winless
Яман прекарва нощта в къщата на Сехер. Сехер си спомня колко щастливи са били с Яман преди инцидента на яхтата. Зухал, обзета от ревност, не възнамерява да стои безучастна и да гледа как Яман и Сехер намират пътя един към друг. Вижте какво ще се случи в епизод 534 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 23 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 534 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 23 май 2025 по NOVA.
Яман прекарва нощта в къщата на Сехер. Сехер си спомня колко щастливи са били с Яман преди инцидента на яхтата. Зухал, обзета от ревност, не възнамерява да стои безучастна и да гледа как Яман и Сехер намират пътя един към друг.
Дуйгу е щастлива, когато Семра ѝ дава благословията си за брака с Али. Междувременно Ясемин е изправена пред най-голямото предизвикателство в живота си.
Зухал, разстроена и ядосана, забива ноктите си в телефона, докато говори с Азиз. Когато чува от него, че не той, а Яман е спасил Сехер, гневът ѝ достига връхната си точка.
– Зухал, ти си пълна глупачка! – крище тя веднага след като разговорът приключва, и се удря с длан по челото.
– Опита се да направиш от Азиз герой, а само се изложи! Как можа да го изправиш срещу Яман?!
– Няма да позволя да се съберат отново. Те вече се разведоха. Аз го направих. Аз! Не мога да допусна да се върнат един при друг.
Действието се пренася при Яман и Сехер.
– Чакай. Сигурно те боли. Ще ти помогна… – казва Сехер като гледа как Яман превързва раната си.
– Ако го направиш ти, няма да ме боли. Ти си като лекарство за мен – отвръща Яман, без да откъсва очи от нея.
Настъпва тишина. После Сехер отново проговаря.
– В деня, когато ти казах всички онези ужасни неща… Наистина ли не те заболя? – пита Сехер. – Когато ти казах, че ти няма доверие…
Яман кима с глава.
– Съжалявам. Много съжалявам. Прости ми, ако съм те наранила! Страшно е. Да не помниш миналото си. Живота си. Дори самия себе си. Беше като бездънна яма, в която постоянно падах. И всеки път, когато в мен се появеше съмнение… всичко потъваше в мрак.
Сехер си поема въздух, после добавя:
– А това се случваше постоянно. Изтощаваше ме, че не знам нищо, че не мога да си спомня. Но… ти винаги ме вадеше от тази яма. Всеки път, когато падах. А сега… Сега имам силно желание да си спомня миналото ни. Искам да поправя всички свои грешки.
– Вече лекуваш раната ми – заявява Яман. -Все така, както винаги сме правили – лекуваме се взаимно. И това не е първият проблем, който преодоляваме. Прекалено много бяха по пътя ни! Сигурно ще си ги спомниш. Аз ще съм до теб. Ако се съмняваш – аз ще ти отговарям. Никога не го забравяй. Знам… Пътят е дълъг и тежък, но ще го извървим заедно. Ще вървя до теб завинаги, защото този път е наш.
– Не искам да си спомням лошите неща, които сме преживели. Само едно искам да знам: Какво искаха от нас? Защо ни нападаха толкова ожесточено? – пита Сехер
– Най-големите ни врагове винаги са били близо до нас… Икбал, Зухал, собствената ми майка… – казва Яман с горчивина.
– А коя е била Зухал? – пита Сехер.
– Тя е сестра на Икбал, която беше жена на Зия – отговаря Яман. – А Зухал… тя никога не спря да ни мрази. Защото ние имахме нещо, което тя не можеше да има – любов.
В този момент телефонът на Сехер звъни. На екрана се изписва името на Назлъ.
– Назлъ се обажда – казва Сехер и приема обаждането. – Кажи, Назлъ!
Камерата ни показва Зухал, застанала пред къщата на Сехер. Стои в тъмното, обгърната от нощта, с телефона притиснат до ухото.
– Ало, Сехер, как си? Притеснявам се за теб… – опитва се да звучи загрижена Зухал.
– Всичко е наред! Яман е при мен – отвръща Сехер спокойно.
– Така ли? – изненадана е Зухал.
– Ако искаш, можеш да дойдеш – предлага Сехер, опитвайки се да бъде мила. – Разбирам те. Знам как се чувстваш, но наистина няма от какво да се притесняваш.
– Не, скъпа, вече е късно. По-добре си почини. Утре ще поговорим за всичко. Спокойна нощ.
Когато чува спокойния глас на Сехер и разбира, че е в дома си заедно с Яман, я обзема истинска ярост. Без да мисли трезво, вдига един камъка от земята, готова да го хвърли по прозореца на дома на Сехер. Толкова много иска да унищожи този момент, да наруши спокойствието им, да предизвика хаос…
Но в последния момент Зухал се спира. Ако сега направи нещо глупаво, може само да си навреди. Не. Това още не е краят, мисли тя, като пуска камъка.
