winless
Азиз поема вината, за да спаси Идрис от гнева на Яман. Думите на Сехер съсипват Азиз. Яман и Азиз се срещат и извършват размяната на заложниците. Двамата се изправят един срещу друг като бойци, готови за финалния сблъсък. Войната между тях тепърва започва, а жертвите ѝ може да се окажат най-близките им хора. В същото време Дуйгу е ранена. Вижте какво ще се случи в епизод 558 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27 юни 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 558 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27 юни 2025 по NOVA.
Асие иска Азиз да поеме вината за отвличането на Зия. Така той ще спаси Идрис от гнева на Яман и едновременно с това ще плати за убийството на баща си.
Сехер си мисли, че Азиз е отвлякъл Зия, и му се обажда. Казаното от нея го оставя без думи и напълно го съкрушава.
Яман и Азиз се срещат на уединено място, където се извършва размяната на заложниците. Двамата се изправят един срещу друг като бойци, готови за финалния сблъсък. Войната между тях тепърва започва, а жертвите ѝ може да се окажат най-близките им хора.
Идрис, разпален от жажда за отмъщение, няма да се спре пред нищо, за да задълбочи конфликта между Яман и Азиз.
Дуйгу и Али най-накрая се сгодяват, но щастието им е помрачено от жена, изпратена от Ертурул. Дали съдбата отново ще се окаже милостива към тях?
Яман води Идрис в имението и го вкарва в котелното помещение. Приближава се заплашително, сграбчва го за яката и побеснял крещи:
– Влизай! Влизай веднага! Говори! Къде е брат ми? Къде го отведохте? Казвай! Говори! Къде е брат ми?! Казвай, иначе ще те унищожа!
Идрис се задъхва, но по лицето му пробягва онзи познат на зрителя студен цинизъм. Гласът му е мек, почти подигравателен.
– Значи все още не е върнал Зия, още не го е предал. Явно е направил крачка назад, когато е разбрал, че си ме заловил.
– Казвай веднага, иначе никой няма да те спаси от мен! – изръмжава Яман, като стяга още повече пръстите си около гушата на Идрис.
Гласът на Идрис трепери, но все още се опитва да запази самообладание.
– Азиз даде заповедта. Той отвлече брат ти. Казах му да не го прави, предупреждавах го, но не ме послуша. Не знам къде го е откарал, ако знаех, щях да ти кажа.
– Можеш да пазиш брат си колкото си искаш – процежда Яман през зъби. – Но вие отвлякохте моя. Посегнахте семейството ми. Ако нещо му се е случило, няма да оставя нито един от вас жив. Разбра ли ме?
Яман излиза, а Идрис се усмихва доволно, все едно е чакал точно този момент.
– Това и исках! – мърмори си Идрис. –Хайде сега да те видя, г-н Азиз, опитай се да спреш войната!
Отвънка Дженгер съобщава на Яман, че Сехер го е видяла, когато е влизал в котелното и е разбрала всичко, което се е случило и кой го е направил.
Яман свежда поглед, гласът му звучи по-меко от обикновено.
– Сигурно е била разтърсена. Крих истината от нея, за да я предпазя, но моментът дойде, трябва да я знае. Време беше да види истинското лице на този мръсник! – заявява Яман.
Дженгер пита Яман, дали има план, какво ще прави. Яман отговаря, че след като Зия е в ръцете на Азиз, а Идрис в неговите, няма друг изпод, освен размяна.
– А след това? – пита Дженгер.
– Това не е краят. По-добре е да не знаеш какво предстои, братко – отвръща Яман.
В същото време Азиз пристига с Зия в семейното имение. Още преди да излезе от колата, усеща тежестта на последствията от решението си. Когато влиза в салона, майка му вече го очаква.
– Тук съм – казва Азиз, като гледа майка си право в очите. – Доведох Зия Къръмлъ, въпреки че знам, че не е правилно. Мамо, послушай ме. Най-правилното, което можем да направим, е да върнем Зия на семейството му. Да се извиним. Да признаем грешката си, иначе нещата ще станат по-лоши. Ще изгубим контрол.
Асие стои изправена, горда и студена като мраморна статуя. В погледа ѝ няма майчина топлота, само омраза.
– Това прехвърли всякакви граници много отдавна. Мислиш ли, че това ще приключи с едно извинение? Къръмлъ не прощава на никого, който е докоснал семейството му. Няма да остави Идрис жив. Не! Няма да позволя той да убие сина ми!
