winless
Дженгер ще разкрие кой стои зад ареста на Нана, но дали ще се осмели да каже на Яман? Дуйгу ще научи една мръсна тайна на Ягмур! Ще каже ли на Али? Вижте какво ще се случи в епизод 585 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 6 август 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 585 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 6 август 2025 г. по NOVA.
Нана е арестувана, но намесата на Яман и неговите адвокати обръща хода на събитията, младата жена отново е свободна.
Завръщането ѝ в имението изпълва сърцето на Юсуф с радост, но освобождаването ѝ вбесява Айнур.
Интригата на Айнур е разкрита от Дженгер, а за да се спаси, тя залага на най-силното си оръжие, вината на брат си. Единственото, което получава от Дженгер, е последен шанс.
Докато се опитва да върне усмивката на Юсуф, Нана е хваната неподготвена от Яман, и безобидната игра се превръща в неловък момент, който може да промени отношенията им.
В същото време в полицейското управление напрежението расте, Дуйгу разбира истината за инсценирания обир от Ягмур, но решава да замълчи… засега.
Вратата на полицейското управление се отваря тежко. Яман влиза със сдържана решителност. Али го посреща с кратко кимване.
– Добре дошъл – казва той.
– Благодаря – отвръща Яман, гласът му е хладен, но контролирано учтив.
– Сядай – предлага Али и сочи към стола срещу бюрото си.
В този момент Дуйгу пристъпва внимателно напред. Очите ѝ са пълни със съжаление.
– Яман… Съжалявам за загубата ти. Знам, че закъснях, но бях извън града. Да говорим за такива неща по телефона… Не ми се стори правилно. Много съжалявам.
– Благодаря – отговаря Яман кратко.
Али въздиша и добавя:
– Човек си мисли, че животът винаги ще тече по план, а после изведнъж всичко се срива. Трудно е да се изправи отново.
Дуйгу усеща напрежението и почти разплакана напуска стаята с думите: – Имам работа в архива. Ще отида да я свърша.
Когато остава само с Али, Яман се навежда леко напред.
– Хората ти арестуваха детегледачката на Юсуф. Ще я депортират ли?
– Да – кимва Али. – Постъпи сигнал, че няма разрешително за работа. Екипът я провери. Поискаха лична карта, паспорт и разрешително. Не можа да ги покаже, затова я прибраха.
– Изпратихме всички документи. Трябваше вече да е излязло и разрешителното – пояснява Яман.
– Проблемът с паспорта и личната карта ще се реши бързо, но с разрешителното ще е по-сложно. От отдела за чужденци ще дойдат скоро и ще започнат процедурата по депортация. Трябва да решим проблемът до час.
Яман поглежда Али хладно.
– Кой подаде сигнала? – пита Яман.
– Не мога да ти кажа.
– Някой от бодигардовете, които уволних, за да ми отмъстят! – предполага Яман.
В този момент Юсуф се обажда на чичо си. Яман приема видеобаждането, очите на Юсуф са пълни със страх.
– Чичо, полицаите взеха Нана. Толкова се изплашихме. Спаси я, моля те!
Яман се обръща към него, гласът му омеква.
– Не се тревожи, шампионе. Не се ядосвай. Остави това на мен, след малко ще се видя с нея.
Действието се пренася в мрачната килия, където Нана седи свита на пейката, очите ѝ са вперени в тавана.
– Аз не съм тук – шепне тя на себе си. – Аз съм навън. Небето е синьо. Навсякъде има трева и дървета. Мирише на зелено. Слънцето гали лицето ми.
Нана толкова силно се опитва да избяга в тази илюзия, че дори не забелязва как вратата се отваря и вътре влиза Яман.
– Какво правиш? – ниският му, категоричен глас я пронизва като камшик.
– Дойде ли? Значи си тръгвам? – пита тя, гласът ѝ трепери.
– пита Яман, сякаш не чува думите ѝ, и я наблюдава внимателно.
– Не мога да дишам тук – прошепва тя, стискайки студените метални пръти. – Сякаш въздухът свършва.
– Не драматизирай. Това са само решетки.
– Може за теб да са само решетки, но ако не мога да изляза, когато поискам, значи съм затворничка.
– Ще останеш още малко. Адвокатите ми работят, но документите не пристигнаха навреме.
– Колко още трябва да чакам? – гласът ѝ трепери.
– Чиновниците от имиграцията ще дойдат до час.
Сърцето на Нана се свива от тревога.
– А ако документите не пристигнат? Юсуф ще страда… Обещах му, че ще се върна.
