winless
Нана попада в капан – пистолетът е насочен към главата ѝ. В последния миг Яман я спасява и полудява от мисълта, че можеше да я загуби, така както загуби Сехер. Също така Яман е на крачка да открие най-голямата тайна: Нана е сестрата на Идрис! Вижте какво ще се случи в епизод 627 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 октомври 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 626 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана отива да се срещне с Идрис, но вместо брат си я чака убиец, пратен от него. Пръстът вече докосва спусъка… В последния миг се появява Яман и я спасява като по чудо.
Яман полудява от мисълта, че нещо може да се е случило с Нана. Казва, че го прави заради Юсуф, но всъщност мисли за себе си. Той търси помощ от Ферит, за да открие извършителя.
Нана първоначално не разбира избухването на Яман, но по-късно разбира от Аделет истината. Сега той ще направи всичко, за да спаси семейството си.
Яман е на път да открие извършителя на нападението над Нана. Когато Нана разбира за това, тя е шокирана… Само въпрос на време е Яман да разбере, че тя е сестра на Идрис. Дали е свършено с нея?
Междувременно всички пътища на Айше водят към… Ферит. Новата къща, в която полицайката ще се премести, се оказва в квартала на бившия ѝ съпруг. А и в същото време тя е принудена да замине за мисия заедно с него.
Нана се приготвя за срещата си с Идрис. Тя слиза в хола, където Юсуф е седнал на масата с учебници пред себе си.
– Скъпи, имам една работа навън. Довърши си останалото домашно, нали? Като се върна, ще го проверя.– Добре, Нана. Ще го свърша преди да се върнеш. Ще го провериш, когато се върнеш. Довиждане.– Довиждане, малко птиче – усмихва се тя и го прегръща. – Ела тук. Няма да се бавя.
В този момент се появява Неслихан.
– Къде отиваш, Нана?
– Имам една работа навън. Веднага се връщам. Ще се погрижиш ли за Юсуф? – пита тя.
– Разбира се – кимва Неслихан. – Но не излизай без охрана. Ако г-н Яман разбере, ще бъде много ядосан.
Нана спокойна, че Яман си е в кабинета, отваря входната врата на къщата и е шокирана да види срещу себе си самият Яман. Появата му е толкова внезапна, че Нана подскача.
– Какво правиш тук? Не беше ли горе? – пита стресната тя.
– Какъв е този глупав въпрос? – гласът му е хладен, очите – тъмни.
– Като те видях така изведнъж… като призрак – признава тя. – Имам работа. Ще се върна бързо.
– Добре – отсича той. – Вземи със себе си охрана.
– Няма нужда. Кой въобще би тръгнал след мен? – отвръща с лека усмивка Нана.
– Не мисля, че ме разбра – гласът му става още по-твърд. – Моите правила не подлежат на обсъждане. Щом казвам, че ще вземеш охрана, ще вземеш.
Накрая все пак Нана напуска имението, ескортирана от двама бодигарда. Тя обаче не осъзнава, че човекът на Идрис също я следва.
Нана се чуди как да се отърве от охраната си: „Трябва да направя всичко възможно, за да се отърва от тези хора. Мисли, Нана, мисли.“ Тя се обръща уж небрежно:
– Може ли да спрем тук? Купи ми шоколад оттам. Кръвната ми захар падна. Понякога ми става лошо, когато се кача в кола.
Нана успява да излъже охраната си и да се отърве от тях.
Човекът на Идрис, който я следва, бързо се обажда на шефа си.
– Братко, следя момичето. Нещата се промениха в наша полза. Тя се отърва от охраната. Точно както искахме. Ще я гръмна в главата на някое уединено място.
– Жалко. Беше умна – коментира студено Идрис. – Ако беше работила за мен със своя ум, нямаше да се стигне до тук. Уведоми ме, когато приключиш. И не забравяй, изчезни веднага.
– Не се притеснявай, братко. Имам план! – уверява го бандитът.
Камерата показва Идрис, който оставя телефона на бюрото си. Сянката на тревога преминава по лицето му.
