winless
Сърцето на Орхун спира, а лекарите се борят за живота му, докато Хира, смазана от вина и страх, чака новини пред затворената врата. В ръцете ѝ е писмото на Орхун, което може да промени всичко, ако намери сили да го отвори. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.156 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 4 декември от 16:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 156 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Афифе се връща в имението разкъсана между тревогите за Орхун и Нуршах. Тя нарежда на Шевкет да проучи Кенан.
В същото време Хира и Орхун водят болезнен разговор за куршумите, които носят в сърцата си.
Муса пристига да подкрепи Хира, а същото кака носи дрехи на Орхун и писмо, адресирано до Хира, което е намерил сред дрехите му.
Хира взема писмото, но се страхува да го отвори.
Късно вечерта сърцето на Орхун спира, а лекарите се борят за живота му, докато Хира, смазана от вина и страх, чака новини пред затворената врата. В ръцете ѝ е писмото, което може да промени всичко – ако намери сили да го отвори.
Афифе се връща в имението, влиза в стаята си замислена. След нея тихо пристъпва Шевкет, икономът, който внимателно затваря вратата.
– Ще помоля Халисе да приготви билков чай, госпожо – казва той с онзи спокоен тон, който години наред е бил като част от обзавеждането на къщата. – Нали ще желаете?
Афифе кимва леко, но в гласа ѝ няма утеха.
– Нека го приготви, но… какво ще ми помогне билков чай, когато нервите ми са опънати до скъсване? – тя започва да крачи бавно из стаята, сякаш се опитва да подреди мислите си. – От едната страна е синът ми, иска онази жена, която го предаде, а не мен. От другата, дъщеря ми, която упорито ме държи далеч от живота си. Каза, че онзи младеж ѝ бил колега… съвсем не звучеше убедително. Изглежда повече от обикновена служебна връзка.
Тя се обръща към иконома.
– Провери този Кенан. Кой е, с какво се занимава? И какъв е характерът на отношенията му с Нуршах?
– Разбира се, госпожо – отговаря Шевкет и леко се покланя.
– Можеш да си вървиш – казва Афифе, без да го поглежда, потънала вече в собствените си мисли.
Икономът се оттегля .
Атмосферата в болничната стая на Орхун е тиха и тежка. Орхун леко помръдва, а лицето му се свива от болка, но той бързо се овладява, но Хира забелязва това веднага.
– Трябва да се пазиш сега. В крайна сметка имаш куршум в сърцето… Трябва да се научиш да живееш с него – казва тя.
Орхун я поглежда с тъга.
– И ти трябва да свикнеш…
Хира не разбира, очите ѝ задават въпроси. Орхун съжалява за думите си, но запазва хладния тон.
– И твоето сърце носи куршум… онзи, който аз изстрелях. Оттук нататък сме равни. Ако ти си се научила да живееш със своя, и аз ще се науча с моя.
Хира застива, а Орхун ясно ѝ показва колко дълбоко я е наранил. И прекрасно го знае. Докато той я гледа, тя го гледа с тъжна, леко горчива усмивка.
– Не съм се научила… – прошепва Хира. – Всеки път, когато си спомня… боли като в началото. Не мога да дишам… оставя ме без въздух. Но пак… продължавам да живея.…
Не иска да го натоварва повече и преглъща.
– Ти и аз… някак ще се научим да живеем така.
В този момент в стаята влиза медицинска сестра. Хира става бързо. Орхун я гледа тъжно. Сестрата приключва работата си и се обръща:
– Бързо оздравяване.
– Благодаря – отвръща Хира.
След като сестрата излиза, Хира се връща при Орхун.
– Сестрата каза, че лекарството ще ти помогне да поспиш. Почини си добре.
Орхун я гледа притеснено.
– И ти трябва да поспиш. От дни не си на себе си…
– Не се тревожи. И аз ще си почина – отвръща Хира.
Очите на Орхун бавно се затварят под въздействието на лекарството. Хира го наблюдава със свито сърце.
– Дали наистина можем да се научим да живеем с тези куршуми… – прошепва тя.
Очите ѝ се насълзяват. Тя тръгва към вратата, преди да излезе, поглежда Орхун още веднъж и напуска стаята с горчивина.
В коридора на болницата Хира стои притихнала. Тогава идва Муса, държейки чанта.
– Сестричке!
– Муса! Какво правиш тук по това време?
– Дойдох да те видя. И… ако мога, и зет ми.
– Добре си направил. Сега спи.
– Видях те и ми стига! Жива и здрава си – това ми е достатъчно! Слава Богу!
Хира леко се усмихва на енергията му.
