква той, измервайки Азиз с поглед, изпълнен с подозрение.
Докторът повдига вежди, видимо изненадан.
– За какво говориш? – отвръща студено Азиз. – Ако аз я бях отвлякъл, мислиш ли, че щях да седя тук и да те чакам?
Яман се поколебава за секунда. Вижда увереността в изражението на Азис, усеща, че думите му не са лъжа. А и времето го притиска – няма право на грешен ход. Без да каже повече, се обръща рязко и излиза от кабинета.
Още щом вратата се затваря след него, Азис веднага се обажда на приятеля си Тарък, който е полицай.
– Ало, Тарък? – гласът му е напрегнат. – Спешно е. Имам нужда от помощ. Пациентката ми… отвлечена е. Сехер Каръмлъ. Да, същата, за която те помолих да проучиш. Провери всичко – всички камери, всяка следа. Очаквам обаждането ти. Побързай, моля те.
След като напуска клиниката, Яман се връща пред къщата на Сехер. Полицията вече е там – районът е отцепен, разследването тече. Светлини примигват, униформени оглеждат всяко ъгълче, но напрежението във въздуха говори ясно – още няма резултат.
Яман се приближава към Фърат, чието лице е сериозно, но видимо напрегнато.
– Открихте ли нещо? – пита Яман с нетърпение в гласа.
– Все още не. Продължаваме да търсим. Имаш ли съмнения към някого?
– Имам много врагове, но няма доказателства, че това е някой от тях.
– Кога за последно говори със Сехер?
– Около половин час преди да тръгна насам. Щях да я закарам до имението.
Изведнъж погледът му пада върху нещо, което лежи на улицата. Това е малко плюшено мече под формата на ключодържател. В един миг в съзнанието му изплува спомен. Преди няколко дни е видял същия ключодържател в ръцете на мъж, с когото се е разминал на тротоара. Няма никакво съмнение – той е човекът, който стои зад отвличането на Сехер. Яман веднага се качва на автомобила си.
Зухал, който наблюдава как Яман бързо се качва в колата, повдига вежди. Тя забелязва решимостта на лицето му. Сигурна е, че той е открил нещо. Тя трябва да действа веднага. Крайно време е да вкара Азис в играта.
Сехер бавно идва в съзнание. Трудно повдига натежалите си клепачи. Усеща болка в китките и натиск около устата ѝ. Опитвайки се да помръдне, но разбира, че е вързана и със запушен уста. Сърцето ѝ бие като лудо.
До нея стои мъж. Ръката му гали косата ѝ с плашещо нежен жест.
– Не се страхувай – казва той с мек, почти хипнотичен глас. – Няма да ти направя нищо.
Сехер трепери и очите ѝ се разширяват от страх.
– Само ще те погаля по косата… Толкова си красива – продължава похитителят Джемил. – Брат ми скоро ще дойде, ще ни донесе пари. Ще се измъкнем оттук.
Той се навежда още по-близо. Усмивката му трябва да изглежда мила, но е отблъскваща – лицето му се изкривява от лудост.
– Ти си ангел… моят ангел. И винаги ще бъдеш.
Сехер усеща как леден страх завладява тялото ѝ. Тя знае, че трябва да намери начин да избяга, преди да е станало твърде късно.
Пренасяме се в кабинета на Азис. Той крачи нервен на пред-назад, когато му звъни телефона. Асистентката му е. Нервен Азиз ѝ нарежда да отмени всичките му часове. Азиз няма намерение да седи безучастно. Той се обажда на Тарък и го пита, дали има някакви новости.
– Продължаваме да търсим. Ще ти се обадя, когато има нещо – отговаря Тарък.
– Моля те – побързай. Трябва да я намерим, преди да е станало нещо ужасно. – отвръща Азиз.
Въпреки че се е заклел пред себе си, че ще скъса със стария си живот завинаги, ситуацията го принуждава да посегне към пистолета си. Ръцете му се стягат върху хладния метал, сякаш инстинктивно се връща към ролята, от която толкова дълго се е опитвал да избяга.
