winless
Сехер най-накрая си спомня коя е Зухал. Какво ще се случи при сблъсъка им? Али отива да иска ръката на Дуйгу, но съобщението, което получава Дуйгу ще провали всичко. Вижте какво ще се случи в епизод 535 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 535 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27 май 2025 по NOVA.
Сехер най-накрая си спомня коя е Зухал. Какво ще се случи при сблъсъка им?
Али отива да иска ръката на Дуйгу, но съобщението, което получава Дуйгу ще провали всичко.
Какво се е случило с Ясемин?
Зухал набира номера на Сехер и притиска телефона към ухото си, опитвайки се да придаде на гласа си топъл, приятелски тон.
– Ало? Добро утро, Сехер. Снощи не можахме да си поговорим. Обаждам се да те поканя на закуска. Направих чай. Ела и ще си поговорим.
– Аз…
Сехер се колебае.
– Но, Сехер, нали ми каза, че съм ти най-добрата приятелка. Преживя толкова много последните два дни, а не ми сподели нищо. Дори не знам какво става става с теб. Притеснявам се! Но, както и да е, няма да настоявам. Обади ми се, когато можеш.
– Почакай! Почакай, не се сърди. Ще дойда след 30 минути, добре? Но няма да остана дълго. Отивам с Яман в имението. Още не съм видяла Юсуф.
– Добре, скъпа, ще те чакам – казва Зухал едва сдържайки гнева си и приключва разговора.
– Мога да разваля щастливия ви момент, но това няма да ми стигне. Ще трябва да съсипя любовта ви. Ще направя всичко необходимо за това. Дори да се наложи да се боря по-силно от преди… няма да се откажа. Никога! – говори си сама Зухал.
Действието се връща в къщата при Яман и Сехер.
– Назлъ ще ми се обиди, затова ще отида да пия чай с нея след закуската. – казва Сехер докато приготвя закуската.
– Добре – казва Яман. – Ще те чакам тук.
– Хайде, сядай! – кани Сехер Яман на масата.
Действието прескача. Сехер е в къщата на Зухал.
– И точно когато мислех, че всичко е свършено, той се появи… и ме спаси като герой – разказва Сехер на Назлъ/Зухал.
–Как мина последната нощ? – пита Зухал, опитвайки се да придаде лекота на гласа си, въпреки че вътре в нея кипи от напрежение. –Не е лесно това, което преживя.
Сехер леко се изчервява и спуска поглед. Тя си спомня топлата прегръдка и думите на Яман от снощи: „…Този аромат… за нищо на света не бих го заменил“
– Беше хубаво.
Зухал посяга към лицето на Сехер.
– Ти изчерви ли се? Какво стана? – любопитна е Зухал.
– До него се чувствам в безопасност! Говорихме, преодоляхме разстоянието между нас. И най-важното – спомних си нощта, в която загубих паметта си. След разговора с Фърат доверието ми към Яман се възстанови, но сега, с тези спомени… то пъзелът напълно се подреди.
Зухал едва сдържа гнева си
– Между нас има любов, каквато рядко се среща. Почувствах го дълбоко в себе си. Осъзнах, че всички страхове и съмнения ми бяха напразни. И твоите също. Малко по малко всичко се оправя, Назлъ. Спомените ми се връщат един по един. Толкова съм щастлива!
Зухал потрива челото си, борейки се с гнева си. Сехер продължава разказа си, без да подозира бурята, която бушува в съзнанието на съперничката ѝ.
– Знаеш ли, най-големите ни врагове винаги са били близо до нас. Те са били дори сред нас… жената на брата му и нейната сестра. Дори собствената майка на Яман не е искала да сме заедно. Представяш ли си?
– Ужасно. Какви хора са това? – съгласява се Зухал, криейки треперенето в гласа си.
– Да… но това вече няма значение – казва Сехер уверено. – Не искам повече да живея в миналото. Искам да се концентрирам върху бъдещето, върху красивите дни, които ни предстоят. Сега, когато отново съм близо до Яман, знам, че съм сгрешила, като съм си тръгнала. Трябва да му се реванширам.
Зухал усеща как не може повече да крие гнева си.