– Как е зет ми? – пита Муса.
– Малко по-добре…
– Ще се оправи, живот и здраве. Много изстрада… и това ще отмине. Всичко ще стане по-добре. Не се тревожи.
– Дано…
Муса поглежда чантата, сякаш току-що се е сетил.
– Донесох чисти дрехи за зет ми.
– Благодаря. Много мило от твоя страна.
– Няма защо. Не знам колко дни ще е тук, сложих му доста неща. А и…
Той замлъква. Хира го гледа очакващо. Муса продължава.
– Докато слагах дрехите, от тях изпадна нещо.
Тя не разбира. Муса изважда плик и ѝ го подава.
– С твоето име е… Не е отварян. Ако искаш, погледни го.
Хира държи писмото. Спомен я връща назад.Хотелската стая.– Добър вечер, госпожо. Това е за вас – казва сервитьорът.Тя си спомня как го връща на Орхун.– Не го отворих… Не го прочетох… Няма и да го прочета. Остави. Тук съм само заради Али. Запомни това. Не търси друга причина.Споменът избледнява.
Хира гледа писмото със сълзи. Муса натъжава.
– Зет ми те обича много, сестричке… Господ ви изпрати един на друг.
Хира избухва в плач. Муса знае – Хира е смазан от вина, тя е съсипана. Той докосва рамото ѝ.
– И това ще мине, сестричке… Тъмните дни ще останат зад нас. Недей да плачеш… всичко ще мине…
Хира избърсва очите си. Вижда, че Муса искрено се опитва да я подкрепи.
Муса си тръгва, а Хира остава с писмото в ръка. Тя го гледа със замъглени, тъжни очи. Първо едва забележимо, после неудържимо – сълзите потичат по лицето ѝ.
Хира поема дъх и тръгва по коридора към стаята на Орхун. Спира пред вратата. Стои неподвижна за миг. Протяга ръка към дръжката, но я отдръпва. После отново се осмелява да докосне вратата – не знае дали да влезе…
Все пак влиза в болничната стая. Полумракът обгръща всичко, а тя пристъпва внимателно към Орхун, който спи дълбоко. Спира до леглото му и го гледа с болка, а погледът ѝ се плъзга към писмото, което той така и не е отворил.
В главата ѝ отекват думите на Якуп – какво ли е написал, какво ли е признал? И защо този страх не я пуска… Дали неговата любов е като нейната? Бият ли сърцата им еднакво? Срещат ли се в средата или се разминават? Кой е по-близо до любовта и кой вече изостава?
Хира сяда край него, попива сълзите от лицето си. Отново поглежда писмото в ръцете си. Протяга пръсти да го отвори. Само че в последния момент се отказва, не ѝ стига смелост. Затваря плика и вдига очи към Орхун. Гледа го тъжно, сякаш безмълвно му задава въпроси, на които само той може да ѝ отговори.
Хира спи, притиснала писмото до сърцето си. В нощната тишина дишането на Орхун се учестява. Мониторът до леглото започва да пищи – показателите рязко се покачват. Тялото на Орхун се отпуска, движенията му стават некоординирани. Започва да се тресе, сякаш сърцето му не издържа.
Хира внезапно се буди. Чува алармата, вижда как Орхун се опуска. Погледът ѝ се разширява от ужас. Тя изпищява – силно, отчаяно.
– Помогнете ми!
Тя се тича към вратата, отваря я и крещи в коридора, гласът ѝ отеква.
– Доктор… някой! Помощ! Помощ!
В далечния край се появява лекар. От стаята на сестрите излизат медицински сестри. Всички се втурват към болничната стая на Орхун.
– Какво става? – пита лекарят, но погледът му към монитора и към пулса на Орхун му казва всичко.
– Пациентът е в тежка тахикардия. Донесете дефибрилатора и кислородна маска, веднага!
Той се обръща към Хира.
– Госпожо, моля ви, излезте навън.
Но тя не помръдва. Сякаш не чува думите му. Стои като вкопана, обзета от страх да не загуби Орхун, и не може да отмести поглед от него.
В тишината на нощта Афифе стои сама в стаята си и гледа снимката на Орхун и Нихан. Сърцето ѝ се свива, очите ѝ се пълнят със сълзи – сякаш нещо вътре в нея я предупреждава, че с Орхун нещо не е наред. Тя поема дълбоко дъх, опитва се да се овладее, но в този момент на вратата се чува почукване. Афифе бързо се опитва да се овладее.
– Влез – казва тя тихо.
Вратата се открехва и Нева влиза. Афифе я поглежда хладно, сякаш пита без думи какво търси тук.
