winless
Точно когато Джемил се кани да бутне Сехер в пропастта, се появява Яман и пребива психопата. Малко след това пристига и Азиз, който успява да спаси живота на Яман. Вижте какво ще се случи в епизод 533 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 533 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 май 2025 по NOVA.
Точно когато Джемил се кани да бутне Сехер в пропастта, се появява Яман и пребива психопата. Малко след това пристига и Азиз, който успява да спаси живота на Яман.
Благодарение на Ибо, Семра научава, че Дуйгу и Али са решили да се оженят. Как ще реагира тя? А как ще реагира Кара, когато разбере истината за пръстена?
Джемил забелязва полицейските коли, които са блокирали пътя. Той стяга ръцете си върху волана и погледът му става още по-мрачен. Осъзнава, че пътят за бягство е отрязан.
Принуден да промени плана си, той спира колата и насила издърпва Сехер от нея. Тя се спъва, но той не ѝ позволява да спре. Дръпа я за ръката и я повежда през гъстата гора. Клони ударят лицето ѝ, а неравната почва затруднява ходенето ѝ.
След известно Джемил продължавайки да дърпа Сехер за ръката стигат до ръба на една скала.
– Защо дойдохме тук? – пита Сехер, като се опитва да овладее страха си.
– Защото ще станеш ангел. Ще полетиш оттук и по този начин ще останеш красива завинаги – смее се зловещо Джемил.
Сехер усеща как сърцето ѝ се качва в гърлото. Прави крачка назад и отчаяно търси начин да се спаси.
– Не, не искам да умра! – крещи тя отчаяно. – Имам семейство, имам малък племенник. Той ме обича като майка! Той ми е поверен, не мога да го оставя. Моля те, недей да правиш това, не ни разделяй!
Джемил мълчи за миг, после погледът му става странно празен.
– Бях на шестнайсет години, когато майка ми стана ангел – съобщава той с леден тон.
Сехер вижда в това възможност.
– Значи знаеш как боли! Разбираш какво чувства някой, който е останал сам. Не оставяй племенника ми в същото положение.
Джемил обаче само се усмихва.
– На мен не ми беше трудно, когато майка ми стана ангел. Тя разпери крилата си и полетя. Помогнах ѝ. Бутнах я – обяснява той все едно говори за нещо съвсем нормално.
Сехер стои неподвижно.
– Какво…? – прошепва ужасена Сехер, но той продължава, без да обръща внимание на ужаса ѝ.
– После беше Айсел. Тя беше красива, като теб. Аз също я бутнах надолу и тя се превърна в ангел.
Сехер прави още една крачка назад, борейки се с паниката.
– Ти си ги бутнал…? – гласът ѝ трепери. – Но… хората не се превръщат в ангели, когато умрат. Те се пренасят в друг свят…
– Не! – Джемил повишава глас. – Те са станали ангели! И сега ти ще се присъединиш към тях!
Сехер внезапно се хвърля да тича, но след няколко метра се спъва и пада на колене. Чувства как сърцето ѝ се блъска в гърдите и дишането ѝ става учестено. Джемил вече се протяга към нея, когато внезапно… Пред Джемил застава Яман, а юмруците му се стоварват върху лицето на Джемил, отново и отново.
Сехер се обръща изненадана и трепери, докато наблюдава жестоката борба.
–Как посмя да отвлечеш, моята жена? – крещи и го налага с юмруци Яман.
В един момент Яман спира, обръща се и поглежда към Сехер, която не е на себе си. Той оставя Джемил проснат на земята и се затича към нея, като я обгръща с ръце.
В този момент Джемил става и вади нож от джоба си.
–Внимавай! – крещи Сехер.
Яман се насочва към Джемил побеснял и след като му нанася няколко юмрука психопата пада на земята. Яман го оставя и връща при Сехер.
–Добре ли си? – пита притеснена Сехер. –Ти си ранен?!
–Не се притеснявай, аз съм добре – отговаря Яман. –А ти добре ли си?
–След като си до мен, аз съм добре! – отговаря Сехер.
В този момент пристига тичешком и Азиз, но спира като вижда прегърнати Сехер и Яман.
Азиз вижда как Джемил бавно се надига, вдига голям камък и възнамерява да удари Яман с него. Азиз насочва пистолета си в Джемил. Ръцете му треперят.
