winless
Смело признание поставя началото на нов сблъсък. Орхун и Хира правят решителна крачка, която изправя Афифе пред избор без връщане назад. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.174 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 9 януари от 16:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 174 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Кенан решава да прекрачи прага на имението на семейство Демирханлъ и да се изправи срещу Афифе. Той иска да сложи край на натиска върху Нуршах, но срещата се оказва по-тежка от очакваното. С хладно и надменно поведение Афифе не само отхвърля думите му, но и посява съмнение в сърцето му, намеквайки за истинските причини, поради които Нуршах се е омъжила за него.
По-късно Орхун и Хира застават лице в лице с Афифе и ѝ съобщават решението си да се оженят отново, този път с надеждата да получат нейната благословия.
Ще смекчи ли Афифе позицията си или ще затвори вратата окончателно?
Ще даде ли съгласието си или напрежението в семейството ще се задълбочи още повече?
Кенан спира пред новото имение на Демирханлъ и за миг остава неподвижен. Погледът му се плъзга нагоре по фасадата, по високите прозорци, по внушителните линии, които излъчват власт. Това е първата му среща с богатството на Демирханлъ. В очите му проблясва нещо като кратко колебание, но то изчезва почти веднага.
Охраната на входа вече го е забелязала. Кенан не казва нищо излишно, само леко накланя глава към вратата. Жестът е достатъчен. Мъжът кимва и прави знак. Портата се отваря бавно и тежко. Кенан прекрачва прага, а охраната го поема мълчаливо и го съпровожда навътре.
В градината Афифе върви между подредените алеи. Стъпките ѝ са премерени, погледът ѝ е вперен напред, сякаш мислите ѝ тежат повече от утринния въздух. След малко към нея се приближава икономът. Спира на крачка разстояние, навежда се леко и нарушава спокойствието.
– Госпожо… имате посетител. Господин Кенан.
Афифе не отговаря веднага. Очите ѝ се присвиват, тя задържа дъха си за секунда, после кимва. Икономът се обръща, слиза по стъпалата и с дискретен жест показва да го доведат. Охранителят насочва Кенан напред. Той изкачва стълбите без колебание и се озовава в пространството, където Афифе го очаква.
Погледът ѝ го посреща студено. Лицето ѝ не крие раздразнението.
– Не сме свикнали с подобни внезапни посещения. Преди да се дойде, се съобщава и се пита дали е удобно. Но за вас това вероятно е непознато, Нуршах явно не ви е казала.
Кенан не отстъпва нито крачка. В гласа му няма колебание, само решителност.
– Госпожо Афифе, съжалявам, но си помислих, че близостта помежду ни го позволява. Все пак преди няколко часа вие дойдохте в дома ми без предупреждение.
Въздухът около тях се нажежава. Афифе се напряга, нервността личи по ръцете ѝ, в начина, по който задържа погледа си върху него.
– Както можете да си представите, идвам да говоря за Нуршах – отговаря Кенан.
Афифе не смекчава тона си. Думите ѝ режат въздуха и ясно очертават границите.
– С непознати не говоря за децата си. Дори и да си женен за Нуршах, за мен ти си непознат.
Кенан не повишава глас.
– Не съм тук, за да се караме. Може да съм непознат за вас, но съм човекът до дъщеря ви, и няма да позволя тя да бъде наранявана.
Афифе се изнервя, но той продължава уверено, без да ѝ оставя време да се включи.
– Харесва ли ви или не, Нуршах вече не е малко момиче. Тя е зрял човек, който знае какво иска. Вие казвате, че не говорите за дъщеря си с непознати, но истината е, че самата вие сте непозната за нея, изобщо не я познавате.
Афифе поема дъх, готова да отвърне, но Кенан я спира с жест и спокоен, настоятелен поглед.
– Не съм приключил. Ще ме изслушате ли? Ако положите малко усилие да опознаете дъщеря си, ще видите колко силна жена е станала.
Търпението на Афифе се изчерпва. Гневът ѝ избухва.
– Чакай малко, господин Синан!
Кенан я поправя веднага.
– Кенан.
Тя махва с ръка, сякаш името му е без значение.
– Кенан, Синан, Аднан… каквото и да е. Нито името ти, нито кой си имат значение за мен. Който и да беше на твое място, щеше да получи същото. Знаеш ли защо Нуршах се омъжи за теб? От инат към мен. Ти си дребна пешка в нейната игра. Ти си този, който не я познава, и много скоро ще го разбереш.
