winless
Яман откарва Сехер в имението, а сам с хората си тръгва да търси Зухал. Зухал обаче не възнамерява да се предаде – тя предизвиква пожар, за да отвлече вниманието на охраната, и се промъква в имението с нож в ръка. Междувременно Дуйгу е отвлечена, а сестра ѝ Ясемин е погребана жива. Вижте какво ще се случи в епизод 536 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 28 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 535 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 28 май 2025 по NOVA.
По време на спречкването със Сехер Зухал губи съзнание, Сехер тича за помощ при Яман.
Но през това време Зухал идва в съзнание и успява да избяга.
Яман откарва Сехер в имението, а сам с хората си тръгва да търси Зухал. Бързо се натъкват на следите на човека, който ѝ помага. Те нямат представа, че Зухал има съвсем друг план и незабелязана от никого, влиза в имението с нож в ръка, и с едно единствено намерение – да убие Сехер.
Междувременно хората на Ертугрул отвличат Дуйгу.. Ертугрул разкрива на Дуйгу ужасяващите подробности от плана си за отмъщение.
Ще успее ли Дуйгу да спаси сестра си?
Сехер уплашена поглежда безжизненото тяло на Зухал до масата.
–Зухал?! Зухал?! – провиква се няколко пъти Сехер и като вижда, че тя не реагира хуква да бяга.
Сехер стига до къщата, в която живее сега и започва да ударя по вратата.
–Моля те, отвори! Моля те отвори вратата!
Яман отваря врата, а Сехер го прегръща силно.
– Какво ти се е случило? Някой направи ли ти нещо? – пита притеснен Яман.
Сехер трепери.
– Зухал! Назлъ е Зухал! Спомних си… тя… тя се опита да ме убие!
Яман е шокиран. Той заедно със Сехер отиват в къщата на Зухал.
– Когато избягах, беше в безсъзнание. Ами ако ѝ се е случило нещо? – казва притеснена Сехер влизайки в къщата заедно с Яман.
Яман ѝ прави знак да мълчи и влиза в къщата преди Сехер. В стаята няма никой.
–Тук беше, а сега я няма! – изненадана е Сехер.
– Добре. Чакай тук. Ще проверя останалите стаи – казва Яман.
Докато проверява стаите се обажда по телефона на Недим.
– Недим, Зухал е отново тук. Онази, която работеше при Азиз – Назлъ – всъщност е Зухал. Току-що нападна Сехер. Намери я веднага. Събери хората. Уведоми и Фърат. Аз ще заведа Сехер в имението и ще ви настигна.
Обръща се към Сехер, която едва диша.
– Добре ли си? Ела, да пиеш вода!
Яман води Сехер в кухнята, където ѝ налива чаша с вода.
– Много ме е страх… моля те, не ме оставяй сама. Ами ако опита пак да ме нарани?
– Ще си в безопасност в имението. А аз ще я намеря. Ще плати за всичко, което ти причини. Никога повече няма да те нарани – заявява гневен Яман.
– Гледаше ме в очите, като обезумяла. Беше ужасно сякаш не беше тя. Наистина се опита да ме убие. Душеше ме. Не можех да дишам. Щях да… – Сехер плаче и трепери от ужас, който е преживяла.
– Стига. Свърши се. Свърши се… – Яман прегръща Сехер като се опитва да я успокои.
Яман забелязва кутията с отрова за мишки на кухненския плот. Той я взема и оглежда.
–Какво е това? – пита Сехер.
–Отрова! – отговаря Яман. –Яла ли си нещо у нея? Пила ли си? – пита с притеснение в гласа Яман.
–Приготви чай… Но не успях да го изпия. Разлях чашата и тогава… тогава видях твоята снимка в спалнята ѝ и си спомних всичко – отговаря Сехер.
Яман стиска зъби, а в очите му блести ярост.
–Ако не си беше спомнила… кой знае какво щеше да ти се случи. Не се страхувай! Краят на тази жена е близо. Този път няма да избяга – уверен е Яман.
Сехер го гледа шокирана, осъзнавайки колко близо е била до смъртта.
В същото време Зухал тича по улицата. Косата й е разрошена, спира и се хваща за тила, където чувства ужасна болка. Идва кола, а Зухал се скрива бързо в храстите.
– По дяволите! Провалих се пак! Не успях да се отърва от нея, а бях толкова близо! Ако само беше изпила от чая! Сега сигурно вече щеше да е мъртва. Сега ще ме търсят навсякъде. Какво да правя?
В същото време Недим се обажда на Яман.
– В квартала сме, Яман. Претърсваме всичко.
– Тя още е наоколо. Няма как да е стигнала далеч. Намерете я. Веднага! – приключва разговора Яман и се обръща към Сехер.
