winless
Сехер нетърпеливо очаква момента, в който ще признае на Яман, че си е върнала паметта. С помощта на всички в имението тя подготвя специална изненада – иска да му предложи брак! Време е радостта отново да се върне в дома на Къръмлъ. Вижте какво ще се случи в епизод 540 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 юни 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 539 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 юни 2025 по NOVA.
Сехер нетърпеливо очаква момента, в който ще признае на Яман, че си е върнала всички спомени. Вълнението ѝ расте с всяка минута, а в сърцето ѝ се ражда желание да направи този момент незабравим. Тя решава да ангажира всички в дома с подготовката на изненада. Време е радостта отново да се върне в имението.
Майката на Азиз, Асие, заповядва на сина си да застане начело на рода Яхяоглу. Тя смята, че синът й трябва да плати за убийството на баща си и да отмъсти за починалия си брат.
Междувременно Ясемин получава зловещо съобщение.
Действието продължава от предния епизод. Яман чува щастливите гласове на Юсуф и Сехер, които идват от стаята на Юсуф и влиза при тях, като ги пита, защо са толкова щастливи.
–Юсуф, какво ни зарадва толкова много? – пита смутена Сехер.
–Чичо, ти какво мислиш? Какво е станало? – пита с хитра усмивка Юсуф. –Предположи защо толкова много се радваме?
–Учителката ли те похвали? – пита Яман.
–Да, чичо! Да! – смее се Юсуф като поглежда леля си.
–Тогава и аз те поздравявам – казва Яман.
–Благодаря, чичо! Сега ще си пиша домашното с леля, за да получа още похвали, нали, лельо?
–Да, скъпи. Работи усърдно, за да получиш още похвали – казва Яман и излиза.
–Слава Богу. Почти ни хвана, но се спасихме. Отсега нататък трябва да сме по-внимателни – казва Сехер.
–И какво ще правим сега? Как ще му предложиш? – пита любопитен Юсуф. –Никога не съм чувал момиче да прави предложение.
Сехер се смее и го поглежда с нежност:
– Ако обичат – могат. Все пак, това е символичен жест. Отговорът е ясен още отсега. Затова искам да изпреваря чичо ти и да го изненадам. Да го зарадвам. Затова… трябва да е наистина красиво. Трябва да измислим нещо специално, Юсуф.
– Сетих се! В един филм предложението беше направено с пръстен, скрит в парче торта. А любимото ястие на чичо ми е кърниярък(пълнени патладжани)! Скрий пръстена в пълнения патладжан!
– Това е чудесна идея, Юсуф, но може да е малко… опасно. Не дай Боже, ако го глътне без да види… Не става. Трябва да измислим нещо друго.
По-късно Яман чака Сехер в хола. Тя се приближава с Юсуф. Щом я вижда, казва сериозно:
– Чаках те. Можем ли да поговорим насаме? Важно е.
– Разбира се – отговаря тя.
– Аз ще съм в кухнята – казва Юсуф.
– Нещо станало ли е? – пита Сехер притеснена като гледа Яман в очите.
– Избяга, когато се опитах да ти напомня за нещо. После не успяхме да говорим отново за това. Стана ми любопитно?! Да не би… да си си спомнила нещо? Погледна ме по онзи твой начин… срамежливо, невинно, възхитително. Не можах да устоя. Сякаш ме омагьоса.
– Не знам. Тоест… Да. Тоест не! Не! – отговаря объркана Сехер.
– Да или не? – нетърпелив е Яман.
– Лельо, може ли да закусим заедно? – приближава се Юсуф.
– Разбира се, Юсуф! – казва Сехер и хваща племенника си за ръка и отиват в кухнята.
–Благодаря ти. Ако не беше дошъл, щях да се издам. Но трябва да направим план. Иначе чичо ти ще разбере, преди да съм му предложила. Хайде, яж си закуската!
В този момент Сехер скача от масата и тръгва към печката.
– Како Адалет, това не може да остане в гореща вода. Ще се разпадне. Трябва веднага под студена – казва Сехер.
– Ах, разсеях се. Добре, че го видя веднага – отговаря Адалет. – Добре, че забеляза!
Сехер поглежда към Адлет, която приготвя друго ястие и ѝ казва:
– Между другото, сложи ли сумак? Ще върви страхотно със сушените патладжани.
– Забравих. Ще го сложа сега – казва Аделет.
Дженгер, който също е в кухнята и търси нещо в едни от шкафовете поглежда изненадан към Сехер.
– Не, не. Не използвай това. Този е стар – казва Сехер. – Имаше нов пакет… ето го!
– Дъще, как знаеш, че е тук? Не сме говорили за това – учудена е Аделет.
– Ти един път ми каза, сигурно съм го запомнила, но явно ти не спомняш? – опитва се да заглади ситуацията Сехер.
