winless
Хира се връща при Орхун и прави първата крачка към ново начало, но радостта ѝ е помрачена от враждебността на Афифе, която ясно показва, че няма да приеме тази любов и е готова на всичко, за да ги раздели. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.166 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 18 декември от 16:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 165 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун моли Хира да се върне при него. Тя приема, а той я посреща с романтична изненада и розови листенца, превръщайки първите ѝ стъпки в новия им дом в обещание за ново начало.
Новината обаче не е приета добре от Афифе. Тя ясно заявява на Хира да не си прави илюзии за щастие със сина ѝ – защото е решена, рано или късно, да ги раздели.
В същото време Нуршах научава какво се крие в последното, неотворено писмо на Фериха. Разтърсена от истината, тя решава заедно с Кенан да открият мъжа от писмата и да дадат шанс на една изгубена любов.
В хотелската стая Орхун държи ръката на Хира. В погледа му има надежда, сякаш за първи път от дълго време не се страхува да я каже на глас.
– Ти ми каза, че за да забравя случилото се, първо трябва да си спомня за теб. – Орхун прави пауза като поклаща глава. – Мисля, че и двамата имаме нужда от това.
Хира не отговаря с думи. Само го поглежда и леко кимва. В очите ѝ има разбиране и болка, но и нещо ново – готовност.
Орхун въздъхва, сякаш е взел решение.
– Трябва да тръгвам сега. Ти си почини.
– Добре – отвръща Хира.
Той се изправя, но не посяга веднага към вратата. Спира за миг, потънал в мисли, сякаш иска да каже още нещо, но не намира думите. Поглежда я още веднъж, после излиза, оставяйки след себе си недоизказано усещане.
Действието прескача на сутринта. Хира подрежда последните си неща в хотелската стая. Движенията ѝ са спокойни, но в мислите ѝ има напрежение. Телефонът звъни. На екрана се появява името на Орхун, тя отговаря с лека усмивка.
– Добро утро.
– Добро утро. Идвам да те взема. Готова ли си?
Орхун още не е довършил изречението си, когато на вратата се чува почукване. Хира спира, поглежда към вратата и този път разбира веднага. Усмивката ѝ се разширява. Отваря. Орхун стои пред нея.
– Този начин на изненади започва да ми харесва – казва тя, с нотка закачка в гласа.
– И на мен – отвръща той. – Само че повече няма да можем да го правим.
Хира го поглежда въпросително.
– Защо?
Орхун не се колебае.
– Защото вече няма да оставаш тук. Казахме, че започваме отначало. Време е да застанем зад думите си, твоето място е при мен.
Хира иска да отговори, търси подходящите думи, но не ги намират. Орхун забелязва колебанието ѝ.
– Трябваше да го направя още снощи – добавя той. – Дори закъснях. Хайде, събери си нещата. Прибираме се у дома.
Орхун не бърза, но и не отстъпва. Стои там, сигурен в решението си, и я чака.
Колата на Орхун спира пред новото имение. Двамата с Хира слизат. Тя го поглежда неспокойно, сякаш иска да прочете нещо в лицето му. За кратко двамата мълчат. В този момент към тях се приближава Муса, сияещ.
– Добро утро, сестричке.
– Добро утро – отвръща Хира.
Орхун само кимва и се обръща към него:
– Вземи куфарите на Хира от колата.
Усмивката на Муса става още по-широка.
– Слава Богу, слава Богу! Ще нося колата на гръб, ако трябва, зетко. Важното е, че върна сестра ми у дома. Благодарен съм!
Той тръгва почти подскачайки. Орхун остава насаме с Хира и я поглежда внимателно.
– Иска ми се и аз да мога да показвам радостта си като Муса.
Хира се усмихва леко.
– Погледът ти казва достатъчно.
– За щастие.
Муса вече вади един от куфарите.
– Ще занеса този вътре – подвиква и изчезва във входа.
Хира повдига глава и поглежда към имението. В погледа ѝ се прокрадва вълнение, но то рязко се изпарява. От балкона на стаята си Афифе ги наблюдава с напрегнато изражение налице. След миг тя изчезва, сякаш повече не издържа да вижда щастието им. Хира застива, Орхун го забелязва. Хваща я за ръка, не демонстративно, а уверено. Този допир я връща в настоящето. Тя го поглежда.
– Не позволявай това красиво лице да помръква – казва Орхун. – Ти ни даде шанс. Отворихме нова страница. Аз ще съм до теб. Не се страхувай!
Те тръгват към входа. Напрежението още не я е напуснало напълно. Орхун спира, хваща двете ѝ ръце и я поглежда право в очите.
– Ако човек живее само с лошите спомени, няма нито днес, нито утре. А аз искам днес и утре с теб.
За миг замълчава, сякаш си спомня нещо тежко.
– Аз затръшнах една врата пред теб, и това беше най-голямата грешка в живота ми. Сега отварям друга, за двама ни. Нова врата, нов път. Оттук нататък ще вървим заедно.
Хира поема дълбоко дъх, раменете ѝ се отпускат, стиска ръката му.