– Не мисля, че говорим за един и същи човек – отвръща убедено Кенан. –Жената, която описвате, е егоистична и готова да прегази всички заради амбициите си. Нуршах не е такава. Никога не е била.
Двамата се гледат в очите, без да отстъпят. Напрежението между тях е осезаемо.
– Надявам се някой ден да оставите предразсъдъците си и наистина да опитате да опознаете дъщеря си.
Афифе не отговаря. Обръща се рязко и се отдалечава по алеята, без да погледне назад. След миг икономът се появява и с кратък жест посочва изхода.
– Оттук.
Кенан остава за секунда неподвижен. Погледът му я следва, докато тя изчезва между зеленината, а после се обръща и тръгва към вратата.
Орхун седи зад бюрото в кабинета си в новото имение, загледан в нищото. След миг посяга към телефона и набира сестра си.
Нуршах седи в леглото си , с телефон в ръка, очите ѝ се плъзгат разсеяно по екрана. Главоболието е поотминало, но напрежението още се усеща в раменете ѝ. Звъненето на телефонът ѝ я кара да трепне. Вижда името на брат си и отговаря веднага.
Орхун се обажда на Нуршах, за да провери как е след напрегнатата среща с Афифе. Разговорът между брат и сестра е откровен и изпълнен с близост. Нуршах признава умората и напрежението си, но уверява, че този път държи ситуацията под контрол, въпреки поредната конфронтация с майка им. Постепенно темата се насочва към пропадналата сватба на Орхун и Хира.
Орхун разкрива, че Хира е отказала да се омъжи без съгласието на Афифе, което изненадва и огорчава Нуршах. Тя осъзнава, че майка им отново е в центъра на всичко, и се тревожи за Хира, но Орхун я уверява, че няма да позволи тя да бъде наранена.
В този момент на вратата се чука. Орхун поглежда към нея, знае кой е.
– Ще продължим по-късно, имам работа.
– Добре, батко, ще се чуем.
– До скоро!
Той затваря. Чукането се повтаря. Орхун се намръщва леко.
– Влез!
Вратата се отваря рязко. Нева нахлува с куп папки в ръце. Гримът ѝ е освежен, дрехите са сменени, движенията ѝ са прибързани. Тя оставя папките върху бюрото и говори с престорена признателност.
– Орхун, много ти благодаря, без теб никога нямаше да се справя с всичко това
Той кимва, усмивката му е напрегната, погледът му остава сериозен, сякаш мислите му още са на друго място.
Стаята на Хира е потънала в тишина и светлина. Тя стои до прозореца, погледът ѝ се губи навън и си говори сама.
– Нима не искам да се омъжа за теб.? Искам, но искам обещанието ни, спокойствието ни да траят цял живот!
В съзнанието ѝ се прокрадва гласът на майстор Якуб, ясен и настойчив, като ехо, което не може да бъде заглушено. Думите за стойността на благословията на майката и бащата, се подреждат в мислите ѝ и натежават.
Хира рязко се отскубва от спомена.
– Това е правилното решение, ще направя всичко за нашето щастие и ще получа съгласието на госпожа Афифе!
Решението вече е взето. Тя оставя булчинския букет до малката скулптура на преплетени ръце, която двамата с Орхун са направили заедно. Задържа погледа си за миг, после се обръща и тръгва да се преоблича.
В кабинета Орхун прелиства документи. Лицето му е напрегнато, умората му личи във всеки жест. До него Нева задава въпрос след въпрос.
– Калкулация на разходите, това аз ли трябва да го правя, нали за това има счетоводител?
– Нищо не се прави без да се сметне цената – отговаря Орхун.
– И как ще стане тогава. Аз не мога да се справя с това – отвръща Нева.
– Някой ще може!
Претоварването на Орхун е очевидно. Нева го усеща и нарочно подчертава собствената си безпомощност.
– Не, не мога да изляза от това, Орхун. Не мога. Държа те тук от сутрин до вечер, а пак не мога да схвана този въпрос със снабдяването.
Думите ѝ увисват във въздуха като молба.
– Всичко се струпва едно след друго. Направо полудявам. Как ще се справя сама с всичко това?
Орхун не вдига поглед. Преглежда папките пред себе си.
– Няма за какво да се тревожиш. Постепенно всичко ще се нареди.
Нева се успокоява, погледът ѝ се фиксира върху него. В този момент се чука на вратата.
– Влез! – казва Орхун.
Вратата се открехва и икономът влиза плахо.
