Наследство – Епизод 673 (Ето какво ще видим)

Действието продължава от предния епизод. По-късно вечерта Нана е в кухнята, пие вода, когато усеща присъствието на Яман зад гърба си.

– Не те чух да влизаш – казва тя.
– Казах на приятеля ти, че може да остане – отвръща Яман.
– Да, каза го. Но знаеш ли какво правиш откакто е тук? Ти си като онзи кон от фермата ни. Беше благороден, но див. Хранех го всеки ден, опитвах се да се доближа. Мислех, че ще станем приятели. Той търпеше, после се дърпаше. Пробвах отново и отново. Не стана. Разбрах, че с него приятелство е невъзможно, и спрях да се приближавам.

Нана поема дъх, очите ѝ се насълзяват.

– Имението е голямо, ще намеря начин да не се срещаме често. работата ми е детето. Не искам повече да падам.

Сълзите ѝ потичат без звук. Нана излиза.

Яман остава неподвижен.

„Ти се доверяваш на грешния човек. Ще разбереш. Нужно ми е само време.“, мърмори си под нос Яман.

Действието прескача на сутринта. Нана и Юсуф си играят с фигурите на коне, а Лука седи до тях и ги наблюдава.

– Като дете обожаваше конете – казва Лука.

Нана кимва, погледът ѝ за миг се отмества.

– Да, невероятни животни са,но трябва да са кротки, с добър нрав.

Лука присвива очи, ровичка из миналото.

– Имаше един сърдит кон във фермата ви, нали той те хвърли на земята, как се казваше?

– Гардиън.

Юсуф се намесва веднага – развълнуван.

– Наистина ли е бил толкова лош, чак да те побърка, най-хубави са добрите коне, нали?

В този миг Юсуф вижда чичо си, който преди влезе в хола.

– Чичо, ще играеш ли с нас, правим си надбягване с коне. – пита Юсуф.

Яман поклаща глава, погледът му е сериозен, мисълта му е другаде.

– Имам работа, юначе, друг път.

После се обръща към Лука, гласът му става делови.

– Днес беше срещата ти, нали?
– Да, днес е! – отговаря Лука.
– Успех тогава!

Яман тръгва да излиза като си мисли: „Каквото и да крои този човек, трябва да разбера навреме, преди бавачката да пострада.“

По-късно Лука говори тихо по телефона на терасата, оглежда се наоколо, думите му са напрегнати.

– Да, всичко приключва днес, знам, че е рисковано, опасно е, но си струва, влязох в това, залагайки всичко. Питаш за него ли, много държи на Нана привързан е към нея заради племенника си, тя му е станала доста скъпа. Добре, Вейсел, ще се чуем по-късно, някой може да ме чуе.

Лука приключва разговора и се връща вътре, спокоен и убеден, че никой не го е чул. Не забелязва Дженгер в дъното на коридора, който е чул всяка дума.

Няколко минути по-късно Дженгер отива при Яман и му предава какво е чул.

– Днес няма среща! – убеден е Яман – Той подготвя нещо друго. Знае, че е опасно, знае и колко важна е детегледачката за мен. Ако съберем всички тези части…

Телефонът на Яман звъни, а той вдига веднага.

– Открихте ли нещо?

От другата страна гласът е делови, отговаря без колебание.

– Г-н Яман стигнахме до по-подробна информация за Лука, в Америка е осъден на шест месеца затвор за отвличане. Има и сериозни финансови проблеми.

Погледът на Яман става още по-мрачен.

– Източникът сигурен ли е.
– Напълно.
– Добре, не го изпускайте от поглед.

Прекъсва връзката и се обръща към Дженгер.

– Лука не иска детегледачката, той иска мен. Всичко, което прави, е за да ме предизвика. Единственото, което наистина го интересува, са парите. Нана е просто примамка. Ако действаме сега, няма да му докажем нищо, затова ще чакаме и наблюдаваме, докато се подхлъзне, и тогава ще ударим.

Лука излиза уж за уговорената делова среща днес, а Нана му пожелава късмет. Малко по-късно докато Нана помага на Юсуф с уроците, телефонът ѝ звъни.

– Нана, ще можеш ли да вземеш една пратка вместо мен? Спешно е, а в момента влизам в среща.
– Разбира се – Дай ми адреса – отговаря Нана без колебание.
– Благодаря ти. – Пращам го сега.

Юсуф вече я гледа с любопитни очи.

– Какво стана, Нана.

Тя кляка пред него, оправя кичур от челото му.

– Трябва да изляза, съкровище. – Отивам да взема една пратка за батко ти Лука. Няма да се бавя. Ще отида с такси и веднага се връщам.

