Наследство – Епизод 688 (Ето какво ще видим)

Акча чука на вратата на кабинета на Яман и го изважда от мислите му. Тя иска да говори с него, водена от тревога и загриженост. Виждайки колко замислен е племенникът ѝ, тя разбира, че нещо го измъчва. С привидно спокоен тон Акча постепенно насочва темата към Нана, давайки да се разбере, че вече знае защо момичето е дошло в къщата и каква е истинската ѝ история.

Яман споделя с Акча, че Нана е съвсем сама след загубата на брат си и той е поел грижата за нея, за да спази обещанието си към покойния. Въпреки че приема решението му, Акча се опитва да прозре отвъд дълга, тя иска да разбере какво кара Яман не само да помага на Нана, но и да ѝ гласува такова доверие и уважение.

Тогава Яман се връща към най-тежкия период в живота на Юсуф. Разказва как след загубата на леля си детето е било напълно сломено, не е говорело, не е искало да яде, сякаш се е отказало от живота. Лекарите са били безсилни, предишните детегледачки са си тръгвали една след друга, докато не се е появила Нана. Тя не се е отказала, не е приела отчаянието като край и не е избягала. Борила се е, докато не е намерила път към Юсуф и не е изградила връзка с него, връзка, каквато никой преди не е успял да създаде.

Акча повдига и най-болезненото съмнение, дали грижата за Юсуф не е била част от план за отмъщение. Яман е категоричен, Нана е имала безброй възможности да отмъсти, ако е искала, но не го е направила. Напротив – привързала се е към детето, а Юсуф към нея. Благодарение на нея той за първи път от дълго време е започнал да се усмихва

Разговорът става по-личен. Яман признава, че Нана не е лесен човек – тя е импулсивна, твърде откровена, често говори без мярка, упорита е и непредсказуема.

Точно в този момент Нана излиза от стаята си и чува думите му и реагира с лека усмивка, но в този момент Яман допълва образа ѝ с онова, което има истинско значение – нейната честност, смелост, чистото ѝ сърце и любовта ѝ към Юсуф. Любов, заради която би рискувала дори живота си.

Нана., която чува признанието на Яман, осъзнава собствените си прибързани реакции и грешки и си дава обещание занапред да бъде просто себе си – без да се опитва да доказва или да променя ничии представи насила.

Хората на Идрис проникват в компанията на Яман, дегизирани като чистачи. Под прикритието на рутинна работа те поставят подслушвателно устройство, без да предизвикат подозрение. Един от тях, Хюсеин, остава сам за кратко, уж за да прибере прахосмукачката, и използва момента, за да се свърже с Казим. Потвърждава, че устройството работи без проблем и че шумът от прахосмукачката успешно е прикрила всичко.

Казим предава информацията на доволния Идрис – устроиството вече работи и им осигурява постоянен достъп до разговорите в компанията на Яман.

Идрис е убеден, че оставайки невидим, ще придобие нужното превъзходство над Яман. Изпълнен с триумфално чувство, той решава да остави Къръмлъ да се чувства в безопасност, докато самият той плете своята мрежа в сенките, подготвяйки се да превърне живота му в ад.

Нана е сама в стаята си и мислите ѝ не спират да се връщат към думите на Яман. Това е било желанието на брат ѝ. Сега нейна отговорност е да опази наследството му. Решението ѝ е твърдо, но веднага след него идва паниката. Как се прави това. Как се пази едно богатство. Какво изобщо означава да управляваш пари.

Тя сяда пред компютъра, решена да намери отговори сама. Чете за валути, за инвестиции, за курсове и пазари, но вместо яснота усеща как объркването ѝ расте. Всеки има мнение, съвет, теория, а тя няма нито една своя. Погледът ѝ прескача от тема на тема, докато не попада на нещо съвсем различно. Колко струва пътуване в Космоса. Усмихва се на себе си. Винаги се е чудила. Сега има пари, значи може. Чете за обучение на астронавти и внезапно се стряска от собствените си мисли.

„Поздравления, Нана, току-що похарчи цялото наследство в Космоса.“

Осъзнава колко абсурдно звучи всичко това. Не разбира нищо. Има нужда от помощ.

