winless
Сехер си спомня всичко – и решава да разкрие това на Яман по необикновен начин. Междувременно Азиз е откаран насила в семейното имение, където се изправя срещу сенките от миналото си. Вижте какво ще се случи в епизод 539 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 юни 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 539 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 юни 2025 по NOVA.
След години отсъствие, Азиз е насила върнат в семейното имение. Той е живял с убеждението, че е застрелял баща си. Постепенно обаче се разкрива истината – друг носи вината за смъртта на Исмет и умишлено я е прикрил, хвърляйки обвинението върху Азиз.
Сехер е извън себе си от радост – възвърнала е паметта си и решава да сподели това с Яман по уникален начин.
Ясемин не може да се съвземе след травматичните преживявания. Чувства се предадена и използвана. Въпреки че се е върнала у дома, тя е потисната и не може да се радва, че е жива.
Сехер най-накрая си възвръща всички спомени. В съзнанието ѝ изплува всяка подробност от миналото – ясно, като през стъкло, измито от дъжд. Но не може просто така да каже това на Яман.
Не след като той се е борил толкова упорито за нея.
Сехер иска да му съобщи новината по един специален начин.
Междувременно бандитите водят Азиз в имението на Яхяоглу. Лекарят не е искал да се върне доброволно, затова са го довели насила. Когато влиза в двора на имението, за миг затваря очи. В главата му оживяват спомените.
Няколко години по-рано. Нощта е осветена само от слабите фенери в двора. Чуват се шумни стъпки и учестено дишане. Младият Азиз, леко залитайки, застава пред баща си. В ръцете си стиска бутилка, но не се е оставил напълно да го погълне алкохолът. Гласът му е твърд, макар и леко неразбираем.
– Татко, изслушай ме поне веднъж! – моли го с отчаяние Азиз. – Не искам този живот. Няма да взема оръжие в ръце, няма да пролея кръв! Искам да уча, да стана лекар… Няма да убивам хора. Ще ги спасявам.
Исмет Яхяоглу гледа сина си със строг поглед.
– Забрави за това! – изръмжава той. – Изкарай си го от главата!
– Винаги съм вярвал в теб най-много. Въпреки че си най-малкият, най-много приличаш на мен. Ти ще поемеш задълженията ми! – заявява баща му.
– Не! – Азиз повишава глас, в очите му се чете бунт. – Няма да ти се подчинявам! Никой няма власт над мен. Дори ти!
Тогава Исмет прави неочаквано движение. Изважда оръжието и без колебание го подава на сина си.
– Тогава, ако наистина искаш да си тръгнеш… направи го. Но първо ме убий.
Азиз поглежда оръжието в ръката си, после баща си.
– Ако не можеш да го направиш – продължава Исмет – ще останеш тук и ще изпълниш дълга си. Защото си Яхяоглу.
Ръцете на Азиз треперят. Бавно вдига оръжието, но не го насочва към баща си. Повдига го към небето. Изведнъж ехото от изстрели разкъсва тишината на нощта.
– Мога да стрелям само в тъмното – казва с хладен спокоен глас. Поставя оръжието на масата. – Отхвърлям плановете ти. Имам свой път и ще се придържам по него.
След тези думи се залюлява и пада на пейката. Пиян, заспива.
Минават няколко часа. Сутрешният хлад пронизва кожата. Азиз се събужда с главоболие и мъгливи спомени от предната вечер. Въздухът е изпълнен със странна миризма. Миризма на кръв.
Погледът му пада върху майка му, която е коленичила на земята. Отчаяните ѝ ридания разкъсват тишината. Азиз бавно се изправя.
– Мамо?
Асие Яхяоглу вдига поглед, изпълнен със сълзи. И тогава забелязва оръжието в ръката му. Азиз поглежда надолу и замръзва. Това е същото оръжие, което остави на масата. Сега е в ръцете му. А на няколко крачки от него… баща му. Мъртъв.
– Какво си направил?! – виковете на майка му прорязват въздуха като нож. Тя се втурва към него, хваща го за якето и го разтърсва от ярост. – Какво дете си ти?!
