Наследство – Епизод 542 (Ето какво ще видим)

НА КРАТКО какво се случва в епизод 542 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 юни 2025 по NOVA.

Сехер и Яман отиват в кметството, където се оказва, че могат да се оженят веднага… и го правят!

В същото време Али отива да иска ръката на Дуйгу за трети път. По време на годежа на Али и Дуйгу, Семра внезапно оттегля съгласието си. Тя отново се пренася в миналото и, за изненада на всички, дори не иска да чуе за брака на дъщеря си.

Азиз отново е притиснат, дали ще се съгласи да изпълни волята на майка си.

Яман и Сехер отиват да резервират дата за сватбата си и когато се оказва, че могат да се оженят още същия ден, не се колебаят дълго.

Действието на новия епизод започва в кабинета на Азиз, къде той вижда шокираща новина в интернет за въоръжено нападение над имението на Яхяоглу.

Азиз тръгва да се обади на майка си, но се отказва, но майка му след секунди сама му звъни.

– Знаеш ли какво се случи? – пита с напрегнат глас г-жа Асие.

– Как да съм? Казах ти, нали? Предупредих те. Ако семейството остане без глава, вълците ще надушат кръвта ни. И те я надушиха. Искат кръв. Побеснели са. Няма да спрат. Засега се измъкнахме. Но ще дойдат пак. Няма да се спрат, докато не вземат живота ни.

– Не искам да говорим пак за това..

– Ти предаде това семейство – прекъсва го тя с онзи познат, студен тон. – Кръвта на баща ти е по ръцете ти. А сега врагът напада като обезумял, а теб не те е грижа. Ти носиш вина за всяка капка пролята кръв на Яхяоглу. Това е второто ти предателство. Да не би да искаш да дойдеш и на нашето погребение? Искаш ли и тежестта на нашата кръв да падне върху теб?

Асие затваря телефона, а Азиз притваря очи.

Действието прескача Сехер и Яман пристигат пред общината, за да вземат дата за сватбата си. Двамата виждат Азиз, който тръгва да се качва в колата си.

–Може ли да му кажа нещо? – пита Сехер, а Яман кима с глава. Тя се приближава до Азиз.

– Здравей, Сехер! – гласът на доктор Азиз я изненадва. – Как си?

– Много съм добре. Имам новини – всичко си спомних. Сякаш чудо се случи, цялото ми минало се разкри пред очите ми. Ти имаш голяма заслуга за това. Благодаря ти.

– Това са чудесни новини. Но аз само си върших работата. Няма за какво да ми благодариш. Бързате, нали?

– Да. Дойдохме да запазим дата за сватбата.

– Наистина? Много се радвам за вас. В живота има много пътища и понякога не знаем кой да поемем. Вие разпръснахте мъглата и избрахте своя. Пожелавам ви най-доброто.

– Аз усещах, че той е съдбата ми още от началото. Докато си мислех, че мъглата ще ме отведе другаде, сега всичко си спомням. Мястото, на което принадлежа, е при него. Колкото и да бяга човек, съдбата винаги го намира.

– Да. Каквото и да правим, не можем да избягаме от съдбата. – съгласява се Азиз и се обръща към Яман. – Поздравления, Яман. Сехер ми каза. Желая ви щастие. Няма да ви бавя повече.

Малко по-късно в общината…

– Мисля, че сте си сложили халките от грешната страна – казва чиновникът.

– Не, на точното място са. И никога няма да ги свалим – отвръща Яман и пита по същество. – Коя е най-скорошната възможна дата?

– Мога да ви насроча за 24 часа по-рано. Но… ако искате, има двойка, която отмени сватбата си днес. Мога да ви включа на тяхно място… след два часа. Приемате ли?

Яман и Сехер се гледат с усмивка.

Действието се пренася в имението на Яхяоглу, Идрис, изпълнен с ревност, казва на майка си:

– Мамо! Още се надяваш на помощ от това хлапе? Той ни изостави и ни изгори. А ти още искаш да се върне? Тези хора не се шегуват. По-добре ми се довери. Аз ще оправя нещата.

– Г-жо, г-н Азиз дойде – съобщава един от хората на Асие.