Без да почука, Нана влиза при Яман. Той е изненадан, но изражението му бързо омеква. Нана не увърта. Казва му направо, че не знае как да защити наследството и че сама няма да се справи. Яман се усмихва спокойно и я приканва да се успокои, да седне и да поговорят.

Той я пита дали има поне някаква идея какво иска да направи с тези пари. Нана признава, че няма никакъв опит. Опитала се е да търси информация онлайн, но това само я е объркало още повече. Яман я насочва към най-простото решение – да започне със сигурна инвестиция, с ценна валута.

Нана споменава, че би инвестирала в японската йена. Когато той я пита защо, тя отговаря с искрено убеждение. Японската култура я впечатлява. Хората там са трудолюбиви, горди, страната е красива. Яман я изслушва и с лека ирония я пита дали планира инвестиция или почивка. Нана се смее и признава, че точно затова е дошла при него – защото не разбира и има нужда от насока.

Яман поема нещата в свои ръце. Казва ѝ да остави инвестициите на него. Предлага половината от наследството да бъде вложено разумно, а другата половина да използва за себе си. Нана е искрено изненадана. За какво ѝ е това. Тя е добре така, както живее. Яман я кара да се замисли. Пита я дали няма мечти. Съветва я да направи списък и да започне да ги сбъдва.

Думите му я вдъхновяват. Нана веднага взима лист и молив, готова да пише. Яман ѝ дава първия си съвет, с лека усмивка и поглед, който среща нейния. Най-горе в списъка да запише уроци по турски при добър учител.

Нана продължава да размишлява, въртейки молива между пръстите си. Яман я наблюдава търпеливо и спокойно я подтиква да сподели още някоя своя мечта. Тя свива рамене, леко смутена, и признава, че никога не е разполагала със средства, за да си позволи дори да мечтае. Свикнала е с липсата и с простото оцеляване, без да се пита какво би правила, ако има повече.

Изведнъж очите ѝ светват. Спомня си един магазин за играчки от детството – пред който често е спирала, притиснала нос до витрината, за да гледа играчките с часове, докато собственикът не я гонел. Усмихва се на спомена и признава, че това е била нейната тайна мечта. Насърчена от вниманието на Яман, тя става по-смела: предлага да купят магазина и веднага го вписва в списъка. Яман въздъхва тихо, наблюдавайки я как машинално сплита косата си, потънала в мисли.

Нана продължава с друга детска мечта: да освобождава претоварени коне и магарета, спасявайки ги от непосилния им товар. В следващия миг обаче се смущава и сама омаловажава думите си, наричайки мечтите си „глупави“. Яман я прекъсва веднага, забранявайки ѝ да говори така, когато тя го пита как тогава да ги нарича, той отвръща спокойно, че това не са глупости, а богато въображение.

Следващата ѝ мечта е изречена почти шепнешком, сякаш се страхува да не развали магията. Тя говори за Юсуф. Мечтае да го заведе в родната си земя, защото той е любопитен и заслужава да види света. После добавя, че могат да пътуват и в други държави. Тримата. Тя, Яман и Юсуф. Да обиколят света заедно. Пита го с надежда:

– Не е ли красиво?

Яман я гледа дълго, без да отговори. Акча, която подслушва пред вратата, усеща, че зад думите за Юсуф се крие нещо по-дълбоко – че в тези мечти Нана вече е отредила място и за Яман. Възрастната жена се отдалечава тихо.

Нана не спира, настоява, че не могат да заминат без него. Яман обаче става по-сдържан и прекъсва темата с думите, че ще говорят за това по-късно, тъй като трябва да работи. Нана го поглежда и откровено признава: ако остане сама, няма да може да мисли, защото има нужда да го гледа. Забелязвайки сериозния му поглед, тя бързо добавя, че ще мисли мълчаливо, докато той работи. С лека усмивка добавя, че ако продължи да я гледа толкова намръщено, ще помисли, че планът им няма да се осъществи.

В скривалището на Идрис е тихо, прекалено тихо. Идрис стои неподвижно, втренчен в малкото устройство, с което подслушват офиса на Яман.

Казим нарушава тишината с равен глас, отбелязвайки, че в кабинета на Яман няма никакво движение. Идрис, видимо раздразнен, му нарежда да изключи приемателя, за да не падне батерията. Казим го поглежда с лека насмешка и спокойно отвръща, че устройството работи на ток и няма опасност да се изтощи.

