winless
Сехер и Яман си представят съвместния си живот. Ертул е на път да застреля Ясемин, а Азиз се връща в родния си дом. Вижте какво ще се случи в епизод 544 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 9 юни 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 544 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 9 юни 2025 по NOVA.
Сехер и Яман си представят съвместния си живот. Мечтаят за деца и щастлива старост. В имението цари весела и безгрижна атмосфера.
Ертул е на път да застреля Ясемин, но в склада се появява приятелят ѝ Джанер.
След като успешно разрешава конфликта с Демирджи, Азиз решава да се завърне в родния си дом. Как ще реагира завистливият му брат Идрис?
Действието продължава от предния епизод. Сехер моли Яман да ѝ разкаже и останалата част от историята.
– Разкажи ми останалата част от историята, моля те – прошепва Сехер, с глава на рамото му. – Раждането започна, отидохме в болницата… А после какво стана?
Яман се усмихва леко, погалва косата ѝ и започва да разказва.
– Това, което става после, е още по-красиво. Малко трудно е, но е красиво.
Действието се пренася в историята на Яман. Той стои до детско креватче и се опитва да приспи сина си.
– Ариф, синко, хайде, време е за сън.
Бебето плаче.
– Добре, добре. Хайде при тати.
Яман го взема на ръце.
В същото време Сехер държи на ръце второто бебе и се опитва да го приспи.
– Хайде, Кевсер. Хайде, момичето ми. Време е за сън.
Сехер въздъхва и се обръща към Яман.
– Мислиш ли, че имат колики? Не искат да заспят.
– Може би са гладни? – предполага загрижен Яман.
– Току-що ги нахраних – отвръща тя уморено.
Яман люлее Ариф като му говори:
– Ех, Ариф… Хайде, Ариф, хайде. Спи, малкия.
След малко Сехер слага дъщеря си в люлката.
– Кевсер заспа.
Яман се усмихва.
– А Ариф е на път да заспи. Да, да, ето така…
Сехер се приближава до Яман и сина им. Яман слага детето в креватчето, а Сехер ми подава биберона.
– Готово. Заспал е – прошепва тя.
– Заспал е… – повтаря Яман с облекчение. – Хайде сега да си починем малко.
– Прав си. Така или иначе, след час пак ще се събудят – въздиша Сехер.
Яман и Сехер си лягат в леглото. Настъпва миг на тишина. Яман я поглежда с усмивка.
– Най-сетне сме сами. Толкова ми липсваше. Толкова си красива.
– Дори и така ли? – пита тя с полуусмивка, с уморено лице и разрошена коса.
– Да. Особено така. Толкова си красива… – Яман е на път да я целуни, когато синът им започва да плаче.
Двамата стават от леглото и се надвесват над креватчето като се опитват да приспят сина си. Действието се връща в настоящето. Сехер се усмихва нежно.
– Ако ще си липсваме един на друг, нека е по този начин. Само да растат здрави и щастливи, това ще ми стига.
– И това ще стане. Само че ние ще поостареем малко, разбира се – смее се Яман.
Яман и Сехер си представят какво ще стане с тях след много години. Действието отново се пренася в бъдещето. Сехер и Яман са остарели и седят пред камината.
Сехер държи телефона в ръка и говори с усмивка на лицето.
– Юсуф? Карай внимателно, добре? Знаеш, доверили сме ти Ариф и Кевсер. Чичо ти приготви всичко. Чакаме ви. Добре, добре. Приятен път. Хайде.
Тя се обръща към Яман с блеснали очи.
– Ариф води приятелката си. Да ни я представи. Казал на батко си Юсуф в последния момент.
Яман кимва спокойно.
– Нека дойдат. Разбира се.
Сехер се усмихва замислено.
– Явно връзката им е сериозна, щом я води при нас.
– Може би. Ще видим – отвръща Яман.
– Ще видим, да. Моят син е толкова деликатен. Такова чувствително дете е. Трябва да бъде с някого, който ще го кара да се усмихва, да го прави щастлив. Макар че Юсуф вече я е срещнал. Каза, че е добра, но…
– Щом Ариф я е избрал, значи е добра. Не се тревожи – уверява я Яман.
