winless
Яман преживява драма: той се е заклел да отмъсти за брат си и е решен да го направи, знаейки, че това ще означава край на връзката му със Сехер и трагедия за цялото семейство. Какво ще избере любовта или отмъщението? Вижте какво ще се случи в епизод 558 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 юли 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 561 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 юли 2025 по NOVA.
Азиз решава, че цялото семейство ще замине за една година в Канада, за да избегне отмъщението на Яман. Той търси доказателства, че не е убил Ялчин Кърмълъ, а Идрисму пречи.
Яман преживява драма: той се е заклел да отмъсти за брат си и е решен да го направи, знаейки, че това ще означава край на връзката му със Сехер и трагедия за цялото семейство.
Али наема къща, в която ще живее с Дуйгу след сватбата.
Дуйгу отива на лекар, за да потърси второ мнение.
Азиз седи втренчен в лаптопа си. Преглежда стар полицейски протокол от времето на смъртта на Ялчин Къръмлъ. Очите му пробягват през датите, имената, детайлите… Опитва се да сглоби истината като пъзел, но липсват парчета.
След малко при него идва Идрис. Пръстите му нервно потропват по масата, а по челото му се стича капка пот. Колкото повече Азиз рови в миналото, толкова повече напрежението в Идрис се покачва.
– Ако можех да докажа, че не съм бил там в деня на убийството… – промърморва Азиз и вдига поглед към Идрис. – Спомням си, че тогава бях на къмпинг. И мисля… че един приятел снимаше с камера.
Очите на Идрис се разширяват. Вътрешно го обхваща паника.
– Имаш ли записа? – пита Идрис с притворен глас.
– Не… Не го пазя. Но ако намеря този човек, ако той още има записа… мога да изчистя името си.
– Ще го намеря вместо теб – предлага Идрис набързо. – Ще се погрижа. Просто ми кажи името му.
Но мислите на Идрис вече са другаде. „Няма да има спокойствие за мен, казва си. Не и сега.“
В този момент телефонът на Азиз звъни. Адвокатът му се обажда.
– Започнаха процеса по трансфер към азиатския пазар – чува се от слушалката.
Азиз кимва с лека усмивка, но когато затваря, Идрис го гледа ядосано.
– Ще ходиш в чужбина? Точно сега?
Азиз го поглежда, спокоен.
– Трябва да продължа с плана.
– Да видим дали твоят план ще проработи… – изсъсква Идрис, преди да излезе.
До десет дни Азиз планира да заведе цялото си семейство в Канада за една година. Идрис знае, че дотогава трябва да получи пълен контрол. Той е убеден, че той ще оглави семейството и никой няма да може да го спре.
Действието се пренася в имението на Къръмлъ. Сехер стои сама в хола, вперила поглед в далечината, но вижда само миналото. Спомня си обещанията на Яман, гласът му, когато ѝ признава, че ще я обича повече с всеки изминал ден… Мечтите за деца, за щастие, за спокойствие и доверие, сега всичко ѝ се струва далечно и недостижимо.
Сълзите се стичат по бузите ѝ.
– Толкова близо беше… нашето щастие. А сега е толкова далеч… – прошепва тя.
Яман се появява тихо. Приближава се до нея, гласът му е тих и пълен с болка:
– Бих изгорил цял свят за една твоя сълза… Недей, недей да плачеш.
Сехер вдига поглед към него. Погледът ѝ вече не е гневен, а просто, опустошен.
– Не е нужно да изгаряш света … Просто… не изгаряй нашето бъдеще с решението, което ще вземеш.
Малко по-късно, в хола се събират всички. Чичек стои до Зия, държат се за ръце. В погледите им се чете увереност и светлина.
– Искаме да ви кажем нещо – казва Зия. – Мислим… да се оженим. Още тази седмица.
Стаята се изпълва с изненадани погледи, но и с усмивки.
Сехер се приближава към тях с нежна усмивка.
– Ще започнем с подготовката, когато пожелаете. Но… – поглежда към Яман. – Трябва да попитаме и него, нали така?
Всички погледи се обръщат към него.
– Трябва да разберем… ще бъде ли той тук, до нас, или ще бъде далеч… направил своя избор.
Същата вечер Сехер стои пред него. Очите ѝ са пълни с надежда. Яман се приближава и ѝ подава ръце.
– Обещавам – казва той. – Няма да отмъщавам. Похищението на Зия… остава в миналото.
Усмивката на Сехер разцъфва. Сякаш се е събудила от кошмар. Тя го прегръща. За нея това е краят на болката. Вярва, че мъжът ѝ най-сетне е избрал доброто,че е оставил отмъщението зад гърба си.
Сълзи блестят в очите на Сехер.
– Благодаря ти… Толкова съм щастлива. Мислех, че никога няма да се откажеш от отмъщението. Но ми обещай отново. Искам да го чуя от теб. Обещай ми, че няма да отмъстиш за батко Зия.