В този момент в слушалките прозвучава гласът на Недим. Идрис се напряга, когато Казим се опитва да вметне нещо, Идрис рязко го спира, трябва да изчака, защото точно сега може да чуят нещо важно и решаващо.

Недим мърмори на висок глас, недоволен, че някакъв адвокат го търси. Вдига телефона, а отсреща звучи деловият, официален тон на юриста. Той обяснява, че не е успял да се свърже нито с Яман, нито с Нана. Недим му отвръща, че може да говори с него и пита дали има проблем. Адвокатът го успокоява: няма нищо тревожно, просто Нана трябва да подпише още няколко документа, свързани с наследството от по-големия ѝ брат, Азиз. По-голямата част от активите вече са уредени, но остават формалности.

Недим приема информацията и обещава да предаде. В момента, в който разговорът приключва, той произнася на глас думите, които променят всичко:

– Значи Нана е получила наследството на Азиз…

Щом чува това, нещо в Идрис се пречупва. Очите му се наливат с кръв, тялото му се напряга, а гласът му изригва в ярост:

– Нана?! Тя?! Тя е получила моето наследство?! Тя е взела това, което беше мое?!

Докато Казим хладно отбелязва, че това се е очаквало, Идрис не го слуша. Започва да обикаля стаята, бързо, рязко, като звяр, затворен в клетка. Стъпките му отекват по пода, ръцете му се свиват в юмруци.

– Аз се крия като плъх, а тя ще се къпе в лукс?! Заради нея живея като мъртвец! Тя ще се смее с моите пари, а аз ще гния тук като куче?!

Гласът му става все по-силен.

– Не. Това няма да стане. Тя няма да похарчи и стотинка.

Очите му пламтят.

– Ще я унищожа. Ще съсипя живота ѝ, мечтите ѝ, ще ѝ отнема всичко, което обича. Ще направя така, че да загуби всеки, който е близо до нея, ще ме моли за милост.

Идрис вече не издържа. Блъска Казим, крещи да го остави. Повтаря, че няма да позволи Нана да използва наследството, че ще съсипе живота и мечтите ѝ, тя няма да бъде щастлива. Никой от тях няма да бъде щастлив. Ще им отнеме хората, които обичат, ще ги унищожи.

Лицето на Идрис е изкривено от омраза. Гласът му е нисък и режещ, без капка колебание, заявява, че има само едно решение: когато утре приключат с работата, от Нана трябва да остане само безжизнено тяло, нищо повече.

– Когато утре приключа с нея, от Нана ще остане само спомен. Просто труп.

Казим го наблюдава. Познава този тон. Знае, че когато Идрис говори така, решенията вече са взети. Не се опитва да го разубеди. Напротив, приближава се леко и подхвърля мисълта си, сякаш обсъждат обикновена сделка.

– Да я отвлечем веднага. Да не губим време.

Думите му заглъхват, когато Идрис избухва. Той крещи, че Казим нищо не е разбрал – те не трябва да излизат на светло. Официално са мъртви за целия свят и така трябва да остане. Идрис му нарежда да намери хора от улицата – обикновени престъпници без имена, без минало и без никаква връзка с тях. Никой не трябва да подозира, че е жив, и нищо не бива да ги свързва с предстоящото.

Казим кимва без колебание. Решението е ясно.

– Ще се погрижа!

По устните на Идрис се появява мрачна усмивка.

– А Къръмлъ… неговият ред още не е дошъл. За него имам план. Дълъг и мъчителен. Но ще започна с подарък. Ще му позволя да разпознае тялото на Нана. Това ще бъде едва началото на неговия ад.

В същото време Яман е в кабинета си, но мислите му са далеч от документите. Пред очите му се появява Нана, докато му разказва за мечтите си. За магазина за играчки от детството, пред която е стояла с часове. За магаретата, прегърбени под тежки товари, които е искала да освободи. Усмивката ѝ, когато говори, не му дава мира. Той затваря компютъра рязко и излиза.

Нана е с Юсуф в неговата стая. Навежда се, хваща ръцете му и ги целува, смее се и казва, че ухаят на цветя, но това не ѝ е достатъчно. Яман чува гласа ѝ и спира, без да се показва.

