winless
Сехер предлага брак на Яман и го оставя без думи. Двамата с нетърпение очакват да се оженят отново. Романтичната атмосфера вдъхновява и Зия, който събира смелост да признае чувствата си към Чичек. Вижте какво ще се случи в епизод 541 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 юни 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 541 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 юни 2025 по NOVA.
Сехер предлага брак на Яман. Двамата с нетърпение очакват да се оженят отново. Романтичната атмосфера вдъхновява и Зия, който събира смелост да признае чувствата си към Чичек.
Но не всички са щастливи – старите приятели на Ясемин не могат да забравят предателството ѝ и започват да планират отмъщение.
Яман усеща, че Сехер е някак си по различна днес. Очите ѝ светят по особен начин, движенията ѝ са по-грациозни, но и по-решителни. Подозира, че се случва нещо, което тя не казва.
– Има нещо! – казва той, приближавайки се до нея. – Какво се случи днес?
Сехер се усмихва и леко поклаща глава.
– Нищо лошо. Искам да отидем на едно място. Ще дойдеш ли с мен?
Яман се съгласява без колебание. Докато тя взима чантата си, едва забележимо дава знак на Неслихан и Юсуф. Те кимват, че са я разбрали.
Слънцето вече е залязло, когато колата на Яман спира на пристанището. Нощта е тиха, водата отразява сребристата светлина на звездите, а на небето сияе Полярната звезда.
– Защо сме тук? – пита Яман, изненадан, когато спират.
– Скоро ще разбереш – отговаря Сехер с лека загадъчна усмивка.
Пред тях се открива тяхното специално място. Място, което някога е било свидетел на обети, мечти и надежди. Яман затаява дъх и с ръка посочва към романтичната обстановка, която се открива пред тях.
– Това място… Не е възможно… Ти си…?
– Да – отговаря Сехер. – Помня. Помня всичко.
Яман не издържа. Притиска я в обятията си, вдига я от земята и я завърта, като дете, което най-накрая си е получило обратно изгубеното съкровище.
– Помня теб. Нас. Любовта ни – казва тя. – И под Полярната звезда искам обратно живота си… и съпруга си.
Сехер отваря малка кутийка и изважда двете им брачни халки. Подава едната на Яман.
– Време е да върна това, което ми бе поверено. Също като самата мен.
– Яман Къръмлъ… Ще се ожениш ли отново за мен? – пита щастлива Сехер и леко притеснена и развълнувана.
Яман взима пръстена с ръце, които леко треперят от вълнение. Поглежда я право в очите и го поставя обратно на ръката си.
– Никога не съм се отказвал от теб и никога няма да се откажа! Вярвах, че този ден ще дойде! Разбира се, че ще се оженим отново! Обичам те! – заявява уверен Яман.
– И аз те обичам – отговаря Сехер.
Прегръщат се дълго и силно, сякаш искат да се слеят в едно. Изведнъж около тях се изпълва с аплодисменти. От сенките излизат всички обитатели на имението. – Неслихан, Дженгер, Адилет… и малкият Юсуф, който хуква към тях и ги обгръща и двамата в детска, искрена прегръдка.
– Значи знаехте за това? – пита развълнуван Яман, поглеждайки събралите се.
– Леля първо на мен каза – обявява радостно Юсуф. – Изненадата е прекрасна, нали? Никога повече не се разделяйте!
Под звездите Сехер и Яман танцуват. Тя прошепва:
– Все едно излязохме от кошмара… и се пренесохме в приказен сън.
– Не забравяй този момент – казва Яман. – Защото не е сън. Това е реалност. Нашата реалност!
Зия се приближава към Чичек, леко притеснен, но с усмивка:
– Ще танцуваш ли с мен?
Чичек се изчервява, опитва се да откаже, но Юсуф – малкият Купидон – с радост ѝ подава ръката и я води към Зия. Очите му светят от вълнение.
– Заповядай, чичо! – казва той гордо. – Танцувайте!
Дженгер танцува с Адалет, а Зия нежно повежда Чичек в танца. Тя се спъва леко, смутена.
– Аз не мога да танцувам…
– Няма проблем – усмихва се Зия. – И аз не мога. Значи сме перфектни един за друг.
Действието прескача. Сехер и Яман седят на терасата, сгушени един в друг. Тишината между тях е изпълнена е с близост, топлина и спомени.
– Значи, помниш всичко? – пита тихо Яман, без да я пуска от прегръдките си.
– Всичко! – кимва Сехер. – Живота ни, колко щастливи бяхме.
Яман я гледа внимателно, сякаш сам още не вярва напълно.
– Помниш ли първия път, когато се хванахме за ръце? Когато не можех да откъсна очи от теб? Когато ти казах колко си красива?
