Наследство – Епизод 690 и 691 (Ето какво ще видим)

ЕПИЗОД 690:

Нана все по-трудно овладява емоциите и чувствата си, които се пробуждат в нея в присъствието на Яман. Макар да се опитва да ги потисне, става все по-невъзможно да скрие чувствата, които започват да излизат извън контрол.

Яман забелязва странното ѝ поведение, но Нана обяснява всичко със стреса и напрежението след неотдавнашното отвличане. Той не настоява, но в погледа му се прокрадва сянка на тревога.

Нана избягва да излиза от стаята си, защото не иска да се сблъска с Яман. Вече не знае кое я плаши повече, неговото присъствие или собствените ѝ реакции към него. Объркана и кипяща от емоции, тя се обажда на приятелката си Пънар.

– Не се чувствам добре – признава ѝ тя.
– Какво се е случило? Болна ли си? – пита загрижено Пънар.
– Не… физически съм добре. Не аз се чувствам зле. Но… кака Адалет.

– Кака Адалет? Тя болна ли е?

– Не, но… има нужда от помощ. Изглежда объркана. Чувства нещо към някого.

– Как така? Кака Адалет се е влюбила?! – учудена е Пънар

– Може би. Самата тя не знае… Пита ме откъде хората разбират, че изпитват нещо към някого. А аз… откъде да знам?

Пънар замълчава за миг, после се усмихва:

– Правилно, скъпа, откъде би могла да знаеш? Никога не си преживявала такова нещо. Но ще се опитам да ти помогна.
– Помогни ѝ, не на мен – побързва да уточни Нана.
– Добре, когато някой ти харесва… времето сякаш се забавя. А когато си с него, не искаш този момент да свършва. Радваш се, когато го видиш, усещаш вълнение.

Нана се намръщва.

– Вълнение? Да, но не е приятно. По-скоро прилича на паника… Сърцето ти бие по-бързо и по-силно, търсиш поводи да го видиш, дори за миг – добавя Пънар.

„Аз не търся поводи“ – мисли трескаво Нана. „Той винаги се появява сам… сякаш чете мислите ми“.

– И най-важното… доверяваш му се повече, отколкото на когото и да било – завършва Пънар.

– Това ли е всичко? – пита Нана с нарастващо безпокойство. – Някои неща съвпадат, но сигурно е случайно… Кака Адалет със сигурност не чувства нищо към него. Те са просто приятели, сега го знам. Благодаря ти, Пънар.

След като затваря телефона, Нана остава неподвижна за миг, после прошепва:

– Само няколко неща съвпадат. Ако стоя далеч от него… всичко ще отмине. Трябва да отмине.

Но съдбата има други планове. Същия ден, заради течение, вратата на стаята на Юсуф се затръшва и Нана и Яман остават заключени вътре – съвсем сами.

Дълго време никой от двамата не проговаря. Напрежението между тях расте с всяка изминала секунда, докато накрая Акча не идва на помощ и не отваря вратата.

Въпреки че спазва диета, Неше продължава да се чувства непривлекателна и твърде пълна. Недоволството ѝ от собственото тяло нараства с всеки изминал ден, докато накрая момичето не взема крайно решение – посяга към хапчета за отслабване, без изобщо да осъзнава какви сериозни последици могат да имат те.

Ферит случайно научава, че Айше е станала жертва на сериозна кражба – от сметката ѝ е изчезнала огромна сума пари. Шокиран и разтревожен, той веднага се изправя срещу бившата си съпруга.

– Затова ли говореше с онзи безсрамник Корай за пари? – пита остро той. – Взе ли заем от него? Или затова му позволи да се доближи до Дога, защото е нейният баща?

Айше мълчи, а Ферит продължава с по-мек тон:

– Когато изпаднеш в беда, помни, че винаги можеш да разчиташ на мен. Аз винаги ще застана на твоя страна.

Ферит обаче знае, че Айше никога няма да приеме помощта му открито. Затова решава да действа с хитрост. Заедно с Ибо измислят план – изпращат ѝ фалшиво съобщение, че е избрана за „Полицай на годината“ и ще получи награда от 100 хиляди лири. Айше е извън себе си от радост, убедена, че съдбата най-сетне ѝ се усмихва.

Истината обаче бързо излиза наяве. Айше се чувства унизена и измамена. Гневът ѝ се смесва с дълбоко разочарование, а отношението ѝ към Ферит става още по-студено от преди.

Междувременно Ферит започва да подозира, че зад кражбата на парите на Айше може да стои Корай.

ЕПИЗОД 691:

Нана с всеки изминал ден води все по-ожесточена вътрешна битка с чувствата си към Яман. Присъствието му я привлича като магнит – не ѝ позволява нито да забрави, нито да си тръгне.

Тя тайно напуска имението, търсейки поне кратък миг самота. Яман обаче я забелязва, докато се качва в такси, и веднага тръгва след нея.

Заради задръстване движението спира. Нана внезапно изскача от колата и побягва пеша. Не стига далеч – Яман бързо я настига и я хваща за ръката с решителност.

– Какво ти става? – пита той напрегнато. – Защо бягаш от мен?

– Защото аз… аз… – заеква тя. – Защото ме изнервяш! Нима е престъпление да искам малко време за себе си? Остави ме да си поема въздух!

