Наследство – Епизод 642 (Ето какво ще видим)

В имението на Къръмлъ Юсуф рисува на масата в хола, а Нана го наблюдава.

– Нека видя какво си ми нарисувал – усмихва се Нана, като се навежда над рисунката. – Колко красиво си го направил, скъпи.

– Благодаря – казва Юсуф с лека гордост.

В този момент Нана вдига поглед замислена, в мислите ѝ се прокрадва тревога. „Как да изляза от имението, без да събудя подозрение?“

Към тях се приближава Айнур, както винаги с любопитен блясък в очите.

– Нана, кака Адалет те вика.

– Ще се върна веднага, мило мое дете – казва Нана на Юсуф и тръгва към кухнята.

Айнур се навежда към рисунката.

– Юсуф, колко красиво рисуваш. Но защо не използва новите бои, които ти купиха? Там имаше по-хубави цветове.

– Вярно, како Айнур, забравих. Ще отида да ги взема.

Щом момчето изчезва, Айнур веднага грабва телефона на Нана и излиза на терасата, където започва да натиска екрана.

„Каква е паролата?“, чуди се Айнур като в същия момент опитва разни комбинации. „Това не е паролата… по дяволите, каква беше?!“

В този момент си спомня разговор, който е подслуша между Нана и Юсуф.

„Нана, може ли телефона ти? Ще снимам рисунката и ще я пратя на чичо, но не знам паролата“ – обяснява Юсуф. „Разбира се, миличък“ – отговаря тя. – „Паролата е 1993“. „Какво означава това?“ „Годината на раждане на брат ми“.

Айнур веднага вкарва цифрите и телефонът се отключва. Тя натиска на едно от съобщенията в телефона.

На екрана се появява надпис: „Честит рожден ден, Свети Яхяоглу. Скъпи мой братко, обичам те.“

Очите на Айнур се разширяват от шок.

– Азиз… Азиз Яхяоглу?! – прошепва тя, като че ли самият въздух спира да диша. – Той е… врагът на господин Яман! Значи тази змия му е сестра? Как е възможно? Аз си знаех, че не е просто бавачка, ама кой да ме чуе…

В този момент в хола се чува гласа на Юсуф, който се провиква:

– Нана! Къде си? – вика Юсуф, а гласът му ехти из цялата къща.

Уплашена Айнур изпуска телефона на плочките. Вдига го като иска да го включи отново, но не телефонът не реагира.

Айнур е бясна.

– Проклето дете… – промърморва под нос.

Като се оглежда Айнур се връща в хола и оставя телефона на Нана на земята до холната маса.

След малко Нана се връща в хол. Тя се шокира като не открива телефона си на масата. Претърсва всичко. Накрая го намира на пода, но устройството не се включва.

– Не… не може да бъде – прошепва тя с отчаяние. – Всичките ми доказателства бяха вътре… Какво ще правя сега?

Пръстите ѝ треперят, докато натиска бутона отново и отново.

– Отвори се… – прошепва с отчаяние. – Хайде, моля те… отвори се!

Камерата преминава към Айнур, която наблюдава сцената от вратата на трапезарията. В погледа ѝ се чете задоволство, а по устните ѝ пробягва едва забележима усмивка.

– Оказа се сестра на най-големия враг на господин Яман… – казва с иронична усмивка. – Но кой би ми повярвал, ако го кажа? Трябваше да изпратя видеото на телефона си. Ех… закъснях, но няма да оставя това така.

Действието отново се връща в хола при Нана и Юсуф.

– Какво има, Нана? – пита Юсуф с тревога в гласа.

– Не се включва… – отвръща тя, като се опитва да звучи спокойно. – Ще го занеса да го поправят, мило мое? Този телефон е много важен за мен.

Юсуф кимва, а Нана отива да си вземе чантата, но преди да стигне до вратата, зад нея се появява високата фигура на Яман.

– По-полека. Къде така си се разбързала? – гласът му звучи тихо, но властно.

Нана се обръща, принуждавайки се да се усмихне.

– Телефонът ми се счупи – казва тя с небрежен тон. – Отивам да го занеса в сервиза. Няма да се бавя.

Яман я гледа продължително, със съмнение, което не може да прикрие.

– Дай го на Дженгер – отвръща той. – Той ще се погрижи и ще ти го върне, когато е готов.

