Наследство – Епизод 606 (Ето какво ще видим)

Нощта се спуска, звездите блестят като диаманти, а огънят потрепва меко в тъмнината. Нана доволно се отпуска назад и въздъхва с усмивка:

– Ядох прекалено много. А ти, Юсуф?
– Сит съм – отговаря Юсуф на Нана и се обръща към чичо си: – Да, чичо. Благодаря ти. Много вкусно беше – казва детето и очите му светят. – Но вкусът не беше като у дома – забелязва Юсуф. – Беше малко различен.

Нана намигва.

– Казах ви. Мащерката пасна чудесно.

Яман я гледа изпитателно.

– Не се сдържа, нали? Сложи я тайно.

Юсуф и Нана се засмиват заговорнически.

– Да, сложих. Подправките са живот. Те правят храната апетитна. Опитай различни вкусове, няма да съжаляваш.

Яман не отговаря. Мълчанието му е по-силно от думи.

– Какво ще правим сега? – пита Нана. – Да поиграем или да ти разкажа приказка?
– Първо чиниите. – Гласът на Яман е сух. – На къмпинг ми е приятно да ги мия. Нова емоция. Опитай и ти. Няма да съжаляваш.
– Но кранът е счупен – напомня Нана.
– Няма вода ли? – повдига вежди той и сочи към езерото. – Там има.

Яман влиза в караваната да оправи кранчето, а Нана и Юсуф остават навън.

Погледът на Нана се издига към небето, а след секунда казва на Юсуф:

– Виж, колко е красива. Полярната звезда.
– Няма никакъв шум – шепне Юсуф. – Нито коли, нито хора. Само ние ли сме тук, Нана?
– Не, мило. Има птици, дървета… и звезди.

Яман ги слуша скрит в караваната, но думите стигат до сърцето му.

– В имението нямаше толкова звезди – отбелязва Юсуф. – Тук са хиляди.
– А тази е най-ярка – сочи Нана. – Полярната звезда.

Лицето на Яман се помрачава.

– Защо там не ги виждахме така? – пита Юсуф.
– Защото светлините на града ги скриват. Но Полярната звезда е упорита. Силна. Тя никога не угасва.

Яман стиска инструмента в ръката си.

– Защо е по-силна от другите? – пита Юсуф.
– Защото е водач. Показва пътя на изгубените. Води ги обратно при любимите им. Корабите намират пътя си с нея.

Юсуф внезапно прошепва: – Познавам тази звезда. Чичо и леля много я обичаха. Чичо дори наричаше леля… моята Полярна звезда.

Очите на Яман се пълнят с болка. Той хвърля инструмента и тръгва към гората.

– Защо се ядоса чичо? – пита Юсуф.
– Заради кранчето, Юсуф. Не успя да го оправи – усмихва се Нана, но в мислите ѝ отеква писмото на Сехер: „Ти си моята Полярна звезда. Никога няма да се откажа от теб.“

Нана тихо се приближава до Яман. – Полярната звезда беше написана в онова писмо.

Яман я поглежда гневно. – Няма Полярна звезда. Тя угасна.

– Не, не е. Така мислиш ти, но не можеш да победиш светлината. Тя все още те води. Жената, която обичаше, веднъж освети тъмнината ти. Дори да я няма, светлината ѝ остана.
– Млъкни! – изригва Яман.
– Не се гневи. Тази светлина винаги ще я виждаш – в любящите очи на Юсуф, в спомените, които я пазят. Ако си обичал истински, тази светлина няма да угасне никога.

Яман отвръща поглед, наранен и ядосан. Отдалечава се мълчаливо, а Нана прошепва в нощта: – Убиец ли си… или невинен? Не мога да бъда сигурна.

Когато умората ги прегръща, Нана прегръща Юсуф.

– Време е да затворим очички. Ще заспим, броейки звездите.

– Няма да заспя. Ще чакам чичо. Той защо не донесе спалния си чувал? Няма ли да спи с нас?

Яман идва бавно, замислен над думите ѝ. В ума му звучи ехото: „Винаги ще виждаш тази светлина… в очите на Юсуф.“

– Добре, юначе – казва тихо и вади чувала си.

Юсуф засиява и се гушва до него. – Знаеш ли, чичо, в имението нощем се страхувам от лошите хора, но тук не, все едно дърветата ме пазят.

