“Плен”: Срещата на мълчанието

В  епизода на „Плен“ Орхун се приближава към Хира с тиха молба. Той иска само едно – да му каже нещо, каквото и да е. Мълчанието между тях вече е станало пропаст, която разделя две души, някога обвързани с доверие. Орхун признава, че докато не започнат да говорят, няма да могат да решат нито една от болките, които ги разкъсват. Гласът му трепери – това не е господарят, когото всички познават, а мъж, който се бори със себе си.

“Плен”: Болката на Хира

Хира го гледа с поглед, в който няма нито гняв, нито омраза – само празнота. „Какво искаш да чуеш от мен, Орхун?“ пита тя. „Да ти разкажа колко болка ми причини, когато разруши всичко, което ни свързваше? Или да ти кажа какво е да живееш със срама и унижението, че те обвиняват в нещо чудовищно?“
Думите ѝ режат като нож. Тя не крещи, не обвинява – просто изрича истината, която носи в себе си. „След всичко, което се случи между нас, никога няма да мога да те простя.“

Орхун спуска поглед. Той не се оправдава. Само тихо отговаря, че единственото, което иска, е да заслужи нейното прощение – дори това да отнеме целия му живот.

Мълчанието на скалите

След разговора Орхун напуска имението и се отправя към морето. Вятърът удря лицето му, но не охлажда огъня вътре. Той застава на ръба на скалата, поема дълбоко въздух и крещи. Това е вик не на гняв, а на болка – начин да не нарани никого повече, особено онези, които обича. Морето поглъща гласа му, но не и вината.

Сълзите, които няма да паднат

В същото време Хира седи в градината. Вятърът леко развява косите ѝ, но очите ѝ остават сухи. „Той вече не заслужава нито една моя сълза,“ мисли си тя. Тази мисъл ѝ дава сила, но и я изпълва с тъга.
По-късно тя отива при малкия Али. До детето успява за миг да се успокои. Гали го по косата и му се усмихва, но дълбоко в себе си усеща, че болката не си отива. Тя просто се научава да живее с нея.

Прошка, която не идва

Когато отново се срещат в имението, Орхун не смее да я погледне в очите. Гласът му е тих, почти шепот: „Искам да вярвам, че един ден ще заслужа прошката ти.“
Хира не отговаря. Между тях остава само тишината – по-силна и от най-гневните думи.

Краят на една приказка

В другия край на историята Кенан решава да се разведе с Нуршах. Но и двамата знаят – това не е истинско желание, а отчаян опит да спрат болката. Нито той, нито тя искат тяхната приказка да завърши. Понякога любовта не умира, просто се скрива зад гордостта.

Финален цитат

„Прошката не идва, когато другият я заслужи. Тя идва, когато болката вече не може да живее вътре в теб.“