– Прав си. Надявам се да бъдат много щастливи заедно. И да се обичат много.
– Точно като нас!
Действието се връща в настоящето. Сехер го поглежда към Яман с вяра и лека несигурност.
– Наистина ли всичко това ще се случи? – пита тя.
– Да. Но преди това има толкова неща, които трябва да се случат – отговаря Яман и прегръща.
В очите им блести надеждата за още много утрини, още много вечери… и още много истории, които тепърва ще напишат заедно.
Действието прескача на сутринта. Яман се е надигнал в леглото, загледан в лицето на заспалата Сехер. Погледът му е пълен с обич и нежност. Внезапно тя отваря очи, още сънена, но забелязва погледа му.
– Наблюдаваше ли ме? – прошепва Сехер с полусънна усмивка.
– Да. Толкова ми липсваше. Гледах как трепкат миглите ти, докато спиш. Виждах усмивката, която за миг се появява и изчезва по лицето ти. А когато отвориш тези изумрудени очи и ме погледнеш така… всичко си идва на мястото.
Сехер се протяга леко и въздиша.
– Събудих се и снощи… Не можех да повярвам, че си тук с мен. Дълго те гледах, за да се уверя, че е истина. Тогава ме изпълни такъв покой… Благодарих на Бог. Разбрах колко много ми е липсвало всичко това. Липсваше ми ти. Топлината ти до мен. Чувството за сигурност, което изпитвам, когато съм с теб. Липсваше ми стаята ни, ние… Всичко. Говорейки за стаята, по-добре да поразчистя тук. Ах, какво правят тези чаршафи тук? Всичко е разбъркано. Стаята е в пълен безпорядък. Така не може.
Сехер бързо се изправя и започва да оправя завивките, приглажда възглавниците, внасяйки ред в хаоса.
– Какво правиш? Ела тук – казва Яман с усмивка.
– Не. Виж само, всичко е в безпорядък. Ще оправя всичко сега.
Яман я гледа с въздишка, очите му са пълни с топлина.
– Не виждаш ли в какво състояние съм, когато те няма? Трябва да дойдеш и да ме успокоиш.
Яман тръгва да я целуне. Сехер спира за момент, поглежда го с усмивка, но после се сепва.
– Недей. Може някой да влезе. Не бива.
В този миг на вратата се чува детски глас.
– Чичо? Лельо? Будни ли сте? Какво правите тук?
Вратата леко се открехва и вътре надниква Юсуф, с рошава коса и още сънени очи.
– Оправяме бъркотията, юначе – усмихва се Яман.
– Исках да дойда при вас, преди да се събудите.
– Разбира се, не можем без теб, юначе. Тъкмо се чудехме къде си. Дойде точно навреме. Както винаги – казва Яман.
Юсуф се усмихва широко.
– Хайде тогава, да поспим още малко заедно. Много ми липсваше да спя между вас.
Сехер протяга ръце към него.
– Хайде, ела.
– Хайде – добавя и Яман, прегръщайки ги и двамата.
Ертул държи пистолет, насочен към Ясемин. Очите му горят от гняв.
– Мислеше, че ще се измъкнеш толкова лесно? – изръмжава той през зъби, а устата му се изкривяват в подигравателен усмивка. – През всичките тези години не си ли научила, че винаги ще намеря начин да си отмъстя? Свършено е с теб!
Бавно, почти театрално, той вдига пистолета до височината на главата ѝ.
– Ще дръпна спусъка не само за да отмъстя за брат си, но и за това, което ми причини.
Ясемин го гледа право в очите, без и следа от страх.
– Не ме е страх от смъртта. Тъжно ми е само за онези дни, в които те наричах брат. Искаш ли да знаеш нещо? Ако брат ти беше жив… щеше да те мрази.
– Млъкни! – избухва Ертул и я удря силно по лицето.
Главата ѝ се отмества настрани, но тя не откъсва поглед от него.
– Какво стана? Истината те заболя ли? – казва тя с насмешка.
Лицето на Ертугрул се изкривява от ярост.
– Никой от семейството на Дуйгу няма право да споменава брат ми! Ще понесеш наказанието си!
Ясемин затваря очи, примирена със съдбата си. Чака изстрела.
