winless
Азиз информира Сехер, че не могат да продължат терапията. Яман обещава на Сехер, че ще направи всичко, за да ѝ помогне. Сехер си спомня горещата им нощ! Вижте какво ще се случи в епизод 538 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 30 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 538 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 30 май 2025 по NOVA.
Азиз информира Сехер, че по етични съображения не може да продължат терапията. Сехер е разтревожена, но Яман обещава на любимата си, че ще направи всичко, за да си възвърне паметта.
В резултат на усилията му Сехер си спомня страстната нощта, прекарана с Яман.
Азиз получава вест за смъртта на брат си, но отказва да се върне при семейството, с което е прекъснал всички връзки. Миналото обаче го настига по-бързо, отколкото очаква – той е отвлечен и принуден да се върне.
Ибо успява да разбие кода на телефона на Ертул. Дуйгу и Али четат съобщенията, които Ертул получава. Благодарение на това те разбират, че Ясемин е жива. Преструвайки се на Ертул, те заповядват на един от хората на Ертул да доведе момичето в гората. Човекът на Ертул разбира, че това е капан. Какво ще стане с Ясемин?
Действието продължава от предния епизод. Сехер е в кабинета на д-р Азиз.
– Не е лесно да приемеш всичко, през което премина – казва Азиз. – Но, както ти казах, гледай напред. Ако мислиш повече за миналото, отколкото за бъдещето, това само ще те натовари. Фокусирай се върху момента. Дръж се за семейството си. Каквото и да те измъчва, сподели го с тях. Ще ти се отрази добре.
Сехер кимва.
– Да ти споделя, че разговорът днес с теб ми се отрази добре. Чувствам се по-спокойна. Благодаря ти. А кога ще е следващата ни среща?
Азиз поема дълбоко дъх. Очите му не я изпускат от поглед, но гласът му звучи по-различно – този път по-сериозно, по-твърдо.
– Сехер, всъщност исках да говоря с теб точно за това. Няма да се виждаме повече. Това е последната ни среща – заявява Азиз.
– Как така? Ще пътуваш някъде ли? Можем да продължим, когато се върнеш. Няма проблем.
– Сехер, това не е кратка пауза. Всъщност… няма да пътувам никъде. Просто… свършихме. Окончателно.
– Но… не разбирам. Защо? Ако е заради проблемите ти с него, това не е проблем. Той би подкрепил всичко, свързано с моето здраве – казва уверена Сехер.
– Причината е друга – отговаря доктора. – Има граници между пациент и терапевт, които не бива да се прекрачват, а ние ги прекрачихме. И оттук няма връщане назад. Затова няма да е етично да продължим сеансите.
– Тази граница започна да се руши заради проблема, който имаше с него? Или защото ми помогна?
– И двете.
– Не съм готова за това. Да прекратим сесиите… не още – казва тя.
– Сехер, ти си една от най-силните жени, които съм срещал. Имаш смелостта да следваш чувствата си, дори да те е страх в началото, и след това да ги посрещнеш лице в лице. Постигнала си огромен напредък. Но, за всеки случай, съм ти подготвил списък с колеги, на които имам доверие. Спомни си първия ден, когато дойде тук. Седеше срещу мен – една жена, която не помнеше нищо, беше уплашена и изгубена. А сега виж каква си – взимаш решения за живота си, в безопасност си и знаеш къде ти е мястото. Спомни си толкова много. И ще продължаваш да си връщаш спомените. Обещавам ти. Можеш да ми се обадиш, когато поискаш – не като психолог, а като приятел. Ще бъда тук. Винаги! – заявява Азиз.
Сълзите напират в очите на Сехер, но тя се усмихва през тях.
– Нямаше да стигна дотук без теб. Направи толкова много за мен. Не ме изостави, когато исках да избягам. Не се отказа от мен, когато аз самата се отказах. Заради теб се изправих пред себе си. Започнах да си спомням всичко благодарение на теб. Благодаря ти. Пази се!
– Сбогом, Сехер – казва Азиз.
– Сбогом! – отвръща Сехер и напуска кабинета.
Разстроен Азиз затваря тефтера си. В този момент телефонът му звъни. Азиз вижда, че това е майка и ѝ затваря.
– Защо се обаждаш след толкова години? Или си забравила, че се отрече от мен? – говори си сам доктора. Той отваря чекмеджето и вади стара семейна снимка. Гледа я внимателно – той, родителите му и брат му и казва:
–Не съм готов! Не мога да си простя. Нито на себе си, нито на теб.
Сехер излиза от клиниката, а Яман я пресреща.
– Как мина? – пита той.
– Добре. Повече няма да продължаваме терапията – съобщава Сехер.
– Защо?
– Г-н Азиз каза, че вече не е етично да продължаваме. Прекрачили сме границита между пациент и терапевт. Помогна ми много, а ти знаеш какво се случи напоследък. Предполагам това е причината. – отговаря Сехер.
– Мисля, че това е правилно решение. Ако е нужно, ще потърсим помощ от друг лекар. Но ти вече започваш да си спомняш всичко. Измина дълъг път. Ще продължим да правим нужното за спомените, които все още не са се върнали. Ще го направим заедно. Помисли – всеки път, когато се сближавахме, ти си спомняше нещо. Случва се всеки път. Например, последния път, когато ми донесе жилетката, си спомни, че си ми носила жилетка на лодката. Ако продължаваме в този дух, ще ти бъде много по-лесно да възстановиш цялото си минало.
