winless
Яман води жестока битка, за да спаси Сехер! Лудият Джемил я отвежда към скалата, където някога се е разиграла ужасяваща трагедия. В полицейския участък се случва комична ситуация – Кара си мисли, че Ибрахим ѝ е купил пръстен! Вижте какво ще се случи в епизод 532 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 531 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 май 2025 по NOVA.
Яман води жестока битка, за да спаси Сехер!
Лудият Джемил я отвежда към скалата, където някога се е разиграла ужасяваща трагедия.
В полицейския участък се случва комична ситуация – Кара си мисли, че Ибрахим ѝ е купил пръстен!
Азиз също тръгва да търси Сехер. Той отива в склада за вода, но той е заключен и в него няма никой. На улицата среща мъжа, който работи там.
– Затвори магазина и избяга, а? Наистина ли си помисли, че можеш да се скриеш? – в гласа на Азиз звучи гняв, примесен с насмешка. – Не си ли ти този, който работи в склада за вода?
– Недей… моля те, казах всичко на Яман Къръмлъ. Виж какво ми направи! – промълвява мъжът, почти да се разплаче. – Не ме бий повече. Онзи психопат, Джемил… той я отвлече! Брат му му нареди да я закара на тяхното място. Там е Сехер! Кълна се, това е всичко, което знам!
– А къде се намира това място?
– Казвам ти истината! Не знам… същото казах и на Яман. Не съм замесен! Моля те, остави ме!
– Кой знае нещо за тези хора? Говори! – гласът на Азиз е твърд и ледено студен.
– Джемил се върна от Шиле преди няколко месеца. Изглежда наивен, но е опасен. Живееха тук, в квартала. Само знам, че Бюлен живееше в Бейкос. Кълна се, нищо повече не знам!
Азиз мълчаливо подава лист и химикалка.
– Запиши номерата на автомобили те им.
В същото време Азиз вади телефона и се обажда:
– Тарък, мъжете, които отвлякоха Сехер, имат тайно скривалище. Може би е в Бейкос. Помогни ми!
Действието се пренася в склада, където Джемил и Бюлент държат Сехер. Сехер седи с вързани ръце и уплашени очи. Бюлент ходи напред-назад, а след това вади телефона си и набира брат си.
– Джемил, къде си? Донесе ли водата? Добре, не се бави. Трябва да тръгваме. Ще се обадя на Яман Къръмлъ и ще му кажа къде ще се видим.
– Моля те, пусни ме, моля те! – моли го разплакана Сехер.
– Ще те пуснем, когато мъжът ти ни плати – отвръща с престорена усмивка. – Добре, че дойдох. Иначе брат ми нямаше да те остави жива. Нарича те „моят ангел“. Това е единственото, което говори. Затова трябва да оцениш това, че съм тук.
В този момент се чува шум.
– Джемил?! Джемил ти ли си? – пита Бюлент и вади пистолета си.
– Шшт. Ако издадеш и звук… кълна се, ще те убия! – заплашва Бюлент Сехер с пистолета си.
Но зад него вече влиза Яман. Очите му са пълни с ярост, гласът му кънти като гръм:
– Кой си ти, бе? Как смееш да докосваш семейството ми?! Ще те убия, чуваш ли?!
Яман ударя Бюлент и той пада на земята.
– Недей! Не ме бий! – моли се Бюлент.
Камерата ни показва Джемил, който явно е бил в магазина.
– Ангелът ми е жаден, тя ще пие, когато я освободя. Ще галя косата ѝ. – Джемил си говори като в транс.
– Объркал си човека. Ще чупя пръстите и ръцете на всеки, който се доближи до нея. Чуваш ли ме?! – крещи Яман като ударя Бюлент.
– Добре! Стига! Недей! Спри! – моли Бюлент. Яман се спира и поглежда към Сехер.
В същото време Джемил се приближава и вижда автомобила на Яман пред склада.
Яман отвързва Сехер като ѝ говори.
– Вече си в безопасност! Не се страхувай. Аз съм тук. Ще те защитя. Всичко свърши.
В този момент Джемил ударя Яман по главата и той пада в безсъзнание на земята.
–Браво! Навреме дойде! – казва Бюлент на брат си като се опитва да стане от земята. –Той за малко щеше да ни убие. Хайде да вървим!
Джемил взема брат си и го нарамя на гърба си като чувал брашно и като повтаря, че никой няма да го раздели от неговия ангел го заключва в едно от помещенията в склада.
