winless
Нана разбира, че Идрис е отвлякъл Юсуф, но не знае, че Яман ѝ е заложил капан, вярвайки, че тя ще го отведе до момчето. А междувременно, Юсуф бяга и попада на непозната жена в гората, но не подозира колко опасна може да се окаже тя. Вижте какво ще се случи в епизод 578 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 28 юли 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 578 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27 юли 2025 по NOVA.
Нана разбира, че Идрис стои зад отвличането на Юсуф.
Яман ѝ залага капан, вярвайки, че ще го отведе до момчето.
С помощта на Неслихан, Нана бяга и стига до склада, където се изправя срещу Идрис. Обезврежда хората му, но Юсуф вече е избягал.
Яман принуждава таксиметровия шофьор да му каже, къде е слязла Нана и изпраща хората си там.
Междувременно Юсуф се лута из гората, докато не попада на жена, която бере гъби. Не осъзнаващ опасността, Юсуф тръгва с нея.
Действието продължава от предния епизод. След като Яман заключи Нана в стаята ѝ, тя не може да седи със скръстени ръце, докато Юсуф е незнайно къде. Нана се опитва да разбие ключалката, но вратата не поддава. Дишането ѝ е учестено, гневът ѝ се излива в действията.
– Уфф, уфф, уфф! – изкрещява и започва да блъска с юмруци по дървото. – Защо не се отваряш?!
Пада на пода, гърбът ѝ се отпуска, ръцете ѝ треперят. Погледът ѝ се губи в тавана, а мислите ѝ връщат разговор между Идрис и Кязим, който не може да забрави.
– Братко, продавачът пита ще купуваме ли склада в града. Оня до автомивката – беше попитал Казъм.– Уреди го, но да е на чуждо име. Не го искам на наше. Никога не се знае – отговори Идрис с обичайната си хладна пресметливост.
После си спомня още един кошмарен разговор Идрис:
–Защо да се занимаваме със Зия Къръмлъ? Имаш онова хлапе. Отвлечи го!
– НИКОГА! – беше изкрещяла тогава. – Не и Юсуф!
Сега очите на Нана се разширяват от ужас.
– Идрис… Може ли да е той? – пита се ужасена само при мисълта Нана. – Може би трябва да кажа на Яман… Но… как ще му обясня всичко това?
Изведнъж, чува стъпки. Нана се надига рязко и се изправя.
– Кой е там?! Г-н Дженгер? Вие ли сте?
– Аз съм, Неслихан – отговаря гласът отвън.
Нана се втурва към вратата. Гласът ѝ звучи като вик за помощ:
– Неслихан! Помогни ми! Трябва да изляза. Заради Юсуф. Моля те.
– Не мога… Г-н Яман ще ме унищожи. Предупреди ни всички поотделно.
– Повярвай ми! Яман не знае какво става. А аз… знам нещо. Моля те! Само заради Юсуф. Заклевам се.
След секунда тишина… вратата се отключва. Неслихан отваря.
– Това е прекалено опасно за мен… Но… за Юсуф. Само за него.
– Благодаря ти. Нищо лошо не си направила. Можеш ли… можеш ли да ми дадеш телефона си? Обещавам, няма да кажа нищо на никого.
Нана треперещо поема телефона и въвежда бързо местоположение. Прочита адреса на екрана, а в съзнанието ѝ отново изникват думите на Кязим:
– Склада до автомивката…
Очите ѝ се пълнят със сълзи, Нана вече е уверена Идрис е отвлякъл Юсуф. Тя се приготвя да тръгне, но Неслихан я спира:
– Почакай. Ще проверя дали има някой.
– Добре – прошепва Нана.
След минута Неслихан се връща, тихо казва:
– Има охрана отвън… но ще се оправя. Не се тревожи.
Неслихан излиза от къщата първа и уверена се обръща към охраната:
– Г-н Мурат?
– Да, госпожице Неслихан?
– Чуват се странни шумове от задния двор. Можете ли да проверите?
– Разбира се.
Докато Мурат изчезва, Неслихан се обръща:
– Хайде. Върви.
Нана излиза, стиснала зъби:
– Благодаря ти – прошепва, и хуква през двора. – Трябва да намеря такси…
Камерата ни показва Яман, който наблюдава Нана. Излиза от задния двор, без да бърза.
– Току-що тръгна, г-н Яман – докладва Неслихан. – Направих всичко, което ми наредихте.
Действието се връща назад.
– Има само един начин да открием Юсуф! Детегледачката ще ни покаже пътя – заявява Яман, който говори по телефона. – Тя е част от това. Ако избяга, къде мислиш, че ще отиде?
– При шефа си – отвръща Фуат.
– Тоест… ще ни заведе при Юсуф – казва Яман.
Яман приключва разговора и набира нов номер.
– Неслихан, ела в кабинета ми – нарежда Яман.