Сехер само кимва, усмихвайки се леко. Той продължава:
– А когато ти казах, че всичко става по-лесно, щом те погледна?
– Спомням си и още нещо – казва тя. – Как светът ми започна да се върти около теб. Защото и сега е същото.
Настъпва кратко мълчание. После Сехер се замисля и казва:
– Ами ако не си бях спомнила? Какво щеше да направиш тогава?
– Може би щях да се предам – казва Яман уж нехайно, с усмивка. –Един мъж може да издържи само до едно положение!
Яман я провокира– и го прави като професионалист. Сехер се ядосва на мига и се изправя като му пожелава лека нощ.
Яман я хваща за ръката, спира я с поглед:
– Шегувах се. Не си тръгвай. Исках просто да видя ядосаното ти лице… Очите ти – като огън. Аз никога, никога няма да се откажа от теб. Дори ако тази раздяла беше продължила цял живот, пак щях да се боря за теб.
Сехер се разтапя от думите му.
– Ами ако беше станало обратното? Ако ти беше изгубил паметта си и ме гледаше като непозната? – пита Сехер и си отговаря. – Не бих го понесла. Щях да се пречупя. Напълно. Но знам, че ти си много по-силен от мен!
Той не отрича. Просто стиска леко ръката ѝ.
И в този миг, без нужда от думи, Сехер отново се усеща, че се е върнала у дома.
Действието се пренася в кухнята, където Неслихан и Чичек си говорят.
– Такава любов е рядкост – казва Неслихан, докато подрежда чаши. – Истинска любов като тяхната се случва веднъж в живота.
Чичек кимва с усмивка.
– Щастлива съм за тях. И се надявам винаги да бъдат така. Заедно. Щастливи.
Камерата ни показва Зия, който тъкмо влиза в кухнята, но застава на прага и ги слуша. Погледът му е замислен.
– Чудя се… ще присъствам ли някога на сватба, на която ще бъда свидетелка? – прошепва Чичек, сякаш говори повече на себе си, отколкото на някого.
Чичек се усмихва отново, този път срамежливо. В съзнанието ѝ изплува споменът за танца.
Неслихан се обръща към нея с топла усмивка:
– Сватбата е като приказка. Нима не искаш нещо такова, Чичек?
Преди Чичек да каже каквото и да било. Зия заявява:
– Аз бих искал! Искам да изживея такава любов. Като Яман и Сехер.
Чичек го поглежда изненадана и развълнувана. Неслихан казва, че отива да вземе чашите от терасата и излиза, а Зия продължава като се приближава към Чичек:
– Те преминаха през толкова изпитания, но останаха заедно. Пребориха се с всичко. Прекрасно е да си с човека, когото обичаш. Да бъдеш щастлив! Дано няма нещастни хора. Бог да събира влюбените. Това пожелавам… на теб и на себе си.
Чичек го слуша, но с всяка дума казана от Зия вълнението ѝ нараства. Очите ѝ се стрелкат неспокойно, ръцете ѝ треперят. Тя тръгва да прибере две от чинии, но ръцете ѝ треперят и тъкмо да ги изпусне на пода, когато Зия светкавично хваща ръката ѝ. Поглеждат се – за миг, който казва повече от всички думи. Но Чичек избягва погледа му и казва бързо:
– Ще отида да помогна на Неслихан…
По-късно, на горния етаж, Сехер и Яман се сбогуват пред вратата на нейната стая. Но тя не може да си тръгне. Очите ѝ я издават, сърцето ѝ отказва да се отдели от него.
Яман я хваща за ръката и я отвежда в своя кабинет.
– Нощта е дълга – казва Яман. – Не бива да свършва толкова рано.
Но още преди да се доближат, вратата се отваря. Юсуф влиза при тях.
– Ще ми разкажеш ли приказката ко, то си спомни днес, лельо? – пита той и я хваща за ръката и се обръща към Яман – Аз ще се погрижа за нея, чичо. Ти не можеш – не си ѝ съпруг!
Сехер излиза да вземе вода за Юсуф и се сблъсква с Яман, който е донесъл вода и я чака мълчаливо.
– Спи ли? – прошепва Яман.
– Да – отговаря тя с усмивка.
Той се опитва да я прегърне, да я вдигне, но тя се отдръпва.
– Не мога…
– Но вече сме спали заедно – настоява той. – Тогава нямаше никой вкъщи.
– Именно. А сега… всички са тук.
– Мога винаги да ги пратя някъде !
Сехер се усмихва дяволито. Очевидно ѝ харесва идеята. Но преди да каже нещо, Юсуф се появява отново:
– Донесе ли ми вода?
Яман въздъхва. Поглежда я с решителност:
– Трябва да се оженим, при това веднага. Не искам повече и ден да сме разделени!
На следващата сутрин Яман събужда Сехер рано. Слънцето още не е изгряло напълно.