–Не, не мога! – казва Азиз и стрела във въздуха. – Зад теб! Внимавай! – крещи Азиз, спасявайки живота на Яман.
Яман се обръща и в последния момент избягва удара. С няколко удара Яман отново поваля Джемил на земята.
–Яман! – крещи притеснена Сехер.
–Не се притеснявай! Аз съм до теб! – опитва се да я успокой Яман.
–Ако не беше ти… Ако не беше успял… Аз може би… – плаче Сехер.
–Всичко свърши! Докато съм жив, никой нищо лошо не може да ти направи! – казва Яман и отново я прегръща.
Полицията пристига точно навреме и слага белезници на Джемил.
Сехер се приближава към Азиз.
–Аз бях в шок и не успях да ти благодаря! – казва тя. –Ако не беше ти, този психопат щеше да го убие. Ти също много рискува като дойде тук! Много ти благодаря!
–Не е важно! Важното е, че ти си жива! – отговаря Азиз.
Сехер вижда пистолета на колана на Азиз и си спомня изповедта на Азиз: „Ти се опитваш да си спомниш коя си. А аз цял живот се опитвам да забравя кой съм. Да, бях Яхяоглу. Син на една от най-могъщите и безмилостни фамилии по Черноморието. Мафиотска фамилия, чието име всяваше страх и ужас. Аз бях най-малкият син на Исмет Яхяоглу. Роден съм в свят, потънал в мрак – продължава Азиз. – Пораснах сред оръжия… Бях едва на шест, когато баща ми ме заведе на стрелбището. Вместо играчки, получавах патрони. Възпитаваха ме като бъдещия наследник на един свят, напоен с кръв. Но колкото повече растях, толкова по-силно усещах, че не принадлежа към този свят. Отказвах да приема оръжията, които се опитваха да ми дадат в ръцете.“
Азиз забелязва, че Сехер е видяла пистолета и тръгва да закопчае якето си.
–Но ти и пистолет?! – объркана е Сехер.
–Помислих, че може да ми потрябва – отговаря Азиз.
–Благодаря ти! – отвръща Сехер.
Яман се приближава към тях и благодари на Азиз, че го е предупредил и така му е спасил живота.
Действието прескача във вечерта. Яман води Сехер в дома ѝ. Тя все още е в шок, леко трепери, опитвайки се да усвои случилото се.
– Не мога да те оставя да останеш сама тук – заявява категорично Яман. – Нека отидем в имението, поне за една нощ.
Сехер бавно вдига очи.
– Не искам Юсуф да ме вижда в това състояние – отвръща тя. – Ще му бъде трудно. Но и аз не искам да оставам сама. Можеш ли да останеш с мен? Освен това… ти си ранен. Аз ще превържа раната ти.
Яман нежно прегръща ръката ѝ.
– Аз ще остана тук. Колкото дълго искаш.
Сехер се усмихва срамежливо и му подава чехли.
– В такъв случай отиди в хола. Ще донеса аптечката за първа помощ.
В полицейското управление Дуйгу внезапно забелязва пръстена си на пръста на Кара.
– Откъде го имаш? – пита Дуйгу
Кара се усмихва лъчезарно, явно горда.
– Няма да повярваш! Ибо ми го подари като извинение! – Очите ѝ блестят от радост. – Никога не съм мислила, че такова малко нещо може да ме трогне толкова много. Много съм щастлива!
Кара поглежда към Ибо с нежност, а той отвръща на погледа ѝ.
– Не знам какво да кажа… – продължава Кара, все още загледана в пръстена. – Досега съм получавала от него само бронежилетки, бойни ножове или прилични обувки. Никога не съм се интересувала от такива неща, но… хубаво е да почувстваш, че някой гледа на теб по различен начин.
Дуйгу насила се въздържа да разкрие, че това всъщност е нейният пръстен. Не иска да развали щастието на приятелката си.
– Разбира се. Ибо има вкус – признава тя с усмивка.
Откъм бюрото си Али наблюдава цялата сцена. След известно време посяга към телефона си и изпраща съобщение на Дуйгу:
„Не се натъжавай. Ще ти купя още един.“
Тъй като на лицето ѝ се появява нежна усмивка, Али се приближава и прошепва:
– Да отидем в архива.