Доктор Азиз влиза с решимост:

– Тъй като това е мой дългът – ще го изплатя. Приемам! Поемам семейния бизнес. И отговорността, която идва с него.

Яман и Сехер излизат от бутик готови за предстоящата церемония. Тя в бяла рокля, а той в костюм. Тя се обръща към него, опитвайки се да му оправи вратовръзката.

– Много си красива – казва Яман.

– Може би защото ти ме гледаш с любов – отговаря тя, без да откъсва очи от него.

На улицата пред тях се появява малко момиченце – Лейла. Сехер я познава веднага. Помогнаха ѝ онзи ден, когато се колебаеха дали да се разведат. Момичето ги гледа любопитно.

– Вие… жените ли се?

Сехер се усмихва.

– Да. Този път отново бързаме, но за хубаво.

– Затова ли очите ви светят така? – пита Лейла. После ѝ подава малък букет маргаритки. – Това е моят подарък.

– Благодаря ти, Лейла – казва Сехер, трогната.

– Побързайте. Бъдете винаги щастливи. Много си подхождате.

– Довиждане, слънце.

– Довиждане!

Яман вади телефона, усмивката му не слиза от лицето. Обажда се на Дженгер.

– Ало, Дженгер? Събери всички. Изпращам ти адрес. След час… се женим!

Действието се пренася в обредната зала. Вратата се отваря и в залата влизат младоженците – Сехер и Яман. Тя е в бяла рокля, елегантна и ефирна, с очи, които блестят от щастие и вълнение. Той е до нея, държи я уверено под ръка, със сдържана усмивка, която издава дълбока емоция.

Всички избухват в аплодисменти. Въздухът трепери от топлина и любов.

Служителят на гражданското изправя глава и с тържествен глас започва церемонията.

– Сехер Къръмлъ, приемате ли Яман Къръмлъ за свой съпруг?

– Да – отговаря Сехер, без колебание. Гласът ѝ е ясен, но трепери от щастие.

– Яман Къръмлъ, приемате ли Сехер Къръмлъ за своя съпруга?

– Да – отвръща той. Очите му не се откъсват от нейните.

Свидетели на обета са Дженгер и Адалет, които стоят отстрани и се усмихват. До тях седи Юсуф, облечен официално, с очи, пълни с гордост.

Изведнъж Юсуф пристъпва напред и вдига ръка.

– И аз искам да съм свидетел – казва той със сериозност, неподходяща за възрастта му.

Всички поглеждат към него с изненада и усмивка.

– И аз свидетелствам за тях. Те се обичат. Трябва да бъдат заедно.

Служителят кимва с усмивка.

– Записано е. Тогава, по силата на закона и с искреното благословение на присъстващите, ви обявявам за съпруг и съпруга.

Настъпва кратка, тържествена тишина. След това аплодисментите избухват отново, този път още по-силни.

Сехер и Яман подписват брачните документи. Служителят подава удостоверението на Сехер с усмивка.

Яман се обръща към нея. Приближава се бавно и нежно целува челото ѝ.

– Сехер Къръмлъ, от днес и завинаги ще бъдем заедно!

Сехер се усмихва, притиска се в него, а в очите ѝ има сълзи, но този път от щастие.

В същото това време Семра пита дъщерите си притеснена.

– Добре, сложи това там. Всичко готово ли е?

– Готово е – отвръща Дуйгу, запазвайки спокойствие.

– Извади ли чашките? Ах, кафето! Купи ли кафе вчера? – панира се Семра.

– Извадихме чашите и купихме кафе, майко. Всичко е наред. Не се тревожи – успокоява я Дуйгу.

– Добре. Моля те, нека не липсва нищо, за Бога. Изглеждаш като приказна фея. Много си красива – казва Семра на Дуйгу.

– Да, како – намесва се Ясемин. – Наистина си много красива.

– И вие също. Дано този път всичко мине както трябва – казва Дуйгу с несигурна усмивка.

– Не, не, не. Мисли положително. Ще мине! – опитва се да се успокои Семра.

В същото време Али придружено от леля си Султан пристигат в дома на Дуйгу, за да ѝ поискат отново ръката.

