winless
Нана и Яман попадат в засада на хората на Каракоч. Яман оцелява, но Нана е отвлечена. Подлостта на Идрис няма граници! Той убеждава Каракоч да използва Нана като примамка срещу Яман. В опит да се спаси, Нана се обажда на брат си, но той безмилостно я отхвърля. Вижте какво ще се случи в епизод 596 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 август 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 597 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 август 2025 г. по NOVA.
Яман и Нана отиват заедно при часовникаря Вели, а на връщане биват нападнати от хората на Каракоч. Яман успява да избегне смъртта, но гангстерите отвличат Нана.
Идрис убеждава Каракоч и да използва Нана като примамка и да примами Яман в засада.
Нана се опитва да избяга и се обажда на Идрис да ѝ помогне. Братът ѝ обаче се прави, че не я чува добре и прекъсва връзката. В същото време Яман и хората му се опитват да я намерят и да разберат самоличността на новия си враг.
Дуйгу случайно става свидетел на откровен разговор между Али и Султан и така разбира най-голямата тайна.
Убедена, че Ягмур очаква дете, Дуйгу решава да потисне собствените си чувства и да помогне на Ягмур да си върне доверието на Али.
Един от хората на Каракоч се обажда но шефа си по телефона, докато следи автомобила, в който са Яман и Нана:
– Брат, Къръмлъ и приятелката му напуснаха имението. Следваме ги.
От другата страна на линията гласът на Каракоч звучи твърд, безмилостен.
– Следете ги. При първа възможност – свършете с това. Тази вечер всичко приключва.
– Ще стане, братко – отговаря човекът му с хладна увереност.
В същото това време Нана и Яман пристигат при часовникаря Вели. Нана се усмихва топло, подавайки на майстора Вели подарък – часовник с верижка. Часовникарят я гледа изненадан, а Яман се навежда към нея и прошепва с насмешка:
– Купила си часовник на часовникаря?
Вели обаче взема подаръка с благодарност.
– Точно това ми трябваше. Благодаря ти много, момиче.
Очите на Нана се навлажняват, когато добавя:
– Когато погледнете тази часовник, помнете, че върнахте спомените на едно момиче без майка. Нали така?
Майстор Вели повдига вежда, а след това погледът му става внимателен.
– Добре. А сега ми кажи, намери ли подходящите части?
Нана набръчква вежди.
– Какви части, чичо Вели?
Часовникарят се усмихва загадъчно и сочи часовник на масата.
– Слушай, момиче… За да работи часовникът правилно, всичките му части трябва да са перфектно съчетани. Твоят часовник тиктака, нали? Но показва ли точното време?
Нана задържа дъха си, обмисляйки думите му.
– Имаш интуиция, знаеш какво имат нужда хората – продължава Вели– Не се тревожи, и ти ще намериш това, което търсиш. Просто бъди търпелива, не бързай!
На връщане от Вели, Яман и Нана са изненадващо обградени от хората на Каракоч. Мъжът веднага хваща Нана за ръката, опитвайки се да я защити, но те са прекалено много. Започва борба, но численото превъзходство на нападателите бързо дава резултат.
– Пуснете ме! – крещи тя, докато груби ръце я дърпат назад.
На няколко метра от нея Яман стои с оръжие, очите му блестят от ярост и решителност.
– Казах да пуснете момичето! Иначе…
Един от главорезите избухва в подигравателен смях.
– И какво ще направиш? Ако момичето е важно за теб, няма да натиснеш спусъка.
Яман разбира, че е с вързани ръце. В този момент Нана поема дълбоко дъх и извиква с изненадваща сила:
– Аз не се страхувам! – очите ѝ хвърлят искри. – Но ти трябва да се страхуваш от мен. Ще съжаляваш за това, чуваш ли?!
– Млъкни, или ще те убия на място! – озъбва се похитителят и я блъсва в колата.
Яман изкрещява от безсилие, гласът му кънти в мрака:
– Аааааа!
Той моментално вдига телефона и набира Недим.
– Нападнаха ни в засада! Отвлякоха гувернантката! Номерът на колата е 34 RG 4544. Искам този автомобил и всички вътре – веднага!
В колата Нана се бори като дива котка. Ръцете ѝ се опитват да отблъснат похитителите, докато очите ѝ хвърлят светкавици.
– Кои сте вие? Защо ме отвлякохте? Какво искате?
