winless
Нана не може да разбере дали Яман е виновен за смъртта на брат ѝ и търси отговори. Междувременно, Идрис успява да проникне в телефона на Нана и открива местонахождението на Зия – откритие, което може да преобърне всичко. Вижте какво ще се случи в епизод 620 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 26 септември 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 620 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Яман взема категорично решение – Юсуф се връща в училище, въпреки възраженията на Нана.
Разкъсана от съмнения дали Яман е виновен за смъртта на брат ѝ, Нана търси истината и научава тревожни подробности от миналото му.
Междувременно Идрис прониква в телефона ѝ и открива местонахождението на Зия – ход, който може да промени всичко.
Междувременно Айше получава охрана, защото трябва да свидетелства в съда срещу опасен бандит. А Корай остава изненадан от решението на Ферит – той няма да замине на тайна мисия.
Яман, въпреки възраженията на Нана, взема окончателно решение. Юсуф се връща в училище. В погледа на Нана проблясва разочарование, но тя добре знае, трудно е да оспориш решението на Яман. Той е непреклонен като камък, а думите му – закон.
Нана крачи напред-назад в стаята си, а мислите ѝ я раздират.
– Няма никакъв баланс – шепне си тя. – Един ден е на едната страна, на следващия – на другата. Юсуф ще ходи на училище… но готов ли е? Дори иска ли го? Той не мисли. Какъв човек е това? Мислех, че го познавам, а сега… сякаш е непознат. Може би се приближих твърде много. Толкова близо, че вече не виждам истината. Убиец ли е… или невинен? Кое от двете?
Решена да намери отговор, тя се обажда на секретарката на брат си Азиз.
– Г-це Седа, трябва да ви попитам нещо.
Гласът отсреща е спокоен и готов да помогне.
– Разбира се, кажете.
– Сехер Къръмлъ, пациентката на брат ми. Познавахте ли я?
– Почина… – отговаря Седа с нотка тъга. – Как бих могла да я забравя? Беше добра, много мила жена, но съдбата ѝ… беше низ от страдания. Съпругът ѝ…
Нана потръпва:
– А съпругът ѝ? Какъв беше?
– В началото изглеждаше добър. Мислехме, че се бори за семейството си. Но после… гневът му го завладя.
Нана усеща как кръвта ѝ застива.
– Как се държеше с нея?
Секретарката се колебае, а после казва:
– Един ден Сехер пристигна в клиниката, уплашена до смърт, избягала от него. Г-н Азиз я скри, но г-н Яман побесня. Разруши клиниката и след това нахлу в дома на Азиз.
– Нарани ли го? – прошепва Нана, сякаш вече знае отговора.
– На следващия ден Азиз беше покрит със синини. А после… знаете какво стана. Той бе сред заподозрените за смъртта му, но така и не бе осъден.
– Благодаря ви… Хубав ден – промълвява Нана, приключвайки разговора.
Нана се срива в стола.
– А аз си мислех, че може да е невинен, но е убиец…
В този момент в стаята влиза Яман. Погледът му е остър, като че ли чете мислите ѝ.
– Каза ли на Юсуф, че ще се върне на училище?
– Той още не е готов – отвръща Нана напрегнато.
– Аз сам ще му кажа.
– Почакай! Трябва да говорим за това. Какво правиш? Спри! – опитва се да го спре тя, но Яман вече е в стаята на Юсуф.
– Юначе… – обръща се Яман към момчето.
– Свърши ли? – пита го Нана.
– Да, Нана. Готов съм – усмихва се детето.
– Много добре, миличък. После ще поработим и по природни науки – казва тя, опитвайки се да звучи спокойна.
Но Яман не губи време.
– Юначе, трябва да поговорим. От утре започваш училище, почина си достатъчно. Нали искаш? Не ти ли липсва училището? Мнението ти е важно.
Нана го подкрепя тихо:
– Кажи ни какво мислиш. Имаш време.
Юсуф свива рамене.
– Не знам… Всъщност много ми липсват приятелите, но…
– Но какво? – настоява Яман.
– Но малко ме е страх.
Яман сяда до него и гласът му е мек, но решителен.
– Не се страхувай, юначе. Аз винаги ще съм с теб.