– Правя всичко, за да не се натъжи.
– Кажи му нещо от мен… Нека затвори очи и си представи цветни пеперуди и сладолед.
Яман я гледа хладно и неразбиращо.
– Какво говориш?
– Просто му го кажи. Той ще разбере. Знам, че е тъжен заради мен, но знам и как да го усмихна.
– Ако беше се погрижила за документите си, сега нямаше да си тук – отвръща Яман с леден тон.
Нана прехапва устни и не отговаря.
– Отивам да говоря с адвокатите – казва той и напуска килията, оставяйки след себе си само тишина и ехото на стъпките си.
В същото време Ибо съобщава пред всички, включително Али и Дуйгу, новината:
– Има магазин срещу апартамента на Ягмур. Свързахме се със собственика – казва той. – Бил е извън града, но ще изпрати записи от камерите си скоро.
В този момент влиза стар приятел на Али, усмихнат и носи голям албум.
– Ето го най-красивото семейство! – възкликва той, гледайки Али и Дуйгу. – Не успях да дойда на сватбата ви, но ето подаръка ми. Фотоалбум. Събирах снимките с усилие, но си струваше. Ще го показвате на децата си някой ден.
Али замълчава, а Дуйгу навежда поглед. Приятелят усеща напрежението.
– Какво става?
– Не се оженихме – отговаря Али.
– Съжалявам. Не знаех…
– Не съжалявай. Така избегнахме голяма грешка.
В стаята настава тишина.
Действието прескача в арестът при Нана. Часът изтича. Нана крачи напред-назад, като птица, затворена в клетка, а Яман я наблюдава раздразнене.
– Остава минута и те пак ще закъснеят – мърмори Нана на себе си. – Съдбата ми е в ръцете на този убиец…
Яман стои хладен и неподвижен до решетките.
– Стига с тези глупости. Ще ти се завие свят и после аз ще се занимавам с теб. Спри!
Нана се обръща рязко, косата ѝ се разпилява по лицето.
– Седни! Стани! Говори! Мълчи! Какво? Да не съм ти подчинен? – казва Нана на грузински.
– Какви ги говориш? – гласът на Яман става по-твърд. – Говори на турски, ако искаш да те разбера.
– Нищо не казвам… – погледът издава безсилието на Нана. – Казах, че ще седна, за да не ми се завие свят. Но… това място… свива се. Не усещаш ли и ти как стените се приближават? Нямам въздух! Ако поне имаше прозорец… да видя небето…
– Млъкни. Поеми дъх и не говори. Няма да чувстваш, че се задушаваш, ако спреш да си внушаваш.
– Седни и мълчи, казваш. После поеми дъх, задръж дъх… – очите ѝ пламват от бунт. – Ами ако спреш да раздаваш заповеди? Аз не обичам да ме принуждават. Ако знаех, че мога да изляза, когато си поискам, нямаше да е толкова страшно. Щях да седя кротко. Може би щях да изкарам тук и дни. Но така… не издържам. Ти не разбираш, защото никога не си се задушавал.
Яман се приближава бавно, сянката му пада върху нея.
– Стига си хленчила. Затворът не е само зад решетки. Най-страшният затвор е в главата на човека. Не си единствената затворничка. Доверих ти племенника си, най-ценното, което имам, защото си силна и смела. Защото рискува живота си, за да го пазиш.
Гласът му става като хладен:
– Не можеш да се държиш като победена. Ако не си воин, няма защо да оставаш при него. Върни се в страната си. Ще говоря с тях да не се занимават повече с документите ти.
В този момент вратата на ареста се отваря с метален звук. Али влиза със сериозно изражение.
– Проблемът е решен. Документите пристигнаха навреме. Нана Мариам, свободна си.
Яман кимва кратко.
– Благодаря.
Нана се връща в имението, а Юсуф хуква с разтворени ръце към нея.
– Нана! Нана! Чичо каза и стана! Върна я!
Нана кляка и го прегръща силно.
– Не беше тъжен, нали, птичето ми?
– Малко бях тъжен… но играх онази игра.
– Браво, умнико. Силен си. Видя ли? Всичко мина, както ти казах.
– Полицаите няма да дойдат пак, нали?
– Не, повече няма.
Адалет се появява в коридора, сияеща.
– Добре дошла у дома! Толкова сме щастливи, че се върна!
Но не всички са доволни от това завръщане. В ъгъла на салона стои Айнур. Стиснатите ѝ юмруци и напрегнатото лице издават яростта, която кипи вътре в нея. Тя се обръща рязко и изчезва в стаята си.
