winless
Айнур ще търси начин да спечели сърцето на Яман. Съвсем различно ще стоят нещата с Нана, тя ще намери начин да се приближи до Яман, без дори да подозира колко ще промени това отношенията им. Али ще разбере, че е бил твърде строг с Дуйгу и ще се опита да ѝ се извини. Вижте какво ще се случи в епизод 588 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 8 август 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 587 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 8 август 2025 г. по NOVA.
Айнур търси начин да спечели сърцето на Яман.
Нана поставя подслушвател в кабинета на Яман и се опитва да изтрие компрометиращата снимка от телефона на Айнур.
Кошмарите на Юсуф не му дават покой. Яман предлага да излязат заедно, но Нана, притисната от заплахите на Айнур, отказва. Вместо това бавачката предлага тримата да се забавляват с игра, в която ще трябва да се изправят срещу страховете си. Никой от тях не подозира колко ще ги сближи тази на пръв поглед невинна игра.
Междувременно Волкан вижда съсипаната Дуйгу и е убеден, че за това е виновен Али. Решен да защити приятелката си, той открито казва на комисаря, че трябва да спре да я измъчва. Думите му карат Али да осъзнае, че наистина е бил прекалено строг. Но когато се опитва да стопли отношенията им, този път именно Дуйгу го посреща с хладно държание.
В имението на Къръмлъ, в просторната къща, Нана се движи тихо като котка. В ума ѝ се върти една цел, да стигне до телефона на Айнур и да изтрие снимката от срещата с Идрис. Но планът се оказва по-труден от очакваното. Айнур не се разделя с телефона си и за миг, държи го винаги в ръка. Нана прехапва устни, ще трябва да изчака.
В същото време, Яман стреля с лъка си в градината, Дженгер се приближава към него.
– Да отменя ли билета на г-ца Нана?
– Да, тя не го иска – отговаря Яман кратко. – И… дръж я под око.
– Подозирате ли нещо?
– Тя е тук за Юсуф. Но ако ѝ потрябва нещо, направи всичко възможно.
Нана вижда, че Яман е в градината и се възползва от момента, за да постави подслушвателното устройство, което Идрис ѝ даде. Тя го слага в моливника на бюрото на Яман и тръгва да излиза, когато от спалнята на Яман, гласът на Юсуф разцепва въздуха:
– Лельо! Лельо! Чичо, спаси леля! Моля те, спаси я!
Нана тича към него.
– Юсуф! Скъпи! Не се страхувай, тук съм! Ела при мен.
Тя го притиска до себе си, шепне му успокояващи думи. Подава му чаша вода.
– Пий, миличък. Всичко е наред.
Гласът ѝ се превръща в нежна приспивна песен, която заглушава бурята в малкото му сърце.
Малко след това, Яман влиза в спалнята.
– Влязох без разрешение, но не се сърди. Юсуф плачеше, не можех да стоя и да чакам.
– Трябваше да ми кажеш – гласът му е твърд.
– Щеше да е късно.
– Излез от стаята ми.
Нана стиска устни, напуска стаята и наум кипи: „Сега вече ме ядоса. Изпрати ме в стаята ми… Ябан (Дивак)!“
Междувременно Айнур, обаче, има свои собствени планове. В стаята ѝ цари аромат на скъпи парфюми. Пред огледалото тя прецизно подбира обици, заглажда копринената тъкан на роклята си, а в очите ѝ пламти амбиция. Всяка извивка на косата, всяка гънка на плата е премерена.
– Отървах се от Нана… Сега съм сама на бойното поле – мисли тя, а устните ѝ се извиват в лека усмивка. – Това е моят шанс. Няма да го пропилея.
С уж невинен тон се приближава до Неслихан:
– Искам да те попитам нещо… Как се случи така, че г-жа Сехер стана жена на г-н Яман? Сигурно не е било лесно да спечели сърцето на такъв мъж.
Неслихан я поглежда леко изненадана.
