winless
Зухал ще разбере, че който нож вади, от нож умира! Междувременно Али и Дуйгу отчаяно търсят Ясемин. Вижте какво ще се случи в епизод 537 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 537 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 май 2025 по NOVA.
Докато обитателите на имението са заети с пожара в склада, запален от Зухал, тя се промъква в стаята на Сехер с нож в ръка. Този път е решена да доведе нещата докрай.
Яман успява да разкрие зловещия ѝ план и пристига в имението в последния момент, за да спаси Сехер от ръцете на полудялата Зухал.
Но Зухал не се предава. Неспособна да стигне до Сехер, тя насочва яростта си към Яман – решена да убие него и себе си. Опитът ѝ завършва трагично: пада по стълбите, а ножът се забива в гърдите ѝ.
Междувременно Али и Дуйгу отчаяно търсят Ясемин
Сехер седи на края на леглото в стаята си. Тя гледа снимката на Яман в медальона си и изглежда много притеснена.
– Ами ако Зухал направи нещо и на Яман? – говори си Сехер.
Тя посяга към телефона си и се обажда на Яман. Той виждайки, че му се обажда тя веднага вдига.
– Добре ли си? Нещо да не е станало? – пита Яман.
– По-добре съм. Просто… съм притеснена за теб. Иска ми се да можеш да се върнеш веднага. Чувствам се в безопасност само с теб! – признава Сехер.
– Скоро ще я заловим и всичко ще приключи! – отвръща Яман.
– Батерията ми пада. Трябва да затворя. Моля те, връщай се по-скоро у дома. Жив! Моля те!
– Ще се върна. Обещавам. Почини си и не се тревожи за мен. – казва Яман.
Сехер затваря.
– Тази луда жена винаги беше срещу Сехер. Когато мислех, че е далече – тя беше точно до нея. Трябваше да се досетя, че няма да се откаже – говори си Яман след като приключи разговора със Сехер.
Недим се качва в колата при Яман. Яман се мръщи, а погледът му става мрачен. Изведнъж го пронизва жестоката истина.
– Седим тук напразно. Тя няма да дойде – казва уверен Яман.
Недим го поглежда объркан.
– Как така? Нали знаем, че е има уговорена среща тук.
– Отново ни излъга – казва с гняв в гласа Яман. –Мислехме, че е избягала в чужбина, но тя рискува и се върне, за да се доближи до Сехер. Направи го веднъж, ще го направи отново. Трябваше да го предвидя. Трябва да се върна веднага в имението. Хайде слизай!
Недим слиза, а Яман потегля с бясна скорост към имението.
Действието се пренася в имението. Зухал не може да се качи на втория етаж защото Адалет бърше стълбите. Тя взема една ваза с намерението да удари Адалет, но точно в този момент Неслихан идва при леля си и я моли да дойде в склада, за да ѝ каже кое да изхвърли и кое не, защото след като са потушили пожара всичко е във вода.
Аделет и Неслихан се отправят към склада. Зухал оставя вазата, вади ножа от джоба си и тръгва да се качва по стълбите.
– Така значи… Тази история ще свърши там, където започна! – говори си тя.
Сехер стои в център на стаята си и си говори сама, стискайки с ръката си медальон с фотографиите на Яман и Юсуф.
– Отново съм тук – казва си тя. – На мястото, където се чувствам най-безопасно. Дали най-накрая ще успеем да забравим всички кошмари? Ще бъдем ли отново заедно?
Изведнъж зад гърба ѝ се чува леден глас:
– Не.
Сехер се обръща ужасена и вижда Зухал. Жената стои в очертанието на вратата, а очите ѝ горят от омраза. В ръката си държи нож.
– Твоят кошмар едва сега започва! – заявява Зухал и с омраза и ярост в очите се приближава към Сехер.
Сехер прави крачка назад, сърцето ѝ бие като лудо.
– Не се приближавай! Стой далеч! – крещи Сехер.
Зухал върви към нея с луда решителност.
– Няма да си тръгна, докато не те убия!
Между жените започва отчаян бой. Сехер се опитва да избяга, викайки за помощ, но Зухал е по-силна и поваля Сехер на пода.
