winless
Нана взема решение, което кара Яман да повярва, че ще я загуби, Идрис се връща от мъртвите с план да унищожи Къръмлъ, а Айше и Ферит застават рамо до рамо, за да спасят Кирпи. Вижте какво ще се случи в епизод 680 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 януари 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 685 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана купува билет за Берлин за приятелката си Пънар. Яман го вижда и мисли, че бавачката скоро ще го напусне.
В същото време Идрис, смятан за мъртъв, се появява отново и започва да действа по нов, още по-опасен план, с една-единствена цел, да унищожи Къръмлъ.
Паралелно с това Айше и Ферит оставят различията си настрана и обединяват сили, решени да стигнат до истината и да спасят Кирпи.
В дневната на имението Нана стои пред лаптопа, а пръстите ѝ се движат бързо по клавишите. На екрана проблясват дестинации и часове, самолетни билети, погледът ѝ е съсредоточен. В другата половина на стаята лелята на Яман е седнала на дивана и шепне молитва си.
– Парите от наследството ще дойдат скоро, ако ли не, ще ги купя със заплатата си, ако трябва, ще изтегля заем – мърмори тихо Нана.
В този момент се появява Айнур с чаша кафе. Оставя я внимателно на масата пред Акча и междувременно хвърля поглед към Нана, любопитството ѝ надделява. Поглежда екрана на лаптопа, който говори достатъчно ясно. Нана купува самолетен билет, заминава. Очите на Айнур се присвиват, в мислите ѝ се прокрадва надежда. „Дано си тръгне. Дано Бог помогне това да се случи.“
В този момент в хола се появява Яман. Самото му присъствие променя въздуха, Нана бързо затваря лаптопа. Лелята вижда движението ѝ и я поглежда въпросително.
Яман не губи време.
– Ела в стаята ми! – нарежда той.
– Не мога, имам работа, кажи тук, ако е важно – отвръща Нана.
Яман не може да понесе възражението на Нана и избухва.
– Ще дойдеш, когато ти казвам, какво е това отношение. Всеки път едно и също! Трябва да говорим насаме!
– Но защо? – пита Нана, но Яман вече е на стълбите, гласът му не търпи възражение.
– Веднага! – нарежда Яман.
Нана се обръща към Акча с безпомощен жест.
– Нямам представа какво иска от мен? – казва тя.
Нана отива в кабинета на Яман.
– Какво става? Защо ме извика тук? – пита тя.
– Дадох обещание на брат ти, а ти ми се довери – отговаря Яман.
Между тях настъпва тишина, тежка и изпълнена с неизречени обвинения.
– Няма да позволя да направиш нещо, за което после ще съжаляваш. Трябва да говорим за парите! – заявява Яман.
– Сериозно ли, за това ли е всичко? – едва сдържа гнева си Нана.
– Да, ще се заема лично, какъв е планът ти, мислила ли си? – пита Яман.
– Имам планове! – отвръща веднага Нана.
– Какви?
Нана се изправя още по-уверено и поглежда Яман в очите.
– Ще замина с Пънар, ще обиколим света. Плановете ми не са дребни, ще е добре за всички, имам много идеи.
– Например?!
В ъгълчето на Нана устните ѝ се появява усмивка.
– Например болница за хора с проблеми с гнева – отговаря спокойно тя.
Яман я гледа, без да прикрива раздразнението си.
– И още, училище по възпитание – продължава тя. – За тези, които не знаят как се говори спокойно, дори ще има уроци уроци как да се усмихваш. Такива неща.
Търпението на Яман е на път да се разпадне, погледът му потъмнява. Нана продължава, сякаш го прави умишлено.
– А защо не, ферма за диви хора. Да ги обучаваме, като диви коне. Само че за хора, не за животни.
Смехът ѝ звучи кратко и остро.
– Вън оттук! Излез! Каква е тази наглост?! – крещи Яман.
Нана спира на прага и се обръща.
– Каквото и да мислиш, това е всичко, което искам, да съм по далече от теб!
Думите падат тежко, а Яман остава неподвижен. Нана затваря вратата на кабинета.