– Защо те интересува?
– Просто любопитство – отговаря Айнур, престорено безразлична. – Знаеш, мъжете рядко остават сами след като загубят съпругата си. Обикновено рано или късно отварят сърцето си за нова любов. Но г-н Яман, той затвори този раздел. Това значи, че я е обичал много силно.
По лицето на Неслихан се разлива тъга.
– Сехер… не можеше да не я обичаш – казва тя с топлина в гласа. – Беше изключителна. Силна, умна, с достойнство. Имаше нещо в нея, което привличаше хората. Поглеждаше те и сякаш гледаше право в душата ти. Никога не се отказваше, докато не помогне. Така беше и с г-н Яман – тях ги свърза любовта към Юсуф. Бяха опора един за друг, разбираха се без думи.
Неслихан замълчава за миг, а после тихо добавя:
– Мислехме, че никога няма да се разделят… Но съдбата имаше други планове.
Айнур забелязва как чертите на лицето на Неслихан омекват при спомена за Сехер. Слуша я, но в дълбините на очите ѝ се крие леден блясък на ревност.
– Всеки ден сядаха на верандата и споделяха тревогите си – продължава Неслихан. – Сехер винаги му правеше кафе. Това беше нейният ритуал. Не позволяваше никой друг да го прави. Искаше това да е техният момент, само за тях двамата.
Лицето ѝ се озарява от бледа усмивка.
– Бяха красиви времена…
Айнур привидно слуша с интерес, но в мислите ѝ думите се превръщат в ехото на едно име: „Сехер, Сехер, Сехер…“ Пръстите ѝ се свиват в скрито напрежение. – Време е това да се промени – казва си тя безмълвно.
Айнур вижда Яман в хола и веднага решава да му направи кафе.
– Приготвих кафе. Ще ти подейства добре. Юсуф е малко тъжен, а и ти си угрижен, затова си помислих, че…
– Какво каза? – пита Яман, като поглежда Айнур.
– Аз просто… – опитва да се усмихне Айнур, без да завърши изречението си.
След снощния кошмар, който преживя Юсуф, Нана решава да го отърве от страховете му.
В ума ѝ се ражда идея. Игра! Игра, която да превърне страховете в нещо, с което могат да се шегуват. Скоро събира Юсуф и Яман в стаята на Юсуф, и им подава малки листчета и химикалки.
– Всеки от нас ще напише своя най-голям страх – казва тя с игрив блясък в очите. – Започваме с най-лесните неща.
Първи приключва Юсуф, а Нана му подава купчинката.
– Изтегли една и я прочети.
Момчето разгръща листчето и прочита с любопитство:
– Динозаври.
– Това е моят страх – усмихва се леко Нана.
Юсуф я гледа невярващо.
– Наистина ли се боиш от динозаври?
– Много! – отвръща тя с престорен ужас. – Снощи сънувах, че един ме глътна!
– Но динозаврите са изчезнали отдавна – казва той с детска увереност.
– Ами ако някой е оцелял? – закачливо отвръща тя. – Виждала съм снимки, изглеждат ужасяващо!
Юсуф поклаща глава, но се усмихва.
– Не се бой, изчезнали са. Това е сигурно!
– В такъв случай… – Нана театрално къса листчето на дребни парченца. – Моят страх вече го няма!
От кутията вади ново листче, а погледът ѝ се насочва право към Яман.
– Това е твоето, нали?
– Аз от нищо не се страхувам – казва Яман с твърд глас.
– А тази празна бележка говори друго – повдига вежда Нана и поглежда Юсуф. – Значи чичо ти се бои да признае страха си.
Погледите им се срещат.
– Ако не споделиш с нас своите страхове, как ще се научим да се отърваваме от тях?
Яман се оправдава тихо:
– Явно съм разбрал грешно правилата на играта.
– Добре, ще напишеш в следващия рунд – решава тя и отваря последното листче. – „Чудовището от сянката“… Какво е това?
Юсуф преглъща.