– Днес сутринта, в новия ни живот, се събудихме един до друг – добавя Сехер, без да забелязва как думите ѝ бавно докарват Зухал до ръба на търпението.
– Той ми каза, че разводът не е край, а начало. И беше прав. Сега чувствам, че наистина започваме отначало. Върнах си почти всички спомени. Между нас вече няма бариери, нито въпроси в главата ми.
Зухал се преструва, че всичко е наред, но вътре в нея кипи гняв. „Аз съм единствената и най-голямата пречка за вас.“
– Това е чудесно, скъпа – казва тя с фалшив топъл глас. – Радвам се за твоето щастие. Ще донеса чай.
Става от мястото си и тръгва към кухнята. Дишането ѝ се учестява.
„След като Сехер е започнала да си спомня всичко, скоро ще си спомни и за мен. Тогава вече няма да мога да ги разделя. Не мога да допусна това. Няма да позволя да ми отнеме Яман.“
Изведнъж в главата на Зухал се появява една мисъл. Почти инстинктивно тя се протяга към шкафа и изважда една кутия. Отрова за плъхове. Без да се колебае, отваря кутията и изсипва голямо количество прах в чашата на Сехер. „Това е краят, Сехер. Наслади се на гостоприемството ми.“
След малко се връща в хола с две чаши чай и подава еднатана Сехер.
– Ето го и чая! Хайде, скъпа, изпий го. Ще ти дойде добре.
Сехер се усмихва, но оставя чашата на масата.
– Ще изчакам да изстине малко – казва тя и се връща към темата си.
Зухал стиска юмруци. „Защо не пиеш?! Просто изпий го и да се освободя от теб завинаги!“
Сехер обаче продължава да говори за Яман, а лицето ѝ грее от щастие.
– Знаеш ли, онази нощ, когато бяхме заедно с Яман… сънувахме един и същи сън. Не е ли чудно?
– Да… колко мило. Значи наистина сте толкова свързани?
– Предполагам, че да.
– Хайде, изпий го, че ще изстине – нетърпелива е Зухал да се отърве от Сехер.
Сехер поднася чашата към устата си, но казва с усмивка:
– А тази сутрин…
Сехер замълчава.
– Какво стана тази сутрин? – любопитна я Зухал.
Сехер оставя чашата с чай обратно на масата.
– Целуна ме неочаквано по бузата.
Зухал едва се контролира, като си мисли: „Хайде! Изпий чай! Изпий го, по дяволите!“, Сехер посяга към чашата и тъкмо да отпие от чашата, забелязва колко тъжна е Зухал.
–Извинявай, че те натъжих! Ти сигурно си спомни миналото – казва Сехер.
–Няма нищо, скъпа! Поне една от нас трябва да е щастлива – отвръща Зухал.
–Ти, не се разстройвай! Рано или късно и ти ще намериш щастието, което заслужаваш!
–Хайде, изпий си чая! Изстина! – подканва я Зухал, която губи търпение да се отърве от Сехер. –Аз при готвих за теб най-пресният!
Сехер посяга към чашата с чай, но внезапно движение кара чая да се разлее върху подноса.
– О, съжалявам! – казва Сехер, смутена. –Много съм непохватна!
– Няма нищо – отговаря Зухал, опитвайки се да скрие гнева си. – Ще ти направя нов.
В този момент Сехер получава съобщение на телефона си.
–От него е! – казва радостна Сехер.
„Скоро ще си прибера“ – отговаря му Сехер.
Зухал, която отива с подноса към кухнята си мисли: „От тук ще излезе само твоя труп!“
Малко по-късно от съседната стая се чува звънене на телефона. Сехер става и се запътва натам, за да занесе телефона на приятелката си.
Когато минава покрай огледалото, нещо привлича погледа ѝ. Между рамката и стъклото е пъхната снимка. Тя се протяга да я вземе и изведнъж усеща как кръвта изтича от лицето ѝ.
На снимката са Яман, Юсуф и… Зухал.
В един миг миналото се завръща при нея като лавина. Като мълния преминава през ума ѝ, разкъсвайки завесата на забравата. Очите ѝ се разширяват от шок.
В този момент в стаята влиза Зухал.
–Сехер, скъпа, тук ли си? – пита Зухал и вижда снимката на която тя е с Яман и Юсуф в ръцете на Сехер.
