winless
Нана се измъква от капана на Яман, но след като нарушава строгите правила на Яман и дава на Юсуф скъп спомен от покойната му леля Сехер, Нана е изгонена от имението. Но събитията, които следват, разтърсват всички… Вижте какво ще се случи в епизод 570 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 16 юли 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 569 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 16 юли 2025 по NOVA.
Нана се измъква от капана на Яман, но след като нарушава строгите правила на Яман и дава на Юсуф скъп спомен от покойната му леля Сехер, Нана е изгонена от имението.
Но събитията, които следват, разтърсват всички…
Нана се опитва да открадне пистолета от кабинета на Яман, но навреме разбира, че Яман ѝ е подготвил капан.
Нана напуска имението и отива в парка, където сяда на пейка и започва да храни птиците. Малко по-късно към нея се присъединява приятелката ѝ Пънар. Яман, който я следи, ударя отново на камък, с надеждата да докаже, че предчувствието му, че тази жена прави нещо нередно е вярно. Виждайки, че Нана се среща с приятелка си тръгва.
Нана кани Панар да седне до нея на пейката, защото има много да ѝ разказва.
– Когато разбрах, че брат ми е мъртъв, всичко се промени – казва Нана, гледайки пред себе си с празен поглед. – Сега имам само една цел: да намеря убиеца му и да възстановя справедливостта.
– Но как ще живееш с този човек под един покрив? – пита с недоверие Пинар.
– Това е твърде рисковано.
– Това е единственото решение – отговаря Нана, стискайки ръцете си. – Трябва да съм близо до него, за да разкрия истината. Но има и Юсуф… невинно дете. Не знам как ще се справя, без да го нараня, но ще направя всичко, за да не му се случи нищо лошо.
Пънар поглежда приятелката си с тревога, но не казва нищо повече. Знае, че Нана е упорита и никой няма да я накара да промени решението си.
В същото това време Яман се среща с Вели, часовникар, който е приятел на Яман, но не са се виждали от много време.
Вели и Яман водят дълбок разговор за времето, загубата и болката.
Вели започва да разказва как е загубил съпругата и детето си. Трябвало е да ги вземе, но е закъснял. Станала е катастрофа, преди да стигне до тях. Оттогава не може да се възстанови, вътрешно в него всичко е спряло.
Вижда същото и в Яман, тишината в душата му, гняв и желание да спре болезнените спомени. Яман му признава, че е „погребал времето“ заедно с нея – жената, която е обичал, но след това загубил.
В имението Юсуф показва на Нана рисунките си, които крие в калъфката на възглавницата. Юсуф обяснява, че ги е крие от чичо си, защото Яман е наредил да се унищожи всичко, което може да му напомня за Сехер. Жестокостта на Яман отново шокира Нана.
Вечерта, претърсвайки склада, Нана намира скрити снимки на Сехер. Без колебание ги носи на Юсуф, което предизвиква радост у момчето. Най-накрая отново може да види лицето на любимата си леля.
Когато Яман научава за това от Айнур, той изпада в ярост.
– Махай се! – гърми той, изхвърляйки Нана през вратата.
Изведнъж Юсуф прекъсва мълчанието, което продължава от смъртта на Сехер.
– Не го прави! Не я гони! – вика Юсуф отчаян.
Яман замръзва и веднага поглежда към Юсуф.
–Юначе… Ти проговори! – гласът му трепери от емоция, но когато иска да прегърне момчето, Юсуф рязко се отдръпва.
– Ти не ни обичаш! Нито мен, нито леля! Ти не обичаш никого! Ти я изгони! Аз също не те обичам!
Думите на момчето нараняват Яман повече от всеки удар. Нана, която стои пред портата, чува всичко.
– Бях толкова близо… – шепне тя с горчивина. – Този убиец трябва да бъде наказан, но пак не можах да се сдържа. Това дете е невинно. Прости ми, братко. Разруших всичко.
Юсуф се затваря в стаята си, не иска да говори с чичо си.
Междувременно в имението на Яхяоглу Идрис крои мрачни планове.
– Ако бях жена, сам щях да вляза в тази къща – казва той с насмешлива усмивка.
– Първо щях да счупя врата на това хлапе, после щях да се отърва от лакея, прислугата и накрая от Къриълъ! Същата нощ щях да спя спокойно в леглото му.. Сега всичко зависи от това наивна момиче!
– Мисля, че това е добър сценарий – казва Казим.
– Казим, ти мислиш? – Идрис повдига вежда, преструвайки се на изненадан. — Понякога наистина ме изненадваш.
В този момент в стаята влиза Нана.
–Защо си дошла? – Идрис я поглежда строго. – Изпълни ли задачата? Взе ли оръжието? Или се остави да те хванат?! Кърмълъи разбра кой си?!
– Бях освободена от работа – отговаря Нана хладно.
–Как така? Защо?!
–Заради Юсуф.
– Кой Юсуф?!
–Това дете… – Нана спуска поглед. –Яман е прекалено строг с него, несправедлив.
–Разбира се! – присмива се Идрис. – Ти отиде там, за да победи справедливостта!
–Той създаде абсурдни правила. Не можах да се сдържа. Трябваше да ги наруша.
Идрис стиска юмруци, гледайки сестра си с ярост.
– Какво те интересува някакво дете?! Забрави ли защо си отишла там?!
– Винаги правя това, което смятам за правилно.
–Ти и твоята справедливост! – Идрис вика след нея, докато тя си тръгва. – Тя е безполезна. Но добре… първо ще се занимая с Киримли, а после ще дойде редът ти, госпожице умница.
Айнур, убедена, че Нана няма да се върне, събира нещата ѝ. Междувременно момичето прекарва поредния ден в парка. Докато е потънала в мисли, изведнъж е нападната от двама мъже.
– Дай парите! – изискват те, приближавайки се към нея.
Нана няма намерение да се поддаде, но преди да успее да реагира, чува добре познат, дълбок глас.
–Оставете я.
Нападателите се обръщат и веднага побледняват. Пред тях стои Яман Киримли. Погледът му е леден, а позата му казва едно: по-добре не си играйте с огъня.
Мъжете веднага се отдръпват и бягат в паника.
Нана гледа Яман изненадана.
– Защо ми помогна?
Яман я поглежда за миг, след което казва тихо:
–Върни се в имението.
В полицейското управление напрежението расте. Новата приятелка на комисар Али, Ягмур, с намерение да зарадва Али, му носи любимия десерт. Усмивката ѝ обаче бързо се сблъсква със студената подозрителност на комисаря. Али се усъмнява, че тя е научила за предпочитанието му сама и гласът му става остър.
– Кой ти каза? – пита той, с поглед като скенер.
Ягмур се опитва да се измъкне с неубедително обяснение, че просто е предположила. Но Али не ѝ вярва.
– Не! – прекъсва я рязко. – Само един човек може да ти го е казал.
В този миг в стаята влиза Дуйгу. Али я фиксира с яростен поглед. Натрупаният гняв избухва:
– Това означава, че нямаш уважение към нищо! – изстрелва в лицето ѝ. – Слушай ме добре… повече няма да се месиш в живота ми!
Дуйгу го гледа дълбоко наранена, без да изрече и дума. Сдържайки сълзите си, се обръща и излиза, оставяйки Али ярост и напрежение, които не могат да намерят изход.