– Значи греша, че се опитвам да ти помогна – говори са сам Яман, едва сдържайки гнева си.
Действието се пренася на мястото където се крие Идрис. Казим влиза при него с чиния в ръка.
– Как се вцепени Недим, като те видя, а, братко – смее се Казим като почиства морков и го подава на Идрис. – Вземи го, яж, за всички си мъртъв, трябва да се събереш сили.
– Замръзна, все едно видя призрак, Казъм – смее се Идрис като поднася моркова към устата, но моментално се хваща за врата пронизан от болка.
– Вземи го, пак ме стяга, тази болка си има име, Къръмлъ, Казъм! Къде са ми хапчетата? Ох и този, който ме закърпи, беше един ветеринар, заши ме все едно съм животно, некадърник, сигурно е оставил нещо вътре – стене и нарежда Идрис като се държи за врата.
В този момент се чува тропане по вратата. Идрис и Казим притеснени се ослушват. Гласът отвън е напрегнат.
– Отворете, аз съм, Недим!
Казим отива и отваря вратата. Недим влиза в стаята с куфар в ръка, който хвърля пред Идрис.
– Това е първата вноска, г-н Недим, нека това, което започваме, се умножи, не се притеснявай, с моя ум само ще печелиш! – отвръща Идрис.
Погледът на Недим е кратък и пресметлив.
– Само не ми се изпречвай на пътя!
Идрис не повишава тон. Гласът му е равен, уверен.
– Ще вървим заедно, г-н Недим, аз не оставям нищо на случайността, това ще бъде краят на Къръмлъ!
– Ще видим! – отвръща Недим и напуска къщата.
Идрис се обръща към Казъм и посочва куфара в краката си..
– Отвори го, виж, парите!
Казъм отваря куфара. Пачките изглеждат почти нереални на фона на мизерията. Казъм ги гледа жадно, сякаш вече е видял изхода от мизерния живот, който води с шефа си.
– Да наема друга къща, братко, да се махнем оттук – предлага Казъм.
Идрис реагира веднага, а гласът му е остър.
– Няма да стане, искаш ли пак да ме оплакваш, ако излезем на показ, Яман веднага ще ни усети, аз съм мъртъв, не мога да живея като останалите
Тонът му става нисък, натежал от решимост.
– Имам цел, живея, за да видя как Къръмлъ ще умре. Дотогава тези пари ще бъдат заровени, няма да пипна и лира, когато Яман Къръмлъ изчезне, започва моето време!
Казъм се колебае.
– Поне малко да вземем, братко, да хапнем нещо, да не сме гладни!
Идрис избухва, рязко и без търпение.
– Не, какво ти повтарям от сутринта, няма да пипаш, вземи го, върви, махай се, глупак!
Действието се връща в имението. Яман седи замислен в хола и си спомня последните думи на Нана. „Каквото и да мислиш, това е всичко, което искам, да съм по далече от теб!“
Към него се приближава леля му Акча.
– Ще пиеш ли кафе, сине?
Отговор няма. Акча се вглежда по-внимателно в племенника си.
– Яман, питам те за кафе, а ти не ме чуваш, мисълта ти е другаде, какво става, нещо случило ли се е?
Яман леко повдига глава, сякаш някой го обратно го е върнал в стаята.
– За работата съм се замислил, лельо – отговаря Яман.
– Най-важното е здравето, останалото ще се нареди само.
Телефонът в ръката на Яман вибрира. Той отговаря веднага, без колебание.
– Ало, да, говори!
В стаята си Нана е сама и се опитва да чете книга. След това взема телефона си и изпраща съобщение на Пънар. „Какво направи с въпроса за Берлин?“
„Аз вече ти казах, че няма да отида, примирих си!“, получава отговор Нана.
– Когато видиш изненадата ми, много ще се зарадваш – говори си сама с усмивка на уста Нана.
В този момент звънецът на външната врата прозвучава рязко.
–Ето го и него! – казва си Нана и тичешком излиза от стаята си.
Нана отваря входната вратата. Куриерът стои изправен, с папка в ръка, без излишни думи.
