winless
Яман отмъщава на терапевта, а Азиз скоро разбира колко опасен противник всъщност е Яман. Али притиска Илайда до стената и тя му признава истината, но дали това ще промени нещо? Вижте какво ще се случи в епизод 551 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 18 юни 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 551 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 18 юни 2025 по NOVA.
Ще успее ли Зия най-сетне да признае чувствата си към Чичек?
Яман успява да избяга – и жаждата за отмъщение го води право към Азиз.
Дали любовта между Дуйгу и Али ще оцелее след всичко, което се случи?
Яман и Азиз застават един срещу друг с насочени оръжия – кой ще дръпне спусъка пръв?
Зия поглежда към часовника – остават само две минути до срещата, която определи на Чичек.
– Само две минути… само две… Цветя! Не съм взел цветя! – говори си изнервен Зия. – Трябват ми цветя за Чичек – Разбира се! Нищо няма да се получи без цветя! Трябва да намеря цветя…
В същото време Неслихан вижда Чичек и ѝ казва, че изглежда прекрасно.
– Ами, не знам. Наистина ли? – усмихва се нервно Чичек.
– Напълно! Бог да те пази от лоши очи. Но кажи ми, защо си се облякла така днес? Специален повод? – интересува се Неслихан.
– Ами да, тоест – не! Обратното на „да“. – отговаря притеснено Чичек. – Просто исках промяна. Не че има нещо специално. И освен това, трябва ли винаги да се обличаме заради някого?
– Виждам! Добре, нека кажем, че е така. – отвръща с усмивка Неслихан.
Чичек тръгва към терасата и шепне на себе си като се колебае.
– Не мога да направя това. Сърцето ми ще се пръсне. Не можеш да го причиниш, Чичек – нито на него, нито на себе си. Няма връщане назад. Върви!
Часът е точно шест и една. Зия стои на верандата.
– Къде е Чичек? Няма ли да дойде? Не… тя ще дойде. Каза, че ще дойде. Ще дойде…
В този момент на верандата излиза Чичек.
– Изглеждаш чудесно… – казва Зия.
– Костюмът ти е… много хубав. – отвръща Чичек смутена.
– Благодаря ти! Аз… Ами… Добре ли си, Чичек? – объркан е Зия.
– Да, добре съм. Както винаги. Ти вчера каза, че искаш да поговорим. Затова дойдох.
– Така ли? Да… Да, казах го. Казах го, защото… Чичек… исках да говоря с теб за нещо. Аз… ти… аз и ти… – от вълнение Зия започва да заеква. – Тоест ние… Чичек… наистина много те харесвам.
– Защо?
– Защото… работиш много усърдно. Добра работа, Чичек. Грижи се добре за градината и цветята ми. Просто исках да ти го кажа. Но… не се отпускай, че съм те похвалил, ясно? Трябва да работиш още по-усърдно. Не обичам недовършени неща.
– Не разбирам, г-н Зия. Какво не съм направила достатъчно? – пита Чичек, която се надяваше на любовно признание от страна на Зия.
– Какво не си направила ли? Например – не чистиш листата на растенията. Виждам, че не ги поливаш. Наблюдавам ги. Трябва всеки ден да ги почистваш, Чичек. Иначе се замърсяват и губят блясъка си. Виж тези листа – изгубиха цвета си. Затова откъснах тези цветя.
– Но това ще отнеме страшно много време, г-н Зия. Има толкова много цветя тук… Няма как да ги чистя едно по едно.
– Добре, права си. Не можеш всичко наведнъж. Но можеш половината днес, половината утре. Разбираш ме, нали, Чичек? Помисли си за това като… като среща. Среща за растенията ни. Как можем да направим градината още по-красива…
– Разбирам, г-н Зия. Ще направя каквото мога. Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?
– Не. Няма нищо друго. Срещата ни приключи. Можем да тръгваме.
– Добре… – отговаря Чичек и си тръгва разочарована.
– Какви ги наговори, Зия? –упреква се след като остава сам на терасата Зия. – Какво беше това „среща“? Пак не каза каквото трябва. Отново се оплете. Говори глупости… Глупости!
– Не го каза. Мислех, че ще го каже. Дали не се е отказал? – мисли си в същото това време Чичек.
Връщаме се при Зия, който седи сам, загледан в цветята.
– Аз съм като вас, знаете ли? – говори си тъжен Зия с цветята. – Не мога да обясня какво чувствам с думи. Колкото и да искам, не мога. Знаете как увяхвате, когато сте тъжни, и цъфтите, когато сте щастливи… А аз… дори това не мога. Просто съм глупак.