Адресът пристига след секунди, Нана грабва чантата си и напуска имението без излишни обяснения. В кабинета си Яман говори с Бюлент, един от хората си.

– Г-н Яман, както предполагахте, Лука няма никаква среща. В момента седи в едно кафене. Изглежда чака някого.
– Добре! Продължавай да го наблюдаваш – нарежда навъсен Яман.

В същото време Юсуф влиза в кабинета на Яман с тетрадка в ръка.

– Чичо, ще ми провериш ли домашното?
– А защо не го даде на бавачката?
– Обадиха ѝ се, каза, че трябва да излезе за малко и си тръгна – обяснява Юсуф.
– Знаеш ли кой ѝ се обади?
– Батко Лука, помолил я да му вземе някаква пратка, каза, че ще се върне бързо, защото ще вземе такси.

Яман застива за миг, нещо се променя в изражението му .

– Разбирам! И аз трябва да свърша нещо. Ще проверим домашното ти по-късно.

Яман излиза тичешком от къщата и се обажда на хората си, да разберат, къде е слязла Нана от таксито.

В този момент Нана слиза от таксито и оглежда наоколо. На улицата е тихо, няма жива душа.

– Мисля, че е тук – Да.

Действието се връща при Яман. Той пътува в колата си, когато телефонът му звъни.

– Изпратих ви локацията, където Нана слезе от таксито, г-н Яман – Там е видяна за последно.
– Вече съм наблизо – отвръща той и натиска педала на газта.

В този момент Нана тръгва да пресича улицата, когато пътя ѝ е преграден от двама мъже.

– Кои сте вие? Пуснете ме! – крещи Нана.

Единият кимва към паркираната до тротоара кола и нарежда:

– Качвай се.
– А ако не го направя – пита Нана.

Мъжът се приближава съвсем близо, гласът му е студен, без излишни думи отговаря.

– Тогава приятелят ти Лука няма да доживее до утре. Снайперистът ни вече го държи на мушка! Слушай ни и се качвай! Веднага!

Нана се дърпа отчаяно, гласът ѝ се разпада между страх и гняв.

– Пуснете ме! Къде ме водите?

В същото време Яман удря спирачките.

– Къде е този човек?

Гласът на Бюлент идва накъсано в слушалкат.

– Г-н Яман, изгубих го! Излезе от кафенето и тръгнах след него, но ме спряха на червено! Полицаите ми написаха акт.

– По дяволите!

Нана ги гледа право в очите.

– Кои сте вие? Какво искате от Лука? Кажете ми! Какво искате от мен?

– Ще разбереш като му дойде времето! – отвръща хладно единият от мъжете и блъска Нана в колата и сяда до нея.

Яман мълчаливо следва черната кола, която отвлече Нана. Той кара на няколко метра зад тях. Когато колата завива от главния път и влиза в гората, Яман забавя и спира на безопасно разстояние. Излиза от колата, вади пистолета си и влиза в гората, скрит зад дърветата.

От скривалището си наблюдава как похитителите изваждат Нана от колата. Нана е объркана и се оглежда уплашено.

– Какво става? Защо съм тук?! – пита тя с треперещ глас.

В един миг Нана застива. Погледът ѝ среща Лука – жив и невредим.

– Лука… Добре си… Не разбирам?! Какво става тук?!

Лука пристъпва напред, носи тъмно палто и държи нож в ръката си, с който разрязва лентите на китките ѝ.

– Сега ще разбереш – отговаря той с загадъчна усмивка. – Помниш ли как като деца си разказвахме филмите, които сме гледали. Ти винаги избираше приключенските, но с любовна история. Идваше при мен развълнувана да ми разказваш как в края влюбените пак се намират след всички изпитания. Аз искам да изживея точно такова приключение с теб. Затова исках днешният ден да бъде като в онези филми, които обичаш. Защото ти не си като всички! Ти си различна! Искам да те отведа далече оттук, от този град, от тази страна! Искам да си до мен, винаги! Готова ли си за това приключение с мен?

В този миг червени балони падат от клоните и конфети се разпръскват между дърветата. Всичко изглежда като приказка.

– За срещата те излъгах. Не дойдох тук по работа. Дойдох заради теб. Мислех за теб всеки ден, докато бях далеч. Ти беше във всички хубави моменти, които носех със себе си. Лицето ти, косата ти, погледът ти… Аз… те обичам, Нана!

Лука пъха ръка в джоба си и вади малка кутийка, и коленичи пред нея.

–Ще се омъжиш ли за мен?