– Ти… ти си Зухал! – гласът на Сехер трепери от гняв. –Ти се опита да ме убиеш! Всичко, което ни причини, аз си спомних!
Зухал стои и нагло гледа Сехер.
– Ти си ме мамила през цялото време! – Сехер стиска юмруци, а гласът ѝ става все по-остър. – Опита се да ме убиеш! Помня всичко! Цялата тази отвратителна игра, която измисли, за да ме отделиш от Яман! Използва моята загуба на памет, престори се на моя приятелка, а действаше зад гърба ми… Ти си чудовище!
Зухал започва да пляска.
– Най-накрая! – казва с иронична усмивка и театрален жест Зухал. – Браво, Сехер. Отне ти малко време, но поздравления! Възвърна паметта си. Жалко, че вече няма значение! Аз ще направя всичко, за да ти взема Яман! Аз ще приключа, това което започнах!
Зухал хваща Сехер за косата и я блъска на леглото.
Зухал и Сехер се борят яростно. Сехер се опитва да се измъкне, но Зухал е твърдо решена. Ръцете ѝ се стягат около врата на Сехер.
– Мислеше, че ще ме надхитриш, че ще ме победиш? Яман ще бъде мой! – крещи Зухал.
Сехер се дави, бори се, удря Зухал по рамото, опитвайки се да се освободи. С последните сили Сехер отблъсква Зухал и скача от леглото.
Зухал става след нея и иска да я повали на земята. Сехер отново я блъска. Зухал пода на земята. Сехер бяга в другата стая. Зухал я догонва, но преди това чупи едни буркан и взема едно стъкло, с което заплаша Сехер.
–Недей! – крещи Сехер, когато стъклото в ръката на Зухал е близо до гърлото ѝ. Сехе ухапва ръката на Зухал и я блъска. Зухал губи равновесие. Тялото на Зухал се удря със сила в ръба на масата. Глух звук отеква в стаята. Тялото ѝ безжизнено пада на пода.
В къщата на Дуйгу цари суматоха. Дуйгу се колебае:
– Кой сервиз да извадя, мамо?
– Може би този с цветята? Не. Не. По-добре другия, но определено ще сменим покривката. В шкафа има една с дантела – извади я, добре? По-хубава е. А ти? Реши ли какво ще облечеш?
– Ей, аз не съм се замисляла… – възкликва паникьосана Дуйгу.
– Добре, добре. Не се паникьосвай. Ще решим заедно – казва Семра.
В същото време Ясемин чисти с прахосмукачка в хола, когато получава съобщение от Ертул, който ѝ напомня, че я чака, за да отпразнуват рождения ѝ ден.
Ясемин отива в кухнята при сестра си и майка си.
– Ще изляза. Искам да купя цветя за хола, да освежа атмосферата. Какво мислите? -пита Ясемин. – Ако искате нещо, ще го взема на връщане.
– Цветята са добра идея. Браво, момичето ми, добре си го измислила – казва Семра. – Друго не трябва. Но, Ясемин! Не закъснявай. Да не чакат всички заради теб.
– Ще купя и веднага се връщам.
В същото време в дома на Али също кипи подготовка. Султан глади ризата на Али.
– Лельо, чудя се дали да облека тази вместо другата? – пита Али.
– Не знам. И тази е хубава, но тази, която гладя – сякаш повече подхожда на костюма ти.
В салона Фърат и Ибо се карат, кой е по-подходящ за свидетел на сватбата на Али и Дуйгу.
– Какво става там?! – вика Султана. – Ако искате да сте полезни, единият да купи цветя, а другият – сладките!
– Хайде!
Фърат и Ибо излизат.
– Забравих да взема халките! – казва Али.
– Къде си тръгнал?! Оправи си косата! Аз още не съм се приготвила. О, Боже! Сякаш ръцете и краката ни се оплетоха! – вайка се Султан.
В същото време Ясемин пристига при Ертул. Той ѝ е подготвил торта със свещички на нея.
– Хайде. Няма ли да ги духнеш? – пита мъжът.
Ясемин поема дълбоко въздух. Чувства, че краката ѝ се подкосяват, но не може да покаже страха си.