– Както пожелахте, уведомих госпожа Афифе, очаква ви в хола, за да говорите.
– Добре! – Орхун кимва. После се обръща към Нева. – Ще продължим утре.
Той става. Любопитството на Нева веднага проблясва в погледа ѝ, докато го проследява как излиза.
В стаята си Хира стои в очакване, погледът ѝ е прикован към вратата, мислите ѝ се въртят около едно единствено нещо. В този момент дръжката се раздвижва и вратата се отваря. Орхун влиза.
– Майка ми е в хола, ако си готова, можем да отидем да говорим.
Хира остава на място, от напрежение не може да каже нищо. Орхун я наблюдава внимателно, усеща колебанието ѝ. Приближава се, посяга към ръката ѝ и я хваща. Погледът му търси нейния.
– Виж, още можеш да се откажеш, докато има време, ще се обадя утре и ще насроча нова дата. Не е нужно да минаваш през това напрежение.
Решимостта в Хира се връща мигновено. Тя вдига глава, гласът ѝ е твърд.
– Казах ти, че ще опитам. Ще опитам!
Орхун я поглежда така, сякаш знае отговора от самото начало. Стиска ръката ѝ по-силно, като знак за подкрепа. Когато Хира тръгва към вратата, думите ѝ се изплъзват тихо.
– Боже, помогни ни!
Двамата излизат от стаята, хванати за ръце, и нощта ги поглъща в тишината на имението.
В хола на имението светлината е приглушена. Афифе стои изправена с телефон в ръка, а икономът е на крачка зад нея, стои неподвижен. Гласът ѝ е хладен и точен, сякаш всяка дума е предварително премерена.
– Плащането ще бъде от личната ми сметка. Не, няма общо с компанията, тази покупка е лична инвестиция. Искам всичко да е уредено утре сутрин. Добре, очаквам обаждането ви!
Тя затваря телефона. В този момент в хола влизат Орхун и Хира. Афифе веднага забелязва присъствието на Хира и това не ѝ харесва. Говори сдържано, почти нехайно.
– Искахте да говорите с мен?!
Погледът ѝ се плъзга към Хира, студен и недоволен, после умишлено я изключва и се обръща към Орхун.
– Да, слушам!
Орхун не се бави.
– Решихме да се оженим – съобщава той.
Афифе застива, за секунда лицето ѝ губи израз. Хира хвърля бърз, укорителен поглед към Орхун, после се обръща към Афифе. Гласът ѝ е несигурен.
– Но първо искаме вашето съгласие.
Афифе ги гледа без да мигне. Орхун и Хира чакат. Тя бавно насочва погледа си към сина си, дори не се опитва да прикрие гнева си.
– Значи сте взели решение, и сега искате моето съгласие?!
Хира кимва леко, напрегната.
– Никога!
Орхун остава спокоен. Хира обаче се стряска от увереността на Афифе.
– Никога няма да одобря този брак, по-добре си го набийте в главата!
Орхун поглежда Хира, а погледа му ясно говори, че я е предупредил. После с овладян тон, продължава.
– Не чакаме одобрението ти, майко, не те питаме дали можем да се оженим, просто те уведомяваме.
Погледите на Афифе и Орхун се сблъскват остро, а Хира се изнервя и се намесва.
– Но за нас двамата е много важно да имаме вашето съгласие.
Това е достатъчно, за да избухне Афифе.
– Как смееш? Какво невежество е това?! След всичко, което се случи, идваш при мен и ми казваш, че сте решили да се жените. И сякаш това не стига, очакваш и съгласието ми. Не съм виждала по-голямо безобразие!
Орхун остава уверен. Хира обаче пребледнява, думите на Афифе я нараняват.
– Не само че няма да дам съгласието си да се омъжиш за сина ми. Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да те повикам обратно заради Али. Той щеше да свикне. Всички щяха да свикнат
Афифе се обръща рязко и напуска хола. Хира остава на място, вцепенена.
– Казах ти, познавам майка си по-добре от теб. Афифе Демирханлъ не отстъпва. Никога не се променя и няма да се промени! – казва уверен Орхун.
Хира го поглежда тъжно.
– Не се натъжавай. Това няма нищо общо с теб, но сега отказваш ли се да получиш съгласието ѝ?
– Не знам…
– Още ли?
– Не очаквах да се съгласи веднага. Реакцията ѝ не е изненада. Искам да опитам още малко.
Орхун се приближава към нея, тонът му омеква, в него има закачка.
