winless
„Плен“: Орхун се изправя срещу майка си, а Хира усеща тишината пред бурята
В новия епизод на „Плен“ напрежението достига връхна точка. Орхун не може повече да премълчава предателствата на Афифе. Той гледа майка си с презрение и гняв. В гласа му няма нито капка обич – само обвинения. За него тя е преминала всички граници. Сякаш всяко нейно действие добавя ново петно към вече дългия списък от рани, които е оставила.
„Плен“: Хира усеща промяната в Орхун
Хира наблюдава случващото се в тишина. Отстрани изглежда спокойна, но отвътре се разпада. Не помни кога за последно е виждала Орхун толкова жесток в думите си. Това я тревожи. Страхува се от промяната, която започва да се случва. За да го откъсне от тази мрачна енергия, тя го отвежда в градината.
Там, под сянката на дърветата, той я прегръща. Погледът му се смекчава. Орхун я гледа с топлина, която само тя познава. Казва ѝ, че разбира какво е да не можеш да откъснеш поглед от човека, когото обичаш. Приближава се до нея, обгръща я с ръце и я прегръща силно. Хира притваря очи. Сякаш този миг е единственото сигурно нещо в света ѝ. Орхун прошепва: ако можеше, не би я пуснал да излезе от имението дори за миг. Тя се усмихва с нежност, а сърцето ѝ намира кратък покой.
Джихангир пристига при Афифе с гняв и ярост
Докато любовта събира едни, омразата разкъсва други. Джихангир се появява в стаята на Афифе. В очите му бушува гняв. Обвинява цялото семейство Демирханлъ за това, което се е случило със сестра му. Тя замръзва. За първи път в погледа ѝ се появява истински страх.
Семейна топлина за Нуршах и Кенан
В това време Кенан и Нуршах са до малката Нефес. Заедно я приспиват. В тази простичка сцена живее истинско спокойствие. Нуршах усеща, че е избрала правилния човек – той превръща всяко място в дом. А Кенан си мисли, че с нейното присъствие животът му най-после намира своята посока. Те са вече семейство – истинско, макар и не по кръв.
Мястото, където ехтят изстрели
Орхун, Хира и Явуз пристигат на мястото, където се предполага, че държат Нева. Мъжете влизат навътре, а Хира остава в колата. Но скоро тишината е прорязана от неочаквани изстрели. Хира замръзва. Не може да стои и да чака. Страхът ѝ е по-силен от разума. Тя хуква към мястото на стрелбата. Сърцето ѝ бие лудо. Само една мисъл крещи в главата ѝ – дали не се случи нещо на Орхун?
Когато пристига, се вцепенява. Стиснала стената с ръце, тя не може да си поеме въздух. Пред очите ѝ се разгръща сцена, която ще промени всичко…