Сехер излиза на терасата и се приближава към него.
– Батко Зия? Добре ли си? Какво правиш тук сам? – пита тя.
– Не можах, Сехер. Не успях. Изплаших се. Опитвах се да сменя темата и казах пълни глупости. Обидих я. Не ѝ казах какво чувствам. Провалих се.
– Не се ядосвай, батко Зия. Понякога не става от първия път. Аз също не можех да кажа тези две думи, дори когато бях омъжена. Дни наред не можех да се събера и да му кажа какво чувствам. Но думите не са най-важното, по-важно е какво показваш с делата си. Любовта не се доказва само с думи. Ще ти помогна!
– Наистина ли, Сехер? Ще ми помогнеш?
– Разбира се. Виж, утре всичко ще бъде наред.
– Благодаря ти! Утре ще го направя. Благодаря ти, Сехер.
Действието прескача във вечерта Дженгер се приближава до Сехер със загрижен тон ѝ казва:
– Г-жо Сехер, звънях на г-н Яман, но не отговаря. Каза, че ще се прибере сутринта, но не уточни час. Имате ли новини?
– Не знам, Дженгер. Звънях му преди около половин час, но отново нищо. Ще опитам пак… – Сехер отново набира Яман. –Не, пак не вдига. Както и да е, да не мислим лошо. Може да е зает. Сигурна съм, че ще ни върне обаждането, щом види пропуснатите. Нека почакаме още малко с вечерята, става ли?
Останала сама, Сехер си мисли:
„Няма да допусна лошите мисли да ме завладеят. Просто е зает. Заринат е от работа. И в последно време, толкова много неща се струпаха. Господи, помогни му!“, мисли си Сехер след като става сама.
Междувременно, камионът, в който е затворен Яман спира за почивка и той се освобождава.
Яман отговаря на обаждането на Сехер, като се оправдава, че не е чул, че тя му се обажда, защото телефонът му е бил далече. Тя признава, че се е притеснила за него. Той ѝ обещава, че ще се върне сутринта, щом свърши работата. Сехер го моли да не се преуморява.
– Нищо не ме уморява повече от това да съм далеч от теб. – признава Яман. –За жалост, и тази нощ ще бъдем разделени, макар да не искам.
– Ще те чакам до утре. Не искам да заспя без теб. Но да не те задържам. Свърши си работата и се върни у дома – отвръща му Сехер.
– Ще го направя, не се тревожи. Лека нощ…
След разговора, Яман открива същите наркотици, с които е бил дрогиран, нахлува и отвлича Азиз.
На сутринта семейството на Азиз открива изоставения камион до имението им и двама вързани шофьори. Идрис се усмихва доволен, Яман не си е тръгнал с празни ръце.
Сутринта Азиз се събужда окован за дървото до гроба на баща си. Започва да се паникьосва. Спомня си как майка му открива тялото на баща му и го проклина. След това открива съобщението оставено му от Яман.
„Здравей, Азиз Яхяоолу. Разбрах, че освен лицемер и лъжец, си и мерзавец, който живее с кръвта на баща си на ръцете. Ти си убиец на баща си. След като го уби, дори не дойде на гроба му. Оказа се, че този, който раздава съвети на всички, е най-големият предател. Аз не съм предател, но искам да се изправиш пред това което си направил. Погледни се в огледалото, преди да поучаваш другите и ела на себе си. Иначе ще изтрия името Яхяоолу от този свят.“
Азиз крещи, че ще го унищожи.
Яман се прибира у дома. Сехер го посреща с усмивка и прегръща силно. Казва му, че снощи е облякла жилетката му и пак се опитала да заспи сама. Яман я уверява, че тази вечер ще я прегърне сам и ще наваксат всичко.
– Гладен ли си? Ще ти направя закуска – предлага тя.
– Трябва да се преоблека и веднага да изляза. Имаме среща с Недим – отговаря Яман.
– Но ти си уморен, трябва ти почивка – отвръща притеснена Сехер.
– Иска ми се да не тръгвам, но трябва. А ти какво ще правиш без мен? – интересува се Яман.
– Обещах на батко Зия да му помогна. Не можа да се изкаже пред Чичек. Дано днес успее.
– С твоята подкрепа всичко ще се нареди. Щастието на брат ми е и мое – отвръща Яман.
Сехер вижда дупка на палтото на Яман.
– Защо се е скъсало тук? – пита притеснена Сехер.
