Наследство – Епизод 682 и 683 (Ето какво ще видим)

Епизод 682: Юсуф е притеснен защото не може да намери жилетката, която трябва да облече за училищната пиеса. Както вече разбрахме в предния епизод Айнур умишлено я скри сред мръсните дрехи в коша за пране, за да попречи на Нана да отиде с Яман на представлението на момчето. Разочарован и натъжен, Юсуф се затваря в стаята си. Междувременно жилетката е намерена, но се оказва, че по невнимание Адалет я е съсипала, като я е изпрала на твърде висока температура. Ситуацията изглежда безнадеждна, но тогава Нана намира решение. Заедно с Адалет ушиват нова жилетка. Нана кани в имението и Ойкю – приятелката от училище на Юсуф. Децата изиграват представлението заедно. Имението се изпълва със смях и оживление, а моментът се превръща в малък семеен празник.

По време на представлението между Нана и Яман започва да се заражда близост. Погледите им се срещат, усмивките са топли, жестовете – внимателни. Нищо от това не убягва на проницателния поглед на Акча. Тя бързо разбира, че става нещо повече, отколкото трябва.

След края на спектакъла кани Нана в кухнята и ѝ казва направо и остро, че навиците на Нана и възпитанието ѝ са много различни от начина, по който живее тяхното семейство. Предупреждава Нана да не се заблуждава, че може да бъде нещо повече от детегледачка, и да не очаква нищо повече от сина ѝ (Яман).

Думите на Акча пронизват Нана право в сърцето, но тя не показва емоциите си и запазва мълчание.

В същото време Яман се бори със собствените си демони. Отново посяга към писмото, което Сехер му е оставила преди смъртта си. Отново го прочита и къса на парчета. Обещал ѝ е никога да не обикне друга жена и сега е решен да удържи на думата си. Дори когато чувствата към Нана все по-силно разтърсват сърцето му, Яман взема решение да се дистанцира от нея.

Недим върви по тротоара към паркираната си кола. Телефонът звъни. Обажда се един от хората на наркобоса, с когото Недим тайно работи зад гърба на Яман.

– В пристанището има засада – чува се напрегнат глас. – Едва започнахме разтоварването и пътят беше преграден от въоръжени мъже.

Недим спира рязко.

– Какво? Кои са те?
– Не знаем Но не можем да влизаме в престрелка, нито да замесваме полицията.

Недим стиска телефона.

– Нищо не правете без моето решение, тръгвам веднага!

Отваря вратата на колата, но не успява да се качи, защото пред колата му с писък на гуми спира стар червен седан. Вратата се отваря и навън излиза Идрис. Вратът му е стегнат в ортопедичен корсет, ръката е в превръзка, но на лицето му играе спокоен, самоуверен усмивка.

– Потапяш Къръмлъ без мен, така ли е Недим? – пита иронично. – Срамота. Може ли сватба без тъпанар?

Недим отстъпва крачка назад, пребледнял.

– Ти… ти си мъртъв.

Идрис се усмихва още по-широко.

– Още ли не си го разбрал? Имам девет живота, като котка съм. Няма да се отървеш лесно от мен.
– Но… как е възможно?

В този момент от колата слиза още една фигура – Казъм, дясната ръка на Идрис.

Идрис го поглежда с нотка на носталгия.

– Моят скъп брат, Казъм не ме остави сам, когато чу за уж моята смърт, се върна, въпреки че полицията го издирваше. Каза, че няма да отиде никъде, докато не се сбогува с брат си, както виждаш, пристигна точно навреме.

Действието се връща в деня, в който новината за смъртта на Идрис обикаля света. В студеното, стерилно помещение на моргата Казъм влиза с несигурна крачка, воден единствено от нуждата за последно сбогуване с шефа си. Спира пред една от металните чекмеджета. С усилие хваща дръжката и я издърпва. Иска да види лицето на своя шеф… когато изведнъж клепачите на „мъртвеца“ потрепват и Идрис отваря очи. Жив е.