И изведнъж…
Вратата на склада се отварят с трясък. В стаята влиза Джанер. Без да се колебае, той хвърля тежък предмет по Ертул, отвличайки вниманието му за част от секундата.
– Бягай, Ясемин! – вика Джанер, заставайки между нея и гангстера.
Ясемин се обръща с изненада.
– Какво стана? Защо се върна? – пита тя.
Джанер се приближава и застава пред нея.
– Защото си ми сестра. Да, бях ядосан, но не искам да те убия. А сега – бягай! Бягай!
Ясемин не се замисля нито за миг. Тя се втурва да бяга.
Ертугрул обаче не възнамерява да се откаже. Той се втурва след нея, настига я точно до изхода и я хваща брутално за рамото. Но не очаква, че тя вече не е сама.
– Ни крачка повече! – хладен, твърд глас прозвучава точно зад гърба му.
Ертул усеща студеното дуло на пистолета на врата си.
Вижда това е Дуйгу.
– Няма да посмееш! – изсъсква Ертул, но в гласа му се чува несигурност.
– Искаш ли да разбереш? – Дуйгу не сваля оръжието.
Ертул стиска по-силно спусъка. Решен е да стреля. Тогава се чува още един изстрел. Не е негов.
Али го уцелва в ръката. Оръжието на гангстера пада от ръката му и издрънчава по бетонния под.
Ясемин трепери, но е в безопасност. За пореден път е спасена. Връща се у дома заедно със сестра си, опитвайки се да забрави случилото се.
Междувременно в имението на Яхяоглу цари напрежение.
Зеки, човекът на Асие влиза при нея в кабинета ѝ. Идрис също е там.
– Ела, Зеки, ела. Каква е тази толкова важна новина? – пита Асие.
– Добра е, господарке, добра е. Г-н Азиз сложи край на враждата, която години наред ни тежеше. Г-н Демирджи се оттегли. Вдигна бялото знаме.
Асие се обръща рязко, очите ѝ се разширяват.
– Какво говориш, Зеки? Вярно ли е?
– Г-н Азиз се оказа по-свиреп, отколкото предполагахме, господарке. Не знам как го постигна, но направи невъзможното. Взе сина на г-н Демирджи, а онзи свиреп човек, не посмя дори дума да каже пред него. Така че, разбирате, г-н Азиз приключи войната без да пролива кръв.
В този момент, с яд в гласа, се намесва завистливият Идрис, най-малкият син на фамилията.
–Ще взема това бяло знаме и ще ти го забия в гърдите! – гърми Идрис, като става рязко. – Мамо, брат ми е мъртъв, убиха сина ти! Това ли е отговорът?!
Зеки въздъхва и навежда глава.
– Г-н Азиз поиска компенсация за пролятата кръв – обявява спокойно Зеки. – Той завзе пристанището, което г-н Йълдъръм искаше – заради него започна войната, заради него го застреляха. От днес нататък пристанището е под контрола на Яхяоглу. Хората на Демирджи се изтеглиха тази сутрин и предадоха пристанището на г-н Азиз.
– Г-н Азиз скоро ще бъде тук – добавя след малко.
Асие кимва с глава.
– Прислужниците подготвиха стаята му. Увери се, че в нея има всичко необходимо.
Охранителят кимва и излиза.
Асие се обръща към Идрис.
– Приеми го най-накрая, сине. Никога няма да простя на Азиз, но моят дълг е да пазя това семейство. А той е най-добрият в това.
Идрис стиска юмруци, но мълчи.
Вечерта Азиз се връща в семейното имение. Внася вещите си в стаята, която някога е била негова. Стаята, в която не е живял от години. Усеща миризмата на миналото, спомените се връщат като призраци.
На вратата се появява Идрис. Преминава през стаята с бавни стъпки и спира точно пред брат си. Подава му ръка, а след това прегръща. Азиз, макар и изненадан, отвръща на прегръдката.
Идрис се усмихва леко, но в очите му се крие нещо мрачно. Под маската на сдобряването се крие омраза.
– Добре дошъл у дома, братко – казва тихо.
Азиз не вижда това, което Идрис крие в сърцето си. Не знае, че брат му ще направи всичко, за да го унищожи. Не знае, че току-що е започнала нова игра.