Юсуф се гушка в Нана.
– Ти беше ли уплашена? Казах на чичо да отиде при теб, за да не се страхуваш.
– Бях уплашена… но благодарение на него се съвзех – казва тя, а вътрешно сърцето ѝ се свива. – Върви в стаята си, птичето ми. Ще се измия и ще дойда при теб.
Щом детето изчезва по коридора, очите на Нана се пълнят с лед.
– На него благодаря? На убиеца на брат ми? Глупава Нана! Този убиец няма да помага повече. Няма да се размекна. Имам само една цел, да го накарам да плати.
По-късно Яман говори с Недим по телефона, тонът му е сух.
– Да, Недим?
– Процедурата по преместването на Зия е приключила. Лекарите одобриха безопасното място. Трябва само вашият подпис, за да стане трансферът.
– Говори по-високо. Трябва да подпиша, така ли? – пита Яман.
– Да. Къде сте? Ще пратя документите – пояснява Недим.
– Изпрати ги в имението. Ще съм тук още няколко часа, ще ги подпиша.
Камерата ни показва Нана, която стои скрита до една от колоните и стиска юмруци, очите ѝ горят от решителност..
– Прав си за едно, Яман. Аз съм войн и ще се бия до край, за да отмъстя за брат си. – Може и да криеш брат си, но аз ще открия къде е! Днес всичко свършва. Ще влезеш в затвора, където ти е мястото.
Действието се пренася в стаята на Айнур. Тя се изправя срещу брат си, Дженгер, който държи някакъв документ в ръка.
– Какво правиш тук, братко?
– Какво прави това лично свидетелство тук? – гласът му трепери от гняв. – Обясни ми. Как можа?! Как можа да направиш такова нещо? Как посмя?!
Айнур, свита в ъгъла, трепери.
– Батко… – прошепва тя, почти без глас.
– Може би ти си унищожила доказателството и дори не си съобщила – крещи Дженгер.
– Батко… кълна се, ще ти кажа всичко. Моля те, изслушай ме.
– Млъкни! – разтреперената ръка на Дженгер сочи към нея. – Ти си ми сестра… и се срамувам от теб!
Айнур се хвърля към него, очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Батко, прости ми… поне ме изслушай, преди да ме обвиниш.
Но Дженгер е непреклонен.
– Млъкни! Срина ни… всичко съсипа!
Тя хлипа, гласът ѝ е почти нечуваем.
– Ако кажеш на г-н Яман, ще ме изгони веднага…
– Това заслужаваш – отвръща той, студено и безмилостно.
– Недей, батко… пак ще остана сама. Няма да имам покрив над главата си… пак ще съм без дом.
Дженгер потрепва, но остава строг.
– Ти не си сама!
– Когато майка почина, изпрати ме при чичо – напомня му Айнур с разтреперен глас. – Не ме оставяй пак. Не ме карай да прося за помощ.
Дженгер стиска зъби.
– Стани! – нарежда.
Айнур се изправя бавно, ръцете ѝ треперят.
– Ако попиташ защо го направих… заради семейството. И заради Юсуф. Исках да го предпазя.
– За какво говориш? – намръщва се той.
– В тази жена има нещо нередно. Тя е лоша, батко. Не греша, но никой не ми вярва.
Дженгер я гледа дълго, после отсича:
– Ще млъкнеш и ще я оставиш намира. Нана вече живее тук. Приеми го.
Айнур свива юмруци зад гърба си.
– Тя дори и теб е успяла да измами. Но помни думите ми, тя готви нещо. Аз само опитах да защитя едно бедно сираче. Не ме гони отново.
– Никога не съм те оставял – въздъхва тежко Дженгер. – Но това е последният ти шанс. Следващата грешка… и лично ще те изхвърля на улицата.
Айнур остава сама, сълзите вече са изсъхнали.
– Аз съм Айнур – шепне на себе си. – Ще докажа какъв дявол си ти, Нана… и тогава ти ще изхвърчиш от имението. Ще видиш!
Действието прескача Дженгер сервира кафето на Яман в хола.
– Днес от компанията очаквам много важен документ. Донесете ми го веднага щом пристигне – казва хладно Яман и поглежда към Дженгер, който тръгва да остави таблата.– Почакай… Изглеждаш разстроен. Има ли някакъв проблем? А, разбирам… Личен е. Не искаш да говориш. Как е нашият юнак?
Дженгер въздъхва тежко.