– Нищо важно. Закачих се някъде. Отивам да се преоблека. После ще тръгвам.
Зия тренира как ще каже на Чичек, че я обича, но се оплита още повече.
– Не! Не! Това не става! Пак говоря глупости. Какво значи „познавам те много добре“? Какви цветя? Какво говоря, Сехер?! Не става… – ядосва се Зия.
– Недей така, батко Зия. Това е напълно нормално – успокоява го Сехер. За всеки човек е трудно да отвори сърцето си, а ти се справяш прекрасно. Вярвам, че ще го направиш. Хайде, опитай пак. Повтори след мен. Аз…
– Аз … – започва Зия плахо. – …те обичам, Чичек. Аз те обичам, Чичек. Аз те обичам, Чичек! Чичек, обичам те! Обичам те много! Най-сетне го казах, Сехер! Най-накрая го казах!
Зия повтаря радостен и благодари на Сехер за помощта.
– Браво! Ти си невероятен, батко Зия. Сега е време да го кажеш и на Чичек – усмихва се Сехер.
– Добре… ще ѝ го кажа. Но все още съм нервен, Сехер. Много съм нервен.
– Това е хубаво напрежение. Чичек е в кухнята. Сама е. Мисля, че това е идеалният момент.
– Ще ѝ го кажа. Наистина ще ѝ го кажа. Този път – ще го направя.
В същото това време Яман и Азиз се изправят един срещу друг.
Азиз го нарича маниак и психопат, който трябва да бъде унищожен и ударя Яман. Яман го гледа с ледено презрение.
– Ти ли ще ме спреш? Ти?! Безсрамен, двуличен убиец на баща си! Сега ли ще ми търсиш сметка?! Ти?!
– Това ли е всичко, на което си способен? – изсъсква Азиз. – Това ли?! Тук ще свърши всичко!
Яман не отстъпва. Очите му горят, а гласът му е остър като бръснач.
– Ще свърши, когато аз кажа, че свършва.
Азиз трепери от гняв. Бавно вади пистолета си.
– Заклех се, че няма да вдигна оръжие, че няма да проливам кръв. Но днес ти ме принуди, Къръмлъ. Ще бъде най-добре за всички, ако изчезнеш от лицето на земята. Светът ще се отърве от един тиранин.
Яман прави крачка напред. Гласът му става ледено ясен.
– Ако някой трябва да бъде изтрит от този свят – това си ти. Не аз.
Яман и Азиз насочват пистолетите си един срещу друг.
В полицейското управление Волкан се опитва да развесели Ибрахим, предлагайки му чай или кафе. Ибо обаче е замислен и отговаря, че не иска нищо, просто има нужда от въздух. Ибо излаза, а Волкан, разтревожен от състоянието му, се обръща към Кара с молба да бъде по-мека с него.
Кара реагира остро и напомня, че Ибо ѝ е предложил сватба чак след две години и четири месеца. Волкан обаче ѝ обяснява, че Ибо действа така, защото иска всичко да бъде перфектно. Пести пари, мисли за всеки детайл, за да може Кара да има най-доброто. Кара е изненадан, а Волкан го уверява, че Ибо не се опитва да я лъже, а просто иска да я направи щастлив. По-късно Кара се извинява на Ибо.
Али е бесен и изправя Илайда до стената, изисквайки обяснение за лъжата ѝ пред Дуйгу. С разтреперан глас тя признава – всичко е било игра, за да накара бившия си приятел Каан да ревнува и да се върне при нея. Планът ѝ проработва, но тя не спира – удължава лъжата, за да си го върне напълно. Али е потресен. Осъзнава, че заради нейния егоизъм той и Дуйгу са били разделени и манипулирани.
По-късно Али се изправя пред Дуйгу, но тя отхвърля Али категорично – казва му, че всичко между тях е свършило и че вече не иска да го вижда. Но Али не се предава. С разбито сърце и треперещ глас ѝ разкрива истината – че Илайда го е използвала, за да накара бившия си да ревнува, че всичко е било фалшива игра, инсценирана от нея.
Дуйгу обаче е наранена твърде много. Тя не вярва нито дума, дори да е истина. Болката ѝ е по-силна от доводите, заради него се чувства унижена пред всички. А доверието ѝ вече е сринато.
В този напрегнат момент пристига Фърат и му съобщава, че шефът е наредил, че Али трябва да даде интервю на живо вместо Илайда. Али само въздъхва – сякаш съдбата му поднася още едно изпитание, точно когато най-малко го иска.