Без да чака отговор, той леко я хваща за ръка и я повежда към задната част на полицейския участък.
В същото време Ясемин и Семра пристигат в полицейския участък.
– Бяхме в района, затова решихме да минем – казва Семра, като поглежда към Кара и Ибо.
– И донесохме нещо за похапване – добавя Ясемин с усмивка. – Бисквитки и бюрек.
Ибо за миг се оживява.
– Седнете ще поръчам чай! – казва той.
Той посяга към телефона и се обажда на Кирпи да донесе четири чая. Миг по-късно Кирпи влиза в стаята с поднос. Докато слага чайовете на бюрото, той се навежда заговорнически и прошепва:
– Разбра ли нещо?
Ибрахим поклаща глава.
– Не. Още се чудя се чий е този пръстен.
Кирпи повдига вежди и се усмихва подигравателно.
– Каквомислиш, може да е на Али и Дуйгу?
– Замълчи! Някой друг ще чуе и ще си помисли, че нещо се случва!
– Добре, добре, няма да кажа нищо, но просто си помисли.
–По-добре да тестваме това устройство. – предлага Ибо. -Отиди в архива и започни да говориш. Да видим дали работи.
Кирпи свива рамене и излиза. Ибо веднага включва компютъра си и активира устройството за подслушване, което наскоро е поправил.
Гласът на приятеля му обаче не излиза от високоговорителя. Вместо това в стаята прозвучават ясно думи на Али и Дуйгу.
– Али, все още не мога да повярвам – казва прочувствено Дуйгу. – Наистина ли ще се оженим?
– Разбира се – отговаря Али с топъл и уверен глас. – В края на краищата ти казах: ще имаме къща с двор, дъщеря и син. Започни вече да измисляш имена.
В стаята настъпва мъртва тишина. Семра и Ясемин затаяват дъх. Кара отправя шокиран поглед към Ибо, който внезапно обръща глава настрани, сякаш се прави, че не чува.
– Как да кажем на майка ми? – пита Дуйгу, без да подозира, че майка ѝ слуша всяка дума. – Страхувам се от нейната реакция.
– Майка ти иска най-доброто за теб. Не мисля, че тя ще има нещо против. В края на краищата тя много те обича. Както и аз.
– Да не казваме на никого още – решава Дуйгу. – Ще решим заедно кога да кажем.
Али се съгласява, а после Дуйгу добавя нещо, което кара Кара да отвори широко очи.
– И пръстенът ми е изчезнал. Сигурно е изпаднал от джоба ти. Ибо го е намерил и го е дал на Кара.
Всички погледи веднага се обръщат към Ибрахим. Той леко се навежда и мълчаливо се взира в екрана на компютъра. Кара вдига ръка и поглежда пръстена, сякаш току-що е осъзнала, че държи нещо, което не ѝ принадлежи.
В този момент в стаята влизат Али и Дуйгу.
– Мамо? Какво се е случило? – пита Дуйгу, като вижда странното изражение на лицето на Семра.
Семра бавно премества погледа си към нея. В очите ѝ се смесват изненада и гняв.
– Ще се омъжваш… – казва накрая тя, но тонът ѝ е лишен от радост.
Али смръщва вежди и насочва погледа си към Ибрахим.
– Какво, по дяволите, се случва тук?
Ибо преглъща, усещайки тежестта на погледите върху себе си.
– Комисар, ами… проверявах дали устройството работи… И… случайно го оставих в архива…
– Сериозно ли говориш, Ибо? – не може да повярва Али.
Кара все още се взира в пръстена на пръста си, напълно наясно, че трябва да го върне, но не може да спре чувството на разочарование, което внезапно я обзема.
Семра и Ясемин напускат сградата. Семра е ядосана на по-голямата си дъщеря. Тя се възмущава, че е скрила от нея факта за годежа ѝ с Али.
Кара, чувствайки се виновна, връща пръстена на Дуйгу, без да я погледне в очите.
Вечерта в къщата на Дуйгу атмосферата е напрегната. Семра се е заключила в стаята си и отказва да говори с когото и да било. Дуйгу се опитва да ѝ се извини, но вратата остава затворена. Дуйгу се обажда на Али, а той се опитва да я успокои:
– Всичко ще бъде наред. Дай ѝ малко време. Трябва да бъдеш търпелива!