– И приятелите ти сигурно също ти липсват – добавя Нана, опитвайки се да му даде кураж.
Очите на детето блестят.
– Добре… ще отида. Но ти ще останеш с мен, нали, чичо?
– Винаги, юначе. Не се тревожи.
– Тогава утре ще отида на училище, а вечер ще играем заедно с теб, Нана. Става ли?
– Разбира се, миличък. Ще съм тук – усмихва се тя, но вътрешно бурята в сърцето ѝ се засилва.
Пред стаята Нана пита Яман:
– Кажи ми, винаги ли ще е така? Решаваш нещо и изобщо не се питаш дали е правилното?
– Това е правилният избор – отвръща студено Яман. – Просто подготви Юсуф за училище.
– А ако след това съжаляваш? – не спира тя.
– Юсуф утре започва училище, бавачке! Върши си работата и му помогни!
Нана прехапва устни и наум изрича: „Стена от тухли… всеки ден добавя по още един камък. Дивак!“
Действието прескача. Юсуф трепери от вълнение, че се връща в училище, а Нана си записва в тефтера, нещата, които трябва да се купят.
– Записах боичките, – казва тя и поглежда момчето.
Юсуф подскача от радост.
– Купи и нови тетрадки, Нана, – настоява той.
В този момент телефонът на Нана звъни, Идрис е.
– Ще го запиша, – отговаря тя, гласът ѝ е мил, но уморен. – Помисли си, малко птичице. Връщам се веднага.
Нана излиза от стаята и отговаря на обаждането, а отсреща гласът на Идрис е по-студен от метал.
– Тези времена свършиха, г-це Нана – казва той. – Вече не си пред човек, на когото можеш да затвориш телефона когато поискаш. Отсега нататък това, което казвам аз, важи.
– Какво искаш? — пита кратко.
Идрис не губи време.
– Където и да си, веднага ела на адреса, който ще ти пратя.
Нана усеща как кръвта ѝ застива.
– Луд ли си? Какво ще им кажа? Не мога! – отсича Нана и почти затваря телефона.
– Нана! Не ме интересува какво ще им кажеш. Идваш тук или аз идвам в имението. Решавай веднага! – заповядва Идрис и затваря.
Нана се връща при Юсуф, който е готов със списъка.
– Записах всичко, Нана. Нищо повече не ми трябва – казва Юсуф като показва листа гордо.
Нана взема листа от него, усмивката ѝ е принудена, но топла към детето.
– Добре – казва тя и в гласа ѝ се усеща решимост, примесена с открит страх. – Вземам списъка. Отивам да купя всичко сега, ще е готово за утре.
Тя става, сграбчва чантата си и излиза.
Нана се среща с Идрис.
– Изглеждаш разочарована – подмята той. – Почивката с Къръмлъ се провали?
– Не съм дошла за жалките ти шеги. Казвай защо ме повика!
Очите му проблясват опасно:
– По телефона увърташе. Сега гледай ме в очите и ми кажи истината. Как възнамеряваш да намериш Зия Къръмлъ?
Нана поема дълбоко въздух:
– Яман има личен имейл, само чрез него общува с клиниката. Ще изчакам удобен момент и ще прегледам пощата му.
Гневът на Идрис избухва мигновено. С юмрук по масата той събаря чаша с чай, който облива ръката на Нана. Тя изсъсква от болка и се втурва към тоалетната.
Останал сам, Идрис грабва телефона ѝ. Кодът? Рожденият ден на Азиз. Екранът светва. В браузъра стои отворен сайтът на лондонската клиника.
– Знаех си, че криеш нещо, Нана – прошепва Идрис триумфално. – Сега вече всичко ми е ясно. Страхувай се, Яман Къръмлъ. С теб е свършено! Брат ти е в моите ръце!
Нана се връща от тоалетната и е изненадана от промяната в Идрис.
– Не беше толкова бодър, преди малко.
Идрис се навежда леко напред, в гласа му звучи ирония:
– Получих добри новини и настроението ми се оправи. Вдигнах телефона ти, докато почистваха разлятия чай. Виж колко съм внимателен… Но вече трябва да тръгвам. Имам неща за вършене.
„Защо изведнъж се промени? Дали е гледал телефона ми? Забравих да изтрия… Видял ли е?“
В този момент Нана вижда, че Яман ѝ се обажда. Тя е объркана защото по линията се чува гласът на малкото ѝ слънчице.