– Нямаме друг изход, мамо – настоява Азиз, в гласа му се усеща напрежение. – Нямаме избор, освен да признаем вината си и да поискаме прошка.
– Не искам и да чувам – отсича тя. – Този проблем няма да се реши с думи. В момента, в който този човек си върне брат си, ще получим тялото на Идрис. Единственият начин да го спасим… и това не е твоят начин. Слушай внимателно. Щом прие да застанеш начело на това семейство, отговорността е твоя. Ще платиш дълга на рода, ще бъдеш щит за всички ни и ще понесеш последствията. Ще отидеш при Къръмлъ и ще му кажеш, че Идрис е невинен, ще признаеш, че ти си отвлякъл брат му, ще кажеш, че си го направил. И ще се изправиш пред всеки куршум, който лети към нас. Ще платиш за кръвта, която си пролял, Азиз!
Азиз не казва нищо, но майка му продължава:
– Ако трябва да избера син – продължава Асие, – ще избера Идрис. Не теб. Не той проля кръвта на баща си. Ти го направи. Ти отне живот, затова сега ще спасиш живот. Това е твоята отговорност.
Думите ѝ го удрят като юмрук в сърцето. Азиз не казва нищо, само кимва, като човек, който приема присъдата си.
– Добре! Ще си платя дълга. Ще спася сина ти!
– Ще платиш за кръвта, която си пролял – повтаря Асие. – Аз направих своя избор и не избрах теб.
Азиз тръгва към стаята си, а подът сякаш потъва под краката му. Затваря вратата зад себе си и се подпира в стената. Поема си дълбоко въздух, но не намира утеха. Спомените от нощта, в която, според него , е убил баща си, се връщат като остриета, които разкъсват душата му.
Телефонът в джоба му вибрира. Азиз го изважда и вижда на екрана да свети името – Сехер.
Азиз затваря очи за миг, сякаш се готви за нов удар. Нещо в гърдите му се свива. Отговаря.
– Как можа?! – гласът на Сехер е пълен с гняв и с болка. – Помислих, че си човек, на когото мога да вярвам…
Азиз мълчи. Гласът му е заседнал някъде в гърлото.
– Как успя толкова време да криеш истинското си лице?! – продължава Сехер, а всяка нейна дума са забива в сърцето на Азиз като нож. – Яман не ми каза нищо, за да ме предпази. До днес нямах представа, но сега знам всичко. Не исках да го повярвам… Първо мислех, че няма как да е вярно, но е. Как можа да бъдеш такъв лицемер?
Сехер не спира. Думите ѝ се сипят върху него като камъни.
– Как можа да спечелиш доверието ни… и после да ни предадеш?! Ти… ти трябва да си наистина болен. Доверих ти се. Помолих те за помощ. Мислех, че си добър човек. А ти?
Азиз преглъща. Опитва се да каже нещо, но няма думи.
– Ти си лош човек. Жалък, безсърдечен. Нямаш какво да кажеш, нали? Засрами се, Азиз!
Обаждането прекъсва. Азиз остава сам в празната стая, осъден като предател, с натежало сърце и очи, които блестят от сълзи, но той не им позволява да се стичат…
В този момент телефонът му отново звъни. На дисплея се изписва, отново, добре познато име. Къръмлъ.
Азиз поема дълбоко въздух и натиска зеления бутон.
– Ало? Къръмлъ се обажда…
Гласът на Яман е студен като нощта отвън.
– Доведи брат ми в гората преди Бейкоз, в полунощ. Размяната ще се състои там. Не си и помисляй да правиш номера. Не се осмелявай!
Действието прескача в гората преди Бейкоз се осъществява размяната. Яман и Азиз се изправят един срещу друг. Яман поглежда студено към него. Гласът му е дълбок, ледено спокоен:
– Ще си вземеш брат си и ще се махнеш оттук. Но ако си мислиш, че всичко е уредено, че всичко е приключило… грешиш, Яхяоглу.
Прави крачка напред. Очите му светят от ярост, но лицето му е като от камък.
– Бягай! Колкото можеш по-далече. Изчезни! Без да се обръщаш назад. Защото от сега нататък, моята единствена цел си ти. Аз ще бъда твоят край!
Зия се връща у дома. Психиката му е разклатена.