Ръката ѝ го удря по бузата. Азиз не протестира. Целият свят започва да се върти.
– Проклет да е денят, в който съм те родила! – Гласът ѝ се къса от болка. – Вече не си ми син!
Азиз чувства, че земята се изплъзва под краката му. Думите на майка му са като нож, забит право в сърцето му. Не чака нито миг повече. Обръща се и бяга.
Това може би е последният му ден в родния дом и в същото време началото на нов живот.
Камерата влиза в къщата, където Идрис Яхяоглу стои до прозореца в имението и гледа силуета на мъж, който стои в двора.
Азиз. Погледите им се срещат за част от секундата. В очите на Идрис се появява сянка на омраза.
– Върна се в пещерата си, братко! – казва си той, присвивайки очи. – Не беше достатъчно, че те изгоних оттук, но отново застана пред мен.
Действието отново се връща към онази фатална нощ. Пияният Азиз спи на пейката. Въздухът е тежък, задушен. Идрис стои срещу баща си, лицето му е напрегнато, а очите му блестят от гняв.
– Какво стана, татко? – пита той с насмешка. – Молеше го и молеше, а той пак те отхвърли? Твоят любим син пак направи каквото си иска, нали?
Исмет стиска юмруци.
– Млъкни.
Но Идрис не спира.
– Винаги е било така – казва тихо, но с отрова. – Когато бях на пет, на десет, винаги ме караше да мълча, а Азиз хвалеше. Дори не погледна сина си, който те гледаше с възхищение.
Гласът му трепери.
– А сега? Ще се изправиш срещу целия свят заради сина си, който ти обърна гръб?
Исмет вдига ръка и го удря по лицето.
– Стига си дрънкал! – изръмжава той. – Отново ли си пил? Мозъкът ти не работи! Кой си ти, че да искаш нещо?! Пристрастен, неблагодарен, позор! Ти си паразит в това семейство!
Идрис стиска зъбите си. Пръстите му се впиват в оръжието, което лежи на масата. Едно движение. Един изстрел.
Исмет Яхяоглу се срива на земята. Кръвта бавно се разлива по хладния паваж.
Идрис диша тежко. Гледа треперещите си ръце, но не изпитва угризения. Не сега. Не, когато най-накрая е изравнил сметките.
Прикляква до тялото на баща си, вади кърпичка и внимателно избърсва пистолета. После го слага в ръката на спящия Азиз.
Сега той е убиецът.
Действието се връща в настоящето. Идрис се усмихва на това, което си спомни.
– Бих го направил отново – мърмори под носа си.
В стаята влиза майка му. Идрис се обръща към нея с хладна усмивка.
– Убиецът на баща ни ни удостои с присъствието си – казва иронично. – Дори кола си изпратилила да го вземат. Мамо, как можа да го направиш? Как можа да го поканиш обратно в този дом?!
Асие стои неподвижна, макар че в очите ѝ се чете болка.
– Това място принадлежи на починалия ми брат – казва Идрис, а гласът му е изпълнен с горчивина.
– Аз трябваше да стана глава на семейството. Но ти избра него. Куцият Идрис не може да бъде начело, нали? Аз съм неподходящ, сакат и неспособен, така ли?!
Асие мълчи за момент, след което казва решително:
– Понякога, когато защитаваш някого, показваш кого наистина обичаш.
Идрис се мръщи.
– Семейство Демърчи уби брат ти – продължава майка му. – Не мога да допусна и теб да загубя. Затова Азиз ще оглави семейството. Той ще плати цената за пролятата кръв.
Идрис чувства как гневът в него нараства.
– Простила си му?! – крещи той, стискайки юмруци.
Асие го поглежда строго.
– Никога. На ръцете му все още е кръвта на баща ти. Тази кръв не може да се измие с вода. Но така трябва да бъде! – казва уверена Асие.
Идрис стиска зъби. Не може да го приеме. Обръща се и излиза куцукайки, като затръшва вратата.
Ще стане ли Азиз част от престъпния свят на семейството си? Ще открие ли, че е бил натопен за убийството на баща си от брат си, който на всяка цена иска да стане главата на семейството?