– Аха, да. Ще използвам този – Адалет продължава да гледа Сехер изненадана.
Сехер се обръща с усмивка, но вътрешно изтръпва.
„Малко остана да се издам!“, мисли си тя и в този момент поглежда към Адалет.
– Почакай! Сложи твърде много. Трябва само половината, иначе ще избухне. Ето така – прави забележка Сехер отново.
– Дъще, ние винаги го пълнехме догоре, а ти пак ни поправяш. Сехер… да не би? – пита Аделет.
– Не, не. Просто гледам рецепти в интернет. Затова знам – отговаря бързо Сехер.
– Да! – включва се Юсуф. – Леля постоянно търси рецепти в интернет!
Сехер се приближава до тенджерата и се засмива:
– Како Адалет, забрави и зехтина в доматеното пюре. Това не е куру долма (пълнени сушени зеленчуци) без зехтин. И не така се нареждат. Отворите трябва да са нагоре. Ето така…
– Сехер… спомни си, нали? – пита най-накрая Неслихан.
– Да. Спомних си! – отговаря щастлива Сехер.
– Мило мое момиче! – крещи Адалет и я прегръща, а след това Неслихан
– Г-жо Сехер! Това е чудесна новина! – включва се Дженгер.
– Да, но още не съм му казала. Ще го изненадам. Ще му призная всичко, когато му предложа.
– Колко романтично! – ахва Неслихан. – Като във филм!
Неслихан прегръща отново Сехер. В този момент Яман влиза в кухнята:
– Какво пак празнувате? Да не е за похвалата на Юсуф от учителката?
–Поздравления, Юсуф! – казва Адалет. – Но не, празнуваме, че за пръв път Неслихан не изгори кекса.
– Така ли? Ще го опитаме после. Междувременно… бих изпил едно кафе.
– Разбира се, ще го донеса веднага – отвръща Дженгер.
Яман напуска кухнята, а Неслихан щастлива отново прегръща Сехер.
Дженгер носи кафето на Яман.
– Благодаря ти, братко.
– Наслади се – отвръща с усмивка Дженгер.
– Днес всички в имението са щастливи.
– Така ли? Не знаех.
– Да. И тя също. Изглежда по-весела и усмихната от обикновено. Знаеш ли защо? Може би ти е казала нещо?
– Не, не е. Може би още е под влияние на хубавите дни, които прекарахте заедно.
– Може би… Опитвам се да ѝ помогна да си спомни, но засега нищо ново не си е спомнила.
– Мисля, че е по-добре да не я насилвате. Всичко ще си дойде на мястото скоро.
– Надявам се.
– Насладедете се на момента! – добавя Дженгер с намек в гласа.
„Може би… много по-скоро, отколкото очаквате, че дори ще се изненадате!“, мисли си Дженгер.
Действието се пренася в кухнята. Сехер ходи напред-назад и се ядосва, че не може да ѝ хрумне нещо, с което да изненада Яман.
– Нищо от това не е подходящо. Не става. Трябва да измисля нещо по-специално.
– Разказах ти всички изненади от романтичните филми, които съм гледала – казва Неслихан, която я наблюдава с безпомощен поглед. – Нищо друго не ми идва наум.
– Благодаря ти, но ми трябва нещо по-различно! По-лично!– казва Сехер. В този момент влиза Дженгер и Сехер го моли: – Братко Дженгер! Може ли да поговорим?
– Разбира се, г-жо Сехер.
– Пръстените са готови. Взех своя от стаята на Яман. Но не мога да реша как да му предложа. Как ти предложи брак на жена си?
– Бяхме влюбени, но въпреки това се страхувах, че ще ми откаже. Бях толкова нервен… Взех я в едно малко кафене край морето. Нашето любимо място. Потях се, въртях се на стола… и изведнъж я попитах: „Ще изпиеш ли още един чай? И… ще се омъжиш ли за мен?“ Тя се засмя и ми отговори: „Ще изпия още един чай. И ще се омъжа за теб.“ Искам да кажа, г-жо Сехер – кажете му какво чувствате. Времето и мястото няма да имат значение. Всичко друго ще избледнее!
– Знаеш ли, братко Дженгер… и ние с Яман имаме такова място. Нашето специално място. Имаш право. Точно там трябва да му предложа – усмихва се щастлива Сехер.
Сехер отива на терасата, където Зия и Чичек заедно се грижат за цветя.
– Батко Зия?
– Сехер? Нещо ли се е случило?
– Да. Нещо много важно. Но ще ти го кажа само на ухо…
Сехер казва нещо на ухото на Зия.
– Сехер? Това е…
– Шшт… Спокойно. Никой не бива да чуе – моли го Сехер.
– Трябва да кажем и на Чичек, нали?. Тя трябва да знае. Чичек! – казва Зия и казва тайната на Сехер на ухото на Чичек.