– Какво ще правим? – пита Сехер.
– Щом паметта ти се отключва при повторение на миналото, ще го изживеем отново. Всъщност, тръгваме към първия ни спомен. Хайде, качвай се в колата – подканя я Яман.
Действието се връща в клиниката на Азиз. Асистентката на Азиз влиза в кабинета му, прекъсвайки размислите му.
– Някой току-що се обади от името на семейството ви – съобщава тя. – Представи се като г-н Захид.
– Какво каза?
– Обадили са се на вас, но не са могли да се свържат. Брат ви, г-н Йълдъръм, е починал. Чакат ви да пристигнете. Моите съболезнования. Мога ли да направя нещо? – пита жената.
Азиз е шокиран. Въпреки че отдавна е прекъснал всякакви контакти със семейството си, новината за смъртта на брат му предизвиква в него вълна от емоции, които не може да сдържи. След кратък колебание, той се свързва с мъжа, който се е опитал да се свърже с него.
– Това ли е истината? – пита Азиз.
– За съжаление, да.
– Как се е случило?
– Загина при престрелка. Майка ти, г-жа Асие, чака незабавно да се прибирате – казва мъжът и замълчава изпълнен с очакване, но Азиз без колебание отговаря:
– Няма да дойда. Няма нужда да отваряме стари рани. Вече не съм Яхяоглу. Майка ми ми отне фамилията. Нито аз имам дом, в който да се върна, нито тя има син, на когото да се обади.
Азиз удря с стиснат юмрук по бюрото, но в гласа му се усеща хладна решителност.
– Думите не са достатъчни, за да опиша скръбта си от смъртта на брат ми. Но ще преживея болката си в самота. Моите съболезнования!
По-късно Азиз излиза от клиниката, опитвайки се да се откъсне от бурята от мисли в главата му, които не му дават покой. Той не забелязва, че е наблюдаван.
Изведнъж няколко фигури изскачат от сенките и преди да успее да реагира, той е брутално вкаран в кола. Вратите се затварят с трясък и колата потегля с писък на гуми, изчезвайки в тъмнината.
– Какво става? Кои сте вие? Пуснете ме! – крещи Азиз, вече в колата.
– Връщаш се у дома, Азиз Яхяоглу – казва един от мъжете.
В същото това време Яман води Сехер в сладкарница, където ядат пудинг. Сехер опитва първата лъжица и очите ѝ светват:
– Ммм… невероятно е. Значи пудингът е важен за нас, така ли? Яли сме го заедно преди? Като в старите турски филми?
– Не е важен само за нас. Когато майка ти и баща ти се срещнали за първи път, отишли в една известна сладкарница. След смъртта на майка ти, баща ти ви е завел там със сестра ти. Разказал ви как са се запознали. Така ти си обикнала пудинга.
– А как е протекла първата среща на мама и татко, знаеш ли?
– Да, ти ми разказа! Когато майка ти опитала първата лъжица пудинг, се усмихнала толкова щастливо, че дори не чула какво ѝ казва баща ти. И тогава той решил: „Жена, която може да се радва така на пудинг, трябва да бъде жената на живота ми.“
– А ти кога реши, че искаш да се ожениш за мен? Глупав въпрос, нали?
– Погледни ме в очите! – казва Яман. – Когато усетих, че се губя в дълбочината на тези очи, тогава разбрах, че никога няма да мога да те извадя от сърцето си. Докато се карах с теб, ти вече ме беше пленила с невинността и красотата си. Нямаше какво да направя. Ти си жената на живота ми!
Сехер и Яман приключват с пудинга и напускат сладкарницата.
– А какво ще правим сега? Какво направихме тогава, след като изядохме пудинга? – пита Сехер.
– Хванахме се за ръце. За пръв път. По собствена воля. Без задължения, без формалности. Ръцете ни се намериха, защото вече нямаше друг път – казва Яман.
Усмихната Сехер хваща Яман за ръка.
– Точно като сега – казва тя.
По-късно когато се връща в имението Сехер успява да си спомни страстната нощ, която е имал с Яман.
Човекът на Ертул, изпраща съобщение на шефа си, без да знае, че той е в ареста:
„Връзката внезапно прекъсна. Звънях ти. Каза, че сестра ѝ трябва да я види как умира. Избяга, но я хванах. Чакам твоите указания!“
Дуйгу и Али прочитат съобщението.
– Тя е жива! Ясемин е жива! – крещи Дуйгу, без да крие радостта и вълнението си.
Али, използвайки телефона на Ертул, отговаря на бандита, като му пише, че задачата му е отменена и му пише, къде да заведе момичето.
Малко по-късно човекът на Ертул се отправя към указаното място, без да подозира, че полицията му е заложила капан. Точно преди да пристигне, получава обаждане от приятел, който го информира за ареста на Ертул. Бандитът веднага се ориентира, че нещо не е наред.
Връща се, решен да довърши задачата, която му е възложил шефът. В бързането обаче забравя да се отърве от телефона си, което се оказва най-голямата му грешка.
Полицаите проследяват местонахождението му и в последния момент спасяват Ясемин.