– Говориш твърде много! – отвръща се един от мъжете и я блъка назад.
Колата внезапно спира.
– Братле, на разходка ли сме? – изсумтява другият. – Натискай газта!
– Светофар е, не виждаш ли? Кръгово е, ще привлека вниманието на полицията – отговаря шофьорът.
В този миг Нана вижда възможността си. Със светкавично движение рита вратата, измъква се навън и хуква по пътя. Дъхът ѝ секва, сърцето ѝ блъска лудо. Но зад гърба си чува стъпки.
– Стой, жено! – извиква един от бандитите и я сграбчва. Шофьорът се приближава и със силен удар я поваля в безсъзнание.
Нана отваря очи.
– Принцесата се събуди – констатира един от тях.
– Какъв е проблемът ви с мен? Кажете ми! – отвръща Нана с треперещ, но горд глас.
Вратата се отваря и влиза Каракоч. С тежки крачки застава пред нея.
– Казахте ми, че Къръмлъ не е убит… но не сте дошли с празни ръце. Къде е той? Говорете! Коя е тази жена?
– Засадата не проработи, шефе – обяснява един от хората му. – Къръмлъ разби хората ни. Но тя беше с него. Единственият начин да го спрем беше да доведем тази.
Каракоч изревава и с юмрук поваля подчинения си на земята.
– Идиоти! Казах ви, че искам Къръмлъ!
– Опитахме, но не се получи… Той е отличен стрелец – оправдава се другият.
Каракоч го сграбчва за яката и изсъсква в лицето му:
– Гледай ме, куче! Храня те, а ти ми славиш този боклук, който иска да убие сина ми? Ще те накълцам и ще нахраня кучетата с теб, ясно ли ти е?!
Нана наблюдава всичко с разширени очи.
Каракоч се обръща рязко към нея.
– Коя е тя? Негова любовница ли?
– Да! – отговаря един от хората.
– Не съм му любовница! – извиква Нана с отчаяна решителност. – Напразно ме отвлякохте.
– Млъкни! – отвръща вбесен Каракоч. – Какво правиш тогава с него?
– Аз съм гувернантка. Грижа се за племенника му – отвръща тя с гордо вдигната глава.
– Какво каза?! – Каракоч я сграбчва за ръката и я притиска. – Ще ти строша костите и ще ги оставя пред вратата на Къръмлъ. Поумней, разбра ли?!
Той я изтласква назад и заповядва на хората си:
– Дръжте я тук. Докато реша какво да правя с нея.
Мъжете излизат, вратата се тряска. Нана остава сама, със сълзи в очите и решителност в сърцето.
Действието прескача. Идрис крачи нервно из стаята. Поглежда към телефона си отново и отново, сякаш ще го накара да звънне по-бързо. Нетърпението му расте с всяка минута. Най-накрая не издържа и сам набира номера на Каракоч.
– Какво стана с Къръмлъ? – гласът му е напрегнат, думите се изстрелват като куршуми.
От другата страна на линията отеква сухият глас на Каракоч:
– Изплъзна ни се, но хванахме момичето му.
Идрис замира за миг.
– Момичето му?
– Твърди, че не е негова… Опитва се да се спаси с приказки, но е чужденка.
Идрис не отговаря веднага. Погледът му се заковава в далечината, а мислите му изпреварват думите. Той вече знае.
– Нана… – прошепва едва доловимо, без да изрича името ѝ на глас. После пита по-хладнокръвно: – Какво ще правиш с нея?
– Засега остава като заложница – отвръща Каракоч с жестока яснота. – Ако Киръмлъ се опита да ме нападне, ще му оставя парчетата ѝ пред вратата.
Идрис присвива очи и повдига вежда.
– Не разбираш ли какво съкровище си хванал? – гласът му е спокоен, но в него се усеща студенина. – Можеш да я използваш като примамка. Благодарение на нея ще доведеш Къръмлъ където пожелаеш. А когато той дойде… просто ще го довършиш.
От другата страна настъпва кратко мълчание, после Каракоч кимва, сякаш Идрис може да го види.
–Това е добър план.
Разговорът приключва, а Идрис се отпуска назад в креслото си. На лицето му се появява самодоволна усмивка.
– Аз съм по-хитър и от самия дявол – изрича тихо, сякаш се наслаждава на собствената си жестокост.
Но не всички в стаята споделят този ентусиазъм. Казъм го наблюдава с намръщени вежди.