– Как можах да ѝ позволя да стане твоя приятелка? Трябваше да те защитя. – обвинява се той.
– Кой би помислил, че ще измисли толкова ужасен план? Използва болестта ми. Знаеше, че нищо не помня. Повярвах ѝ. Отворих ѝ сърцето си. А тя… тя използва всичко, което ѝ казвах, за да ни раздели. Когато разводът не беше достатъчен… Тя полудя – обяснява Сехер.
– Никога не е имала силата да ни раздели. И никога няма да има – казва уверен той. – Ще бъде наказана. Обещавам!
Зухал говори по телефона, очите ѝ блестят от лудост.
– Да се крия като плъх?! Изтърпях всичко това за нищо?! Не. Няма да свърши така. Аз съм Зухал. Моят ум не може да бъде победен. Байрам, не задавай въпроси и слушай внимателно. Всичко излезе наяве. Яман Къръмлъ ме търси навсякъде. Трябва да изчезна. Трябват ми пари.
– Къде си? – пита той.
– Казах ти – без въпроси! След два часа, ще ми донесеш парите на мястото, където винаги се срещаме. Иначе ще изгориш с мен. Чу ли? Край на игрите. Сега ще разберете, с кой танцувате!
Яман откарва Сехер в имението, а Дженгер я посреща.
– Много съжалявам за всичко, което ви се е случило. Но тук можете да бъдете спокойна. Тук сте в безопасност – казва той с уверен глас.
– Благодаря ти, батко Дженгер!
В този момент Яман се приближава към тях, готов да излезе.
– Излизам.оставям Сехер в твоите ръце! – казва Яман, а Дженгер кима с глава.
–Ти си добре, нали? – пита Яман.
Сехер кима с глава.
В този момент Недим се обажда на Яман.
– Открихме кой е човекът, който е помагал на Зюхал през цялото това време. Той ѝ е намерил и мястото, където се е укривала. Казва се Байрам. Имаме адреса му. Тръгвам натам веднага.
Яман присвива очи, твърдо решен:
– Изпрати ми местоположението. Идвам веднага. Ако Зухал отново е потърсила помощ от него, значи сме близо.
Яман тичешком излиза он къщата, а след това се качва в автомобила си напуска имението.
Яман се обажда на Азиз.
– Слушай внимателно. Назлъ, която работи при теб когато пристигне, не я пращай никъде. Уведоми ме веднага. Защото тази жена е луда психопатка, обсебена от мисълта да убие съпругата ми. Истинското ѝ име е Зухал. Избягала е от затвора и е сменила самоличността си. Днес се опита да убие Сехер.
Азиз става от стола си, объркан и ужасен:
– Какво? К-какво говориш? Сехер добре ли е?
– Добре е. Просто направи това, което ти казвам – настоява Яман строго.
– Добре. Но коя е тази жена? Какво иска от нея?
– Враг от миналото. Възползвала се е от загубата на паметта ѝ и се е вмъкнала отново в живота ни. Това е всичко, което трябва да знаеш засега. Не се меси в останалото.
След като Яман затваря, гневът обхваща Азиз.
– По дяволите! Как не го разбрах навреме? Как? – крещи той.
В този момент асистентката му наднича през вратата, притеснена:
– Г-н Азиз? Добре ли сте? Гласът ви се чува чак навън. Разтревожих се.
– Човек, който може да застраши живота на моя пациентка, е бил тук, точно под носа ни, и никой от нас не е разбрал. Слушай внимателно. Ако Назлъ, се появи, ще ме уведомиш веднага, без да събудиш съмнения у нея. Разбра ли? Тя е бегълка, проникнала тук с фалшива самоличност. Опита се да убие Сехер.
– Какво? Как така? Г-н Азиз, много съжалявам. Трябваше да забележа.
– Нищо. Нямаше как да знаеш. Но сега излез. Ядосан съм. Отмени всички срещи. Всички.
Азиз веднага се обажда на Сехер.
–Ало, Сехер! Преди малко говорих с Яман… Разбрах какво се е случило. Моля те, кажи ми, как си? Има ли нещо, което мога да направя за теб?
Гласът му е тревожен, мек, но пълен с вина.
– Благодаря ти. Сега съм в имението. Опитвам се да се съвзема.
– Част от вината за това, което ти се случи, е и моя. Аз наех тази жена, без да проверя миналото ѝ. Повярвай ми, съжалявам от сърце.
Сехер въздъхва дълбоко. Болката още се прокрадва в гласа ѝ.
– Не си виновен ти. Дали ти я беше наел или не, Зухал щеше да намери начин да стигне до мен – отговаря Сехер.
– Ако искаш да поговориш… мога да те изслушам. Понякога, след такива травми, разговорът помага. Позволи ми поне това да направя за теб! – предлага Азиз.