–Яман, моля те отвори очи! – плаче Сехер.
В този момент се връща Джемил.
–Успокой се ангелче мое! – опитва се Джемил да погали Сехер по косата.
–Не ме докосвай! – крещи Сехер.
–Ние ще заминем от тук, далече, далече, а ти ще бъдеш моя ангел! – говори психопата Джемил.
–Не ме докосвай! Остави ме намира, аз не съм ти никоя! – крещи Сехер. –Аз негова жена!
–Аз видях, той няма пръстен на ръката си, а ти също нямаш, затова си моят ангел! – казва Джемил с налудничава усмивка. –Мястото, където ще отидем, е прекрасно. Но първо трябва да се отърва от него. – Джемил сочи Яман.
– Не! Не го докосвай! Моля те! НЕ СЕ ДОБЛИЖАВАЙ! – плаче Сехер.
Джемил отива да вземе пари от брат си и оставя Сехер сама. След малко Яман идва на себе си.
– Толкова се радвам, че отвори очи – казва Сехер.
Ръцете на Яман са вързани, но той събира всичките си сили и се изправя, а след това сяда на стола до Сехер.
–Той не ти причини болка?! Добре ли си? – пита Яман.
–След като ти отвори очите си, аз съм добре – отговаря Сехер. –А ти как си? Той много силно те удари по главата?
–Не се притеснявай за мен, аз съм добре! – отговаря Яман. -А къде е той?
–Той затвори брат си и отиде да вземе от него пари за бензин – обяснява Сехер. –Той и преди е отвлякъл едно момиче и го е убил – казва с треперещ глас тя.
–Погледни ме в очите! Докато съм жив, никой няма да ти навреди. Повярвай ми! Ще видиш, този психопат ще получи заслуженото наказание. Не се тревожи! – отвръща уверен Яман.
– Ако дойде преди да успеем да избягаме… ако това е последният път, в който те виждам… прости ми – казва Сехер. – Държах се ужасно с теб, откакто загубих паметта си. Нараних те, казах неща, които не мислех. Съжалявам. От цялото си сърце съжалявам.
– Това няма значение – отвръща Яман.
– Знам… Знам, че вярваш, че всичко ще се оправи. Но може би вече нямаме време – казва хлипайки Сехер. – Ако не успея да се измъкна оттук… помни, че имам твоя снимка в медальона си. Ако нещо ми се случи – помни това!
– Ще имаме време да говорим за всичко това. Повярвай ми. Кълна се – преживявали сме по-лоши неща от това. И чуй ме добре: никой на този свят не може да ме отдели от теб – казва уверен Яман.
Двамата опират главите си една в друга. След това Яман се опитва да си освободи ръцете.
–Разкажи ми! Къде искаш сега да бъдеш? – пита Яман.
– Не знам. Дори не мога да си го представя. Има ли значение, ако не можем да излезем оттук?
– Опитай! Ние ще се спасим, аз ти обещах! – отвръща Яман.
– Мисля…, че бих искала да съм вкъщи – отговаря Сехер.
– И какво ще направиш там?
– Ще подредя. После ще отида в кухнята и ще ви сготвя нещо за вечеря.
– Значи, вече не си ми сърдита?
– Не! Знам, че ти казах ужасни неща. Съжалявам. Намерих отговорите, които търсех. Аз ти вярвам. Нямам съмнения. – отговаря Сехер. – А ти? Ядосан ли си ми? Ще дойдеш ли на вечеря?
– Разбира се.
– А ти? Къде искаш да бъдеш?
– Мечтите ми са по-големи от твоите – отвръща Яман. –Представям си как вечеряме, ти посягаш да чистиш масата и ме гледаш с блестящи очи. Казваш: „Спомням си всичко – ти, аз, ние.“ После те отвеждам в нашия дом. И започваме отначало. Знам, че мечтите ни ще станат реалност. Просто ми повярвай!
Яман с помощта на Сехер се освобождава от въжето, след което той развързва Сехер.
– Успя! Направи го! Успяхме… заедно! – казва Яман и я прегръща силно, и тя него също.
– Трябва да се махаме оттук – казва Яман, като я повежда навън.
– Чакай… моят медальон! Няма го. Мисля, че падна вътре…
– Не се тревожи. Влез в колата. Затвори вратата. Аз ще се върна за него – казва Яман.
– Как да затворя вратите? – чуди се Сехер в колата.