Действието се връща в настоящето. Идрис гледа Недим право в очите и говори хладно, като му казва, че времето му още не е изтекло, защото има неуредени сметки, и животи за отнемане.

Недим го гледа напрегнато и пита какво иска от него.

Идрис повишава глас, казва, че не се е върнал от дъното на ада без причина. Само едно желание го е държало жив, да оплюе гроба на Къръмлъ. Чул е, че и Недим е започнал да му копае гроб. Признава, че в началото не е повярвал, че вярното куче може да ухапе господаря си.

Недим го предупреждава да внимава какво говори. Вади пистолета и го насочва към Идрис, в отговор Казъм, който стои до него, също вади оръжие и го насочва към Недим.

Идрис се намесва, като им казва да спрат. Напомня, че са на една и съща страна. Признава, че знае какво прави Недим. Хората на Идрис са блокирали доставката не за да го унищожат, а за да го привлекат към себе си.

Недим не сваля оръжието, казва студено да не го бъркат с Яман. Яман се води от съвестта си, а той от разума. Добавя, че ако се наложи, ще го погребе толкова дълбоко, че никой няма да го намери. Един телефон е достатъчен полицията да го арестува. Съветва го да изчезне от живота му.

Идрис дава знак на Казъм да свали оръжието. Сам бавно изважда телефона си. Казва спокойно, че не е дошъл с празни ръце. Донесъл е подарък. Преди да продължат, иска да му покаже нещо важно.

На екрана тръгва запис от тайна среща между Недим и наркобарон. Камерата е уловила всичко – разговора им, ръкостискането, предаването на куфара.

Идрис обяснява, че има много копия, и ако беше негов враг, Недим отдавна щеше да е мъртъв. Но вместо това му предлага съюз. Казва му, че е смел, но войната с Къръмлъ сам ще го смаже, че се нуждае от него.

Недим пита защо трябва да му вярва.

Идрис отговаря, че Недим винаги е стоял на страната на светлината. Не познава тъмнината, а той самият е тази тъмнина и я познава отвътре. Ако иска да победи, трябва да я използва. Предлага му да стане негов партньор и ученик.

Дали Недим ще отстъпи, дали ще обедини сили с човек, когото допреди малко е искал да убие. Дали това е началото на нова война?

След десет години кошмарът на Йешим най-сетне приключва. Сюлейман, мъжът, който някога се е опитал да я изнасили и е причинил дългогодишна травма, е заловен от полицията. В стаята за разпити го чака Ферит.

Нападателят на Йешим протестира, пита какво се случва и защо е задържан. Ферит му отговаря студено, че е чудовище и че е извършил едно от най-гнусните престъпления. Казва му да не си мисли, че ще се измъкне. Мъжът крещи, че това е лъжа, че няма доказателства и настоява за адвокат. Ферит му заповядва да мълчи и заявява, че преди десет години е нападнал жена. Нападателят отрича и твърди, че не може да бъде обвинен без доказателства. Тогава Ферит взема телефона си и пуска стар запис. На екрана се вижда как мъжът дърпа уплашена Йешим. Лицето на престъпника пребледнява, когато пита откъде е този запис.

В ретроспекция се връщаме към разговора на Ферит с Йешим на паркинга пред районното управление. Тя му признава, че в онзи момент е изпуснала телефона си и камерата се е включила сама. Години наред е искала да изтрие записа, но не е успяла. Ферит ѝ казва, че това е било правилно. Благодарение на този запис могат най-сетне да го заловят, уверява я, че справедливостта ще възтържествува скоро.

Сюлейман е изпратен в затвора. Йешим усеща вътрешен покой, какъвто не е имала от години. Заедно със сестра си тя благодари на Ферит, човекът, който не позволи престъплението да бъде забравено.