– Време е да се освободим от веригите на лошите спомени. Готова ли си?
Тя преглъща и кимва.
– Готова съм!
Погледите им се насочват към вратата. Орхун стиска ръката ѝ още по-силно.
Орхун и Хира спират пред входната врата на новото имение. Той поставя дланта си върху нея и я отваря. Хира черпи сили от присъствието му, но напрежението още не я напуска. Когато Орхун ѝ дава знак да влезе, тя пристъпва напред. В същия миг отгоре започват да се сипят розови листенца.
Хира застива, изненадана и развълнувана. Орхун се навежда към нея и прошепва:
– Роза е достойна само за роза. Добре дошла у дома.
Листенцата продължават да падат, а двамата се поглеждат – без думи, с онова разбиране, което не се нуждае от обяснение.
– Добре дошла при мен, там, където ти е мястото – добавя Орхун.
– Благодаря – успява да каже Хира.
Интимният моментът е прекъснат. По стълбите се появява Афифе. След нея, по-нагоре, спират Периан и Нева и започват да наблюдават, без да слизат.
– Какво е това? – пита рязко Афифе.
Орхун остава спокоен.
– Нищо особено. Просто се връщаме към реда, който трябваше да имаме отдавна. Хира ще живее тук с мен. Вкъщи. Както е редно.
Погледът на Афифе се забива в Хира – студен и пълен с неприязън. Хира отвръща поглед. Афифе я изглежда още миг, после се обръща и си тръгва. Орхун затваря вратата и хваща ръката на Хира.
– Искаш ли да видиш стаята си?
Те тръгват нагоре. Зад гърба им Периан и Нева ги следят с открита враждебност.
Периан се навежда към Нева и прошепва:
– Виж я само, колко невинно изглежда. Уж беше във Франция, но използва Али за претекст и си намери път обратно. Всяка нейна стъпка е пресметната. Накрая пак тя спечели, а ти загуби брат си… както аз загубих дъщеря си.
– Ще видиш кой ще е победителят накрая. Всички ще видите! – отвръща злобно Нева.
В стаята, предназначена за Хира, двамата влизат, хванати за ръце. Напрежението по лицето ѝ е очевидно, тя не издържа.
– Г-жа Афифе е много ядосана.
– Оттук нататък няма значение кой как се чувства и какво мисли – отвръща уверено Орхун. – Има значение само ти и аз, това е нашият фокус. Започваме нов живот – в нов дом и ново начало.
Хира се колебае.
– Прав си, но…
– Няма „но“ – прекъсва я той спокойно. – Оттук нататък ще говорим само за неща, които ни карат да се чувстваме добре. Лошите спомени останаха там – кимва към миналото. – Тук ще има само добри.
Погледът на Хира се спира върху една ваза, изражението ѝ се променя.
Спомените я връхлитат – моментът, в който Орхун я обвинява за бележката и пръстена… после за съобщенията в телефона ѝ. Гласовете от миналото отекват ясно в главата ѝ.
Настоящето се връща, когато Орхун забелязва накъде гледа. И той си спомня – счупената ваза.
Гласът му става по-тих:
– Знам, че това няма да замени вазата, която направихме заедно. И знам колко важно е дори едно обикновено нещо за теб. Помислих си, че тази може да послужи, докато направим нова. – спира за миг. – Но този път нека направим нещо, което няма да се счупи.
Хира го поглежда, объркана.
– Как?
Орхун внезапно хваща ръката ѝ и я повежда към вратата.
– Ела с мен.
– Къде? – пита тя, изненадана.
– Търпение, ще разбереш.
Тъкмо излизат, когато телефонът на Орхун звъни. Той поглежда екрана.
– От компанията е, явно има проблем, чакай ме в градината, ще го уредя веднага.
Докато той се отдалечава, Хира остава сама с розовите листенца в ръката си – и с мисълта, че миналото още не е напълно зад гърба ѝ.
Хира чака в градината, вперила поглед към входа, сякаш всеки момент Орхун ще се появи. Муса, който обикаля наоколо и оглежда дали всичко е наред, я забелязва и се приближава с усмивка.
– Ей, сестричке. Някой май е в много добро настроение.
Хира се усмихва, леко смутена. Радостта ѝ е очевидна и това прави Муса още по-доволен.
– Дано винаги да си така – казва той. – Какво правиш сама тук?
– Чакам го – отвръща тя. – Каза, че ще ме води някъде, но не ми каза къде. Явно е изненада.
– Виж го ти зетя – смее се Муса. – Изненада след изненада. Харесвам тази къща. Започна с добро настроение, дано така и да продължи.
В този момент зад тях се стоварва студеният глас на Афифе.
– Върни се на работа веднага!
Муса се стряска, хвърля бърз поглед към Хира и бързо се отдалечава. Афифе пристъпва напред, лицето ѝ е напрегнато от сдържан гняв.