– Няма да им позволя да се съберат. Никога… – прошепва през зъби и пуска камъка на земят
Действието се пренася в къщата. В кухнята Сехер предлага на Яман да приготвят нещо за хапване. Атмосферата е спокойна, почти домашна. Докато вечерят, телефонът отново звъни – този път е видеообаждане от Юсуф.
– Чичо, какво правите там без мен? – пита Юсуф с широка усмивка, щом вижда чичо си и леля си един до друг. – Чичо Зия каза, че няма да се приберете тази вечер.
– Юначе, не се тревожи – казва Яман с топла усмивка. – Леля ти имаше нужда от помощ и затова съм при нея. Всичко е наред сега.
– Обещавам ти, утре ще прекараме целия ден заедно – само ти и аз, в имението. Какво ще кажеш? – включва се Сехер с нежност в гласа.
– Наистина ли? Добре тогава! Само не закъснявайте! Трябва да сте там, когато изляза от училище!
– Разбира се. До утре, юначе.
– Добре! Лягам си рано, за да дойде утрото по-бързо! – казва Юсуф и затваря с весела нотка.
Сехер се усмихва, а Яман я поглежда нежно.
– Помниш ли за това, което си мечтаеше в склада? Виж сбъдна се. Вече си у дома. И дори сготви – казва Яман с лека усмивка.
– Така е. А и ти си тук – допълва Сехер. – Всичко се сбъдна. А какво ще кажеш за твоите мечти?
Яман се замисля за миг и си спомня какво каза на Сехер склада: „ Мечтите ми са по-големи от твоите – отвръща Яман. –Представям си как вечеряме, ти посягаш да чистиш масата и ме гледаш с блестящи очи. Казваш: „Спомням си всичко – ти, аз, ние.“ После те отвеждам в нашия дом. И започваме отначало“.
– Моите мечти също ще се сбъднат… една по една – отговаря сега Яман с вяра в гласа.
Сцената се сменя. Сехер приготвя дивана на Яман за спане. В ръцете ѝ има завивки, които грижовно разстила.
– Сигурен ли си, че искаш да спиш тук? – пита тя притеснено. – Защо не легнеш в стаята за гости, както ти предложих?
– Предпочитам да съм близо до вратата – отвръща Яман. – Искам да се чувстваш в безопасност… ако случайно се събудиш през нощта и тръгнеш да пиеш вода.
– Благодаря ти, но… тези завивки не са достатъчни. Много е студено! Ще отида да донеса още нещо – казва Сехер и се обръща да излезе от стаята.
Но в същия миг нещо в нея се пречупва. Спомените нахлуват като приливна вълна – образите от времето преди инцидента се връщат с невероятна яснота. Вижда себе си и Яман на яхтата – смехът им, нежните погледи, допира на ръцете, целувките, окъпани в златната светлина на залеза… Топлината на тези моменти се разлива по цялото ѝ тяло. И заедно с тях идва прозрението.
Сехер се обръща рязко и среща погледа на Яман, който я наблюдава с внимание.
– Ти си спомни, нали? Ти си спомни моментът в яхтата, когато отиде да ми донесеш нещо топло? – пита Яман като пристъпва към нея и хваща ръцете ѝ.
– Много повече си спомних – отговаря Сехер, гласът ѝ трепери. – Спомних си онези приказни мигове, които споделихме на яхтата. Все едно ги преживях отново… Колко щастлива съм била!
Яман я придърпва нежно към себе си и двамата сядат на дивана. Сехер поема дъх, очите ѝ светят, но са замъглени от емоция.
– Сега те разбирам по-добре – казва тя, гласът ѝ трепери от вълнение. – Колко трудно е било за теб. Въпреки че бяхме заедно, въпреки че бяхме едно цяло, след инцидента станах чужда за теб. Изплаших се и избягах. Обвинявах теб, вместо да потърся истината.
Яман я гледа нежно, макар че в погледа му прозира болка. Той премина през ада, виждайки как жената на живота му го отблъскваше и го гледаше като враг.
– Всичко това вече няма значение – казва спокойно Яман, като нежно гали косата ѝ с ръка. – Важно е, че започна да си спомняш.. Това е знак, че сърцето ти те води на правилното място. Остава малко до пълното ти възстановяване.
Сехер потреперва, а по бузите ѝ се стичат сълзи.
– Аз ще вървя… – казва тя и бърше сълзите си. – Денят беше дълъг. И ти си уморен. Почини си.
– Не си тръгвай – прошепва Яман, прегръща я силно, а тя без колебание се сгушва в него.
– Този аромат… за нищо на света не бих го заменил – казва той.
– Не съм се чувствала толкова сигурна, откакто загубих паметта си – признава тя, притискайки се към него. – Винаги съм казвала, че се чувствам изгубена, че не знам къде е мястото ми. Но сега знам. Когато ме прегръщаш… съм у дома. За първи път от дълго време се чувствам у дома.