Епизод 683: Нана излиза на терасата, думите на Акча остават да ехтят в съзнанието ѝ. Възрастната жена хладно и премерено, напомня на Нана, че се намира в дома на племенника ѝ и да не си въобразява, че ролята ѝ надхвърля възпитанието и грижите за Юсуф.

Нана не разбира, пита се защо Акча ѝ говори така, какво е направила, кое нейно действие е било разтълкувано погрешно. Усеща как напрежението я задушава, казва си, че нищо не схваща, та тя се държи с Яман така, както с всички останали.

Нана се отърсва от мислите си, спомняйки си за Юсуф, който в момента сигурно я търси и трябва да отиде при него. Тя се връща в хола, а Юсуф я вика развълнувано. Напомня ѝ, че е искала да види рисунките, които са направили с Ойкю. Нана се усмихва и ги разглежда внимателно, казва, че са много хубави.

Адалет идва с чиниите с храна и ги подава на децата, а след това се обръща към Акча и я пита дали желае нещо. Акча отказва любезно и отбелязва, че кафето е много вкусно. Адалет се обръща към Нана и я хвали, казва, че представлението е било чудесна идея. Особено сценките с Карагьоз и Хадживат, всички са се смели и забавлявали много. Нана отговаря спокойно, че всичко е било за Юсуф, за да бъде щастлив.

Юсуф заедно с Нана и Яман изпраща Ойкю, а след това се обръща към Яман и Нана. Признава, че е бил много тъжен, задето не е успял да отиде на училищното представление, но това у дома също е било прекрасно, за което им благодари.

Яман отговаря кратко, че са направили каквото е било нужно, а Нана добавя, че всички са се забавлявали и че няма нужда от благодарности. Юсуф казва, че без тях двамата е нямало да се справи. Споменава колко хубави са били Карагьоз и Хадживат, и зейбекът. Яман го хвали, като му казва, че е танцувал зейбек много добре и го потупва одобрително.

Юсуф пита Нана дали и тя мисли така. Тя му отговаря с усмивка, че е бил невероятен и че има голям талант. Яман отбелязва, че докато го е гледал, е осъзнал колко е пораснал, казва, че скоро ще го настигне по ръст. Юсуф се оживява и пита Нана дали наистина е пораснал.

Яман вижда, че тя се е замислила, и я пита за какво мисли, интересува се дали нещо се е случило. Нана отрича, отговаря, че нищо не се е случило, че не е била замислена.

Юсуф обаче отбелязва, че и той е забелязал, че Нана е гледала в нищото. Нана се защитава с лека ирония, като казва, че тя твърди едно, а те – друго. Пита какво да направи, да си затвори ли очите ли. Обяснява, че просто има нещо за вършене и бързо се прибира в къщата.

Яман поглежда замислено след нея и казва, че е странна. После подканя Юсуф и те да влизат.

Нана е в кухнята и вече е обелила почти всички портокали. Купата е пълна, ръцете ѝ лепнат от сок, а мислите ѝ не спират да се въртят. Повтаря си наум да не поглежда към Яман, а после се пита какво да прави с очите си, дали да не ги затвори. В следващия миг Нана закрива очите си с длани и веднага усеща парене.

– Какво ти стана? – пита изненадана Адалет, която прави кафе на печката и е с гръб към Нана.

Адалет я поглежда притеснено. Нана признава, че е пипнала очите си с ръце, върху които има портокалов сок, и сега я пари.

– Мило дете, измий се и ще ти мине.

Нана кимва, казва си, че ще ѝ мине. Само че ако излезе от кухнята, ще се сблъска с Яман в коридора, самата мисъл я кара да се усмихне нервно.

Адалет оглежда купата с обелените от Нана портокали..

– Скъпа, обелила си ги всичките. Ще ги изядеш ли?

Нана въздъхва.

– Кой ще изяде толкова портокали. Исках да обеля само един за малкото птиче. Ще е жалко да ги хвърляме.
– Не се тревожи, ще направя сладко.