– Когато си лягам, го виждам на стената. Движи се, но изчезва, щом се съмне.
– Може би са сенките на дърветата – казва Нана, вади телефона си и пуска фенерчето. Показва му как светлината и сенките се променят, образувайки причудливи форми.
Момчето гледа с интерес, после кимва.
– Може би си права.
Смачква листчето и го хвърля настрани.
Следва нова рунда. Юсуф тегли и прочита:
– „Няма да изпълня дадената дума“.
Нана замръзва за миг. Сърцето ѝ забива по-бързо – да, това е нейният най-голям страх, че няма да спази обещанието, че няма да отмъсти за брат си.
Юсуф я гледа сериозно.
– Леля ми винаги казваше: „Щом вярваш, ще направиш всичко“. И ти, Нана, ако вярваш, ще изпълниш обещанието си.
Тя му се усмихва с благодарност.
– Прав си, ще направя всичко, за да го изпълня.
Взима следващото листче.
– „Тъгата на Юсуф“… – поглежда към Яман.
Мъжът мълчи, но детето нежно стиска ръката му.
– Чичо, не ме натъжаваш.
– Но сега си тъжен – отбелязва Яман.
– Да, но не заради теб – отговаря Юсуф и отваря последното листче. Една дума: „Сън“.
Гласът му потреперва.
– Това ме плаши. В сънищата ми отново чувам стрелите… после ти и Нана изчезвате, както изчезна леля. Ами ако един ден ви изгубя завинаги?
Настъпва тишина. Нана коленичи пред него, хваща ръцете му и го гледа в очите.
– Аз няма да отида никъде. Тук съм.
В гласа ѝ има топлина и непоколебима нежност.
– Има начин да победиш този страх, напълни сърцето си с надежда и радост. Тогава няма да остане място за него. Ти си в безопасност. Ние винаги ще сме до теб.
Юсуф я гледа дълго, после къса листчето на две.
– Не искам вече да се страхувам.
Хвърля се в прегръдките на Яман, а мъжът го притиска силно към себе си.
Тази нощ страховете може би не си тръгват напълно, но в сърцата им има повече светлина, отколкото мрак.
В полицейското управление Волкан влиза в стаята и вижда Али. Лицето на Волкан е сериозно, той му казва, че е видял Дуйгу… със сълзи в очите. Думите му пронизват комисаря като нож. Али внезапно осъзнава колко рязък и безпощаден е бил към Дуйгу в последно време. В погледа му проблясва сянка на вина. Мълчаливо, но решително той си обещава, това трябва да се промени.
А Дуйгу… тя е решена да държи на думата си, избягва всяка среща с Али.
В ранното утро Дуйгу бърза да излезе, но на прага я спира Ясемин. Погледът ѝ е изпитателен, а гласът, смес от загриженост и укор.
– Легна си, без да кажеш и дума, а сега тръгваш без дори да закусиш. Знам, че нещо се е случило, но ти отказваш да ми кажеш.
Дуйгу отвръща с хладна решителност, очите ѝ леко потъмняват.
– Няма за какво да говорим.
– Мислех, че ще кажеш истината на Али – опитва още веднъж Ясемин.
– Не ме разпитвай – прекъсва я рязко Дуйгу. – Въпросът с Али е приключен. Всичко е свършено.
Ясемин въздъхва и отстъпва, а Дуйгу продължава по пътя си.
Навън, Али вече се отправя към колата си. Погледът му случайно среща нейния. В съзнанието му отеква гласът на Волкан: „Може да е направила грешка, но не е убивала.“
Той ѝ кимва леко, едно мълчаливо „добро утро“. Дуйгу, видимо смутена, изпуска папките от ръцете си. Али тръгва да ѝ помогне, но тя отстъпва и казва с твърд тон:
– Не ми трябва помощ.
Той не спори, качва се в колата и потегля. Дуйгу гледа след него и в ума си си обещава: „Този път ще стоя далеч от него.“