– Синът ми напусна дома, в който е роден и израснал, и дойде тук заради теб – започва тя. – Мисли си, че като смени мястото, ще остави всичко зад гърба си. Сигурно и ти така мислиш. Но запомни едно, местата се сменят лесно, но хората не. Когато в сърцето има зло, можеш да обърнеш света, пак няма да го промениш.
Очите на Хира се пълнят със сълзи.
– Моля ви…
– С тези сълзи можеш да заблуждаваш само сина ми, не и мен – прекъсва я Афифе. – Не си въобразявай, че отново ще бъдеш Демирханлъ. И двете знаем, че не можеш да бъдеш. Ако мислиш, че ще оставя най-ценното в живота си, сина си, в твоите ръце, много се лъжеш.
– Госпожо Афифе…
– Не съм свършила – отрязва я тя. – Дори синът ми да взема решения сам, дори да ми се противопоставя, докато съм жива, мястото ми е до него. Не смей да забравяш това! И ако мислиш, че можеш да бъдеш щастлива с него въпреки мен – грешиш. Няма да го допусна. Тази връзка рано или късно ще приключи.
Афифе се обръща и си тръгва, без да ѝ даде шанс да каже още нещо. Хира остава на мястото си, със свито сърце. Тихо, почти на себе си, прошепва:
– Знам, че не ме обичате. Но аз обичам сина ви повече от всичко.
Малко по-късно, на втория етаж, Орхун излиза от кабинета си и тръгва към Хира. В коридора обаче става свидетел на друга сцена. Нева дава напътствия на Шевкет с недоволство в гласа.
– Интериорът е ужасен. Изобщо не понасям стаи с източно изложение. Искам всичко да се премести, ще бъда до вас, докато го правите, не искам хаотични движения.
– Разбрах, госпожо. Ще предам указанията веднага – отвръща Шевкет.
– Не мисля, че е нужно – намесва се рязко Орхун.
И Нева, и икономът се обръщат към него. Орхун говори спокойно, но уверено.
– Ако не ти харесва тук, не си длъжна да живееш в тази къща. Старото имение е същото. Можеш да се настаниш там и да го подредиш, както пожелаеш. Нали затова с брат ти се върнахте в Истанбул?
Нева не знае какво да каже. В този момент се намесва Афифе, която е чула разговора.
– Това имение ще остане затворено – заявява тя. – Семейство Демирханлъ започва нов ред тук, цялото семейство ще живее в тази къща.
Тя поглежда към Нева и после към Орхун.
– Ако Нева се смята за част от това семейство, ще живее с нас. Няма повече да позволя това семейство да се разпада.
Нева се отпуска, а в очите ѝ се появява доволна усмивка. Орхун реагира без емоция.
– Добре! Както решиш!
Той се обръща и си тръгва. Афифе го проследява с неспокойно изражение, докато Нева остава на мястото си – уверена, че този път е спечелила.
Фериха е погълната от работата си в ателието, когато Нуршах се появява рано сутринта, за да вземе забравената тетрадка на Нефес. Междувременно Нуршах забелязва писмата в чантата на Фериха и разговорът неизбежно стига до миналото. Фериха признава, че в младостта си е обичала силно, но мъжът внезапно я е помолил да го забрави. Години по-късно е получила още едно писмо, което никога не е отворила. Решена да сложи край на тази история, Фериха изхвърля писмата в коша.
По-късно Нуршах разказва всичко на Кенан. Тя е силно разтревожена от съдбата на Фериха и не може да се примири с мисълта, че истината може да остане неракрита. Макар Кенан да я съветва да не се намесва, Нуршах признава, че е взела писмата от коша, водена от надеждата, че в тях може да има нещо, което да донесе щастие на Фериха. Кенан настоява писмата да бъдат върнати, тъй като са твърде лични.
Докато Нуршах се готви да ги изхвърли, едно от писмата, последното и неотворено, пада на пода. Фатих го намира и, без да знае за какво става дума, го отваря и прочита. Когато Нуршах разбира какво се е случило, вече е късно.
Скоро след това Кенан се сблъсква с истината, скрита в писмото. Оказва се, че Фикрет, мъжът от миналото на Фериха, е бил несправедливо осъден и е прекарал години в затвора. Именно затова я е помолил да го забрави. След като е бил оправдан, ѝ е написал последно писмо с надеждата да се срещнат, но тя никога не го е прочела.
Нуршах е убедена, че тази любов не заслужава да остане погребана. Въпреки колебанията си Кенан се съгласява да ѝ помогне. Двамата решават да открият Фикрет и да дадат шанс на истината да излезе наяве.
Паралелно с това в дома на Рашит избухва комична, но напрегната сцена. Афет го заварва да говори за конни залагания, въпреки че ѝ е обещал да спре. Вбесена, тя му отнема портфейла и парите, обявявайки се за единствен отговорник за финансите. Рашит остава без средства и с разбито самочувствие.
В края на епизода Кенан и Нуршах успяват да стигнат до адреса на Фикрет. Макар да имат различни гледни точки за миналото му, и двамата усещат, че все още има надежда. Решени да не губят време, те тръгват да го намерят и да дадат на една любов, останала недоизживяна.