– Първо трябва да ти кажа нещо, батко – казва тя. – Благодаря ти за всичко, но този път… това ще е последната ни среща. Дойдох да се сбогувам с теб.
За кратък момент настъпва тишина. Ертул повдига вежда, а след това изведнъж кимва с глава.
– Добре, нека бъде така – съгласява се той, усмихвайки се почти благосклонно. – Сигурно това е сбогом.
Преди Ясемин да успее да реагира, мъжът посяга под сакото си, вади пистолет и без колебание го насочва към нея.
– Знаеш ли защо се грижих за теб през всичките тези години? – Гласът му става леден, което кара момичето да почувства тръпка по гърба. – Не защото те обичах. Не защото беше като сестра за мен. Не, Ясемин!
Гледа я с хладна прецизност на хищник, който е чакал години наред за плячката си.
– От самото начало имах една цел – продължава той. – Когато достигнеш възрастта на брат ми, който сестра ти ми отне, ще те убия пред очите ѝ и ще я накарам да изпита същата болка, която аз изпитвах през всичките тези години.
Ясемин задържа дъха си.
– Това беше планът ми още когато те спасих от ръцете на просяците. Всички тези глупости за брат ми, сладките лъжи, че те обичам… всичко това беше само път към този момент. Аз не съм ти брат. Никога не съм бил.
Пръстът му бавно се плъзга към спусъка.
– Имах само един брат, Ясемин. И сестра ти го уби. За мен ти си нищо повече от инструмент за отмъщение.
Момичето отстъпва с една крачка назад, но зад гърба си усеща студена, твърда стена. Няма изход.
– Аз съм много търпелив човек – продължава Ертул, гласът му почти мелодично се носи в тъмнината. – Чаках този момент много дълго… и най-накрая дойде времето.
Али, заедно с леля си и екипа от полицейското управление, пристига в дома на Дуйгу, за да поиска ръката ѝ. Дуйгу и Семра ги посрещат и канят да влязат.
Али гледа Дуйгу с блясък в очите и ѝ подарява букета, който носи за нея.
– Ти си много красива! – казва Али с топъл глас. Дуйгу е видимо развълнувана.
Тя затваря входната врата след Али и тръгва да постави букета във вода, когато получава съобщение на телефона си. На екрана има съобщение от Ертул.
„Ако искаш да видиш сестра си, веднага ела на този адрес. Ако кажеш на някой, твоята любима Ясемин ще умре!“
Сърцето ѝ спира. Букета падат от ръцете ѝ и се разпиляват по пода.
Действието се пренася в хола.
–Къде е Дуйгу? – пита Султан. –По-скоро да донесе кафето!
– Дуйгу! Къде си дъще? – привиква се Семра. -Тя днес толкова развълнувана и разсеяна!
–Аз ще ходя да проверя – казва Али и излиза да я потърси.
В салона той вижда разпилените цветя. Али чувства как сърцето му се свива от тревога. Той я търси из къщата, но не я намира. Опитва се да ѝ се обади, но телефонът ѝ е изключен.
Али отива при останалите и пита Семра, къде е Ясемин. Тя отиде до пазара и още не се е върнала. Али набира телефона на Ясемин, но и той не отговаря.
–Боже мой, какво се е случило с тях – паникьосва се Семра.
–Не се притеснявайте! Сигурно не е нищо сериозна ще ходим да проверим – казва Али и излаза последван от екипа си.
Отвънка Али споделя на Фърат, Ибо и Кара:
–Това със сигурност е дело на Ертул! Той вини Дуйгу за смъртта на брат си. Знам го от информатор. Може би е използвал Ясемин като примамка.
– Трябва да е излязла набързо – отбелязва Кара, сочейки разпръснатите по пода цветя.
–Ибо, веднага провери записите от камерите! – заповядва комисарят. – Фърат, идваш с мен.
Междувременно Дуйгу пристига на мястото, посочено от Ертул. Пръстите ѝ са стиснати здраво върху волана. Чувства, че е попаднала в капан.
Изведнъж от ъгъла се появяват няколко мъже. Преди да успее да реагира, един от тях я хваща отзад, а друг ѝ слага брутално превръзка на очите и я качват насила в един автомобил.