– Не, няма нужда, наистина. Ще отида сама и ще се върна веднага.

През лицето на Яман минава сянка на раздразнение.

– Ако не се забъркваше в неприятности, нямаше да налагам никакви правила – казва той твърдо. – Но ти… винаги нарушаваш старото правило. Без охрана – никъде.

Нана прехапва устни, но не спори с него.

– Ще взема чантата си и и излизам – прошепва тя.

Нана носи повредения телефон в сервиза. Техникът разглежда устройството.

– Съжалявам – казва техникът, без да вдига поглед. – Устройството е прекалено повредено. Няма как да се възстановят данните.

Нана преглъща, сякаш някой я ударя в гърдите. Видеото, което можеше да разкрие истината за Идрис, изчезва.

– Как така? Само падна – моля ви, има много важна информация в него. Има ли някой по-опитен, който да го погледне? Ще платя! Много ще платя!

– Ако бяхте си направили бекъп, щяхме да възстановим данните – обяснява техника. – Но не сте го направили.

Междувременно Идрис получава обаждане от своя човек, който следи Нана.

– Тя е при майстора – съобщава мъжът. – Телефонът ѝ е счупен, няма бекъп. Полудя като чу, че не може да се оправи. Охраната ѝ е тук, не мога да я накарам да замълчи. Да продължа ли да я следя?

Идрис отговаря с усмивка, гласът му звучи приповдигнато, като на победител.

– Стига, не я следи вече. Ха! — казва Идрис и започва да се смее. – Нашите проблеми са решени. Казим танцувай с мен! Казим, виждали ли сме такъв късмет?

Идрис заповядва на Казим да отиде в дома на Халит и да провери, дали има резервно копие на записа и да го унищожи.

Действието се връща при Нана, която усеща как светът ѝ се сгромолясва, но отказва да се предаде.

– Моля ви – казва на техника – вижте пак, моля. Тази информация е всичко за мен.

Техникът кимва и се връща към апарата.

– Ще опитам нещо – казва той. – Но не се надявайте много. Шансът е около два процента.

Нана примира от надежда и облекчение.

– Боже, благодаря ви – прошепва. – Може ли временно телефон? Трябва да се обадя.

– Разбира се – усмихва се техникът и подава резервен апарат – до като оправим твоя.

Нана взема апарата и излиза навън. По пътя набира Пънар.

– Пънар, как си си? — пита тя без да поеме дъх. – Трябва ми помощ – трябва да намерим един адрес.

Пънар отговаря веднага, готова да помогне.

– Кажи ми името, ще питам един приятел полицай.

Нана казва бързо името, но тревогите ѝ не свършват, как да се движи с охраната. Тя веднага измисля лъжа и казва на охраната, че отива на фризьор.

– Не се притеснявай – казва охранителят, стоящ до колата. – Ще чакаме в колата.

С помощта на Пънар тя стига пред къщата, в която живееше Халит. Входната врата е открехната. Вижда лаптопа на масата и го отваря с треперещи ръце, но преди да направи каквото и да било, пристигат хората на Идрис. Нана бързо се скрива зад плътното перде на прозореца в стаята.

Казим влиза с още дин мъж с него и виждайки компютъра веднага изтрива всички файлове от него.

Нана разбира, че всичко е загубено, но съдбата ѝ дава втора възможност. Скришом, зад завесата, тя чува как Казим говори по телефона, телефонът е на високоговорител, така че Нана чува всяка дума на Идрис.

– Брат, намерих записите. Лаптопът му беше на масата, изтрих всичко – съобщава Казим.

– Вземи лаптопа с теб – нарежда Идрис. – Трябва да действаме внимателно. Мога да избягам от полицията, но от Яман, не. Нана счупи телефона си… но ако разкаже всичко на Яман, аз съм обречен. Но преди това да стане, ние ще действаме, ще го разбия на хиляди парчета, ще сложим бомба в колата му.

Нана усеща как земята под краката ѝ се клати, а сърцето ѝ започва да бие учестено. Казим и мъжът напускат къщата, а Нана излиза от скривалището си.

– Бомба? – изрича ужасена Нана. – Той ще направи капан на Яман… бомба?

Нана усеща как адреналинът превръща страха ѝ в остра, студена решимост.

– Трябва да ги спра, – мисли си тя. – Трябва да предупредя Яман.