– Много се притесни, когато г-ца Нана беше отведена, а когато полицията почука на вратата… всичко стана още по-зле. Опитахме се да го успокоим, но усмивката не можахме да върнем на лицето му. Сигурен съм, че г-ца Нана ще направи нещо по въпроса.
Междувременно в стаята на Юсуф Нана се опитва да превърне вечерята в игра. – Хайде, да започнем мача – усмихва се тя на Юсуф. – Супата е началният удар, кюфтетата пазят крепостта, а макароните чакат, за да отбележат гол. Хайде, знам, че те е страх, малко пиле. Тежка седмица беше, но всичко свърши.
Нана се смее, опитва се да разсее додето. – Юсуф, ела, да си направим селфи!
– Вече си направихме едно днес – възразява малкият.
– Почакай, почакай… Познай кой е този тук? – шегува се Нана, докато се прави на строгия иконом и си рисува мустачки. – Малки господарю, не си ял. Ако чичо ти види, ще се натъжи.
– Чичо Дженгер… – прошепва Юсуф.
– Да, малки господарю? – усмихва се тя.
– Кой искаш да изиграя?
– Ами чичо ми – отговаря Юсуф с надежда.
– Ех, това е най-трудното. Чакай ме тук.
Нана излиза от стаята и тръгва кам кабинета на Яман, но вижда Неслихан, която носи дрехите на Яман, тя бързо взема сакото на Яман, пред смаяния поглед на Неслихан и се появява пред Юсуф, преструвайки се на Яман. – В тази къща има правила! Не си ял. Ти си Къръмлъ. Трябва да си силен! Правило номер едно – никога не излизаш без мен. Правило номер две – никога не пропускаш хранене. Правило номер три – слушаш ме внимателно. Чуваш ли ме, юнако?
Юсуф избухва в смях и в същото време вижда чичо си, който става свидетел на имитацията на Нана.
– Чичо, виж, Нана си ти!
– Аз… аз съм загубена – смее се тя и шепне сама на себе си – Този път със сигурност ще ме уволни.
Хладният поглед на Яман обхожда сцената.
– Не е зле… но има нужда от още работа. Има пропуски – отсича и излиза.
Нана е изненадана от поведението на Яман.
Тя сяда до Юсуф и с кърпичка бърше нарисуваните мустаци, когато на телефона си получава съобщение. След смеха в очите на Нана се появява сянка. Юсуф я пита притеснен какво се е случило.
– Имаше един човек, когото обичах много, като брат ми беше. Искаше да ме изненада. Знаеше, че мечтая да видя Кападокия и да летя с балон. Беше резервирал хотел отдавна… а аз забравих за съобщението му.
– Защо си тъжна тогава? – пита Юсуф.
– Защото вече е невъзможно. Той е много далеч.
– Недей да си тъжна. Ще отидеш някой ден.
– Хайде, хапни, преди да изстине. Аз ще се върна след малко
Нана излиза.
– Откраднаха красивите ни мечти, батко. Всички. Сега е време за отмъщение! – говори си тя.
В същото време, в полицейското управление, собственикът на магазина носи записите от деня на предполагаемото нападение в дома на Ягмур. Дуйгу гледа видеото с нарастващо напрежение. И тогава истината я удря като токов удар. На екрана ясно се вижда как Ягмур сама чупи прозореца. Няма никакво нападение, всичко е било инсценирано от Ягмур..
Дуюгу свива юмруци. Тя знае какво трябва да направи, дали да съобщи на екипа. Но вместо това… спира видеото. В очите ѝ се чете вътрешна борба.
„Ако кажа истината, всичко ще се промени. Ако мълча… ще нося този товар сама.“, мисли си тя.
Докато Дуйгу гледа видеото Ягмур пристига в полицейското управление, говорейки по телефона с Чигдем. – Ще вечерям с Али, леля също ще дойде. Ще ги запозная… А Дуюгу още е в офиса, не знам какво мисли. – Тя затваря телефона и влиза в стаята.
На екрана обаче се вижда шокиращата истина, как Ягмур сама разбива стъклата на прозорците на дома си. Очите ѝ се разширяват от ужас. В този миг пристигат Али, Кара и Волкан. Дуюгу мълчи, но знае истината.
След малко Ягмур напуска сградата. Дланите ѝ се потят, треперят, докато бърка в чантата за телефона си и набира номера на Чидем.
– Свършено е с мен! – хрипа тя пред Чигдем. – Дуйгу разбра, че съм излъгала. Ако Али научи, всичко свършва. Трябва да намеря начин да унищожа записа, иначе съм загубена.