В двора на къщата на Дуйгу Али шепне на леля си, пълен с надежда.

– Лельо? Този път ще стане, нали? Виж, това е трети път.

Султан го поглежда с усмивка, в която се чете и опит, и вяра:

– Синко, първия път щяхме да вземем момичето, но ти ме спря. Втория –Ясемин, беше отвлечена, съдбата не искаше да я вземе. Но третия… с Божията воля, ще я вземем.

В този момент пристига и Фърат:

– Комисарю, сладките и шоколадите са взети. Идват вече.

– Сигурно е изял първите, които купи, и се върнал за още – смее се Али.

– Със сигурност, комисарю. Това е Ибо. Нищо чудно няма – отвръща Фърат.

Леля Султан ги подканя да влизат.

Вътре в дома Дуйгу е на ръба, а Семра и Ясемин се опитват да я успокоят.

– Како, успокой се. Ако искаш, аз ще отворя – казва Ясемин.

– Не. Не. Аз ще отворя. Защо съм такава? Добре съм, нали?

Отвън Султан нервничи:

– Да не би да забравиха? Какво правят? О, Боже, да не би и този трети път да не е писано да вземем момичето? Али, обади им се, скъпи.

Вратата се отваря. Дуйгу стои пред тях, сияеща и в същото време много напрегната. Тя ги кани да влизат.

Али се взира в Дуйгу с обожание:

– Много си красива!

Действието прескача Думата взема леля Султан.

– Мисля, че знаете защо сме тук. С Божията воля, дойдохме да поискаме ръката на вашата дъщеря Дуйгу за нашия син Али.

Мълчание. Семра е замислена и след малко заявява:

– Аз нямам дъщеря, която да ви давам – отвръща Семра хладно.

Всички са шокирани от казаното от Семра.

– О, Боже! Какво говорите, госпожо Семра? – възмутена е Султан.

–Какво? Не ви хареса отговора ли ми? Рано е! Много е рано! Няма нужда от бързане – заявява Семра.

– Мамо, какво говориш? Нали обсъдихме това? Нали каза „да“? – възкликва Дуйгу, объркана.

– Вие сте още деца. Разбираш ли? Моето мнение е важно. Не може! – заявява Семра.

– Деца ли сме? Мамо, не те разбирам. Какво се промени?

– Ти! Ти им замъти главите. -казва Семра като гледа лошо Султан. – Всичко това е твое дело.

– Дори да е, направих го за тяхното щастие. Какво говорите, г-жо Семра? – възмущава се Султан.

– Ти не си съседка – ти си хищна птица. Г-жо Айсел, погледнете ме. Никой няма да ми отнеме дъщеря, която още ходи на училище! Няма да позволя! Хайде! Излезте от дома ми! Всички! Веднага!

Всички разбират, че Семра отново се е върнала към миналото.

В този момент пристигат с бонбоните Ибо и Кара. Семра мисли Ибо за Мухсин, човек от миналото, който Семра много уважавала.

Ибо е изненадан, а Али го дръпва настрани и заедно с Дуйгу му обясняват ситуацията.

– Затова ме уважава толкова? Разбрах – казва Ибо и се обръща към Дуйгу. – Дуйгу, мила, направи ни кафе. Моето с много пяна и захар.

– Ще го направи. Върви, върви – подканя я Семра.

Ибо казва на Али и на останалите да седнат. Той сяда до Семра.

– Семра, познавам Али добре. – започва Ибо. -Почтен е, умен, работи честно. Виж му лицето. А и е красив. Не можеш да намериш по-добър зет.

Изведнъж Семра идва на себе си.

– Да не би да те питам на кого да дам дъщеря си, Ибо? Дръпни се. Много си си повярвал!

– Извинявай, лельо Семра.

– Г-жо Семра – намесва се Султан. – Слава Богу, върнахте се при себе си. Добре ли сте?

– Добре съм. Благодаря. Извинете, че ви притесних.

– Тогава… нека продължим оттам, откъдето спряхме. Идваме да поискаме ръката на вашата дъщеря Дуйгу за нашия син Али.

– Дано са щастливи. Давам благословията си! – заявява Семра.