Действието се пренася в имението, където Яман се приготвя за пътуване свързано с бизнеса му. Но истината е съвсем друго, той не може да контролира чувствата си към Нана и затова решава да замине.

В този момент се обажда един от охранителите на Нана.

– Г-н Яман – казва той – бавачката отиде на фризьор. Чакаме вече един час, но още не излиза от салона.

Яман намръщено потръпва и побързва да даде нареждане.

– Един час? Защо чакате? Отидете да я проверите.

В този миг се появява Нана.

– Идвам – казва тя спокойно. – Беше пълно, ще дойда друг ден.

– Веднага я върнете в имението – нарежда Яман чувайки гласа на Нана.

В този момент Юсуф влиза в кабинета на чичо.

– Чичо, с Нана ли говореше? Можем ли и ние да дойдем с теб?

Яман поглежда момчето, гласа му става по-мек за миг.

– Трябва да отида в Бурса по работа – казва той. – Няма да остана дълго, само няколко дни.

– Може ли и ние да дойдем? – пита Юсуф.

– Не – отговаря Яман на мига, след което добавя по-умерено – Не, не можете сега, това е служебно пътуване. Ще те заведа друг път.

Ферит влиза в кухнята, където е Айше. В очите ѝ се четат болка и гняв, а гласът ѝ трепери от сдържани емоции.

– Мислех, че след всичките тези години си се променил поне малко – казва тя с горчивина. – Но не. Нищо не се е променило. Все още криеш тайни, вместо да кажеш истината в очите.

Ферит въздъхва тежко. Опитва се да остане спокоен, но напрежението го издава.

– Айше, успокой се и ме изслушай. Нямам никакви тайни, разбра ли? Не знам коя е майка му. Не знам кой ми причини това и защо. Но знам едно – не съм му баща. Жената, която изпращаше подаръците… тя е неговата майка. Опитвам се да я намеря. Когато разбера всичко, ще ти кажа, заклевам се. Просто ми повярвай.

Айше отвръща поглед, в очите ѝ блестят сълзи, които не иска да покаже. Преди да успеят да продължат разговора, вратата се отваря с трясък. Влиза Дога, дишайки тежко, с паника в гласа.

– Батко Ферит! – извиква тя. – Арда излезе навън! Видях го през прозореца!

Ферит застива. Цветът се изпарява от лицето му, а дъхът му спира за секунда.

– Всичко е чул… – прошепва той.

Без да се колебае, се втурва към вратата.

Айше се появява на прага, бледа и уплашена.

– Какво ще правим сега? – пита тя.

Ферит стои в средата на двора.

– Не знам, Айше… – гласът му е дрезгав. – Не знам. Арда! – вика отново.

Айше и Ферит най-накрая откриват Арда. Момчето е в болницата при майка си.

Лекарят, който ги посреща, говори спокойно, но в гласа му няма и следа от надежда.

– Госпожа Гюлшах страда от тежко онкологично заболяване – казва той с приглушен тон. – За съжаление, организмът ѝ не реагира на лечението. За да оцелее… ще е нужночудо.

След тези думи той ги оставя насаме и излиза, затваряйки вратата внимателно, сякаш тишината вътре може да се счупи.

Айше гледа Ферит. В очите ѝ има всичко – недоумение, болка, разочарование. Тя не разбира, не може да приеме.

– Защо ме гледаш така? – пита Ферит, а гласът му звучи едновременно твърдо и умолително. – Да, познавам тази жена. Бяхме заедно… за кратко. Но не бих направил нещо такова. Нито на нея, нито на никоя друга. Ще ти го докажа.

Айше поклаща глава бавно, а в очите ѝ се събират сълзи.

– Все още отричаш – прошепва тя, гласът ѝ трепери. – Толкова ли е трудно да признаеш истината? Нямаш ли поне капка съвест, Ферит?

Мъжът отстъпва крачка назад, лицето му се свива от болка, но той не казва нищо.

Дали Ферит наистина не е бащата на Арда? Или лъже, заради чувствата си към Айше?

Ще успее ли Нана да предупреди Яман и да му спаси живота, преди Идрис да осъществи своя зловещ план?

А Айнур… ще намери ли смелост да разкрие пред Яман най-страшната истина, че Нана е сестрата на неговия най-голям враг, Азиз Яхяоглу?

Източник: PoTv.bg