Яман среща погледа на Нана. В очите ѝ блести топлина.

– Щастлив съм, че дойдохме, чичо – казва детето.
– Аз бих направил всичко за теб, юначе – отвръща Яман.

Той отново си спомня думите на Нана – „Тя веднъж освети тъмнината ти. Дори да я няма, светлината ѝ е тук.“ – и дълбока въздишка се откъсва от гърдите му.

Юсуф заспива, сгушен до него. Нана също бавно се отпуска в съня. Само Яман остава буден, докато не заспива.

В съня си Яман отново е в гората. Паниката го обзема, Юсуф и Нана ги няма.

– Юначе! Юсуф! Къде сте?! – крещи той.

В мрака проблясва светлина. Това е Нана. Той тръгва да я подмине, но тя хваща ръката му.

– Недей да вървиш натам – гласът ѝ е тих, но решителен. – Там е пропастта. Ще паднеш, ако продължиш. Ела с мен. Аз знам пътя.

Яман гледа ръката ѝ, колебаещ се.

– Довери ми се – казва тя. – Ще излезем заедно от тъмнината.

Тя протяга ръка, той я хваща и тръгват ръка за ръка в светлината.

– Каква глупост! – изръмжава ядосано. – Дори в съня ми се меси в живота ми! Където и да погледна, тя е пред мен.

Става рязко, събира постелята си с нервни движения.

– Но край. Отсега нататък всеки ще знае мястото си.

Останалата част от нощта Яман прекарва сам, затворен в караваната.

Сутринта настъпва огласена от песните на птичките. Нана се усмихва и вдишва дълбоко.

–Благодаря ти, Боже, за щедростта. Птички, кажете „добро утро“ на мама. Чуваш ли, миличък? Колко е хубаво да се събудиш със звуците на птици и насекоми!
– Насекоми? – повдига вежди Юсуф.
– Да! Слушай цикадите.
– Колко силно шумят, Нана! Мога ли да ги видя?
– Разбира се. Ще проучим заедно, ще видиш. – После се обръща към Юсуф шегувайки се: – Ето ме, юначе! Не се тревожи, няма да те оставя сам с този мрачен човек. Никога няма да те изоставя.

Малкият се усмихва и започва да сгъва спалния си чувал.

След малко се появява Яман. Нана усеща напрежението.

– Имаш вид на човек, който ще избухне. Какво стана? Да не видя призрак в гората? Или… може би мен в съня си?
– Дръж се настрана! – избухва Яман. – Помогни ми да съберем нещата. Тръгваме си.
– Полярната звезда беше написана в онова писмо – напомня тя.
– Няма Полярна звезда. Край. Светлината ѝ угасна – гласът му е ледено студен.
– Заради думите ми ли? Заради това искаш да лишиш Юсуф от лагера? Защото се ядосваш на мен?
– Коя си ти, че да влияеш на решенията ми?
– Тогава защо тръгваме? Погледни го. Пристигна тук като увяхнало цвете. А сега – бузките му са поруменели, съживи се.

В този миг Юсуф тича към тях с блеснали очи:

– Чичо! Къде беше? Да направим люлка! Или хайде на експедиция. Обеща, че ще ходим за риба!

Яман омеква.

– Добре, юначе. Ще направим всичко, каквото поискаш.

Междувременно Нана започва да се безпокои. Страх я е, че Идрис може да ги отрие. Тук, в гората, те са беззащитни. А ако реши да ги нападне?

В същото време далеч от тях, Дуйгу се сбогува с близките си и заминава за Германия. Там разбира, че лечението ще продължи по-дълго от очакваното, може би цяла година. В отсъствието ѝ към екипа на полицията ще се присъедини нов служител.

Али, преди да замине при нея, решава да участва в още една операция – мисия, чиято цел е залавянето на опасен престъпник, известен като Хиената Ерджан.

• Ще успее ли терапията на Дуйгу да даде желания резултат? Ще осъществят ли тя и Али мечтата си за дете? Кой ще бъде новият член на екипа? И най-важното – ще открие ли Идрис Яман и Нана?

Очаквайте следващата серия, където ще ви разкрием каква ще бъде съдбата на Али и Дуйгу в сериала.

Източник: PoTv.bg