Сехер успява да се освободи от хватката на Зухал и излиза в салона. Зухал я настига и блъска в стената, а след това се опитва да я прободе с ножа. Сехер хваща ръката ѝ. Отново се отскубва от хватката и бяга стаята на Юсуф, като се опитва да затвори вратата. Зухал е по-силната и влиза в стаята, и отново поваля Сехер на земята.
– Умри! Ако аз не мога да го имам, и ти няма да го имаш! Никога няма да го обичаш, никога няма да го погледнеш! Ще платиш за това, че ми го отне! – крещи Зухал.
– Моля те! Не го прави! – казва с последни сили Сехер.
– Днес е денят на твоята смърт, Сехер! Умри! Умри! Яман никога няма да бъде твой!
Зухал е на крачка от това да забие острието на ножа в гърдите на Сехер, Яман връхлита в стаята като тайфун.
– Махни ръцете си от жена ми, кучко! – гласът на Яман пронизва въздуха като куршум.
– Яман! Махни се! Ще я убия! – крещи Зухал и се изправя срещу Яман.
Побеснял Яман хваща Зухал за раменете и я брутално хвърля в коридора. Жената пада на земята, точно до ръба на стълбите.
– Вън от тук! Всичко свърши! – крещи Яман. – Докоснеш ли я отново – ще те смажа! Ти си болна!
Зухал, макар и изтощена, все още държи ножа. Погледът ѝ е изпълнен с обезумяло желание.
– Не разбираш ли? – казва Зухал, дишайки тежко. – Аз съм влюбена в теб. Тя никога не те е обичала така, както аз! Само аз мога да ти дам истинска любов! Не виждаш ли?
Яман я гледа с отвращение.
– Не. Ти си психопатка! – казва Яман и се приближава към нея.
–Яман не се приближавай! – казва Зухал насочила ножа в Яман. Очите ѝ блестят опасно. – Аз съм лудо влюбена в теб! Ако не можем да бъдем заедно, ще умрем заедно!
С нож, вдигнат за удар, тя се опитва да се нахвърли върху Яман. Но в същия момент кракът ѝ се изплъзва от ръба на стълбите. Тя крещи губи равновесие. Тялото на Зухал се преобръща надолу, а собственият ѝ нож се забива в гърдите ѝ, слагайки край на живота на Зухал завинаги.
Сехер е ужасена, Яман също.
–Всичко свърши! – казва Яман и прегръща силно Сехер.
Действието прескача. Сехер се събужда с вик. Тялото ѝ трепери, а сърцето ѝ бие като лудо. Вратата се отваря рязко и на прага застава Яман видимо притеснен.
– Бях в коридора и чух вика ти – казва той, като сяда на ръба на леглото. – Всичко наред ли е?
Сехер избърсва потното си чело. Гласът ѝ е пресипнал от страх.
– Зухал ме душеше в съня ми. Не можех да дишам – признава трепереща Сехер.
Яман нежно хваща ръката ѝ.
– Всичко свърши – казва той уверено. – Това беше просто кошмар. Зухал е мъртва. Изчезна от живота ни завинаги. Не може да ти навреди. Ето, изпий това – подава ѝ чаша с вода. – Успокой се.
– Благодаря ти.
– Знам, че всичко, през което мина, не беше лесно. Но не се съсипвай повече. Чу какво каза адвокатът – още при първичната аутопсия е установено, че е паднала сама. Никой не е виновен. Получи това, което заслужаваше. Ние ще я изтрием от живота си. Ще я забравим. Все едно никога не е съществувала.
Сехер затваря очи и взима дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. Яман я прегръща силно, искайки да ѝ предаде чувство на сигурност.
– Всеки път, когато имам нужда от теб, ти си до мен. Всеки път, когато ме е страх – го усещаш, знаеш го! Как го правиш? – пита Сехер.
– Защото светът ми се върти около теб. Докато съм тук, никой няма да те нарани.
– Знам!
– Искаш ли да остана при теб?
Сехер кима с глава.
– Хайде, легни. Опитай се да поспиш.
– Не ми се спи.
– Тогава ще говорим до сутринта. Ела по-близо, изглеждаш премръзнала.
– В прегръдките ти ще се стопля – Сехер се сгушва в прегръдката на Яман.
В този момент влиза Юсуф – сънен, с рошава коса, а Сехер и Яман се отдръпват един от друг.
– Чичо? Лельо? Какво правите тук?
– Нищо, просто си говорим – отговаря Сехер и се усмихва неловко. – А ти защо си буден по това време?