После Адалет я поглежда внимателно.

– Какво ти става, мила? Къде ти е главата?

Нана свива рамене.

– Главата ми е блокирала! – признава тя.
– Ако искаш да ми разкажеш, ще те изслушам.
– Знам, но ще се справя сама. Не позволявай моята разпиляна глава да ти създава грижи.
– Айнур е забравила да пусне това в пералнята, а г-н Яман чака кафето си – спомня си Адалет. – Можеш ли ти да му го занесеш?

Нана веднага възразява, но Адалет вече е излязла от кухнята.

Останала сама, Нана гледа чашата с кафе и си мисли, че ако я занесе, отново ще бъдат разбрани погрешно, че това сигурно е предупреждението на лелята на Яман. После поклаща глава, не може цял живот да бяга от г-н Яман , не може да живее така.

– Няма да бягам! Няма и да се тревожа!

Налива кафето, поема си дъх и тръгва.

В хола Яман стои замислен, вперил поглед някъде в нищото. При него идва Дженгер, в ръцете си държи писмото на Сехер, разкъсано на парчета. Колебае се за миг и казва, че е искал първо да го попита. Яман дори не го поглежда, казва му да го изхвърли, вече няма нужда от него. Дженгер кимва, приема решението, но забелязва напрежението в Яман и го поглежда загрижено.

В този момент се появява Нана с кафето. Щом го вижда, погледът ѝ се задържа върху него по-дълго, отколкото трябва. Веднага се смъмря наум. Пита се какво прави и защо го гледа така, казва си, че не трябва да го поглежда. Опитва се да се съсредоточи в друго, как вятърът духа силно, а студът е осезаем. Яман стои пред отворената врата на терасата, стои на течение и това я тревожи. Мисли си, че може да се разболее. Поглежда го, после рязко решава да го подмине. Каквото и да става, няма да го гледа. Повтаря си да не гледа, да не обръща внимание.

Приближава се към него с наведена глава и без да вдига очи подава кафето. Казва, че Адалет я е изпратила, защото има много работа. Яман я гледа внимателно.

В следващия миг, заради това че не гледа, Нана разлива кафето върху Яман.

Яман реагира изненадано и я пита какво прави, казва ѝ, че стои с наведена глава, без да гледа, и разлива кафето. Нана си говори ама, повтаря си да не гледа и се пита какво ще прави сега. Яман не разбира и я пита какво казва.

Нана се сепва и казва, че е казала, че ще се изгори. Изважда кърпичка и започва трескаво да го подсушава. Яман я спира и пита какво прави.

Нана настоява да си свали ризата. Казва, че ще се изгори и че студената вода ще помогне. Посяга към него, опитва се да му разкопчее ризата. Яман отново я спира и не разбира какво става.

В този момент идва лелята на Яман и строго пита какво става.

Нана бързо обяснява, че не е гледала, разляла е кафето и просто сега иска да го почисти. Яман уверява леля си, че не се е изгорил и че няма за какво да се тревожи. Акча казва на Нана да го остави, щом той твърди, че е добре.

Нана добавя, че просто се е уплашила да не се е изгорил.

Яман и Акча я гледат изненадано. Осъзнавайки как изглежда всичко отстрани, Нана се отдръпва и бързо си тръгва, оставяйки след себе си напрежение и неловко мълчание.

Нана бързо се прибира в стаята си. Объркана и потисната, тя не успява да овладее емоциите си. Посяга към телефона и набира номера на приятелката си. Казва на Пънар, че се чувства ужасно. Гласът ѝ трепери, докато признава, че явно губи разсъдъка си. От другата страна Пънар я пита какво се е случило.

Нана напомня, че вече е споменавала за пристигането на лелята на Яман. Признава, че жената не я е харесала. Пънар се опитва да я успокои, казва ѝ, че тя е прекрасен човек и че може би всичко е било погрешно разбрано.

