Плен – Сезон 2 Епизод 18 (Ето какво ще видим)

Новият епизод започва в имението на Демирханлъ в кабинета на Орхун. Хира и Орхун разговарят с психоложката.

– Нещата, които си спомняте, може да са малки – казва лекарят. – Но са от огромно значение, г-жо Хира.

– Но кога ще си спомня всичко? – пита Хира с нетърпение.

– Времето ще покаже. – отговаря терапевта.

– Но ще си спомня, нали? – пита Хира.

– Обикновено, когато пациентът си върне първите фрагменти, останалото идва по-лесно. Но…

Психоложката спира за миг, премисляйки думите си.

– И все пак съм длъжена съм да ви кажа – има случаи, макар и редки, при които пациентите не се възвръщат паметта напълно. Малко са, но е възможно!

– Тя е много силна! – заявява Орхун. – Нямам никакво съмнение, че ще си спомни всичко.

– Важно е да не забравяте да си вземате лекарствата си – напомня терапевта и се приготвя да си тръгва.

– А няма ли начин да ускорим процеса? – пита Орхун, гласът му е спокоен, но тревожен.

– Най-добрият метод е да се оставим на естествения ход на нещата – отвръща терапевта. – Но след като питахте… има една възможност – електрошокова терапия. Прилага се само при крайни случаи.

– Колко опасно е? – пита Орхун, вече леко напрегнат.

– Изключително важно е дозата да е точна – обяснява докторът. – При неправилно прилагане съществува риск пациентът да изпадне в вегетативно състояние. Това не е шега. Изисква се отлична техника и опит от страна на клиниката и лекуващия лекар.

– Разбирам… Благодаря ви. – отвръща Орхун.

Психоложката си тръгва, а Орхун се обръща към Хира.

– На прав път сме. Няма нужда да бързаме!

Камерата ни показва Аслъ, която както винаги подслушва на вратата. След като Хира и Орхун се отдалечават тя влиза в стаята на Али.

– Готов ли си? Приготви ли си чантата? Искаш ли да ти помогна? – предлага Аслъ с усмивка.

– Мога сам… – отвръща тъжен Аличо.

– Какво ти е? Кошмар ли сънува? – пита Аслъ. –Ела тук. Кажи ми какво има?

– Мислех за онова, което каза снощи. Ами ако тя си тръгне? Не искам Хира да си тръгне. Изобщо не искам!

Аслъ се навежда към него, галейки го по косата.

–Али, никой от нас не иска тя да си тръгне. Но никой не може да бъде сигурен. Затова трябва да сме подготвени – за да не се разочароваме отново. Ти си мъж от рода Демирханлъ. А мъжете от този род са силни.

– Но аз съм дете!

– Да, дете си. Но не си като другите деца. Приличаш на вуйчо си – силен си. Достатъчно, за да посрещнеш трудностите.

– Но и вуйчо ми страдаше, когато кака Хира си тръгна!

– Ако продължаваме така, ще отидеш на училище гладен. Хайде, кажи – какво искаш за закуска?

– Може ли кака Хира да ми направи палачинки? – пита Али с надежда в гласа.

– Не мисля, че Хира скоро ще влезе в кухнята. Но ако кажем на г-жа Халисе, сигурно ще ти направи. А до тогава можем да съберем камъчета – всички твои вече са боядисани. Хайде, да тръгваме!

Али тъжен излиза с Аслъ от стаята си. В салона вижда Хири и Орхун. Али радостен се втурва към Хира.

– Али искаше ти да му направиш палачинки– казва Аслъ с усмивка на Хриа. – Но ще кажа на г-жа Халисе да ги направи.

– Ще се натъжиш ли, ако не ги направя аз? – пита Хира с нотка на вина в гласа.

В този момент се появява Халисе, Аслъ се обръща към нея:

– Г-жо Халисе? Можеш ли да направиш палачинки за Али? След марко ще дойдем!

– Разбира се – отговаря Халисе с усмивка.

– Хайде тогава, ела с мен – казва Аслъ на Али. – Да събираме малко камъчета!