– Не искам да говоря сега. Имам нужда от спокойствие – отговаря Сехер.
– Както кажеш. – съгласява се Азиз. – Погрижи се за себе си, Сехер.
В същото време Зухал чака охраната да дойде, за да вземе Юсуф от училище и тя се скрива в багажника на колата. Така безпрепятствено влиза в имението.
Сехер посреща Юсуф.
– Лельо! Ти си дойде, нали? – пита с грейнало лице Юсуф.
– Да, скъпи. Вече съм тук. И няма да си тръгна. Ще бъдем заедно. Завинаги. – обещава Сехер.
– Значи няма да си тръгваш повече? Ще останеш с нас? Ура! Повече няма да се разделяме! А къде е чичо?
– Имаше работа. Ще се върне по-късно. Хайде, да влизаме. Навън е студено.
След като Сехер, Юсуф и охраната влизат в къщата, Зухал излиза от багажника на колата.
– Значи няма да се разделяте повече? Не се надявайте, глупаци. Сега ще започне истинското забавление! – говори си сама Зухал.
За да отвлече вниманието на охраната, тя запалва пожар в склада. Стълб от дим се издига бързо във въздуха и охранителите тичат към пламъците, а след тях отиват да видят какво става Дженгер, Зия, Чичек и Юсуф.
Сехер, която си почива в стаята остава сама в къщата. С нож в ръка Зухал влиза в къщата.
В същото това време Дуйгу е завързана в някакво изоставено помещение с нахлузен чувал на главата.
– Къде е сестра ми?! Ако сте ѝ направили нещо, ще ви унищожа! Чувате ли? Пуснете ме! Кой е там? Това си ти, нали? Къде е сестра ми? Кажи!
– О, комисарке, добре дошла – влиза Ертул при Дуйгу. – Каква чест. Благодарение на теб това място стана по-уютно.
– Слушай внимателно! Ако си ѝ направил нещо… – заканва се Дугу, но Ертул я прекъсва като сваля чувала от главата ѝ.
– И ако съм ѝ направил нещо? – пита той, а усмивката му е хладна и противна.
– Аз ще те убия! – признава без заобиколки Дуйгу. –Къде е сестра ми?!
– Успокой се, комисарке. Бъди търпелива. Ще я видиш скоро – продължава де се смее противно тоой.
– Какво сте ѝ направили? Кажи ми!
– Какво съм направил ли? Грижих се за нея, когато теб те нямаше. Беше още дете, когато дойде при мен. Когато разбрах, че е твоя сестра, я пазих. Чаках този ден. Денят, в който ти ще платиш за греховете си чрез нея. Аз бях неин брат. Храних я. Възпитавах я. Правих всичко, за да я отдалеча от теб. Чаках да стане на същата възраст, на която беше брат ми, когато ти го уби.
– Проблемът ти е с мен! Какво искаш от Ясемин?! Пусни я! – крещи Дуйгу.
– Не разбираш ли? Ти отне брат ми. Сега ще гледаш как твоята сестра умира в агония. Дойде време за отмъщение – заявява Ертул.
– Няма да ѝ направиш нищо! Ако я нараниш, ще съжаляваш, че си се родил. Разбра ли? Ще те убия!
– Обичаш ли пуканки? Ще гледаш прекрасен филм. Но по-късно… – казва той и напуска помещението.
– Ще те унищожа! -заканва се Дуйгу със сълзи на очи. – Разбра ли? Ще те убия със собствените си ръце! Ако я нараниш…
В този момент влиза друг от бандитите и слага отново чувала на главата на Дуйгу.
– Пусни ме! Пусни ме! – крещи Дуйгу.
След малко Ертул с противната си усмивка се връща при Дуйгу и отново маха чувала от главата ѝ.
– Успокои ли се? – пита той с ехиден тон.
– Къде е сестра ми? Ти имаш проблем с мен! Остави Ясемин!
– Почакай, комисарке, почакай… Няма нужда да бързаш. Нали ти казах, че ще гледаме един филм? Ще бъде много красив, но и ужасно болезнен. Толкова болезнен, че никога няма да го забравиш. Как се казваше? А, да – Болка от загубата на сестра си.. Гледала ли си го? Нищо, ще го гледаш сега. Всичко готово ли е?
Един от другите бандити се доближава до Ертул и му съобщава, че всичко е готови.
Ертул поставя екрана на телефона си пред Дуйгу.
В началото картината е размазана, но след малко всичко става ясно. В кадър се вижда прясно изкопан гроб. До него, на земята, лежи каменна плоча с издълбан надпис:
„Ясемин Коркмаз 2004–2022″
Сърцето на Дуюгу спира.