– Самолетният ви билет, подпишете тук, моля
Нана взема плика. Подписът ѝ е бърз, уверен.
Малко по-далеч Яман приключва разговора си, гласът му е уверен.
– Този път да няма недовършена работа, и всичко да минава през мен
Оставя телефона и вдига поглед към Нана, която влиза спокойно, без да бърза с плик в ръка.
– Кой беше? – пита Яман като застава пред нея.
– Никой, куриерът получих нещо! – отговаря Нана.
Погледите им се срещат за кратко. Нана тичешком тръгва по стълбите, но се спъва и пада. Самолетният билет пада точно пред погледа на Яман. Той се навежда и го вдига.
Нана посяга и поема билета от ръцете му, пръстите им се докосват за секунда.
– Колко съм непохватна, бързах, благодаря ти!
Думите звучат любезно, но погледът ѝ е прекалено ясен. Яман остава неподвижен. В очите му има тъга, която не се опитва да скрие. Той ѝ подава билетите като човек, който пуска нещо свое, без да е готов за това.
Отстрани Айнур наблюдава внимателно, с присвити очи, опитва се да разбере какво точно се случва. Лелята на Яман също не пропуска детайлите – начина, по който Яман гледа Нана, твърде дълго, твърде мълчаливо. Поглед, който издава повече от всяка дума.
По-късно Яман е сам в кабинета си, седи зад бюрото, но не вижда документите пред себе си. В ума му се връщат думите на Нана, ясни и спокойни, сякаш са изречени току-що. „Къщата вече ме задушава, едно пътешествие няма да е лошо, първо Грузия, после Европа!“
Сцената се сменя в мислите му. Вижда я отново в кабинета си, как я изхвърля навън, ядосан, непреклонен. И как тя го поглежда, без страх, без молба. „Това така или иначе щях да направя, да се отдалеча от теб!“
Погледът на Яман помръква. Тя дори си е взела билет. Толкова е богата вече, че не ѝ се налага да бъде учителка, не ѝ се налага да доказва нищо. Свободна е да прави каквото пожелае, а на него какво му остава, само да я подкрепи.
В същото време Нана е в стаята си, държи билетите и се усмихва широко. Набира номер.
– Ще бъдеш много щастлива, скъпа приятелко!
От другата страна се чува гласът на Пънар.
– Как си, Нана?
– Добре съм, малко ми е скучно в къщата, да се видим – предлага Нана.
– С удоволствие, но съм на семинар извън града, няма да се върна в Истанбул до петък, да се чуем тогава, става ли?
– Разбира се, още знания за теб, ще се чуем!
– Благодаря!
Разговорът приключва. Нана притиска телефона до гърдите си.
– Ще ти го дам, когато се върнеш, ще бъде изненада!
Нана застава до прозореца. Навън денят е ясен, но мислите ѝ вече пътуват. Промърморва нещо тихо на грузински, гласът ѝ е мек, почти грижовен.
„В Берлин сигурно ще е много студено. Якето на Пънар е тънко. Трябва да ѝ купя ново палто, дебело, зимно.“
В следващата сцена Нана е пред кабинета му и почуква леко. Отвътре идва кратко разрешение. Тя влиза и затваря вратата след себе си.
– Имаш ли малко време, искам да поговорим – казва Нана.
Яман вдига поглед, поглежда я бегло и изчаква. Нана се колебае за миг, после продължава.
– Сега е сезонът, в който в Берлин е доста студено, нали?
Той свива вежди.
– Защо питаш?
Нана тръгва да каже нещо, после спира.
– Щях да ти кажа нещо, но няма смисъл, не обичам да изглеждам като човек, който демонстрира добри намерения, просто се зачудих.
Погледът ѝ става леко закачлив.
– Дали в Германия е толкова студено, колкото тук, в Истанбул?
Яман отговаря рязко, без да смекчи тона.
– Има интернет, там можеш да провериш!
Нана кимва спокойно.
– Така е, поне там не затръшват вратата пред лицето ти!
Тя се обръща и излиза.