Али тъжен и с неохота тръгва с Аслъ.

Орхун се обръща към Хира:

– Не се натъжавай. Нормално е Али да е нетърпелив. Иска те такава, каквато беше преди. Всички го искаме.

– След онази кекс… страх ме е да вляза отново в кухнята – прошепва Хира. – Страх ме е, че ще ме навредя пак.

– Ела с мен – предлага Орхун и я повежда към кухнята.

В кухнята, Халисе вече дава указания.

– Гонджаа, момиче, подай ми две яйца и малко мляко.

– Добре, ей сега – отвръща Гонджа и се заема с посоченото.

– Къде е тиганът?

– Ние поемаме кухнята! – усмихва се Орхун, влизайки с Хира.

– Ако желаете нещо… Ох, добре, добре – Халисе махва с ръка и излизат с Гонджа.

Орхун се обръща към Хира:

– Продуктите са тук. Можем да започнем. Ако нещо липсва, кажи ми. Ще съм тук, готов да помогна.

– Но… ако пак стане нещо?

– В тази къща няма хора с алергии… с изключение на Али. А той е алергичен само към канела. Можеш да бъдеш спокойна – успокоява я Орхун.

– Ще ми трябва купа за разбиване… и също тиган… Ти пък дори не знаеш къде е?

– Надявам се, че не са на някое странно място – отговаря Орхун като започва да отваря шкафовете, за да намери тигана. Не са и тук… – Но ще ги намеря. Този път аз ще се справя.

След кратко търсене, Орхун вади купата и тигана и се обръща към нея:

– Остани така, моля те…

– Как така?

– С тази усмивка… Не искам никога да изчезва от лицето ти.

В този миг на вратата се появява Муса.

– О, сестричке! Ти пак си в кухнята! Толкова ми липсваше… Е, ястията ти ми липсваха още повече! Нали така?

После се удря леко по устата.

– Ей, отново се раздрънках!

– Не съм ти сърдит, не се тревожи – усмихва се Орхун.

Аслъ се връща с Али и побеснява, когато разбира, че Хира е в кухнята, а Орхун ѝ помага, за да приготви палачинки.

Действието се пренася в кухнята.

– Опитай първо ти! Да видим как са се получили – казва Хира с несигурна усмивка като му подава чиния с палачинки.

В този момент Орхун си спомня как навремето тормозеше Хира.

„Няма да позволя моето семейство да яде храна, приготвена от убийца с кръв по ръцете! Не бих я дал дори на кучетата!“

Сега обаче той гледа Хира, както никога преди – с топлина и нежност. Хира свежда поглед:

– Да, знам, че не изглеждат много добре, но може би вкусът е по-добър… ако опиташ…

– Както винаги! – отвръща Орхун с лека усмивка и вкусва първата хапка.

– Тоест?

– Много е вкусно! И видът, и вкусът. Но сега трябва да поработя малко.

– Добре! Аз ще изчакам Али – отговаря Хира.

– Добре. Аличо е голям късметлия – палачинките ти са чудесни – отвръща Орхун преди да напусне кухнята.

В този момент влиза Аслъ с усмивка на уста. Тя се прави, че търси нещо, но крадешком наблюдава Хира.

В кухнята се връщат Гонджа и Халисе.

–Много хубаво ухае – казва Гонджа.

Хира е подготвила поднос с палачинки за Али.

– Ако искаш, аз ще го занеса, ти се умори – предлага Аслъ.

– Може ли аз? – пита Хира.

– Разбира се! – отговаря дръпнато Аслъ.

–Направили сте доста! – казва Гонджа.

–Когато се върна ще занеса и на Орхун, а останалите са за вас! – отговаря Хира.

– Орхун не закусва – намесва се Аслъ.

– Но пък започва деня с кафе! – добавя Халисе. – Ще му приготвиш ли кафе?

– Разбира се. Първо ще занеса палачинките на Али – отговаря Хира и тръгва към стаята на Али.

–Желаете ли нещо, г-жо Аслъ? – пита Халисе.

–Казах ви да направите палачинки! Но явно вие знаете как да се скатаете от работа! – прави нервна забележка Аслъ. –Браво! Браво!