– Ако искаш да дишаш, можеш да излезеш в двора – отвръща хладно Яман. – Но защо бягаш?

– Защото отново поставяш правила! Чувствам се като в клетка. Искам свобода! – избухва Нана и отново инстинктивно се хваща за сърцето.

Яман веднага забелязва това.

– Пак го направи. Сигурна ли си, че си добре?

– Добре съм. Просто не разбирам защо постоянно се опитваш да ме пазиш. Мога сама да се грижа за себе си.

– Обещах на брат ти, че ще те защитавам – заявява твърдо Яман. – И ще спазя думата си. Приеми го.

– Не! Това не може да продължава така! – възразява Нана. – Когато Юсуф порасне, ще си тръгна. Няма да си до мен. Винаги съм се справяла сама. И пак ще се справя.

Въпреки протестите ѝ Яман я отвежда в болницата.

Малко по-късно лекарят пристига в имението с резултатите от изследванията и разговаря с Нана в хола.

– Няма нищо сериозно. Само леко настинка. Сърцето ви е в отлично състояние – успокоява я той.

– Но то бие толкова бързо… – прошепва тя притеснено.

– Възможно е причината да е психологическа. Паник атаки? Кога усещате това най-често?

– Когато го виждам… – признава тя колебливо. – Когато говори, когато ме гледа… Сърцето ми полудява. Заради него е. Той ме стресира.

– А, сега разбирам – усмихва се лекарят. – И аз имах същото. Сърцето ми щеше да изскочи всеки път, когато се появяваше Адвие.

– Адвие? Тя ви е изнервяла?

– Не – засмива се той. – Просто бях влюбен. Женени сме от петдесет години.

Нана онемява от изненада. В този момент влиза Яман.

– Какво е състоянието ѝ? – пита той.

– Вероятно вирус. Може да е заразно. Сърцето е здраво, но госпожица Нана трябва да бъде внимателна – обяснява лекарят.

След като докторът си тръгва, Яман се обръща към нея:

– Виждаш ли какво става, когато тичаш по улиците?

– Ще си отида в стаята и ще почивам, далеч от всички – казва Нана.

– Не можеш. Стаята ти е в ремонт.

– Тогава ще остана в хола.

– И това не става. Прекалено си близо до останалите.

Без повече спорове Яман я хваща за ръката и я отвежда в… собствената си спалня.

– Полудя ли? Мога да те заразя! – протестира тя. – Ще остана в сервизното помещение.

– Ти си най-упоритият човек, когото познавам – казва той. – Ще заразиш цялата къща. Оставаш тук. Само аз ще се справя с теб. И няма да излезеш, докато не оздравееш.

Яман я оставя в стаята си и се премества в кабинета си. А сърцето на Нана започва да бие още по-силно…

По-късно в имението напрежението нараства, тъй като Айнур съобщава на Акча, че Нана е в стаята на Яман. Лелята на Яман не възнамерява повече да мълчи. Тя взема решение – трябва да се намеси, преди ситуацията да излезе извън контрол.

Акча влиза без колебание в кабинета на Яман, но преди да влезе в спалнята му, където е Нана, Яман се появява и я спира уверено. Той заявява, че Нана ще остане в неговата стая, защото това е най-сигурният начин да се избегне заразяване и да се осигури по-бързото ѝ възстановяване.

Думите му карат Акча да стане още по-подозрителна. Тя му намеква, че прекалената грижа може да бъде погрешно разтълкувана и че ако продължава така, Нана може да си помисли, че има повече права, отколкото ѝ се полагат. Предупреждението ѝ е ясно – границите не бива да се прекрачват.

Яман остава спокоен и категоричен. Той уверява леля си, че всеки в този дом знае мястото си и че Нана е в стаята му, единствено заради Юсуф и заради здравето си.

Акча не настоява повече, пожелава на Нана бързо оздравяване, но го предупреждава да стои на разстояние и да се пази. Въпреки външното спокойствие, напрежението между тях остава – ясно е, че Акча няма да се откаже лесно от намерението си да държи ситуацията под контрол.

Междувременно Неше, след строги диети и съмнителни препарати за отслабване от черния пазар, е изтощила организма си до краен предел. Тялото ѝ се предава. Открита е в безсъзнание на пода в кухнята. Айше, по-голямата ѝ сестра, влиза в апартамента в последния момент и вика линейка. Неше е приета в болница в критично състояние.

Айше, разтърсена и отчаяна, стои пред стъклото на реанимацията. Ферит е до нея, но вината не ѝ дава покой.

– Как не го видях? – прошепва тя. – Аз съм ѝ сестра… и полицай. Трябваше да я защитя.

Лекарят излиза от отделението.

– Състоянието ѝ е тежко – казва той. – Отравяне с газ, но и нещо повече. Открихме и психоактивни вещества в организма ѝ.

– Не! – възкликва Айше. – Неше никога не е вземала наркотици!

– Съжалявам, резултатите са категорични. Остава в интензивното.

Решени да разберат истината, Айше и Ферит се връщат в апартамента. В една от чекмеджетата намират странна опаковка – препарат за отслабване без обозначения, описан на чужд език. Айше си спомня, че Неше го е взимала от няколко дни. Това може да обясни токсините в кръвта ѝ.

Те предават опаковката на лекаря.

Източник: PoTv.bg