Действието се връща в имението. Сехер, сияеща от щастие влиза при Юсуф.
– О, лельо, вие върнахте ли се? – пита Юсуф, а очите му грейват от радост, но бързо се присвиват от загриженост. – Лельо, какво има? Ти тичала ли си? Защо така тежко дишаш?
Сехер спира за миг, поема дълбоко въздух и се усмихва още по-широко – очите ѝ блестят, а гласът ѝ трепери от вълнение.
– Толкова съм щастлива и развълнувана, че имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Затова съм останала без дъх – отвръща тя, с ръка на гърдите си, сякаш да успокои бурята в нея.
– Лельо, пази си сърцето, не го оставяй да избухне! Хайде, казвай какво се е случило! – настоява Юсуф, очите му пламтят от любопитство.
– Ще ти кажа, но само ако ми обещаеш, че това ще си остане нашата малка тайна. Става ли?
– Дума на Къръмлъ! – казва той сериозно, сякаш сключва свещен съюз.
Сехер се навежда към него, сякаш ще му довери най-голямата тайна на света. Гласът ѝ е тих, но ясен.
– Готов ли си?
Юсуф кимва енергично.
– Спомних си! Абсолютно всичко си спомних! – казва тя, а в усмивката ѝ има и радост, и облекчение.
Юсуф застива. Гледа я с широко отворени очи, сякаш не вярва на ушите си.
– Какво? Всичко ли?
– Помня теб, помня коя съм… Помня чичо ти. И всичко, което сме преживели заедно.
– Какво? Значи… значи помниш, че ме обичаш? Приказките, които ми разказваше? Дядо? Мама, татко, всички? Чичо Зиа!
Сехер кима с глава
–Скъпа моя, лельо! – Юсуф е на път да крещи от вълнение, но Сехер го спира с пръст пред устата му.
– Стой! Спри! Не викай. Чичо ти не трябва да знае – засега. Това е само между нас, казах ти.
– Но защо? Да му кажем заедно! Ще бъде толкова щастлив!
– Не можем още. Искам да го изненадам. Ще му кажа, че си спомням всичко, в момента в който му предложа брак – споделя идеята си Сехер.
Юсуф е изненадан. Очите му се разширяват от изумление.
– Какво? Ще се ожените отново? Лельо, това е страхотна новина! – почти крещи Юсуф от вълнение.
– Спокойно. Спокойно. Говори по-тихо, Юсуф. Не викай… – опитва се да го укроти Сехер, но в този миг вратата се отваря и на прага застава Яман с любопитен поглед.
– Гласовете ви се чуват чак в салона. Защо сте толкова щастливи? – пита той.
Сехер се обръща към него, в опит да скрие усмивката си. Очите ѝ проблясват от нетърпение, но гласът ѝ е спокоен:
– Как така сме толкова щастливи? Ами…
Тя се колебае за миг, търсейки подходящо извинение, докато Юсуф едва сдържа вълнението си.
Ясемин се прибира вкъщи. Щом прекрачва прага, Семра се хвърля върху нея и я прегръща силно, сякаш се страхува, че ще я загуби отново.
– Моето момиченце… – шепне тя, без да може да сдържи сълзите си.
Ясемин не отвръща на усмивката на майка си. Лицето ѝ е тъжно, а погледът ѝ е помрачен. След кратко мълчание, без да каже нито дума, тя се запътва към стаята си и затваря вратата след себе си.
– Защо изглежда толкова нещастна? – пита разтревожена Семра, поглеждайки Али.
– Много е преживяла – отговаря мъжът с въздишка.
– Но тя се върна у дома. Трябва да се радва!
Дуйгу слага ръка на рамото на майка си.
– Мамо, тя е предадена от човек, когото е смятала за брат – обяснява тя меко. – Доверила му се е, когато не сме били до нея, а той я е измамил. Всичко, което е познавала, се е срутило за миг. Сега е в шок. Ако не беше това, разбира се, щеше да е щастлива. Но не се тревожи, ще се оправи. Тя е силна.
Семра кима, макар сърцето ѝ да продължава да се свива от мъка.