Яман влиза обратно в склада и след малко намира колието, когато чува Сехер да крещи. Той бързо излиза навън и вижда Джемил да държи Сехер, опрял пистолет в главата ѝ.
– Пусни я! – крещи Яман, стискайки юмруци.
– Не лъжа! Ако се приближиш, ще ви убия и двамата! – заканва се Джемил.
– Ако дръпнеш спусъка, ти ще си мъртвият. Пусни я! – отвръща Яман.
– Ще го направя, ако се наложи. Ако ми се изпречиш на пътя, няма да имам милост и за двамата! – крещи психопата опрял пистолет в главата на Сехер.
– Добре. Успокой се. Какво искаш? – пита Яман.
– Ключовете. Искам ключовете за колата – отговаря Джемил
– Добре… ето ги – Яман хвърля ключа от колата към Джемил. – Не се страхувай. Ще те спася. Ще те намеря. Кълна се.
Джемил взема ключа и заповядва на Сехер да се качи в колата. Тя се дърпа и той със сила я натиква вътре.
– Не се страхувай. Ще те намеря. Обещавам! – крещи Яман.
Яман се връща в склада, разбива вратата на помещението, в което Джемил заключи брат си. Яман притиска Бюлент до стената като му казва, че ще му зададе няколко въпроса, а за всеки грешен отговор, който получи ще му чупи по един пръст, а когато не му останат пръсти ще премине към другите му кости.
– Моля те, не го прави! – проплаква Бюлент.
– Ако не ми кажеш нищо… ще те убия. Последно питам: къде брат ти отведе жена ми? Кажи ми веднага!
– Добре… добре… ще ти кажа.
– Първо ми кажи къде отведе предишното момиче. Той води и жена ми на същото място, нали? Къде е това място? – пита Яман.
– На скалата… по пътя към Шиле има едно селото Саглар. – отговаря Бюлент.
– Защо точно там? Обясни!
– Той е… болен. Беше обсебен от едно момиче. Отвлече я… и я хвърли оттам. Казваше, че така ще стане ангел. Брат ми е луд! – признава Бюлент.
Яман замира.
– Какво… какво говориш?
– Нашата майка… тя падна от една скала и загина. След това брат ми се побърка. Постоянно повтаряше: „Мама стана ангел, отлетя към небето.“ Оттогава… вярва, че ако хвърли някого оттам, той ще се превърне в ангел. Затова го направи тогава. И сега пак е тръгнал натам.
Яман побеснял ударя Бюлент, който пада в безсъзнание на земята. Яман излиза от склада, вади телефона и набира Фърат.
– Здравей, Фърат! До скалите, по пътя за Шиле, близо до село Саглар. Този маниак е хвърлил преди време момиче там. Сега води и Сехер натам.
– Ще изпратя незабавно екипи. Ще затворим пътя. Затворете пътя.
– Внимавайте! Животът на Сехер все още е в опасност!
– Не се притеснявай, ти също внимавай – отговаря Фърат.
В този момент пристига Азиз. Той слиза от колата си и се приближава към Яман.
– Къде е Сехер?!
– Един луд я отвлече. Джемил. Измъкна се, не можах да го спра!
– Какво иска? Къде я е завел? – пита Азиз.
– Брат му е вътре! – казва Яман като се качва в колата на Азиз. –Обади се веднага на полицията!
–Спри! Ей, ти какво правиш? – изненадана е Азиз, но Яман бързо се отдалечава с автомобила му.
Азиз влиза в склада и намира Бюлент, който е проснат на земята в безсъзнание.
– Събуди се. Хайде, събуди се! Стани! – заповядва Азиз на Бюлент, който идва на себе си.
– Къде ме водиш?! – крещи Бюлент.
– Ще намерим кола на шосето. После ще ме заведеш там, където брат ти отведе Сехер. И ако се опиташ да направиш нещо глупаво… ще ти счупя останалите пръсти – заканва се Азиз.
– Добре… ще те заведа… – отговаря Бюлент с разтреперан глас.
В същото време Яман пътува към скалата и се обажда на Фърат.
– Фърат, къде си?
– Всичко е готово. Блокира ли сме пътя към скалата. Чакаме го! – отговаря Фърат.
– Добре. Идвам. Ще я измъкнем оттам – отговаря Яман.
Али е на колене пред Дуйгу. В ръцете си държи отворена кутийка с годежен пръстен.