– Братко… ами ако Каракоч наистина убие Нана?
Идрис само вдига рамене, погледът му е безразличен.
– Не ме интересува. Кой я е карал да се забърква с Къръмлъ? Ако в крайна сметка се окаже полезна – добре. Ако не… ще я погълне тъмнината.
Междувременно Яман вдига на крак всичките си хора – телефони звънят, коли потеглят в различни посоки, фарове разкъсват тъмнината. Той не дава на никого покой.
– Намерете я! – нарежда Яман. – Нана трябва да бъде открита, преди да е станало късно!
По улиците на града и в най-затънтените кътчета започват трескави издирвания. Но секундите текат безмилостно и времето се превръща във враг.
В същото време, заключена в някакво помещение, Нана усеща как стените се свиват около нея. Страхът я души, но тя знае, чудо няма как да се случи. Ако иска да се спаси, трябва да действа сама.
Пазачът задрямва, облегнат на стола до вратата. В този кратък миг на небрежност в очите на Нана проблясва решителност. Тя събира всичките си сили, хвърля се върху него и с отчаяна смелост го поваля на земята. Тежкото му тяло пада с глух удар.
С треперещи ръце тя се навежда, грабва телефона, изплъзнал се от джоба му. Пръстите ѝ едва слушат, но тя набира единствения номер, който си спомня в този момент – Идрис.
– Помогни ми! – гласът ѝ е пречупен от паника и надежда.
От другата страна настъпва тишина.
– Ало? Идрис? Чуваш ли ме? – прошепва отчаяно Нана.
Накрая Идрис отговаря хладно и престорено:
– Нана?… Лоша връзка… не те чувам…
След кратко пращене линията се прекъсва.
Телефонът пада от ръцете ѝ. В очите на Нана се надига сълза, но в сърцето ѝ пламва ярост. Тя разбира, Идрис няма да ѝ помогне.
Навън Яман търси с всички сили. Вътре Нана се изправя срещу страха си.
Дали Яман ще успее да стигне до нея навреме, за да я спаси?
Дуйгу минава покрай къщата на Али, когато изведнъж до нея достига познат глас. Тя спира, чувайки разговора на Али с леля му.
– Скъпи мой, имам катаракта, но все още не съм сляпа – казва Султан решително.
– Все още обичаш Дуйгу, нали? Скоро ще напуснеш Ягмур. Вече си разбрал, че тази връзка няма шанс. Прав ли съм?
Сърцето на Дуйгу се спира, когато чува отговора.
– Права си, лельо — признава Али.
Дуйгу задържа дъха си. Не може да повярва на това, което току-що е чула.
В същото това време Ягмур подготвя изненада за Али – купува му якето, което комисарят много иска и го кани на вечеря. Тя е сигурна, че ще му достави радост, но реалността се оказва брутална.
В присъствието на Дуйгу и останалата част от екипа Али дори не благодари за подаръка. Гледа я безразлично и отхвърля поканата.
Ягмур замръзва, усещайки как сърцето ѝ се свива от болка.
Няколко минути по-късно Дуйгу се появява в кабинета ѝ.
– Ягмур, трябва да те попитам нещо – казва тя решително.
– Става въпрос за това, което току-що се случи ли? – въздиша Ягмур, изтривайки очите си. – Не знам какво става с Али. Преди два дни сам каза, че търси такова яке. Исках да му направя изненада… Ако знаех, че ще реагира така…
– Али знае ли, че си бременна? – пита Дуйгу.
Ягмур отмества поглед.
– Планирах да му кажа по време на вечерята.
– Защо чакаш толкова дълго? Трябваше да му кажеш веднага!
– Страхувам се, Дуйгу – шепне Ягмур. – Обичам го, но не искам да е с мен само заради детето. Искам да съм сигурна, че ме обича наистина. Отчаяна съм и не знам какво да правя.
Дуйгу я поглежда сериозно.
– Начинът, по който се държиш с него, е неправилен. Али не обича манипулации, изненади без негово съгласие или поставяне пред свършен факт. Ако искаш да стигнеш до сърцето му, трябва да го направиш по друг начин.
– Как? – Ягмур я хваща за ръката. – Знам, че е неуместно да те моля за това, но… Ще ми помогнеш ли?
Ягмур се усмихва дяволито, знаейки много добре, че Дуйгу няма да ѝ откаже.