Яман затваря очи и я прегръща по-силно, сякаш се страхува, че ако я пусне, тя отново ще се изплъзне от ръцете му.
– Винаги си била у дома, Сехер – прошепва той. – Просто трябваше да си го спомниш.
Новата сутрин идва с аромат на надежда и споделена тишина. Слънчевите лъчи се прокрадват през прозорците и нежно галят стаята. Яман се събужда, усещайки аромата на прясно сварено кафе. Разтяга се лениво и отива в кухнята. Сехер се суети около плота, приготвяйки закуска. Косата ѝ пада нежно върху раменете, а устните ѝ се извиват в лека усмивка. Яман се приближава към нея отзад и я прегръща през кръста, опирайки брадичката си на рамото ѝ.
– Не беше нужно да се стараеш толкова – казва той нежно.
– Исках. Освен това… за първи път от дълго време чувствам, че искам да съм тук, с теб – признава Сехер, обръщайки глава, за да го погледне в очите.
Междувременно, в двора, в сянката, се крие Зухал. През прозореца наблюдава сцена, която предизвиква в нея адска ревност и завист. Гледката на Яман, щастлив до Сехер, кара кръвта ѝ да кипи от гняв.
– Не… Това е невъзможно! – просъсква тя, стискайки юмруци. – Няма да ти позволя да се върнеш в живота му!
Погледът ѝ става мрачен. В главата ѝ се ражда план. Готова е на всичко.
Семра най-накрая излиза от стаята, в която се е била затворила с часове, потънала в тежки размисли. Лицето ѝ изглежда спокойно, но в очите ѝ проблясва вълнение. В ръцете си държи зестрата на Дуйгу. Без да каже и дума, се приближава до дъщеря си и я поставя пред нея.
– В началото бях объркана – започва бавно тя. – Не разбирах… Но когато обмислих всичко, осъзнах, че нямам право да преча на щастието ти. Аз сгреших, Дуйгу. Бях жестока към теб толкова години. Нараних те, игнорирах те, карах те да се чувстваш сама. Не бях за теб майката, която трябваше да бъда. Как тогава очаквах да споделиш с мен чувствата си?
Гласът на Семра леко трепери, но тя продължава:
– Сега мой дълг е да направя всичко възможно, за да бъдеш щастлива. Не мога да върна времето назад, но мога да се опитам да излекувам поне част от онова, което съсипах. Знам, че Али е добър човек. Виждам как те гледа – с уважение, с нежност, с обич. Той е достоен мъж. Пожелавам ти, мое дете, да създадеш дом, изпълнен с любов и топлина. Такъв, за какъвто винаги си мечтала. Бог да те благослови!
Дуйгу не може да сдържи сълзите си. Тя прегръща майка си силно, усещайки как в един миг от сърцето ѝ пада тежестта на години на съжаление и болка. Ясемин, която стои до нея, се усмихва нежно, трогната от сдобряването им.
– Край на сълзите! – казва Семра, овладявайки емоциите си. –Имаме сватба да подготвяме!
Дуйгу бързо посяга към телефона. С треперещи пръсти набира съобщение:
„Али, мама ми прости. Съгласи се на сватбата ни. Можеш да дойдеш утре и да поискаш ръката ми.“
Действието прескача Ясемин си е в стаята, когато ѝ се обажда Ертул.
– Помниш ли какъв ден е утре? – пита гласът от другата страна..
Ясемин притеснена преглъща.
– Помня, батко… – прошепва. – Денят, в който ме спаси.
– Тогава каза, че си се родила наново. Че съм станал твой брат. Обеща, че никога няма да ме оставиш. Не си го забравила, нали?
Момичето затваря очи.
Спомените се връщат с пълна сила – моментите, когато е зависела от неговата милост, от неговата защита. Тогава той ѝ се е струвал спасител. Но сега тя знае, че Ертул не е ангел, а чудовище, което я държи в плен с дългата си за благодарност.
– Не съм забравила – казва накрая, тихо, почти механично.
– Добре – гласът му омеква, но тя усеща лъжливата му топлина.
– Утре, на рождения ти ден, пак ще бъдем заедно. Подаръкът ти и любимата ти торта вече те чакат. Малката, знам, че вече имаш ново семейство. Но се надявам, че не си забравила кой е истинският ти брат. Аз те поставих на мястото на починалия си брат. Ти си всичко за мен.
Ясемин стиска телефона с такава сила, че кокалчетата ѝ побеляват.
– Не съм забравила, батко – отвръща тя. А сърцето ѝ бие като обезумяло.
– Тогава… до утре.
От другата страна Ертул затваря, усмихвайки се зловещо. В ръцете си стиска стара, избледняла снимка на починалия си брат. Погледът му става студен, безмилостен.
– Утре ще отмъстя – казва мрачно на себе си. – Ще накарам Дуйгу да изпита болка, която никога няма да забрави. Болка от загубата на сестра си…