– Можеш да опитваш цял месец. Колкото искаш. А ако искаш, утре сутрин можем да отидем и да се оженим веднага. Предложението ми още важи.
Хира се усмихва, поглежда часовника си.
– Няма начин. Имам още двадесет и девет дни и осемнадесет часа да опитвам.
Тя вдига брадичка и се опитва да изглежда уверена.
– Не си мислеше, че ще се откажа толкова лесно, нали?!
Орхун я гледа с усмивка като я прегръща.
В стаята си Афифе стои права, ръцете ѝ са сковани, погледът ѝ е неспокоен. На вратата се чува почукване.
– Влез!
Икономът пристъпва вътре с поднос с чай. Движенията му са предпазливи. Поглежда я внимателно.
– Още ли мислите за госпожица Нуршах?
Афифе вече не успява да се сдържи. Гневът избухва в гласа ѝ.
– Да беше само Нуршах?! Орхун и онова момиче са решили да се женят.
По коридора на третия етаж Периан е спряла, сякаш случайно. Вратата е леко открехната. Думите на Афифе достигат до нея ясно и остро.
– И без капка срам искат и моето съгласие.
Лицето на Периан се променя мигновено. Изненадата я удря като неочакван удар. Тя застива, очите ѝ се разширяват.
В стаята Афифе продължава, все по-раздразнена.
– Моето съгласие, все едно наистина ги интересува. Тя се опитва да ми се хареса.
Икономът се напряга. Страхува се, че тя отново ще си навреди с този гняв.
– Каквото и да кажете, вие сте права.
Опитва се да смекчи тона, да я успокои.
– Винаги сте мислели за най-доброто за господин Орхун. Винаги сте правили повече от нужното, за да защитите това семейство.
Афифе го поглежда твърдо. В очите ѝ няма колебание.
– И ще продължа. Никога няма да позволя на онази недостойна девойка да разруши това семейство.
В новата кантора на Кенан Нуршах се опитва трескаво да поддържа ред, сякаш чрез това иска да овладее вътрешния си хаос. Тя се вкопчва в едно петно на бюрото и отказва да спре, говори бързо и прескача от тема на тема, опитвайки се да докаже, че всичко е под контрол. Кенан усеща, че нещо с нея не е наред, и се опитва да я спре, да я накара да си поеме дъх, но Нуршах настоява, че няма да промени живота си заради появата на Афифе и че това място и този ред са нейни.
Напрежението в нея ескалира, мислите ѝ се надпреварват, а Кенан едва успява да я накара да седне и да се успокои, като ѝ предлага да гледат филм. Нуршах разказва как бракът между Орхун и Хира е пропаднал заради отказа на Афифе да даде съгласието си. Тя говори с горчива яснота за майка си и за това как животът ѝ постоянно се оказва под нейния контрол. Нуршах категорично заявява, че няма да позволи Афифе повече да се меси в живота ѝ и че ще живее както тя иска, независимо от последствията. Думите ѝ разтърсват Кенан, защото в съзнанието му отекват обвиненията на Афифе, че Нуршах се е омъжила за него на инат на нея.
По-късно двамата се опитват да продължат вечерта нормално, но напрежението остава. Нуршах решава да си легне рано, а Кенан остава замислен, неспокоен от чутото.
Нощта продължава с още един тревожен момент. Нуршах, съсредоточена върху делото за следващия ден, мие зъбите си и забелязва кръв върху четката. Това я връща рязко към детски спомен, който я разклаща. Реакцията ѝ е гневна и внезапна, а Кенан става свидетел на това, без да разбира какво се случва.
Когато той настоява, че иска за знае истината, Нуршах разкрива травматичен спомен от детството си – как майка ѝ я е наказвала, като я е карала да си мие зъбите отново и отново, докато венците ѝ не започнат да кървят. Кръвта върху четката я връща към онзи страх и болка. Тя говори за живота си под постоянен натиск, за усещането, че винаги е била наблюдавана, ограничавана и задушавана, без право на грешка и без свобода.
Нуршах признава, че дълго време е живяла като затворено и уплашено дете, докато в един момент не е решила, че това е достатъчно. Тя иска да бъде себе си, независимо от майка си и от очакванията на всички. Кенан я слуша мълчаливо, без да я прекъсва, осъзнавайки дълбочината на болката ѝ и тежестта на миналото, което тя носи със себе си.
Нуршах излива душата си пред Кенан, а той не знае какво да каже, останал без думи пред истината за жената до себе си.