– Това трябва да приключи днес – мърмори той на себе си. – Ако не се отърва от Нана, това ще бъде краят за мен…
Единият от охранителите, от които Нана се измъкна, веднага се обажда на Яман.
– Г-н Яман, ще се ядосате, но г-ца Нана ни се изплъзна. Не можем да я намерим.
Гласът на Яман отеква заповеднически.
– Идиоти! Единственото, което трябваше да направите, беше да останете с нея! Как успяхте да позволите на тази жена да ви се изплъзне?
– Прав сте… Какви са заповедите ви сега? – пита предпазливо охранителят.
– Нищо. Връщайте се в имението – нарежда Яман. – Тя не слуша никого. Нека върви, където иска. Ще ѝ потърся сметка, когато се върне.
В същото време Нана върви бързо и си говори сама.
– Измъкнах се от охраната. Но когато се прибера в имението, Яман ще ме държи отговорна. Със сигурност ще го направи.
Изведнъж Нана осъзнава, че някой я следва. Тя ускорява крачка, но мъжът я настига и накрая ѝ препречва пътя. Той е въоръжен.
– Кой сте вие? Какво искате от мен? – гласът ѝ трепери. – Не се приближавайте !
Нападателят вдига пистолета си.
– Не… моля ви, не ме убивайте! – крещи уплашена Нана.
Мъжът се усмихва жестоко.
– Хайде, плачи. Ще те оставя! Опитай, виж дали сълзите ще те спасят.
– Моля те, не прави това. Позволи ми само да кажа последната си молитва – умолява го Нана.
– Бързо – отвръща той студено.
Нана навежда глава, преструвайки се, че се подчинява… и за миг хвърля шепа пръст право в очите на нападателя! Възползвайки се от моментното му объркване, тя се втурва да бяга.
Нана тича на сляпо и най-накрая стига до задънена улица. Чува стъпки зад себе си. Нападателят, ядосан, отново насочва пистолета си към нея. Натиска спусъка. Всичко изглежда приключило.
Изведнъж се чува изстрел…, но не той е стрелял. Камерата ни показва Яман, който е прострелял преследвача на Нана в ръката. Така Яман спасява Нана в последния момент!
Яман преследва мъжът, но той се качва в една кола и успява да избяга пред очите на Яман. Той веднага се обажда на Недим.
– Недим, мъжът избяга. Пращам ти номера на колата, която го взе. Търсете и намерете този автомобил веднага! Сега! – нарежда побеснял Яман.
Вместо да му благодари, Нана веднага пита:
– Как разбра къде съм?
– Млъкни и не отваряй устата си! – отвръща видимо ядосан Яман.
Нана гледа към Яман с виновен поглед, гласът ѝ трепери. – Направих грешка. Съжалявам. Трябваше да те послушам…
Но той я прекъсва остро, без капка търпение. – Казах ти да мълчиш! Не говори!
– Недей така – умолява тя. – Казах, че съжалявам. Казах, че си бил прав. Но…
– Съжалявала си? – очите му проблясват от гняв. – Предупредих те. Казах ти да не оспорваш решенията ми. Казах ти, че навън е опасно и че трябва да вземеш охраната със себе си. А ти какво направи? Постъпи, както си поиска. И отново не ме изненада.
Нана поема дъх, опитвайки се да намери думи.
– Ще ме изслушаш ли поне веднъж?
Яман не оставя място за отговор.
– Нямам време за твоите нелепи оправдания. Влизай в колата. Веднага!
След като се връща в имението, Нана събира парченцата от пъзела.
– Идрис стои зад всичко това – досеща се тя. – Той разбра, че съм провалила плановете му. Затова изпрати този човек да ме убие. Аз бях целта…
Действието се пренася в офиса на Идрис.
– Казим… Мислиш ли, че съм лош човек. Не, направих ли услуга на Нана?– Кой казва, че си лош? Каквото си направил, е правилно – съгласява се с шефа си Казим.– Разбира се. Тази жена все за брат си говореше, нали? Аз ги събрах отново. Да бъдат щастливи – от другата страна.
Телефонът на Идрис вибрира. На екрана се появява съобщение от Нана.