Действието се връща в настоящето.
– Заподозря ли нещо? – пита Яман.
– Не мисля. Но… преди да тръгне, поиска телефона ми. Набързо погледна нещо. Не разбрах какво. Мисля, че писа на някого… После проверих, но вероятно е изтрила всичко – обяснява Неслихан.
Яман не казва нищо, качва се в колата си и тръгва след Нана.
В същото време… Юсуф седи притихнал в помещението в склада, където го заключи Кязим.
– Какво прави малкият? – пита Идирс.
– Седи си, братко – отвръща Кязим.
– Така ли… Чичо му сигурно е съсипан. Първо жена му… сега това. Какъв странен край…
– Кога ще използваме примамката за Къръмлъ, братко? – пита Кязим.
– Още не. Ще почакаме. Нека огладнее наистина… Тогава ще го „нахраним“ – отговаря доволен Идрис.
Докато Нана се опитва да избяга…
– Искаш да избягаш? Бягай. Където и да отидеш… пак ще стигнеш до мен – шепне Яман, гледайки втренчено в таксито пред себе си, в което пътува Нана.
В този миг, телефонът му звъни. На екрана се изписва непознат номер. Гласът е студен, зловещ:
– Имам едно къдраво момче. Името му е Юсуф. Липсваш му…
– Кой си ти? Какво искаш? – извиква Яман, но отсреща се чува само тишина и едно хладно предупреждение:
– Няма значение кой съм, Къръмлъ. Приготви 25 милиона долара. До довечера. Ще ти изпратя адреса. Ако се свържеш с полицията… забрави за племенника си.
– Ало?! Ало!? – крещи Яман, но връзката вече е прекъсната.
– Видя ли, Кязим? Така се прави! – смее се доволен Идрис.
– Кой е този глупак, който иска да умре? Чакай… идвам. Идвам да ти отнема дъха. Няма да се спасиш. – заканва се Яман. – Твоята пешка ще те издаде. Само почакай.
В същото това време таксито се носи по улицата. Нана е разбрала, че Яман я следи и крещи на шофьора:
– По-бързо! Завий в тази улица! Направи нещо! Спри! Спри сега! Дръж се, Юсуф!
Таксито спира. Яман се приближава, отваря вратата… но Нана я няма.
– Къде е?! – хваща Яман шофьора за ризата. – Къде е тя?!
Шофьорът мълчи, объркан. Яман не знае, че… само преди секунди, Нана е скочила от колата и се е скрила на близка веранда.
В същото време, в склада, Идрис се смее зловещо.
– Виж се, братко – казва Кязим, – направи Къръмлъ луд. Направо го побърка.
Идрис стиска юмруци.
– Толкова здраво го държа, че ще допълзи до мен! Ще коленичи в краката ми! Ще взема парите му и живота му. Най-накрая! Най-щастливият ми ден!
Но радостта на Идрис трае секунди, защото Нана нахлува в склада с гръм и трясък.
– Нана! – крещи Идрис изненадан. – Спри я! – нарежда на Кязим, но е късно.
Нана буквално връхлита в склада и хваща Идрис за яката и изрича през зъби:
– Как можа? КАК МОЖА?!
– Откъде се взе? Как намери мястото? – изненадан е Идрис
– Не ти ли казах да не въвличаш детето?! Къде е Юсуф? Къде?!
– Престани! Какво значение има?! Брат ни е мъртъв, а ти мислиш за някакъв сополанко?!
– Казах ти – няма да пипнеш момчето. Дори и чичо му да е убиец, детето няма да плати. Няма да отмъстя на Азиз по този начин!
Идрис се приближава. Очите му светят от яд.
– Погледни ме, момиче! Какво ти говоря от първия ден? Ние сме от един отбор!
– Не сме! – отвръща тя твърдо. – Не така! Не чрез детето! Пусни Юсуф!
– Достатъчно! Мислиш, че ще изпълнявам заповедите ти? Кязим! Заведи я в склада!
Но преди Кязим да я докосне, Нана го поваля с един удар, грабва оръжието му и го насочва към Идрис.
– Попитах! Къде е Юсуф?! – крещи Нана.
– Няма Юсуф! Какво ще направиш? Брат си не можа да защитиш, мен ли ще нараниш? – пита Идрис.
В този миг влиза друг от хората на Идрис.
– Какво става тук?
Нана го взема на мушка.
– Остави оръжието! ВЕДНАГА!
Изстрел, умишлено Нана стреля встрани. Предупредителен.
– Не съм принцеса! Във фермата ни виеха вълци и мечки! Но не дадох нито една овца! – заявява Нана. –
– Внимавай, Нана! Грешиш, момиче! – казва Идрис.
– Ти сгреши! Млъкни! Вземи въжетата! Вържи ги! Бързо! – нарежда Нана.– Ти сбърка. Мълчи!