Юсуф ѝ казва, че я е видял насън и че тя го е разсмяла дори там. Нана го хвали, казва му, че се е справил отлично. Той ѝ признава, че я обича. Нана веднага му отвръща, че и тя го обича до лудост. Юсуф пита откъде знае такива думи. Тя му казва, че ги е чула в един филм. Той се смее и я пита защо тогава е луда по него. Нана му отговаря без колебание. Когато го е видяла за първи път, си е казала каква е тази сладост. Влюбила се е в косата му, в усмивката му, в очите му. Казва, че малката Нана вътре в нея е знаела, че той ще бъде нейният приятел. Юсуф грее от щастие.

Нана поставя ръка на гърдите си и му казва, че той е нейното богатство. Юсуф я прегръща силно. Тя го моли никога да не я оставя. И го кара да ѝ обещае, че когато остарее, няма да ѝ каже, че има работа и да избяга. Юсуф се смее и казва, че трябва да помисли. Нана веднага започва да го гъделичка. Той вика да спре и бяга при Яман.

Яман ги гледа. Нана се извинява, ако са вдигнали много шум. Той казва спокойно, че няма проблем. Юсуф му пожелава лека нощ, а Яман отвръща с усмивка и го нарича юначе. Погледите на Яман и Нана се срещат за миг. Нещо тихо и дълбоко преминава между тях.

В стаята си Нана си спомня как Яман я гледаше в стаята на Юсуф. Ляга, усмихва се и прошепва, че той е див, но добър човек. Спомня си мечтата за магазина за играчки и как му я разказа. Казва си, че днес той я е изслушал търпеливо. Усмивката ѝ става по-мека. Настанява се удобно и погледът ѝ пада върху цветята, които Яман ѝ е подарил. Усмихва се още веднъж, преди да затвори очи.

Нана е влюбена.

Сутринта обитателите на имението обсъждат в кухнята промяна на Нана след наследството. Адалет защитава Нана с убеждението, че парите не могат да променят човек с чисто сърце. За нея най-ясното доказателство е, че въпреки богатството Нана избира да остане до Юсуф. Дженгер също подчертава, че предаността ѝ към детето я прави различна и истинска жена.

Айнур реагира с видимо раздразнение и завист. Изпуска ножа си нарочно, опитвайки се да прикрие напрежението си, но Дженгер забелязва жеста. Тя изрича съмненията си на глас, вчера Нана е била бедна, днес е богата, а според нея това може да я промени и да я накара да си тръгне.

В този момент Нана влиза в кухнята с усмивка и обяснява, че прави списък и има нужда от тяхната помощ. Тя ги моли да споделят мечтите си, защото след като е наследила имуществото на брат си, е решила, че най-доброто, което може да направи, е да го сподели с хората около себе си. Адaлет отказва каквото и да е за себе си, казвайки, че имат всичко необходимо. Нана обаче настоява да помогне на Неслихан, въпреки скромния отказ на Адaлет, и заявява, че това ще я направи истински щастлива. Адaлет приема с благодарност и благословия.

Когато Нана се обръща към Дженгер, той отговаря с уважение и ѝ пожелава наследството да ѝ донесе единствено спокойствие и щастие.

В този момент Акча влиза в кухнята с вдигната глава. Преди това е стояла в коридора, слушала е, без да се намесва, но сега избира точния момент. Гласът ѝ е спокоен, а погледът ѝ се спира върху Нана.

– Господин Дженгер е прав, дъще. Прекрасно е, че искаш да споделяш, но ако позволиш на една по-възрастна жена да ти даде съвет, вложи тези пари в бъдещето си. В пътя на живота ти. Няма да бъдеш детегледачка до края на дните си. Един ден ще имаш собствен дом, свое семейство. А когато Юсуф порасне, може би ще поискаш да се върнеш в родината си. Тези пари могат да ти отворят нова страница.

Думите на Ащча я натъжават и карат Нана да се замисли.

– Благодаря за съвета. Ще го запомня – казва с уважение и тихо напуска кухнята.

В хола спира замислена. В ума ѝ кънтят думите, които току-що е чула. Признава пред себе си, че лелята на Яман е права, човек не може да живее без цел. Трябва да има посока, смисъл, нещо, за което да става всяка сутрин.

В този момент се появява Яман и с леко ироничен тон я пита дали отново говори сама със себе си. Нана не се крие, признава му, че този път се вглежда в себе си, защото не знае каква е истинската ѝ цел в живота и какво трябва да направи с наследството.

