winless
„Плен“: Хира избира да остане до Орхун, въпреки болката
„Плен“: Хира говори с Орхун откровено – думите ѝ са спокойни, но тежат. Тя признава, че няма да може да изтрие раните, нанесени от неговата жестокост, нито да забрави онези думи, които са я болели повече от всичко. Но въпреки това решава да остане. Хира вижда промяната в него и иска да продължат заедно, макар и с белезите от миналото.
Тя му казва нещо, което го разтърсва – че той е противоотровата срещу отровата, натрупана в душата ѝ. Орхун не може да скрие изненадата си. Уточнява, пита отново – правилно ли е разбрал? Тя няма да си тръгне?
Хира кимва. Да, остава. И няма намерение да бяга повече.
Нева и Афифе не се отказват, но Хира поставя граници
Орхун вече е у дома, но лекарите са му препоръчали още почивка. Докато лежи, край леглото му стоят Нева и Афифе. Майка му уверено заявява, че скоро всичко ще се върне „както трябва“ – към стария ред, към живота, в който синът ѝ е бил под нейна сянка.
В този момент влиза Хира. Усмивката на Орхун озарява цялото помещение. Той повтаря думите на майка си – „всичко ще се върне на мястото си“ – но Нева отлично разбира, че той има предвид Хира, а не семейството по начина, по който Афифе си го представя.
По-късно Афифе заговаря Хира насаме. Опитва се да я постави на мястото ѝ, казва ѝ, че е преминала граница, която не е трябвало да прекрачва. Но Хира, уморена от унижения и мълчание, този път не отстъпва.
Тя говори уважително, но уверено: тя повече няма да позволи да бъде третиранa по този начин. Граници трябва да има. И те трябва да се спазват.
Думите ѝ напълно обезоръжават Афифе. Жената не може да повярва, че Хира се осмелява да говори така – на нея, на главната жена в имението. Но Хира вече не е онова уплашено момиче, което можеше да бъде заглушено с един поглед.