Камерата се премества по-надолу. На земята, с ръце и крака вързани с дебел въже, лежи Ясемин. Очите й блестят от сълзи, а устните ѝ треперят.
– Ясемин! – крещи Дуйгу.
– Прости ми, сестричке. Отново всичко провалих. Моля те, прости ми. Обичам те. Обичам и мама. Не исках това да се случи – плаче Ясемин.
– Ясемин! Не е твоя вината. Обичам те. Обичам те, чуваш ли? Ясемин?! Не! Ясемин! Пуснете я! Моля ви, пуснете я! Вземете мен, само я оставете жива! Моля ви! Не! – крещи Дуйгу.
– Готова ли си? – приближава се Ертюрул. – Ще я заровят жива. И ще я гледаш как се задушава.
Изведнъж камерата се разклаща. В кадър се появява мъж, който хваща Ясемин за рамото и я хвърля брутално в гроба.
— НЕ! Ясемин! – крещи Дуйгу като се опитва да се освободи от въжето, с което са ѝ вързани ръцете.
Един от бандитите започва да засипва гроба с пръст. Ертул се навежда над нея, държейки екрана на телефона точно пред лицето ѝ.
– Точно както брат ми умря в ръцете ми, без да мога да го спася. Така и ти няма да можеш. Ще седиш тук и ще гледаш. Как е? Филмът ще бъде вълнуващ?
– Не съм направила нищо на брат ти – казва Дуйгу, стискайки зъби. – Той извърши престъпление и загина при инцидент. Ако ти се беше грижил за него, нищо нямаше да стане. Това и ти го знаеш.
– Убийте я. Бавно. Не бързайте. Нека гледа как сестра ѝ умира под земята, задушена от пръстта – нарежда Ертул.
– Како! Помогни ми! Спаси ме! – вика Ясемин със задавен глас.
– Ясемин?! Не! Ясемин! Моля ви! Не я пипайте! Не я докосвайте! Не!!! – Дуйгу се мята като луда, отново правейки опит да се освободи, а Ертул се смее зловещо.
В същото време Али и Фърат търсят отчаяно следа от Дуйгу.
– Намерихме колата ѝ, но къде е тя? – пита Али, оглеждайки района.– Може да е наблизо. А може и да са я преместили – отвръща Фърат.– Не съм видял нищо, кълна се – казва едно момче, което се върти неспокойно около тях.– Тогава поне си видял нещо. Какво стана тук днес? Разкажи! – заповядва Али.
– Докато си правехме снимки, дойде някакъв тип и ни изгони. Обърнах се и видях как нападнаха една жена. Насила я вкараха в кола и изчезнаха.– Видя ли номера?– Не. Не го видях.– Каза, че сте правили снимки. Дай ми ги.– Ето, батко.– Това ли е колата?– Да, точно тази беше.
Али веднага вика по радиостанцията:
– Ибо, имаме номера на колата, с която е отвлечена Дуйгу. Проверете къде е била засечена.
Хайде, Фърат да вървим!
Действието се пренася при Дуйгу и Ертул.
– Беше с теб седем години. Отгледа я като собствена сестра. Не ти ли е мъчно поне малко? Пусни я. Моля те, пусни я… – моли Дуйгу.
Ертул стои пред нея със студено изражение, очите му блестят лудо:
– Гледай. Гледай добре. Не го изпускай. Няма да го видиш отново. Каквото и да стане, краят за теб ще е тъжен – знаеш го.– Не! Недей! Моля те! Убий мен, но я остави жива! Моля те! – гласът на Дуйгу се пречупва.– Како… – хлипа Ясемин.– Смъртта щеше да е лесна за теб – казва Ертул.
Ясемин стене:
– Како, моля те, спаси ме!– Ще изпиташ това, което изпитах и аз – казва той спокойно, почти с удоволствие. – Ще почувстваш същата болка. Иначе няма да сме равни. Първо тя ще умре, после и ти. Но виж, все пак съм милостив. След като и двете умрете, ще ви погреба една до друга. Майка ви няма да се лута от гроб на гроб – ще идва на едно място. Номер десет, в края на гробището, блок Б. Завинаги ще сте заедно. Какво ще кажеш, искаш ли да умреш преди сестра си?– Няма да ти позволя да я убиеш – изрича Дуйгу с ледена решимост.– Ще умрете. И двете ще умрете – изсъсква той.
В този момент Дуйгу успява да отвърже ръцете си и напада Ертул. Той я хваща за гърлото, но скоро пристига полицията и Ертул е принуден да пусне Дуйгу.
–Дуйгу, добре ли си? – притичва се Али и ѝ помага да стане.–Трябва да намерим Ясемин! – казва Дуйгу.-Вие няма да успеете! Тя ще умре! – смее се Ертул, на който Фърат слага белезници.