– Обещавам – казва той. – Няма да отмъстя за Зия.
Сехер въздъхва с облекчение.
– Подари ми целия свят. Днес е първият ден от нашия нов живот.
Но когато Сехер се отдалечава, Яман си мисли наум, с поглед втренчен в празнотата:
– Прости ми. Не за Зия… а за брат ми Ялчин, когото погребах със собствените си ръце. Обещах си… и ще го изпълня.
Яман седи замислен в кабинета си, когато при него влиза Дженгер.
– Донесох кафе. Как си? Всичко наред ли е? – пита той.
Яман не отговаря веднага. Само очите му леко се присвиват. После, без да се обръща, пита:
– Как разбра къде отивам? – пита Яман.
– Г-жа Сехер те е чула, не можах да я излъжа – признава Дженгер. –Тя се страхува за вас. Не иска да си цапате ръцете с кръв. Може би… има и друг начин. Зия е жив, невредим. Може би това трябва да приключи без отмъщение.
– Не става дума само за Зия. – отвръща рязко Яман. – Този подлец уби брат ми. Азиз Яхяоглу е убиецът на Ялчин.
Дженгер примигва и го поглежда изненадан.
– Сигурен ли си?
Яман не казва нищо. Отваря едно от чекмеджетата, изважда стар часовник и го поставя на бюрото
– Това е изгубеният часовник на Ялчин. Беше… на ръката на Азиз.
Мълчание. Въздухът се наелектризира.
– Какво ще направиш? – прошепва Дженгер, усещайки, че е прекрачен праг, от който няма връщане.
Яман стои неподвижен. Ръцете му са впити в ръба на бюрото, гласът му трепери.
– Ялчин беше моят по-голям брат. Но сега е по-малък… защото вече го няма. Загина в деня, в който синът му за пръв път го нарече „татко“. Оттогава нося тази рана в сърцето си. И не мога да я излекувам. Заклех се, че ще отмъстя. Но… – прошепва Яман. – Имам и семейство. След толкова болка, толкова години… те заслужават спокойствие и щастие.
Главата му се отпуска надолу.
– Как мога да ги вкарам отново в тази тъмница?Животът е избор – прошепва Яман. – А това е най-тежкият избор в живота ми.
В кухнята Адалет разгръща бележник:
– Кажете, ако има нещо, което не сме включили.
– Булчинската рокля, букета… много е важно! – подема Неслихан.
– Гостите? Да ги запиша – допълва Адалет. – Не искаме да забравим някого.
– А прическата? Гримът? Воал ще носиш ли, Чичек? – пита Неслихан.
– Толкова много неща…
– А мястото? – включва се Дженгер. – Господин Зия?
– В градината, Дженгер. Сред цветята ми. Те са ни свидетели… нали, Чичек?
– Но списъкът е дълъг. Ще успеем ли до утре?
– Ще се справим – уверява Адалет. – Заедно можем всичко.
Зия вика:
– Сехер! Има толкова за вършене. Костюм, рокля, бонбони, гости… Ще е скромна сватба, но все пак…
– Не сте сложили най-важното – усмихва се Сехер. – Датата!
– Как можахме да я забравим?
– Да е днес тогава! – вика Зия. – Но първо… да полея цветята!
– Яман? – обажда се Недим. – Имам новина. Когато Яхяоглу изчезна, някои от слугите му избягаха. Търсят нови – охрана, готвачи… Сериозни интервюта, но това може да е нашият шанс.
– Намери ми смел човек, Недим. Човек, който ще влезе… и ни отведе при Азиз Яхяоглу. Ако се справи… този път това ще е краят му. Очаквам новини.
В този момент при Яман влиза Юсуф.
– Чичо! Нарисувах леля! Ще ѝ го покажа, но първо ти го виж!
– Ах! Това не е ли часовникът на татко ми? Намери ли го? – пита Юсуф, виждайки часовника на бюрото.
– Не, това е друг часовник – отговаря Яман
– Но прилича много…
– Различен е. Хайде да видим рисунката на леля ти. Много е хубава… но ако ме питаш, щях да я нарисувам усмихната. Леля ти е най-красива, когато се усмихва.
– Прав си, чичо. Ще я направя усмихната!
– Така се прави, юнак.
Дуйгу и Ясемин отиват за второ мнение при друг лекар. Той преглежда документите на Дуйгу, поглежда я внимателно.
– Ще направим още изследвания. Според мен диагнозата не е пълна. Възможно е да има грешка – признава лекаря.
Дуйгу го гледа невярващо.
– Мислите, че… има шанс?
– Казвам, че не всичко е загубено.
Надежда проблясва в очите ѝ. За пръв път от вчера… Дуйгу се усмихва.
Дуйгу е изписана от болницата. Али, все още не знаейки за диагнозата на годеницата си, определя датата на сватбата, която ще се състои след три дни.