Яман остава сам. Отпуска се в стола, но напрежението не го напуска. В главата му се подрежда една мисъл, упорита и неприятна.
Нана е решила да си тръгне, дори не го казва направо. Може би трябва да замине възможно най-скоро, за да спре това, което се надига в него и отказва да утихне.
Вратата се отваря отново. Убеден, че е Нана, Яман повишава глас.
– Какво още искаш?
На прага стои Адалет.
– Донесоха снимките!
Той замлъква, с жест ѝ показва да ги остави. Адалет излиза. Яман започва да ги преглежда. Погледът му омеква, когато вижда Нана на снимките.
В съзнанието му се връщат моментите около тези снимки, дребните им спорове, нейното нетърпение, докато я снимат. После кадърът, на който тя се усмихва истински. Думите ѝ изплуват ясно в съзнанието му.
„Усмивката е красива само когато идва отвътре, иначе снимката не става.“
Следва друг спомен. Лагерът, как тя пада във водата, после в калта, как се смее мокра и изцапана, а накрая седи с чаша билков чай, сякаш денят е минал по план.
Яман се усмихва за секунда, после лицето му се стяга. Гневът му се връща внезапно. Той оставя снимките, затваря компютъра рязко и става и излиза от кабинета.
В коридорът на управлението Месут, братът на Керпи посяга към вратата, готов да си тръгне, когато гласът на Ферит го спира.
– Младши Кирпи, почакай, нека поговорим за момент!
Месут се обръща, в погледа му има напрежение.
– Имам работа, трябва да тръгвам – отвръща младежа.
– Ще си тръгнеш, работата може да почака, погледни ме, по-големите братя обичат по-малките, и обратното, нали така? – пита Ферит.
Месут преглъща, думите на комисаря го ударят право в сърцето..
– Разбира се, господин комисар.
– Браво, така говори брат, а сега по същество, аз мисля, че брат ти е невинен, ти също ли мислиш така?
– И аз мисля, че е невинен.
В този момент към тях се приближава Айше, гласът ѝ е тих, но пронизващ.
– Смятаме, че знаеш още нещо.
Месут поклаща глава, жестът му е почти отчаян.
– Кълна се, че не знам, знам само това, което брат ми ви е казал, пуснете ме.
Ферит го гледа дълго, после говори бавно, сякаш реже въздуха.
– Добре, нищо не знаеш, и няма да говориш и, когато Кирпи застане пред съда, а какво ще стане после, когато попадне в затвора, когато животът му бъде разрушен сред хора, които нямат какво да губят, знаеш ли какво значи умишлено.
– Не знам.
– Значи съзнателно отнемане на живот, доживотна присъда, брат ти ще гние зад решетките, никога повече няма да види дневна светлина, разбираш ли?!
Месут отстъпва, сякаш думите на Ферит го бутат назад.
– Наистина не знам нищо, пуснете ме.
– Хайде, върви, живей си живота, брат ти е поверен на нас.
Ферит остава на място, обръща се към Айше, когато Месут изчезва по коридора.
– Той е ключът, ако натиснем още малко, ще проговори, заради брат си.
Айше се замисля.
– Тъжно е…, мисля си за Неше и за себе си, ако ни се случи нещо такова, да не дава Господ.
– Да не дава, като добър полицай ти би взела правилното решение.
– Трябва да решим случая, ако Кирпи е невинен, трябва да го докажем – категорична е Айше.
Действието прескача Ферит и Айше отиват в магазина на Месут.
–Здравей…. – провиква се Ферит.
– Казах ви, че не знам нищо, какво искате от мен?! – пита Месут след като ги вижда.
– Преди брат ти ни посрещаше с усмивка, черпеше ни чай, кафе…, а ти какво правиш искаш да ги изгониш веднага – обяснява Ферит.
Айше наблюдава сцената, без да се намесва.
– Явно нещата не са ти потръгнали. Проверихме те, имаш дългове заради магазина, , също така имаш и син на шест месеца – казва Ферит.
– Оставете ме на мира, комисар! – отвръща Месут.