Аслъ кипяща от гняв напуска кухнята.

В същото време Али е много радостен като разбира, че Хира е направила палачинките.

По-късно Хира носи кафе на Орхун.

–Исках да ти донеса и палачинки, но ти не закусваш. Ти знаеш всичко за мен, а аз, понеже не помня, нищо не знам за теб.

– Да, не закусвам – усмихва се Орхун. – И да, има неща, които не помниш. Но запомни едно – има Орхун Демирханлъ, когото познава светът… и Орхун, когото познаваш само ти. Приготви се. Ще те заведа на едно място.

Действието прескача.

– Защо сме тук? – пита Хира, когато стигат до скрито, красиво място извън града.

– За да те запозная с Орхун, когото само ти познаваш. Това място беше специално за мен, когато бях дете. Бягство от правилата на майка ми. Идвахме тук с баща ми… След като го изгубих, повече не се върнах. Не исках! Докато не срещнах специален човек, с когото да поискам да споделя това място… Теб!

– Ооо, добре дошли, г-н Орхун, г-жо Хира! – посреща ги Рамазан с топла усмивка. – Като чухме новините, сърцето ни се сви. Но после всичко се оправи. Бог да ви пази. Хайде, сядайте, ще ви приготвя менемен!

– Добре! – усмихва се Орхун.

Хира започва да рисува в тефтера си.

– Рисуваш това място ли? – пита Орхун

– Да! Не искам да го забравя. Искам да остане в паметта ми.

– Ще ми го покажеш ли?

– Ами… нищо особено. Просто драсканици – отговаря Хира. – Това място, този момент… не искам да ги забравя – казва Хира.

Тя показва рисунката си на Орхун.

– Но нещо липсва – казва Орхун. –Без менемен това място е незавършено. Трябва непременно да го дорисуваш.

След приключват с обяда. Орхун отива да говори със собственика на заведението Рамазан, а Хира довършва рисунката и я оставя на масата, на мястото на Орхун, а тя отива до тоалетната.

Орхун е изненадан да види листа хартия на масата.

„Благодаря, че пазиш изгубените ми спомени!“ е написала Хира на гърба на рисунката.

Орхун се усмихва доволен.

Нуршах си взема помощница Джейлян.

– Страх ме е да питам, но… сякаш нещо те тревожи? – пита Джейлян

– Дълга история е… Но ще ти я разкажа, защото ще работим по това заедно. Поех дело за попечителство. Само че… това е последният случай, който бих искала да спечеля.

– Не разбирам…

– Дойде при мен един мъж. Каза ми: „Искам попечителство над внучката си“. Загубил дъщеря си при катастрофа миналата година. А сега…

Същевременно…

Кенан се появява пред вратата на къщата на Рашид с раницата на Нефес в ръце.

– Дойдох да видя Нефес. Донесох ѝ нещо – заявява Кенан.

– Това това да не е хан?! – отговаря Рашит с раздразнение и взема нервно раницата от ръката на Кенан. – Не можеш да идваш, когато ти скимне. Детето спи.

– Искам да видя дъщеря си. И няма да си тръгна, докато не я видя.

– Ти, чуваш ли се? Оглуша ли? Казах ти – спи! ДЕТЕТО СПИ!

– Казах, че няма да си тръгна, докато не я видя.

– И какво да направя сега? Какво? Да я събудя, въпреки че спи? И той ще ми говори, че я обича! Слушай ме внимателно – ще извадя ограничителна заповед и няма да я виждаш дори насън! Разбра ли? А сега – махай се!

По-късно Нуршах разбира, че Рашид не е позволил на Кенан да види Нефес. Нуршах отива да говори с Рашид, но той е на работа и Нуршах говори с жена му Афет.

Афет казва на Нуршах, че нищо не знае и обяснява, че в момента трябва да се занимава с Нуршах, която се е напишкала.

–Позволете ми, аз да се погрижа за това – моли Нуршах.

–Заповядай! Влез! – кани я Афет, която е доволна, че някой ще се погрижи за момичето.