Нана отвръща, че не тя е разбрала погрешно, а лелята. Според Акча между нея и Яман има нещо повече, че са твърде близки. Повтаря думите, които още кънтят в главата ѝ – че е само детегледачка и не бива да си въобразява нещо повече. После замълчава и пита защо Пънар не казва нищо, защо не ѝ казва, че Акча е права.

Пънар отговаря внимателно, като казва, че разбира колко ново и объркващо е това усещане. Но признава, че Нана и Яман не се държат като шеф и служител. Може би леля Акча е разбрала нещата погрешно, но не е трудно да се стигне до такъв извод.

Нана пита напрегнато как точно се държат.

Пънар обяснява, че се карат за всичко и са инатливи като деца. Но в същото време ходят заедно на къмпинг, грижат се един за друг, личи си, че са близки.

Нана пита дали и тя мисли така. Опитва се да каже нещо, но спира по средата. След миг затваря телефона. Остава сама и прошепва с решителност, че всички грешат. Тя познава себе си, и ще им покаже истината.

Вечерта Нана е неспокойна и не може да заспи. Върти се в леглото, а сцената с кафето отново и отново изплува в съзнанието ѝ. Въздъхва тежко и си казва, че това няма да ѝ излезе от главата. Рязко става, събира косата си на кок и слиза в хола.

Стъпките ѝ отекват в тишината. Отново мисли за случилото се и се ядосва. Убедена е, че всички тълкуват погрешно. Казва си, че тя е Нана и няма нищо нередно в нея. Решена е да го докаже на всички.

– Всички си въобразяват – мърмори тя. – Лелята ми казва да не мечтая, дори Пънар намекна същото, но ще им покажа, че грешат, и тогава ще съжаляват.

Яман чува гласа ѝ отгоре, от стълбищната площадка.

– Какво правиш? – пита Яман. – Не намери ли с кого да се караш, та се караш сама със себе си?

Нана подскача на място и го поглежда ядосано.

– Ти какво правиш? Подслушваш ме и ме следиш ли?

Яман се усмихва леко.

– Когато изглеждаш сякаш си излязла от анимационна книжка, няма как да не гледам.

Нана хвърля бърз поглед към стаята на лелята на Яман и понижава глас.

– Защо изобщо идваш тук? Не мога дори да си говоря сама и да се ядосвам спокойно.
– Чати си тогава – отвръща той с ирония.
– Отиди си в стаята – отсича Нана. – Искам да остана сама и да мисля.
– Ако искаш да си сама, ти отиди в стаята си.

Нана се обръща и тръгва нагоре по стълбите. Под нос си мърмори на грузински.

Яман я спира с глас.

– Спри. Какво каза? Говори на турски.

Нана се обръща рязко.

– Казах ти Бог да ти даде хубав сън.

Яман поклаща глава и я поправя с лека усмивка.

– Така не се казва. Трябва да кажеш Бог да ти даде лек сън.

Нана го поглежда за миг, после продължава нагоре, още по-убедена, че тази нощ никой в тази къща няма да заспи спокойно.

На другият ден в имението пристига фотограф, за да направи семейни снимки на Акча, Яман и Юсуф. Семейната снимка още от първата минута се превръща в напрегната сцена, в която всеки жест натежава повече, отколкото би трябвало.

Акча поглежда племенника си и не крие раздразнението си от суматохата.

– Защо се притесняваш толкова, сине?

Яман остава спокоен, но твърд.

– Минаха тридесет години, лельо, а нямаме нито една семейна снимка, това ще бъде хубав спомен.

Юсуф подскача наоколо, сияещ от вълнение. Обръща се към Нана с детска искреност.

– Ще имаме семейни снимки. Защо не дойдеш и ти?

Нана се смущава. Поглежда към лелята на Яман и ясно усеща границата, която не бива да прекрачва.

– Това са семейни снимки – отвръща тя.
– В никакъв случай – отвръща Юсуф. – Ти също си част от семейството. Нали, чичо?