– Ало, Нана? – казва Юсуф
Очите ѝ се пълнят с нежност. – Малка птичке…
– Къде си? Купи ли нещата от списъка? – пита Юсуф с нетърпение.
– Всичко е готово, не се тревожи.
– Връщай се бързо! Трябва да подредим чантата ми.
– Добре, скъпи, веднага идвам.
– Чичо ми иска да говори с теб – добавя Юсуф.
Гласът на Яман прозвучава строго, като команда:
– Защо не си на работа? Какво правиш навън в работно време? Върни се в имението веднага.
Нана се връща в имението, а в хола я чака Юсуф.
– Купи ли всичко, което ми трябва? – пита Юсуф с вълнение в гласа.
– Разбира се. Ето – цветни моливи… тетрадки… автоматичен молив.
– Автоматичен молив! – радостно повтаря Юсуф.
– Да, скъпи. Има и други неща, виж дали липсва нещо.
Камерата ни показва Яман, който седи на терасата и ги наблюдава или по-точно наблюдава Нана.
Очите на момчето се разширяват разочаровано:
– Нана, не си взела тетрадка по музика. Трябваше да купиш и гума.
– Забравих, мило мое. Утре ще ги взема, обещавам.
– Добре. Аз ще ги сложа в чантата си.
– Върви, скъпи. Веднага идвам.
Докато Юсуф тича щастлив към стаята си, Нана остава сама със страховете си. „Ако разбере къде е болницата? Какво ще стане тогава?“
В този момент Яман влиза и я поглежда подозрително.
– Какво си се замислила?
– Нищо… просто съм уморена. Пазарувах за Юсуф, щях да ти кажа по телефона, но не слушаше.
– Няма да ми казваш по телефона, а трябваше да ми кажеш преди да тръгнеш.
– Прав си. Съжалявам.
Яман я гледа учудено.
– Не спориш? И ми се извиняваш? Какво става?
– Нищо. Просто съм изтощена. Нямам сили да се карам. Освен това, ти си последният, който трябва да се изненадва.
Яман се намръщва.
– Какво искаш да кажеш?
– Ти самият се държиш различно постоянно. Избухваш изведнъж, после млъкваш. Понякога си добър, друг път избухлив. Свикнала съм вече. Ще се кача горе, преди бурята да започне. Юсуф ме чака.
Нана тръгва към стълбите, а Яман си мърмори: – Защо изобщо си губя времето с тази бавачка?
В полицейското управление Ферит говори по телефона като гледа към Айше:
– Добре, разбрах. Поемам отговорността. Не се тревожете. Приятен ден.
Айше, която стои на няколко крачки от него, стиска устни. Вътрешният ѝ глас крещи, а на лицето ѝ се изписва раздразнение: „Все едно говоря на стената…“ – минава ѝ през ума. „ И защо ме гледа така пред всички?“
Тя вдига чантата си и с премерено спокойствие заявява:
– Тръгвам си, колеги. Хубав ден ви желая!
Ферит я спира със строг тон.
– Къде отиваш?
Айше се обръща към него, а очите ѝ хвърлят искри.
– Смяната ми приключи, отивам си вкъщи, ако нямаш проблем с това.
Ферит пристъпва напред и думите му звучат като заповед.
– Не можеш да тръгнеш сама, ще те закарам.
После поглежда към останалите и гласът му отеква в стаята.
– Колеги, имам важно съобщение. Според последната информация от разузнаването, комисар Айше ще бъде свидетел по важно дело. Нали така? – той спира за миг, сякаш за да подсили напрежението. – С нейните показания един от най-опасните лидерът на престъпна банда ще попадне зад решетките. А той ще направят всичко възможно да попречат Айше да стигне до съда. От днес Айше е под постоянна защита – денонощно ще бъдат с нея двама полицаи.
Ферит хвърля бегла усмивка.
– Добре, че съм ѝ съсед, а вие – дръжте очите и ушите си отворени.
Айше въздъхва тежко, а в очите ѝ се смесват гняв и ирония.
– Точно това ми трябваше… – мисли си тя, докато усеща как свободата ѝ се изплъзва между пръстите.