– Слушай ме, Месут, толкова ли много искаш да си тръгнем? Хайде да поговорим! – предлага Ферит и се доближава до Месут като продължава. – Има един човек, като брат ми е, приятел, той пое вината за убийството на баща ми, заради мен, влезе в затвора, ако досието ми не беше чисто, нямаше да съм полицай. Аз съм тук благодарение на него, а не можах да направя нищо, нищо, но ти можеш, зад Кирпи стои цялото управление – запомни това.
Айше пристъпва напред, очите ѝ са влажни, но гласът ѝ е стабилен.
– Имам сестра, бих дала живота си за нея, кажи ни всичко, ние сме екип, не си сам, Кирпи не трябва да преживее това. Той направи всичко за теб, ти няма ли да направиш нещо за него?
Ферит добавя, без гняв, без натиск.
– Ако няма да говориш, недей, но вината ще те следва, един ден ще разкажеш на сина си какво си направил с чичо му.
Ферит се обръща и подканва Айше.
– Хайде, Айше!
В този момент Месут рухва, думите излизат на тласъци.
– Всичко е заради мен, всичко! Имам приятел, Салих, той ме прати при един лихвар, Шереф, дължах му пари, не можех да върна, дългът растеше, заплаши ме, поиска да поема вината, щях но брат ми не позволи, ти си бащата, грижи се за семейството си, каза ми, не исках, не исках да става така, обичам брат си повече от живота си.
Ферит пристъпва с ръка го потупва успокоително по гърба.
–Разбира си, когато си паднал в морето, си попаднал на змия, а брат ти си подаде главата , за да не те ухапе, нали? Вдигни глава, ние сме зад теб! Имаме колега Ибо, прави чай с пакетчета, не става за пиене, затова трябва да измъкнем Кирпи, да го върнем, разбираш ли?
Месут вдига поглед, надеждата му се връща плахо.
– Моля ви, помогнете на брат ми, спасете го!
Ферит кимва, без излишни думи.
– Не се тревожи, ще го спасим – обещава той.
Екипът, воден от комисар Ферит, започва разплитането на сложния случай. Става ясно, че младата Арзу Бичер е убита в собствения си дом, а обвинението първоначално пада върху Кирпи. Истинският извършител обаче е Дженк Кавалъоглу, син на богат бизнесмен, който разчита на парите и влиянието си, за да остане недосегаем.
Разследването разкрива, че братът на Кирпи, Месут, е затънал в дългове към безскрупулен лихвар. Притиснат и уплашен, той приема сделка, ако поеме вината за убийството, дългът му ще бъде опростен. Кирпи, научавайки за опасността над брат си, жертва себе си и поема престъплението, повтаряйки наизуст научена версия, подготвена от истинските виновници.
След самопризнанието на Кирпи, Дженк за пръв път проговаря, което още повече насочва подозренията към него. Контрастът е болезнен, богатият убива и остава защитен, а бедният поема вината. Екипът е разтърсен не само от жестокостта на престъплението, но и от цинизма на схемата.
Паралелно с това Волкан открива ключова информация, лихварят зад схемата е рецидивист с дълга криминална история. Той изгражда мрежа, в която задлъжнелите хора са използвани като изкупителни жертви. За Ферит става ясно, че този човек е централната фигура, която може да срине цялата конструкция.
Ферит решава да действа под прикритие. Въпреки напрежението между него и комисар Айше, която отказва да бъде държана настрана, той поема риска сам, настоявайки тя да го подкрепя от дистанция. Между двамата се разгаря остър спор, който разкрива както професионалното им напрежение, така и силния им характер.
Под прикритие Ферит влиза в ролята на отчаян длъжник, търсещ помощ от лихваря Шереф. Айше също влиза в играта, представяйки се за негова съпруга, сцена, изпълнена с напрежение, импровизация и черен хумор. Двамата разиграват убедителен семеен скандал, за да спечелят доверието на Шереф, който постепенно омеква и се съгласява да помогне.
Действието завършват с усещането, че капанът е поставен, но рискът е огромен. Истината е близо, но една грешна стъпка може да обърне ролите и да превърне ловците в жертви.