– Толкова се радвам за теб! – възкликва Чичек с блеснали очи.
– А сега имам нужда от помощта ви. Трябва да планираме всичко съвършено.
– Разбира се, ще го направим, Сехер – отговаря Зия сериозно. – Тримата ще измислим добър план. Трябва ни добър план.
В това време Азиз научава, че брат му е погребан предишния ден. Не е бил повикан за погребението, което само затвърждава подозренията му, че семейството има специални планове за него. Когато най-сетне прекрачва прага на родното имение, лицето му остава безизразно, но отвътре усеща надигащ се бунт. Насреща му застава майка му – Асие, жената, която преди години се отказа от собствения си син.
– Защо ме повика? – изрича Азиз студено, без да се старае да бъде мил. – Нали ме изключи от семейството отдавна? Какво искаш от мен сега? Какво се е променило?
Асие го поглежда пронизващо.
– Много неща – отвръща тя след кратко мълчание.
Азиз поклаща глава, устните му се изкривяват в горчива усмивка.
– Грешиш. Нищо не се е променило. Нямаме за какво да говорим!
Обръща се готов да си тръгне без колебание.
– Никой не си тръгва без мое разрешение – гласът на Асие е твърд и категоричен. – В това семейство аз решавам кой си отива и кой остава. Затова ще останеш и ще ме изслушаш.
Азиз спира, но не се обръща. Чувства, че думите ѝ тежат повече, отколкото може да пренебрегне.
– Най-големите ни врагове – семейство Демирджи – убиха брат ти – продължава Асие с още по-остър поглед. – Затова те повиках. Време е да върнеш дълга си към семейството.
Азиз бавно обръща глава, пронизва майка си с поглед.
– Какво означава това? – пита с леден тон.
– Брат ти вече го няма, но Яхяоглу не може да остане без лидер дори за ден – казва Асие с решителност. – Враговете ни дебнат. Ако не отмъстим за пролятата кръв, ще загинат още хора. Това семейство е по-голямо от теб и мен, Азиз. Ти ще заемеш мястото на Йълдъръм. Ще застанеш начело на рода и ще платиш цената за кръвта на баща си. Това е твоят дълг.
Азиз стиска юмруци. Дишането му се ускорява, но лицето му остава каменно.
– Всеки ден съжалявам, че някога съм хванал оръжие – прошепва твърдо. – Пътят ми не е като вашия.
Асие присвива очи.
– Ти ми отне съпруга, главата на семейството. Мислиш ли, че ми е лесно да говоря за това? Ако не трябваше, дори нямаше да те погледна. Но това беше волята на баща ти. Ти ще бъдеш глава на семейството и ще поемеш отговорността. Ти си Яхяоглу, независимо дали ти харесва, или не.
– Повикала си ме напразно – казва Азиз, поглеждайки я за последен път. – Моите съболезнования.
Обръща се и тръгва към изхода.
Идрис, който е в стаята, но досега мълчи, внезапно се обажда с презрение:
– Точно това очаквах от теб, страхливецо.
Азиз не реагира, но думите се врязват в него като нож. Асие го гледа със студено лице.
– Бягай, колкото и където искаш – казва тя мразовито. – От съдбата си няма да избягаш. Рано или късно ще разбереш.
В същото време Сехер говори с някой по телефона в хола.
– Всичко е готово. Ние сме готови. Чакаме ви. Добре. Много добре – казва Сехер и приключва разговора.
Сехер става от дивана и когато се обръща вижда срещу себе си Яман.
– Ох, изплаши ме! – дръпва се уплашена Сехер.
– Не исках да те изплаша – казва Яман, който току-що влиза в стаята. Погледът му е нежен, но проницателен. – С кого говореше?
– С никого… беше грешен номер – отвръща Сехер, леко смутена.
– Къде са всички?
– Излязоха да напазаруват. А батко Зия вероятно си почива в стаята.
Яман се приближава и я гледа със замислена усмивка.
– Нещо има днес в теб особено. Очите ти блестят… точно както преди – казва Яман.
– Наистина ли? – усмихва се тя. – Вчера направи нещо за мен, може би съм трогната. Знаеш ли, за това, което направи онзи ден, за да ми върнеш спомените… Може ли да продължим с това? Спомена за едно специално място. Да отидем там? Ако имаш време, разбира се.
– За теб винаги имам време. Можем да тръгнем веднага, ако искаш – отговаря Яман.
– Добре. Само ще взема чантата си.
Междувременно Семра помага на Ясемин да преодолее гнева и болката, след като Ертул я предаде безмилостно. Когато на лицето ѝ за пръв път отдавна се появява усмивка, на телефона си Ясемин получава съобщение от непознат номер, което я шокира:
„Това още не е краят, Сянка! До скоро!“