– Искам никога повече да не се разделяме – казва уверено Али. – Искам всяка сутрин да се будя до теб, да гледам лицето ти до края на живота си. Ще станеш ли моя жена, Дуйгу?
Сърцето на Дуйгу тупти лудо. Поглежда го с невярващо изражение.
– Да… Да! – отвръща с треперещ глас.
Али се усмихва широко, слага пръстена на ръката ѝ и нежно обгръща лицето ѝ с длани.
– Ще бъдем безкрайно щастливи. Всичките ни мечти ще се сбъднат – обещавам!
– Вече съм щастлива – отговаря Дуйгу. Очите ѝ блестят от сълзи. – Мисля, че днес те огорчих, за което съжалявам.
Двамата се качват в колата, но Дуйгу не спира да гледа пръстена си, сякаш все още не може да повярва, че това се случва наистина.
– Предложи ми, защото мислеше, че съм ти сърдита, нали? – подхвърля с игрив усмивка.
Али поклаща глава.
– Не. Винаги съм знаел, че ще го направя. Ти винаги беше част от мечтите ми.
– Кога осъзна това?
– Един ден се хванах, че несъзнателно събирам информация за теб – какъв чай пиеш, какво обичаш да ядеш, как искаш да изглежда домът ти… Знаех всичко. Но исках да знам още. Оттогава мечтата ми не се е променила – ти, аз, дом с двор, дъщеря и син.
Дуйгу поема дълбоко дъх. Иска да запечата този миг завинаги.
– Али… Това наистина ли се случва?
– Да – потвърждава той. – Това е нашата реалност.
– Пръстенът ми е малко голям – забелязва тя.
Али се усмихва.
– Не се тревожи. Ще го оправим бързо. И повече никога няма да го свалиш.
Али взема пръстена, за да го занесе на бижутера, за да го намали. След малко двамата пристигат в управлението. Али иска да каже на всички, че е предложил на Дуйгу и тя се е съгласила, но тя го моли да го запазят в тайна, защото иска първо да каже на майка си.
Али сваля якето си, но не забелязва, че от джоба му пада малката кутийка с пръстена.
По-късно Ибо я забелязва. Той е сам в стаята. Отваря я и зяпва – вътре блести елегантен годежен пръстен.
– Интересно… на кого ли е? – мърмори си, докато го оглежда.
В този момент в стаята влиза Кара. Погледът ѝ веднага пада върху пръстена.
– Прекрасен е! – възкликва и го взема в ръце. Поглежда Ибрахим с нежен поглед. – Наистина ме изненада. Не го очаквах от теб!
Ибо отваря уста да обясни, но променя решението си. Кара го гледа с такава любов, каквато отдавна не е усещал.
– Малко си прекалил, но… толкова е красив. Добре, прощавам ти – казва тя и взема пръстена.
Ибрахим въздъхва с облекчение. С един жест заличава гафа с подаръка за годишнината – комплект гъби. Няма нужда да се връща на тази тема.
Минута по-късно влиза Кирпи и забелязва, че Кара отново се държи мило с Ибрахим.
– Аха, виждам, че си оправихте отношенията! – смее се.
– Да, оправихме ги – потвърждава Ибрахим, доволен.
– Как?
Ибрахим поглежда към пръстена в ръцете на Кара.
– Не питай… Благодарение на пръстена.
Кирпи повдига вежди.
– Брей! Купил си ѝ пръстен! Истински романтик!
Ибрахим се засмива нервно.
– Щеше да е хубаво… ако го бях купил.
– Тогава откъде го имаш?
– Намерих го на пода.
Кирпи се намръщва.
– Аха. И когато го разглеждаше…
– Кара влезе и си помисли, че е за нея – довършва Ибрахим.
Кирпи избухва в смях.
– Имаш проблем, братко! Но сериозно – на кого е? Някой със сигурност го търси.
– Може да е на Фърат! – казва Ибрахим, сякаш получава прозрение. – Беше в Германия. Може да е срещнал някоя и да ѝ е купил пръстен.
– Напълно възможно. А ако го потърси?
– Ще поговоря с него, когато се върне. Не може да ми се сърди – лежеше на пода. А както казват – намереното не е откраднато!
Кирпи го гледа с недоумение и клати глава.
– Ибо, ти си царят на кашите, в които сам забъркваш.
А Кара, не подозираща нищо, усмихната гледа „своя“ пръстен и вярва, че най-после любимият ѝ е направил нещо истински романтично.