– Отидох до банята. Видях, че свети и ми стана любопитно. Защо чичо е тук?
– Ами… ние…
– Но вие не сте женени. Не можете да спите в едно легло. За да го правите, трябва да се ожените! – казва Юсуф.
– Тук съм, защото леля ти имаше кошмар. Останах, за да не се страхува – обяснява Яман.
– А защо не извика мен, лельо?
– Не съм го викала, скъпи. Той просто ме е чул и дойде – отговаря Сехер.
– Чичо, сега можеш да си вървиш. Аз ще остана при леля – заявява Юсуф.
– Но юначе, нали утре си на училище?
– Знам, но мога да отида по-късно на училище. Леля е по-важна!
– Много си грижовен, съкровище – усмихва се Сехер.
– Добре – казва Яман и се изправя. – Тогава ви пожелавам лека нощ.
– Лека нощ – отвръщат и двамата.
Юсуф се сгушва до нея и прошепва:
– Хайде, лельо, ти си заспивай. Аз ще те пазя!
Сутринта Юсуф вижда чичо си да седи тъжен в хола.
– Вуйчо, защо си тъжен?
– Добре съм, юначе. Просто така ти се струва.
– Не си ми ядосан за вчера, нали? Просто исках да се ожените по-бързо с леля!
– Знам, юначе. Не съм ядосан. Много ми липсва леля ти! Тоест искам всичко да бъде както преди. И ще направя всичко възможно да стане така. Имаме ли твоето разрешение да се оженим отново?
– Чичо, това е, което най-много искам! Дано леля си спомни всичко скоро!
– Дано…
В този момент идва Сехер, а Юсуф прави знак на чичо си да мълчи.
– Време е за училище – казва Юсуф.
– Добре. Бягай да се приготвиш – казва Сехер.
Юсуф целува чичо си по бузата.
– Кака Неслихан ти е приготвила раницата, Юсуф. В стаята ти е – добавя тя.
Юсуф моли леля си да се наведе и ѝ казва като шепне на ухото:
– Лельо, оздравявай бързо? Много липсваш на вуйчо!
– Какво каза, Юсуф? – пита Яман.
– Нищо! Тоест, тайна между нас.
В този момент телефонът на Сехер звъни. Тя отговаря. Асистентката на Азиз е.
– Ало?
– Г-жо Сехер, обажда се Седа. Имате час след един час. Само ви напомням. Ще дойдете, нали?
– Ще ви се обадя след малко, нали може? – пита Сехер.
– Добре, ще чакам – отговаря асистентката на Азиз.
– Кой се обади? – пита Яман.
– Ами… Имам днес час… за терапията.
– Изглеждаш колеблива. Не искаш ли да отидеш? – пита Яман.
– Напротив. Искам. Случиха ми се много неща напоследък. Ще ми се отрази добре. Но…
– Но?
– Не потвърдих, защото не знаех какво ще кажеш ти – признава Сехер.
– Ако ти помага, иди – казва уверен Яман. –Да, преживя доста. Имаш нужда от подкрепа. По принцип не бих искал никой да се приближава до теб, но ако тези сесии ще ти помогнат, тогава добре. Мога да те закарам и да те изчакам.
– Добре. Благодаря. Ще се приготвя – отговаря Сехер.
Али и Дуйгу пристигат на гробището, където Ертул е трябвало да се отърве от Ясемин, но гробът е празен.
Дуйгу замира, а сърцето ѝ започва да бие като полудяло. Когато обаче забелязва тъмни петна кръв сред пръстта, краката ѝ се подкосяват.
– Не, не Ясемин! – изпада в отчаян плач Дуйгу. – Не!
Сълзи текат по бузите й, а цялото ѝ тяло трепери. Али я гледа напрегнато, след което се обръща към празния гроб.
– Трябва да я намерим. Веднага.
Ясемин, въпреки че успя да избяга от смъртоносния капан, все още е в смъртна опасност. Тя отново попада в ръцете на хората на Ертул.
Полицаите претърсват града цяла нощ и на следващия ден, отчаяно опитвайки се да намерят Ясемин.
В същото време Ертул е в ареста. Дуйгу му носи телефон и заповяда да се обади на хората си и да доведат Ясемин. Ертул се смее нагло и казва, че Ясемин вече не е сред живите.