Яман среща погледа ѝ и отговаря кратко, без да оставя място за отказ.

– Приготви се.
– Няма нужда – отвръща Нана.

Айнур слуша отстрани, а Яман повтаря.

– Казах да се приготвиш, не карай хората да чакат.

Нана се оттегля и се връща почти веднага, само с прибрана коса.

– Така съм добре, само си прибрах косата.

Юсуф я оглежда.

– Не си се подготвила.

Яман стиска устни. Фотографът обявява началото.

– Готови сме.

Лелята на Яман подканя всички.

– Да започваме, че ще стане късно.

Снимките започват подредено. Първо всички заедно, после само леля и племенник. Акча кимва одобрително.

– Уважаваш предците си.

Следват кадри на Юсуф с леля му Акча, детето сияе.

– Сирене!

После идва ред на снимките само с чичо му.

– Усмихни се малко.

Яман го прави, макар и сдържано. Отстрани Нана го поглежда, но веднага отмества очи, усещайки погледа на Акча, а и Айнур не изпуска нищо.

– Много ме зарадва, сине – отбелязва Акча.
– Сега всички имаме спомен – отвръща Яман.

Фотографът обявява край, но Юсуф поклаща глава.

– Не, липсват снимки с Нана.

Хваща я за ръката и я води пред обектива. Следват кадри само на тях двамата. Те се смеят, прегръщат се, Юсуф я целува по бузата. Яман не откъсва поглед.

– Чудесно.

Нана се усмихва искрено.

– Тази снимка ще остане в спомените ни, такива сме по принцип – казва Нана и пуска косата си, а Яман я гледа още по-внимателно.

– Сирене!

Двамата с Юсуф правят физиономии пред камерата. Айнур наблюдава със зле прикрита завист.

Фотографът отново казва, че са готови.

– Свършихме.

Юсуф възразява.

– Още не. Липсва снимка на тримата.
– Достатъчно са – отвръща намръщен Яман.

Нана също не прави крачка към него. Двамата се поглеждат.

– Говорите за спомени, а не искате снимка заедно! Хайде, чичо, моля те! – настоява Юсуф.

Те сядат, но оставят разстояние помежду си.

– По-добре така. Да има повече пространство.

Яман се ядосва. Фотографът ги подканя.

– Приближете се малко.

Те се доближават.

– Усмихнете се.
– Приближи се още, не влизаш в кадъра.

Акча наблюдава мълчаливо. Яман хваща Нана за ръката и я придърпва.

– Застани тук.
– Боли ме. Няма нужда да сме толкова близо.
– Госпожице, не гледате към камерата – провиква се фотографа.
– Заради теб човекът не може да снима. Спри и погледни – мърмори Яман.
– Моля, и двамата към камерата – отново се провиква фотографа.

Снимката е направена.

– Усмивка.

Юсуф се намръщва.

– Не се усмихвате истински.

Нана се навежда към него.

– Усмивката идва от сърцето, иначе не е красива.
– Нана е права.

Юсуф се опитва да разведри обстановката.

– Припомнете си нещо хубаво.

Поглежда Нана и се засмива.

– Помниш ли как падна във водата на къмпинга?
– Не беше смешно да се смееш на падането ми.
– На втория къмпинг падна и и в калта. Детегледачката явно обича вода и кал – отбелязва Яман.
– Това беше заради теб.
– Разбира се. И те накарах да пиеш онези билки, нали?

Всички се усмихват на спомена, а Акча ги наблюдава малчаливо.

– Добре. Много добре.

Юсуф отново настоява.

– Хайде, седнете. Още една.

Семейната снимка остава най-трудният кадър за деня, запечатал не само образи, но и напрежението между погледите.