Когато излиза от клиниката, той е спрян от Зухал.
– Г-н Азиз, добре ли сте? – пита го Зухал, като придобива загрижено изражение. – Да не се е случило нещо?
Мъжът ѝ хвърля бърз поглед.
– Сехер е била отвлечена. Знаете ли нещо за това?
Зухал се преструва на шокирана.
– Какво имате предвид, кой го е направил?
– Още не знам. Ти живееш близо до дома ѝ. Не си ли забелязала нещо подозрително?
Зухал се преструва, че мисли за това.
– Всъщност… няколко пъти видях доставчика на вода да се мотае наоколо – казва тя бавно. – Той ми се стори подозрителен, но си помислих, че преувеличавам, и забравих за това. Трябваше да предупредя Сехер.
Азис я гледа внимателно, анализирайки думите ѝ.
– Това е много ценна информация.
Без да чака нито миг повече, той се качва в колата си и потегля със скърцане на гуми.
Зухал гледа след заминаващия автомобил с триумф в очите.
– Хайде върви и я спаси – говори си сама. – Стани герой за Сехер.
Междувременно Яман отива в склада за вода. Погледът му е мрачен, а тялото му е напрегнато като струна. Той не губи време да говори. Хваща един от работниците и го притиска към стената.
– Говори! Къде е негодникът, който отвлече жена ми?!
Мъжът пребледнява, ръцете му треперят от страх при вида на яростта в очите на Яман.
– Това е Джемил! – изстрелва панически. – Братът на шефа ми! Той… не е наред, шефът ми е бесен на него! Каза му да отиде на тяхното място. Кълна се, това е всичко, което знам!
– И къде е това „тяхното място“?
– Не знам! Моля те, пусни ме!
Яман стиска юмруци, но знае, че няма да успее да измъкне повече информация.
– Запиши ми всичко! Имена, регистрационни номера, всяка подробност, която си чувал или видял! – нарежда той.
Яман веднага изпраща информацията на Недим.
Действието се пренася при Сехер и Джемил. При тях идва братът на Джемил.
– Виж я само… – казва Джемил, поглеждайки я с обожание. – Изглежда като ангел. И е моя. Сега ми трябва само едно – пари. И изчезваме оттук. Бързо, преди да стане твърде късно! – казва с нетърпение Джемил.
– Няма ли най-накрая да ти дойде малко акъл в главата?! – избухва брат му, гласът му трепери от напрежение. – Отново ни завлече в бъркотия! Колко още глупости ще направиш, Джемил?! Колко?!
– Не, батко, този път няма проблем. Наистина. Аз… аз я обичам. Дай ми парите, моля те…
– Ти си пълен идиот! – злобно изсъсква другият. – Същото каза и за онази преди нея! А тази? Тя е съпругата на Яман Къръмлъ! Изобщо осъзнаваш ли в какво си се забъркал?! Ще ни преследва. Ще ни открие. А вече ни е видял. Свършено е с нас. Заради теб!
Изведнъж телефонът на брат му звъни. На екрана се появява входящо видеообаждане.
– Кой ли пък е сега… – мърмори той и отговаря.
На екрана се появява лицето на Яман – очите му светят от гняв.
– Къде сте, негодници?! – изревава той. – Ще ви намеря! Където и да се криете! И ще кажа това само веднъж – ако я докоснете, дори и един косъм да падне от главата ѝ… ще ви унищожа!
Мълчание.
– Чувате ли ме добре? Аз съм Яман Къръмлъ. Ако ѝ причините нещо, вие вече сте си подписали смъртните присъди. Може би не ме познавате. Но съм убивал много като вас.
– Ако тя значи толкова за теб – отвръща хладно братът на Джемил – тогава ще чакаш новини от мен. Ясно ли е?
Прекъсва разговора.
Настъпва напрегната тишина.
– Какво ще правим сега? – прошепва Джемил. – Много ме е страх…
– Ще поискаме откуп. Десет милиона долара. После ще изчезнем.
Недим се обажда на Яман.