Нана се обръща към мъжа до него:
– Вземи въжетата! Вържи ги! БЪРЗО!
– Вържи ръцете и краката! Казах – седни! – Крещи тя на Идрис.
Казъм се колебае. Нана го стелка с поглед:
– Какво чакаш?! Помогни му! Веднага! – нарежда Нана.
След секунди всички са на пода, вързани. Нана не трепва. Под ботуша ѝ лежи и последният от хората на Идрис, също вързан.
– Къде е ключът? – пита тя. – Къде?
Погледът на Кязим се плъзва към джоба му. Идрис кипи от яд… и плюе по пода.
Нана го игнорира и взема ключа.
– Юсуф… тук съм, скъпи. Търсих те…
Камерата ни показва Юсуф, който върви сам по кален път в гората, очите му са зачервени, а стъпките – несигурни. Вятърът развява косата му, докато той върви напред, без да знае накъде.
– Чичо… Нана… – крещи Юсуф.
Изведнъж се спъва и пада на колене, и стене. Коляното му е одрано, а от раната се стича тънка струя кръв. Но детето стиска зъби, изправя се и продължава.
В склада Нана открива, че Юсуф не е в помещението, където са го заключили. Идрис беснее, че Нана е провалила плана му. Нана се връща бясна и обвинява Идрис. Нана го предупреждава, че ако нещо се случи с детето, ще си има работа с нея, удря го силно и тръгва. Идрис кипи от гняв, заканва се, че ще ѝ отмъсти.
В същото това време, Яман вади шофьора от таксито.
– Не чу ли?! Къде слезе момичето?! Къде отиде?!
– Заклевам се, господине… Две улици назад. До една автомивка… Слезе след нея. Нищо друго не знам. Кълна се!
Яман се връща в колата си, блъска по волана и набира Недим.
– Недим… Държат Юсуф в Шиле. Някъде до автомивка. Следвах детегледачката… Мислех, че я преследвам, а тя ме обърка. Загубих я. Изпрати всички хора в района! Готов ли е откупът?
– Да. Идвам с парите – отговаря Недим.
– Добре. Дръж се, юначе… Ще те намеря. Кълна се! – говори си сам Яман.
Действието отново се връща в гората, сред шума на листата и дъха на влажна земя, Юсуф върви сам. В ръката си стиска смачкано хартиено пиле, същото, което Нана му направи. Болка го срязва, поглежда коляното си. Одрано, покрито с кръв и кал. Присвива очи от болка, но продължава. Без посока.
На няколко метра по-нататък жена бере гъби и се сепва, когато вижда малката фигура между дърветата.
– Малкият… – прошепва тя и пристъпва бавно.
Юсуф се опитва да скрие хартиеното птиче, но то пада на земята.
– Добре ли си, миличък? – пита тя, доближавайки се, но момчето не позволява да го докосне.
– Какво правиш тук съвсем сам? Загубил ли си се? Къде е семейството ти?
Юсуф не отговаря. Само се отдръпва.
– Почакай. Не се страхувай. Ще ти помогна – казва жената и вади телефона си. – Виж, ще се обадим на полицията. Няма страшно.
Показва му дисплея.
– Ето, набрах 112. – После престорено провежда разговор: – Здравейте, офицер. Намерих дете в гората. Сам е. Това е Шиле, улица Акася, номер 2… Добре, ще ви чакаме.
Усмихва се към Юсуф и му подава ръка.
– Видя ли? Полицията идва. Хайде, ще почистим раната ти. Ще хапнем нещо. И ще уведомим близките ти. Няма страшно.
Юсуф се колебае… после хваща ръката ѝ.
Междувременно в полицейското управление… Волкан и Дуйгу седят мълчаливо. В ръката ѝ проблясват ключове.
– Какво не е наред? – пита я Волкан внимателно.
– Хазяинът отново е дал под наем къщата… Помоли ме да предам ключовете на Али. Но това… това само ще усложни нещата – отговаря тя с болка.
Волкан се опитва да я успокои, но точно в този момент Али се приближава. Взема ключовете грубо.
– Това ли е? Сега и ключове раздаваш? – изсъсква той, с поглед, който я пронизва.
Разтреперана, Дуйгу напуска стаята. Волкан тръгва след нея, но преди това хвърля гневен поглед към Али:
– Какво ти ставаа, Али?
На пейката пред полицейското управление… Дуйгу с очи пълни със сълзи, гледа напред някъде в нищото.
– Не трябваше да се държи така с теб. Това, че вече не сте заедно, не му дава право – казва ѝ Волкан.
– Той не знае защо отказах да се омъжа за него… Обичам го, но не мога да му кажа истината – признава Дуйгу.
Волкан въздъхва.
– Колкото и да бягаш, истината винаги ще те настигне!
Но никой от двамата не подозира… че точно зад тях, тиха като сянка, стои Ягмур, и чува всяка дума.