Ферит седи в кабинета си и доволно се усмихва. Действието се връща назад. Айше се изправя пред Ферит в коридора на полицейското управление. Тя е категорична, казва, че няма как да говорят по-късно. Не вечерята е важна, а извинението. Признава, че отново е сгрешила, трябва да разруши предразсъдъците си към Ферит. Колко пъти го е обвинявала несправедливо, а този път той е върнал достойнството и живота на една жена. Не е достатъчно само да се извини. Трябва и да му благодари.

Ферит я слуша и се усмихва. Казва, че обикновено гласът ѝ звучи като музика за ушите му, но този път вече не е просто музика, това е симфония. Добавя, че има нещо много важно да ѝ каже, наистина важно.

Айше веднага усеща промяна в гласа му и пита притеснена какво се случва. Ферит ѝ разказва, че в деня на кръвните изследвания е отишъл и при друг лекар. Онзи му е назначил още тестове. Айше се напряга и пита за резултатите, дали е нещо лошо.

Ферит отговаря сериозно, че да, лошо е, има дефицит на Айше в сърцето. Ако не отидат веднага на вечеря, това състояние може да се разпространи и в останалите му органи, да не дава Господ.

Айше въздъхва и му казва, че ако досега нищо не му е станало, няма да му стане и занапред. Слава Богу, той е здрав като бик, пита дали най-сетне могат да затворят темата за вечерята.

Ферит не се отказва, казва ѝ, че не знае какво изпуска. Ресторантът имал специалитет, какъвто няма никъде по света, Ферит бургер, изключително вкусен, щяла да пропусне много и после да съжалява.

Айше отговаря, че изобщо не иска да яде това, защото трябва да пази фигурата.

Ферит приема удара с усмивка, казва, че отново са го отхвърлили, но той ще тича след топката, не се е изморил, няма да се откаже до последния съдийски сигнал, няма да напусне мача по средата.

– Няма да те оставя! – казва на глас унесен в спомена Ферит.

Той не вижда, че Ибо е влязъл в кабинета му.

– Разбира се, че няма да ме оставиш, комисар – казва Ибо. – Къде ще намериш някой толкова красив и елегантен като мен? Интелигентен, пъргав, трудолюбив, всичко това в едно тяло, комисар. Аз съм като чудо. Много се гордея, че го осъзнавате, комисар. Документът, който искате, комисар.

Ибо му подава папката, която е поискал, с видимо самодоволство.

Действието се пренася пред управлението. Корай говори по телефона, докато се насочва към входа на районното управление. Казва, че е на път и че ще поиска разрешение от началника да сравни тъканните проби от местопрестъплението с други подобни случаи, обещава да се обади отново.

Пелин, която излиза със сестра си Йешим в този момент от управлението вижда Корай и казва на сестра си да върви, а тя ще дойде след малко, защото е видяла един приятел и иска да го поздрави.

Йешим я пришпорва, напомня ѝ да не губи време, защото не трябва да изпуснат автобуса. Пелин я уверява, че ще успее, да не се тревожи.

Малко по-късно Корай вижда Пелин пред себе си и спира рязко, пита я какво прави тук.

Пелин говори спокойно, но решително, казва, че е разбрала всичко погрешно. Видяла е с очите си какъв добър и смел човек е комисар Ферит, признава, че е било глупаво да действа заедно с Корай.

Корай се напряга, пита я какви ги говори, интересува се дали тя е споменала нещо за него пред Ферит или Айше, предупреждава я с тон, който не крие заплаха.

Пелин го прекъсва, казва му да не говори глупости, тя не е човек, който нарушава дадена дума. Добавя обаче, че Ферит така или иначе е разкрил всичко сам. Темите, за които са се тревожили, вече нямат значение, казва му, че според нея е най-добре да стои далеч от Ферит.

По същото време в районното управление се случва нещо тревожно. Кирпи не е както обикновено. Замислен е, раздразнителен и сякаш отсъства с мислите си. Колегите му забелязват промяната и се опитват да разберат причината. Но дори най-наблюдателните не успяват да разчетат какво се крие зад странното му поведение.

Източник: PoTv.bg