– Претърсихме местата, където последно е засечен автомобилът с тези номера – съобщава той. – Имаме досие на тези двама. Опасни са. Особено Джемил – по-малкият. Психически нестабилен. Вече е бил арестуван за отвличане на момиче, но го пуснаха поради липса на доказателства.
Яман усеща как яростта му се надига в него.
– Как сте пропуснали това?! – избухва той. – Нали ми казахте, че районът е безопасен! Как допуснах да оставя Сехер на място, където живеят психопати?! Това е непростимо! Тя може да плати с живота си за нашата грешка!
Малко по-късно Яман получава съобщение: „Ако искаш да пуснем Сехер, приготви десет милиона долара. Ще ти кажем мястото на срещата по-късно.“
Яман не губи време и отговаря: „Искам да я видя! Няма да ви дам и стотинка, преди да говоря с нея!“
Двамата братя най-накрая решават да покажат Сехер на Яман. Включват видеообаждането. Лицето ѝ се появява на екрана – пребледняла, със сълзи в очите, но жива.
– Добре ли си? Не са ти направили нищо, нали? – гласът на Яман трепери, въпреки че се опитва да звучи спокоен.
– Моля те, спаси ме… Много ме е страх! – проплаква Сехер.
– Спокойно. Не се страхувай. Но трябва да ми кажеш – добре ли си? – пита той.
– Не съм… но не са ме наранили. Просто… просто ме много страх.
– Повярвай ми. Ще дойда за теб възможно най-скоро. Ще се погрижа за всичко. Обещавам. Само ми вярвай.Чуваш ли ме? Никога не бих те изоставил. Знаеш го, нали?
– Чух те… – прошепва тя. – Обещай ми, че всичко ще е наред.
– Ще те спася. Няма да се случи нищо. Обещавам. Повярвай ми.
Изведнъж братът на Джемил прекъсва разговора.
– Достатъчно приказки. Гледай – женати е добре. Ако искаш да остане така, приготви парите. Бързо!
Екранът изгасва.
Яман седи няколко секунди, стиснал телефона, очите му горят от решимост. После набира Недим.
– Имам следа. Възможно е Сехер да се намира в склад, близо до сладкарницата „Мелек“, в квартал Бос. Отиди там и вземи записите от всички камери. Ако откриеш нещо – моля те, обади ми се веднага.
Ибо подготвя подарък за Кара по случай годишнината от първата им среща. Изпълнен с гордост и очакване, ѝ поднася внимателно опакована кутийка. Когато тя я отваря, вътре намира… комплект гъби за миене на съдове.
Кара го гледа в пълно недоумение.
– Наистина ли… наистина ли си мислиш, че това е добра идея? – пита тя, стискайки зъби и опитвайки се да не избухне.
– Знаеш ли… – започва Ибо, леко смутен – … те се предлагат в различни цветове.
Кара не издържа, извърта очи и хвърля подаръка на масата. Въздишка на разочарование се изплъзва от устните ѝ.
Известно време по-късно Али разговаря с Кара. Без заобикалки, тя му казва истината в очите – направил е голяма грешка, като е спрял леля си Султан да поиска ръката на Дуйгу.
Думите ѝ го разтърсват. Нещо в него се преобръща. Разбира, че не може повече да губи време. Той вече знае какво иска и какво трябва да направи. Отива в бижутерския магазин, избира годежен пръстен и отива право при Дуйгу.
– Никога няма да те оставя. Няма да се отдалеча от теб. И знаеш ли защо? – прошепва той, приближавайки се той към Дуйгу. – Защото те обичам. Безкрайно.
Дуйгу се задъхва от вълнение, докато той коленичи пред нея, с блеснали очи.
– Защото искам да измина целия си път с теб. Искам да остарея до теб. Да споделим живота си – ден след ден. Ще станеш ли моя съпруга?
Очите ѝ се пълнят със сълзи. Трепереща усмивка се разлива по лицето ѝ. В този миг времето спира.
– Да! – прошепва Дуйгу с треперещ глас.