– Ставай. Обличай се. Закъсняваме.
– За какво?
– Имаме много неща за вършене.
– Какви?
– Днес ще определим датата на сватбата ни.
– Днес?! – Сехер е изненадана.
– Ще се оженим възможно най-скоро – казва Яман.
След това моли Юсуф за разрешение.
– Само ако спим тримата заедно – настоява малкият.
– Винаги ли? – пита Яман смеейки се.
– Когато поискам – заявява Юсуф сериозно.
– Добре, миличък – съгласява се Сехер с усмивка.
По-късно докато Яман чака Сехер, Зия идва при брат си.
– Честито, братко. Радвам се за теб.
– Не трябва да се губи време – отвръща Яман. – Раздялата не пита. Идва, когато най-малко очакваш.
Зия се замисля. Спомня си как покани Чичек на танц. Вдига очи и пита:
– Ако има някой, когото обичам… какво да направя?
– Откакто се разведе – казва Яман – те виждам само с един човек. Няма нужда да гадая кой е. Виждаш ли? Тя минава през хола.
Чичек минава бързо, неразбираща, че е станала тема на разговор.
– Ако я обичам, не искам да се разделям с нея – признава Зия.
Яман го гледа сериозно.
– Ако има някой, братко… не чакай. Животът минава в чакане на моменти, които ни правят щастливи. Но само от нас зависи дали тези моменти ще станат реалност.
Зия кимва, замислен.
Сцената се прехвърля в някакво помещение, където в полумрака тече напрегнат разговор между двама млади членове на бандата на Ертурул.
– Какво написа на Сянката? – пита единият с намръщено чело.
– Какво мислиш? Че това не е краят! – съска Джанер, стискайки юмруци. – Изпратих ѝ съобщение от непознат номер, за да я изплаша. Тя не заслужаваше нашата вярност!
– Джанер, може би не знаеш всичко… – започва предпазливо другият.
– Не знам? – прекъсва го гневно. – Намери майка си и сестра си, върна се при семейството и ни предаде на полицията! Заради нея Ертул и Джавит са зад решетките! Знаеш ли какво щеше да стане, ако Ертул не ни защити? Щяхме да загинем като кучета!
– Може би е имала причина… може би нещо я е заплашвало – прошепва другият.
– Не ме интересува! – избухва Джанер и удря по масата. – Кълна се, това няма да свърши така!
Действието се премества в дома на Дуйгу. Тя лежи в леглото, гушнала възглавницата, когато телефонът ѝ звъни. Щом вижда името на Али, се усмихва и приема видеообаждането.
– Исках да те видя преди да заспя – казва комисарят, гледайки я с нежност.
Дуйгу инстинктивно приглажда косата си, поглеждайки в малкия екран.
– Виж как изглеждам… ужасна съм… косата ми, пижамата…
– Ти винаги си красива – прекъсва я Али твърдо. – Искам тази нощ да спя с теб.
Очите на Дуйгу се разширяват, тя изпуска телефона от изненада. Вдига го и не знае какво да каже.
– Какво имаш предвид? Нали… още не сме се оженили?!
Али се усмихва леко.
– Не това имам предвид. Ще легнеш, ще нагласиш телефона така, че да те виждам. Аз ще направя същото. Ще заспим, гледайки се. Така ще те сънувам. А може би и ти мен.
Сърцето на Дуйгу се разтапя. С усмивка изпълнява молбата му.
Ясемин се събужда внезапно, обляна в пот. Диша тежко, още под влиянието на кошмара – лежи в гроб, а земята я засипва.
Разтърсена, сяда на леглото.
– Може брат Ертул да е мъртъв за мен, но все още имам братя там… – шепне. – Трябва да знаят истината.
Взема телефона и набира Джанер.
– Как си, братко? – пита внимателно.
– Как мислиш? – мърмори той. – Ертул и Джавит са в затвора. Останахме сами.
– Знам, че ме обвиняваш… Но истината е различна. И не е за телефонен разговор. Джанер, моля те, не ми се сърди. Ще ти обясня всичко.
След пауза, той въздъхва.
– Защо да съм ти сърдит? – пита, все още хладно. – Не съм ядосан, просто ми е тежко. Но добре. И аз имам какво да ти кажа. Да се видим.
– Радвам се. Джанер, ти си ми брат. Израснахме заедно. Не забравяй това.
– И ти си ми сестра, Сянка. Ще поговорим. И ще ми кажеш всичко. До скоро.
Разговорът приключва. Приятелят до него го гледа подозрително.
– Снощи ѝ беше бесен и я обиждаше, а днес ѝ казваш „сестро“?
Джанер се усмихва зловещо.
– Направих го, за да я измамя. Мисли, че ще ми обясни и всичко ще е наред? Не. Ще я накажа така, че никога да не го забрави.