— Какво по дяволите…? — изтръпва той.— Какво има, братко? — пита Казим.
„Ти ми заложи капан, но аз оцелях. Жива съм. Ще платиш за това.“
Идрис пребледнява. Очите му пламват.
— Тя е жива! Нана има девет живота и пак е жива! Още е тук! — крещи той.
Казим не знае какво да каже.
— Какво правим сега, братко?
– Не знам, Казим, не знам! Ако Къръмлъ разбере кой е стрелецът, с мен е свършено! Това значи, че няма да убие Медет (човекът, който трябваше да убие Нана), докато не научи всичко! Ако проговори…
Казим веднага звъни на Медет уж да се видят, за да му даде останалите пари. Но Медет е откровен – няма да дойде, страхува се, че ще го убият.
Идрис чува това и побеснява.
– Казим! Казим! Тръгвай веднага! Намери този човек, Казим! Намери го преди Къръмлъ!
Нана шепне, сякаш сама на себе си:
– Идрис щеше да ме убие без капка милост… Ако Яман не беше дошъл навреме…
В този миг малко гласче прекъсва мислите ѝ.
– Нана?
Тя се обръща и вижда Юсуф лицето на който е изцапано с боичики. Усмихва се, но и се учудва.
– Скъпи, какво е това? Да не сте водили война с боички?
– Нещо такова – признава момчето. – Рисувах, Нана.
– Но си нарисувал и лицето си, миличък.
Юсуф се засмива и махва с ръка.
– Да, навсякъде е… ще се измия после. Исках да нарисувам нещо за теб и още едно за чичо, но нямам хартия. Да си виждала скицника ми за рисуване?
– Показах последната ти рисунка на чичо ти. Може да е останала в кабинета му.
– Ахааа, вярно, там е! Можеш ли да ми я донесеш?
Нана го поглежда нежно.
– Защо не идеш ти, мило?
– Чичо е заключил вратата. А аз… не мога да я отворя затова.
Камерата се премества в кабинета на Яман, който в този момент се обажда на Ферит.
– Приятелю, надявам се всичко да е наред – смее се приятелски Ферит.
Яман звучи напрегнато, гласът му е стегнат.
– Имам нужда от услуга.
Ферит се изправя, сериозен.
– Разбира се. Иначе нямаше да се обадиш. Без шеги – ако мога да помогна…
– Да, и е много важно – продължава Яман. – Ще ти пратя един регистрационен номер. Трябва да разбереш чия е колата. Опита се да отнеме живота на един от моите служители. Търсих, но нищо не излезе.
Ферит въздъхва, усеща тежестта на думите.
– Добре. Добре, ще го направя. Но ще ми кажеш, когато откриеш този човек. Не действай сам. Няма да ти позволя да се забъркаш в неприятности.
– Добре – кимва Яман. – Сега ще ти изпратя номера. Благодаря ти, Ферит.
– Няма проблем – отвръща той.
В този момент влиза Нана.
– Скицника за рисуване на Юсуф… – опитва се да обясни Нана на Яман, който я гледа гневно.
– Не ти ли казах да се махнеш от очите ми? – изригва Яман.
Нана не отстъпва.
– Колко още ще ми крещиш? Това не е решение.
– Махни се!
– Не – гласът ѝ трепери, но остава твърда. – Признах, че съм сгрешила. Съжалявам. Но тази ярост… не я разбирам.
Яман я гледа, очите му блестят от гняв и страх.
– Не разбираш ли какво? Тези куршуми можеха да се окажат в главата ти. Можеше да умреш! Не мислиш за Юсуф изобщо. Ти си важна за него. Можеш ли да му кажеш какво стана днес? Около него никой няма да пострада повече. Не искам спокойствието му да бъде нарушено.
Камерата ни показва Айнур, която подслушва пред вратата.
– Той се уплаши, че тя ще умре. А аз… аз си пожелах Господ да я вземе.
Яман се обръща към Нана, гласът му е студен.
– Не искам повече грешки. Вземи каквото ти трябва и си върви!
Нана остава неподвижна, очите ѝ се пълнят със сълзи.