– Притесних се за вас, госпожо Афифе… – започва Нева с мек, премерен глас. – Толкова тежки моменти ви се струпаха един след друг. Но, моля ви, дръжте се. Бъдете силна. Има една мисъл, която много ми харесва: „Най-тъмният миг от нощта е точно преди зазоряване“… И тази нощ ще свърши. Повярвайте ми – всичко ще се оправи.
Афифе я гледа без да трепне. Нева продължава, окуражена от мълчанието ѝ.
– Толкова добре разбирам какво ви е. Днес не казахте нито дума за това, че Хира остана при Орхун, само и само той да не се разстройва. А аз… аз толкова исках да ѝ кажа много неща в онзи момент.
При името на Хира лицето на Афифе се изкривява от гняв. Паметта ѝ мигновено връща болезнената сцена.
Орхун избира Хира.– Аз оставам при брат ти – казва Афифе.– Хира остава при него – отвръща Нуршах.– Докторът каза да освободим стаята – напомня Афифе.– Каза, че може да остане един човек – настоява Нуршах.– Ако тя иска – добавя Орхун.– Тогава да излезем, мамо. Брат ми трябва да си почине – казва Нуршах.
Когато споменът избледнява, Афифе стои мълчалива, напрегната. Нева улавя това и веднага сменя тона.
– Разбирам ви по-добре, отколкото си мислите, госпожо Афифе. Загубих толкова много заради Хира… Брат ми сложи край на живота си заради нея. Трудно е да се бориш срещу такава жена. Но като ви гледам, знам, че не съм сама, вие ми давате сила.
Афифе не отговаря, но мълчанието ѝ е съгласие. Нева е доволна – думите ѝ попадат точно там, където иска.
– А сега си починете. Утре е нов ден. Трябва да сме силни заради Орхун – казва тя.
Афифе кимва леко.
– Права си.
– Лека нощ… – казва Нева с престорена учтивост.
– Лека нощ… – отвръща Афифе.
Вратата се затваря след Нева и изражението на Афифе веднага се променя. Тревогата ѝ се връща.
– Господи, закриляй сина ми… – прошепва тя.
Погледът ѝ се връща към снимката на Орхун. Взема я в ръце и се вглежда в нея, сякаш се опитва да го разбере как е от разстояние.
В болничната стая лекарите и сестрите продължават да се борят за живота на Орхун, а Хира стои до тях – изплашена, разтреперана, сякаш земята под краката ѝ се люлее. Един от лекарите се обръща към нея.
– Трябва да ви изведем навън, моля ви.
Гласът на Хира трепери, думите едва излизат.
– Нали ще се оправи? Кажете ми, че ще се оправи!
Лекарят повтаря тихо, но твърдо:
– Изчакайте отвън.
Хира не помръдва, сякаш не чува нищо освен собствения си страх. Сестрата влиза с новите указания на лекаря.
– Пускаме кислород – казва лекарят и продължава да работи бързо.
Сестрата се приближава към Хира, опитвайки се да я изведе.
– Госпожо, елате навън. Моля ви!
Хира стои на прага със сълзи в очите и прошепва:
– Боже, моля те, не позволявай да му се случи нещо.
Сестрата все пак успява да я изведе от стаята, а Хира продължава да гледа назад към Орхун, докато вратата се затваря.
Хира остава в коридора, безсилна пред това, което се случва вътре.
– О, Боже… помогни му… Дай му сили да издържи – шепне тя.
Точно в този момент се появява Явуз. Очевидно е дошъл да разбере какво става с Орхун. Щом вижда уплашения ѝ поглед, той веднага я пита:
– Г-це Хира, добре ли сте? Случило ли се е нещо с г-н Орхун?
Хира едва успява да говори. Гласът ѝ трепери.
– Нищо му нямаше… всичко беше наред. Дойде сестрата… даде му някакво лекарство, за да спи по-спокойно. Той заспа. И аз малко се унесох. После се събудих и уредът, към който беше включен, започна да пищи… Побързах, извиках лекарите. Изведнъж се срина… Не разбрах какво се случи… Много се уплаших. И никой нищо не казва…
Лицето ѝ е бледо като платно, а очите ѝ – пълни със страх. Явуз забелязва състоянието ѝ.
– Добре, г-це Хира – казва той внимателно. – Опитайте да се успокоите. Не се тревожете. Седнете и си починете. Аз ще отида да разбера какво става. Ако трябва, ще говоря с главния лекар… Не се тревожете, госпожице Хира.
Но тревогата на Хира не намалява. Тя стои неподвижно, с поглед вперен в затворената врата, сякаш от това зависи всичко.