Нана е шокирана. Сърцето й бие лудо, погледът ѝ се рее по лицето му, по дърветата, по балоните, които все още се носят във въздуха.

На няколко метра разстояние, сред дърветата, напрегнат Яман наблюдава всичко. Челюстта му трепери, а ръката му стиска дръжката на оръжието му. Очите му са изпълнени с гняв, разочарование, и нещо, което му причинява болка.

Тогава се случва нещо неочаквано за Яман.

– Лука… И аз те обичам… – казва Нана.

Тези думи удрят по сърцето на Яман като чук. Той стиска юмруци, борейки се със себе си да не излезе от скривалището си, но не мърда, не сега… още не.
Дали Нана наистина ще приеме предложението на Лука? Или всичко това е част от играта?

В същото време Корай стои пред апартамента на Айше. Продължително време той звъни на звънеца, но никой не му отваря.

– Къде са…?! – чуди се Корай и набира номера на Айше. – Здравей, Айше – дойдох да ви видя, но явно не сте вкъщи?! – Да, не сме си вкъщи, Корей, дълга история е, ще ти разкажа по-късно.

В този момент се чува гласът на Ферит.

– Това Ферит ли е? – любопитен е Корай.– Да, къщата е пълна с бълхи, затова прекарахме нощта тук – отговаря Айше. – Можехте да останете и при мен, но както и да е, ще говорим по-късно – упреква я Корай. – Добре – благодаря ти.

Връзката прекъсва. Корей остава сам на площадката, стиска телефона, въздухът сякаш не му стига.

– По дяволите… – ядосан е Корай.

По-късно Неше се опитва да убеди сестра си да даде още един шанс на Ферит. Въпреки че Айше мълчи, всичко в нея я издава, че е много объркана..

Айше научава от брата на Ферит, че след като са се развели, близо седемте години от тогава, Ферит не е обичал друга жена. Тази новина събужда нещо дълбоко в нея. За първи път от дълго време тя започва сериозно да обмисля думите на сестра си и възможността да даде на Ферит втори шанс.

В полицейското управление Неше се върти около сестра си, опитва се да я измъкне от тежките мисли.

– Къщата е излъскана, всички натрапници изчезнаха, а аз още усещам миризмата – подхвърля уж на шега, за да разчупи тишината.

Айше седи неподвижно, погледът ѝ е празен.

– Ало, ти изобщо тук ли си? – Неше размахва ръка пред лицето ѝ. – Казвам ти, че домът изглежда като нов. Чуваш ли ме?

– Чувам – отвръща Айше бавно. – Просто се замислих.

– А братът на Ферит тук ли е?

– Защо питаш?

– Защото тази сутрин избяга като подплашена. Чудя се дали не си говорила с него.

Айше най-сетне свежда очи. Гласът ѝ става тих, почти шепот.

– Ферит ме покани на вечеря.

Неше зяпва.

– Какво?! Сериозно ли? И ти, разбира се, си се съгласила, нали?

– Разбира се, че отказах. Но… разбрах нещо.

– Какво? Говори, не ме дръж в напрежение.

– Ферит… след развода ни не е бил с никоя. Седем години. Не е успял да обикне друга жена.

Очите на Несе светват.

– Това… това е толкова романтично. Разделили сте се, а той пак не е пуснал никого в живота си. Ако това не е доказателство за любов, не знам какво е. Трябва да му дадеш шанс.

Айше се обръща към прозореца. В погледа ѝ се прокрадва колебание.

– Може би си права. Изглежда различен. Сякаш наистина се е променил. Може би… може би заслужава втори шанс.

Камерата се плъзга към вратата. В сянката на коридора стои Корай. Чул е всичко. В очите му бушуват ярост и отчаяние.

– Трябва да направя нещо, прошепва през стиснати зъби. – Не мога да стоя със скръстени ръце. Иначе ще загубя Айше завинаги.

Излиза навън. В далечината забелязва Ферит. Сърцето му започва да бие лудо.

– Ще те съсипя, Феро… Няма повече да се приближаваш до Айше.

– Какъв ти е проблемът с него? – прозвучава спокоен женски глас зад гърба му.

Това е момичето, което срещна преди няколко дни. Корай се обръща рязко.

– А ти какъв проблем имаш с Ферит? Помня те. Ти ме разпитваше за него.

– Искам да съсипя живота му – отвръща тя без колебание. – Той го заслужава.

Корай я гледа няколко секунди, после кимва бавно.

– Съгласен съм с теб.
– В такъв случай… нека си помогнем – казва тя с ледената усмивка, от която става ясно, че тази война тепърва започва.