„Докато Идрис искаше да ме убие, мъжът, когото наричах убиец, ме спаси. И отгоре на всичко си мисли, че съм била в опасност заради него. Какво да правя с теб, Идрис?“, мисли си Нана.
По късно Нана и Адалет пият чай в кухнята.
– Размина ти се. Надявам се да се чувстваш по-добре. Толкова се уплаших, когато г-н Дженгер ми каза какво е станало. Добре ли си сега? – пита Аделет.
– Да, добре съм – отвръща Нана.
– Слава Богу. Върна се жива и здрава. Видях и г-н Яман. Пак е ядосан на себе си. В очите му има същия гняв… като в онези лоши дни.
Нана я гледа объркано.
– Кои дни? Не разбирам.
– Преживяхме трудни времена! – въздъхва Адалет. – Но това, което г-н Яман преживя, беше най-тежко. Семейството му. Съпругата, която обичаше повече от всичко. Всички се изплъзнаха от ръцете му. Беше безсилен. Не можа да направи нищо. Сега погледът му е същият. Същата тъга в очите. Бори се да защити семейството си. Жал ми е за него. Опитва се да стои твърд и силен като крепост. Но е само човек. Дай Боже и тези дни да отминат.
Междувременно Ферит се свързва с Яман.
– Имам новини за теб – казва той.
– Намерих колата, която търсиш. Оказа се открадната. Може и нищо да не излезе от това.
– Кажи ми къде е.
– Добре. Ще ти пратя адреса и снимките. Но Яман, внимавай. Мястото, където е колата, е много опасно – предупреждава го Ферит.
– Това ли ще ме спре, Ферит? – усмихва се мрачно Яман.
– Ще ми кажеш, когато я намериш, нали? Не прави нищо сам – Ферит не крие тревогата си.
– Първо опитаха да нападнат брат ми. После детегледачката. Аз ще науча кой е този подлец. Ще разбера името на човека, който му е наредил. После е твой! – отвръща решително Яман.
Нана чува телефония разговор на Яман и Ферит и си мисли притеснено: „Ако той реши този случай, ще разбере коя съм аз.“
Айше вдига телефона и чува гласа на сестра си.
– Неше, днес получих чудесна новина! – казва тя с усмивка. – Надявам се и ти да имаш за мен. Намери ли нова къща?– Како, собственикът няма да ни върне парите – отговаря Неше тъжно. – Но предложи другия си дом.– Къде е? Далеч ли? – пита Айше с напрежение в гласа.– Близо… на края на нашата улица – признава Неше.
Айше приключва разговора и въздъхва.
– Не мога да се отърва от него… пак ще живеем толкова близо. Какво още може да се обърка? – промърморва тя, без да знае, че вратата вече е отворена и вътре стои Ферит.
Той я гледа с усмивка, която ясно показва колко много се забавлява на ситуацията.
– Какво те разсмива? – пита студено Айше.– Нямам добри новини за теб – отвръща Ферит с увереност. – Все пак ще заминем заедно на тайната мисия.
Айше го гледа невярващо. Тя е убедена, че той се шегува.
– Лъжеш. Недей да си играеш с мен и да се шегуваш с такива неща – гласът ѝ звучи остро.– Това не е молба, а заповед. Решението идва директно от шефа – отвръща спокойно Ферит.
Айше свива устни от яд.
– Теб не те интересува тази работа. Единственото, което искаш, е да ме побъркаш.
Ферит повдига вежди.
– Светът не се върти около теб.
Айше обаче продължава да се съмнява.
– Ще се обадя на Кара. Тя ще ми каже истината.
Тя набира телефона, но никой не отговаря. Ферит я наблюдава иронично подхвърля.
– Напразно се опитваш.
Айше не се отказва.
– Тогава ще говоря директно с шефа.
Ферит поклаща глава. – Няма да стане. Той е на месечната си среща в Главното управление, ще се върне едва късно тази вечер.Айше не отстъпва. – В такъв случай ще говорим с когото и да е, който отговаря в момента.Ферит се изправя бавно, оправя ризата си и се обръща отново към нея. – Точно пред теб е човекът, който има пълномощията. Аз съм този, който отговаря в момента!
