„Плен“: Орхун оцелява, но с куршум в сърцето

Хира стои пред прозореца и не може да спре сълзите си.В „Плен“ тишината в болничната стая става непоносима. Хира се приближава до прозореца на стаята, където лежи Орхун. Сълзите падат безспирно. Тя трепери от страх, че може да го загуби завинаги. Тя е там, но той не я чува. Не я вижда. И това я разкъсва.

Афифе научава шокиращата истина

Афифе се среща с лекаря. Гласът му е сериозен. Той ѝ съобщава, че по време на операцията, когато екипът е опитал да извади куршума от сърцето на Орхун, органът е започнал да спира.

Това е критичен момент.

Затова хирургът е бил принуден да прекрати процедурата. Куршумът остава в тялото на Орхун. За цял живот.

Афифе замръзва. Думите на лекаря я ударят като ледена вълна. Тя отказва да приеме тази реалност. Повтаря, че куршумът трябва да бъде изваден.

Готова е на всичко – нов лекар, нова болница, друга държава. Дори цял свят да трябва да обърне, тя ще го направи.

Защото това е синът ѝ.

 Болката на Нуршах

Нуршах се сгушва в Кенан. В очите ѝ има страх, гняв, безсилие.

Тя шепне:

„Как се живее с бомба в сърцето? С нещо, което може да се взриви всеки миг?“

Кенан я държи, но и той няма отговор.

Хира разкрива душата си пред безсъзнателния Орхун

Хира докосва със своята длан студеното стъкло между тях. Сълзите ѝ не спират. Тя говори тихо, но с цялото си сърце:

Че е тук.

Че няма да си тръгне.

Че няма да бяга повече.

И го моли — да остане и той.

Да не я оставя сама.

Да почувства присъствието ѝ. Да отвори очи.

Гласът ѝ трепери.

„Не мога да те загубя… Не мога да живея без теб.“

И така тя стои – между вярата и отчаянието, между надеждата и страха.

Цитати, които вдъхновяват

„Понякога най-тежката битка е тази, която водим в тишината край нечие легло.“