В хола на къщата си Айше крачи нервно напред-назад. Ръцете ѝ са скръстени, а по челото ѝ се чете тревога. В този момент влиза Неше и веднага забелязва безпокойствието ѝ.
– Какво има? – пита тя. – Притесняваш се предстоящото дело ли?
Айше поклаща глава, а очите ѝ се изпълват с вътрешна борба.
– Не… проблемът е друг. И е много по-голям.
Неше я гледа озадачено.
– Какъв проблем може да е по-голям от това?
Айше въздъхва дълбоко.
– Проблемът е Ферит. Откакто спаси Дога, двамата са станали толкова близки… а аз не знам какво да правя.
Неше не разбира тревогата.
– Но, како, той я спаси! Ако бях на мястото ти, щях да го прегърна. Дога го обича, възхищава му се, вярва му, а и той я обича. Какво лошо има в това?
Айше тръсва глава.
– Години наред се опитвах да държа Ферит далеч. Не искам да съсипе живота на дъщеря ми. И няма да му позволя да се доближи до нея.
Пред дома на Айше се появява Корай с кутии храна в ръцете. Усмихнато поздравява охраната, но те веднага го спират.
– Но аз съм бившият ѝ съпруг – казва той. – Нося храна за Айше и дъщеря ми.
Охраната остава непреклонна.
– Г-жа Айше е под защита, не може да влизате.
Докато Корай се опитва да обясни, от отсрещната къща излиза Ферит. Той вижда напрежението и въздъхва тежко.
– Знаех си… Корай никога не може да стои далеч – прошепва на себе си и тръгва към тях.
Охраната вече дърпа Корай назад, но Ферит маха с ръка.
– Пуснете го.
Корай хвърля поглед към него.
– Какво правиш още тук? Мислех, че заминаваш.
– Исках да се сбогувам за последно – отвръща Ферит спокойно.
– Тогава… приятен път – казва Корай и тръгва към портата.
– Ей! – вика след него Ферит. – Ела насам.
Корай се връща с недоверие, тогава Ферит го поглежда право в очите и заявява:
– Най-много ще ми липсва това… да се сблъсквам с теб. Знай, че се отказах от мисията под прикритие. Няма да заминавам.
И без да чака отговор, Ферит се обръща и се отдалечава. Корай го проследява с ядосан поглед, после влиза през портата.
Звънецът на вратата иззвънява и Айше отваря.
– Какво правиш тук? – пита тя хладно.
– Помислих си, че след всичко, което се случи, едва ли си имала време да готвиш. Донесох ви храна – обяснява Корай.
В този момент Дога изскача от стаята и щом вижда кутията в ръцете му, очите ѝ блестят.
– Пица! – възкликва тя, грабва кутията и хуква навътре.
Корай подава на Айше и пазарска торба.
– Купих ти и супа от леща. Надявам се да ти хареса.
После се усмихва, макар и тъжно, и се сбогува. Айше затваря вратата и остава сама в хола. Поема дълбоко въздух, а мислите ѝ се въртят като вихър.
– Ах, Корай… толкова искам да изградиш свой живот. А аз? Какво ще правя и с теб, и с Ферит? – прошепва тя, загледана в празното пространство.
По-късно Ферит получава сигнал – около дома на Айше е забелязан подозрителен човек. Без да губи минута, той влиза през отворения прозорец, но вместо опасност, открива само смаяната Айше, която е насочила пистолет в него.
– Какво правиш?! – избухва тя. – Защо се промъкваш в къщата ми?!
– Аз ли? Ти си оставила прозореца отворен! – отвръща той. – Моите хора видяха подозрителен тип. Мислех, че си в опасност.
– Просто исках да проветря… – отвръща тя.
– Проветряване? Следващия път отвори и вратата! – отсича Ферит.
– Нищо не се е случило. Можеш да си вървиш – казва тя студено.
– Не си в безопасност. Ще ви взема при мен.
– Никъде няма да ходя. Аз и Дога ще се справим сами!
Ферит въздъхва и се предава.
– Добре. Отивам си. През същия прозорец, както виждаш – всеки може да влезе и излезе. Но помни, аз ще те пазя. Винаги!
С намигване, той скача навън, оставяйки Айше с разтуптяно сърце и объркани чувства.