Айше въздъхва и усеща как земята под краката ѝ се разклаща. – Манипулативен лъжец си. Злоупотребяваш със служебното си положение.
– Дължиш ми извинение – отвръща Ферит спокойно.– Не, ти трябва да ми се извиниш за поведението си – отрязва тя.
Айше напуска стаята с вдигната глава. Ферит се отпуска в стола си и промърморва на себе си с усмивка.
– В крайна сметка тя ще е тази, която ще се извини.
Волкан влиза в офиса и поздравява Айше. Тя обаче не му отвръща. Той повтаря поздрава си и я пита дали е ядосана.
Айше въздъхва саркастично и казва, че няма причина да е обидена, напротив – щастлива е и дори развълнувана, защото ще отиде на мисия под прикритие с най-егоистичния, най-арогантния и най-безразсъдния полицай на света. После млъква за миг, но признава, че всъщност е ядосана – не само заради мисията, но и защото трябва да се мести. Проблемът с къщата е твърде голям, за да се ремонтира, а при едно земетресение има реален риск от срутване. Наемодателят ѝ е предложил друг негов имот, на няколко улици по-надолу, и тя не знае как ще се справи с всичко това.
В този момент във влиза Ферит и сяда на бюрото си. Волкан го поглежда и обяснява, че последните операции и дългите нощни смени са го изтощили и че има нужда от няколко дни почивка. Добавя, че през това време има и лични задачи, които трябва да свърши.
Ферит го пита дали всичко е наред. Волкан уверява, че няма проблем и че просто иска да помогне на Айше с преместването.
Айше, която чува думите му, веднага му благодари искрено, но добавя, че „човекът, който командва“ – поглеждайки към Ферит – едва ли ще му позволи да отсъства.
Ферит обаче прекъсва напрежението. Казва, че макар Айше вече да няма да живее в съседство, важно е да постъпят като истински съседи и да ѝ помогнат в труден момент. После разрешава на Волкан да вземе почивка.
Волкан напуска офиса.
Ферит се обръща към Айше. Казва ѝ, че когато приключи с документите, да дойде в кабинета му, за да обсъдят мисията под прикритие. Дори може сама да подготви програмата, ако иска. След това той също излиза.
Действието се пренася в дома на Айше, където Неше и Дога седят сред кашони и разпилени вещи. Двете се опитват да съберат всичко за преместването в новата къща. Дога се подпира на дивана и гледа куклите си, които още не са опаковани.
– Защо не ми помагаш да прибера куклите? – пита тя.
Неше я поглежда укорително.
– А защо ти не го правиш?
– Уморена съм – отговаря Дога и се отпуска още повече.
Телефонът на Неше звъни. Тя вдига и чува гласа на Айше.
– Как върви с опаковането? – пита тя.
Неше се усмихва иронично.
– Щеше да върви по-бързо, ако някой не беше толкова мързелив – казва, хвърляйки поглед към Дога.
Айше въздиша и обяснява, че няма да може да помогне. Предстои ѝ тайна мисия под прикритие за няколко дни. Извинява се, защото знае, че цялото преместване ще остане на плещите на Неше.
Неше я успокоява.
– Не се тревожи, ще се справя. – После пита дали Айше е намерила хамали.
– За това не се безпокой – отговаря Айше. – Волкан ще ни помогне да преместим нещата. Взе си няколко дни отпуска.
Неше застива, усмивка бавно се появява на лицето ѝ ш млъква за момент.
– Неше? Тук ли си? Връзката ли прекъсна? – пита Айше от другата страна.
Неше е пълна с нова енергия при мисълта, че Волкан ще дойде.
– Не се тревожи за нищо. Всичко ще бъде наред – казва тя, а после двете затварят.
Дога обаче я наблюдава внимателно.
– Какво ти стана? – пита тя любопитно. – Изведнъж бузите ти се зачервиха.
– Нищо ми няма. Стига приказки, имаме още толкова много работа – отвръща Неше и бързо излиза от хола.
Дога остава сама, гледа след нея и мърмори.
– Знам си, че става нещо. Не го разбирам, защото е за възрастни, но рано или късно ще разбера.