Чичек притичва към Зия с разтреперан глас и сълзи в очите. Внимателно го оглежда, сякаш не вярва, че отново го вижда жив и невредим.
– Добре ли си? Нараниха ли те? Нямаш рани, нали?
Зия ѝ се усмихва едва, погледът му еуморен, но топъл. В гласа му се усеща облекчение.
– Добре съм. Добре съм, Чичек. А ти… ти добре ли си?
Чичек кимва енергично, но не може да спре да плаче
– Щом се върна жив и здрав – сега и аз съм добре. Слава на Бога.
До тях Яман гледа към входа на къщата, притеснение се изписва върху лицето му.
– Къде са Сехер и Юсуф?
– Малкият господин беше силно разстроен от всичко, което се случи. Г-жа Сехер го заведе горе, за да го успокои – обяснява Адалет.
– Брат ми трябва да си почине. Денят беше тежък за него – казва Яман
Чичек се изправя и подава ръка на Зия, нежна и подкрепяща.
– Хайде… да влезем вътре?
Зия кимва бавно, сякаш все още не вярва, че всичко е свършило.
В имението на Яхяоглу, Асие се грижи за Идрис. Гали го по главата, с глас, пълен с обич, която никога не е дала на Азиз:
– Свърши се, сине мой. Всичко е зад гърба ни.
В този миг Азиз нахлува, лицето му е напрегнато:
– Нищо не е свършило! Напротив, всичко сега започва!
Очите му горят:
– Къръмлъ няма да се спре. Ще отмъсти. Заради Идрис затънахме в кал, от която няма измъкване!
Асие го гледа хладно, няма вина в погледа ѝ. Тя вече е направила избора си.
Останал сам Идрис стиска юмруци, изпълнен с ярост.
– Развали ми плановете! – съска Идрис – Но ще видим кой накрая ще дърпа конците.
Докъде ще стигне Идрис, за да разпали война между Азиз и Яман?
В същото това време Султан и Семра изненадват Али и Дуйгу с неочаквано празненство за годежа им.
Когато според традицията отново слагат халките, в очите им има не само щастие, а и облекчение, след всичко преживяно, те отново са заедно
След церемонията Али и Дуйгу седят на стара дървена пейка в двора. Светлината от лампата озарява лицата им, а хладният вятър кара Дуйгу да се сгуши в него.
– Али? – прошепва Дуйгу, гледайки го право в очите.
– Да? – отвръща той, леко се усмихва, очите му греят от нежност.
– Толкова съм щастлива. Мислех, че всичко е свършило, но то всъщност едва започва.
Али се усмихва, хваща я за ръката.
– И аз. Току-що се сгодих за жената на живота си.
Дуйгу бавно вади от джоба си пръстен, направен от стара, избеляла панделка. Подава го на Али.
– Вземи това! От сега нататък ще го пазиш.
Али го поглежда с изненада.
– Какво е това?
– Бях на седем, когато видях първия си годеж. Взех тази панделка и си казах, че ще я дам на човека, за когото ще се омъжа. Ето я.
Али хваща ръката ѝ, трогнат.
– Чаках с години да срещна някой, на когото да я подаря – прошепва Дуйгу.
– Обещавам, никога няма да забравя колко е ценен, годеницата ми – усмихва се Али, после намига. – Но, не беше ли обещала на майка си, че никога няма да се омъжиш?
Дуйгу се засмива и поклаща глава:
– Обещах ѝ, когато бях на шест. Но наруших обещанието, когато станах на седем. Само не ѝ казвай…
Али я прегръща през раменете, усеща как леко потръпва.
– Студено ли ти е?
– Малко… – признава тя тихо.
– Ще вляза да ти донеса нещо. Почакай тук.
Изправя се и тръгва към къщата.
В същия момент в двора влиза непозната жена, същата, която следи Дуйгу от дни. Приближава опасно близо до Дуйгу. Устните ѝ се разтягат в зловеща усмивка.
– Ертул те поздравява – прошепва тя и внезапно… забива нож право в корема на Дуйгу!
Действието прескача Али нахлува в болницата с окървавената Дуйгу в ръце.
– Помощ! – крещи с ужас в гласа.
Лекарите поемат Дуйгу и карат към операционната.
Ясемин научава, че зад всички стой Ертул.
– Няма да му простя! – заканва се Ясемин.