Докато я слуша, Яман си спомня първата им среща – на гроба, когато тя настоя да се грижи добре за Юсуф. Спомня си как помогна на детето в инвалидната количка да играе футбол, как още в началото Юсуф намери убежище в нея и започна да говори благодарение на присъствието ѝ. Всички тези спомени се подреждат ясно в съзнанието му.

Той ѝ казва, че тя вече знае какво трябва да направи, просто още не го е осъзнала напълно. Насочва я към децата. Обяснява ѝ, че когато е сред тях, очите ѝ светят, че щастието ѝ е истинско, когато прави едно дете щастливо. Подсказва ѝ, че може би точно там е нейното място.

Нана поема дълбоко въздух, сякаш думите му отключват нещо скрито.

– Прав си. Обичам децата – казва тя. – Познаваш ме по-добре, отколкото аз самата. Вече знам какво ще направя. Ще създам фондация. На името на брат ми. За сираци. Там ще отидат тези пари. Там им е мястото.

– Искаш да дадеш цялото наследство – пита Яман сериозно.

– Ще си оставя само това, което наистина ми е нужно. Нищо не ми липсва. Но ще ми трябва помощ. Сама няма да се справя.

– С удоволствие ще ти помогна – отговаря той без колебание.

Нана прави крачка към него, сякаш иска да го прегърне, но спира. Поглежда го с дълбока благодарност.

– Добре че те има – прошепва и се отдалечава.

Добавя, че веднага ще каже Пънар и тръгва към стаята си..

В този момент се появява Акча, която проследява Нана с поглед, докато момичето изчезва от поглед.

– Какво ли пак крои тази госпожица – пита, а в гласа ѝ има лека насмешка.

– Реши да даде цялото наследство за сираци – отговаря Яман.

Акча повдига вежди, искрено изненадана.

– Наистина е щедра. Знаеш ли… направих го за теб – казва тя и му подава чинийка с десерт. – Сладките от Алепо. Знам, че ги обичаш.

– Много ги обичам. Благодаря ти, лельо – отвръща той с усмивка и се отдалечава.

Акча остава на място. Гледа след него, после снишава глас, сякаш стените могат да я чуят.

– Значи не е заради парите. Това е още по-лошо. Щом е готова да даде всичко и да остане тук, значи има само една цел. Яман.

В същото време в полицейското управление Ферит нахлува при Кирпи рано сутринта, без да губи време за обяснения. Гласът му е силен и настойчив, почти комичен, но зад него прозира, че се е случило нещо важно. Кирпи се събужда объркан, опитвайки се да разбере причината за тази паника, докато Ферит, вместо да съобщи новината, упорито настоява за чай – сякаш нервите му са стигнали предела си след безсънната нощ.

В този на пръв поглед лек момент истината постепенно изплува. Вратата се отваря, суматохата се засилва, а появата на Волкан и останалите подсказва развръзката. Ферит най-сетне изрича най-важното: заподозреният е направил пълни самопризнания. Случаят е приключен, а делото се прехвърля към другите служби. Тежкото напрежение започва да се разсейва.

Кирпи осъзнава тежестта на думите му, това не е просто поредният заловен престъпник, а краят на кошмара, застрашил живота на комисар Айше. Ибо потвърждава: отвличането е било реално, а опасността – огромна. Тревожният въпрос на Кирпи за състоянието на Айше разкрива колко дълбоко ги е засегнала ситуацията.

Ферит отговаря със спокойна увереност. Айше е добре и нещо повече, той открито заявява, че именно тя е истинският герой. Камерата се задържа върху Айше, докато тя приема признанието без излишна показност. С топлота и човечност тя пожелава на Кирпи спокойствие, слагайки край на притесненията за него и брат му. В този миг професионалната полицейска сцена се превръща в дълбоко лична.

Верен на характера си, Ферит разрежда емоцията с шега, напомняйки за дистанция, но сам поема инициативата за благодарствена прегръдка.

Айше признава нещо съществено, че успехът е бил общ. Никой не е действал сам, всеки е допринесъл за мисията. Финалните ѝ думи обобщават всичко – те не просто са решили случай, те са доказали, че са сплотен и ефективен екип.

Източник: PoTv.bg