winless
Орхун разказва цялата истина на Хира. Разкъсван между вината и любовта си, Орхун взима най-тежкото решение – да се разделят с Хира. Междувременно Нефес изчезва. Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.21 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 21 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Когато обичаш истински… понякога трябва да пуснеш човека, когото най-много искаш да задържиш.
След поредната вълна от болезнени спомени, Хира се чувства изгубена между това, което помни, и това, което чувства. Вижда в Орхун мъжа, който я е наранил… но и мъжът, който сърцето ѝ не може да забрави.
Орхун разказва цялата истина на Хира. Разкъсван между вината и любовта си, Орхун взима най-тежкото решение – да се разделят…
Афифе разбира, че бракът на Хира и Орхун е бил фалшив.
Междувременно Кенан отива да види Нефес, но момиченцето е избягало от къщата на Рашид.
Хира седи на леглото и плаче тихо, свита на леглото. Орхун влиза и се приближава до нея. Хира не чува влизането на Орхун.
– По-добре ли си? – пита видимо разтревожен Орхун, а Хира се стряска уплашена.
Тя не казва нищо и обръща глава.
– Какво се е случило? – пита Орхун.
Хира не казва нищо. Тя е много разочарование от това, че си е спомнила, че Орхун е този, който я е измъчвал, затова се страхува се и не отговаря.
– Слушай, ако не говориш, няма да решим нищо. Спомни ли си нещо? Някой каза ли ти нещо?
Хира продължава да мълчи.
–Помниш ли, че ти казах да дойдеш първо при мен, независимо от всичко?
–Защо го направи? – пита Хира като не поглежда към Орхун. –Аз убийца ли съм? Недей да отричаш! Чух ги докато си говорят! Убила съм някого! – Докато Орхун изглежда изненадан от последните думи на Хира, тя поглежда Орхун в очите и продължава. –Кого съм убила? Кажи истината!
Хира отново избухва в сълзи.
–Ще ти разкажа всичко, което се случи. Но моля те, първо се успокой – моли я Орхун.
–Казах ти, че нашата история имаше трудно начало. Виж…
Орхун прави крачка, за да се приближи, но Хира се отдръпва.
–Не се приближавай до мен! Искам да бъда сама! – заявява Хира.
–Не! Не и когато си в това състояние! – заявява уверено Орхун. –След като си чула това, трябва да разбереш през какво сме преживели!
–Не! Ти ще ме излъжеш като Есин. Не искам повече да чувам нищо от никого! – плаче Хира.
Орхун обаче не отстъпва, независимо какво говори Хира.
–Трябва да ме чуеш! Изслушай ме!
Орхун придърпва стола до леглото и сяда на него.
–Всички ме лъжат, защото не помня нищо! Но аз си спомних – продължава да плаче Хира.
–Какво си спомни? – пита Орхун.
Хира осъзнава, че не може да се крие и като гледа към него признава.
–Ти… Бил си ти!
–За какво говориш? – не разбира Орхун.
–Този, който ме измъчваше… бил си ти! Спомних си!
Хира плаче с глас, а Орхун разбира какво се е случило.
Камерата ни показва Шевкет, който се качва по стълбите. Отива към вратата на спалнята на Орхун и Хира. Когато вдига ръка, за да почука, чува плача на Хира и спира. Оглежда се. Когато се уверява, че няма никой, решава да подслуша какво става вътре.
Действието се връща при Орхун и Хира.
–Защо ме измъчваше? Защото съм убийца? Затова ли се опитваше да ме нараниш? – пита плачейки Хира.
–Ще ти разкажа всичко! – казва уверено Орхун. –Но първо трябва да се успокоиш. Хайде, дишай дълбоко!
–Махни се. Не искам да чувам нищо. Аз... – отвръща тя.
Орхун я поглежда, но изглежда объркан, след което на лицето му се появява израз на решителност и увереност.
–Ще ме изслушаш, дори и да не искаш, защото това, което ще ти кажа, е истина. Няма да те оставя да се измъчваш с няколко изречения, които си чула, с кратки моменти, които си си спомнила! Сега се успокой и ме изслушай!
Камерата ни показва Шевкет, който продължава да подслушва.
Орхун е разказал цялата истина на Хира. Очите ѝ са подути от плач.
– Значи нашият брак не е бил истински – прошепва Хира. – Всичко, което съм опитвала да си спомня като красиво и добро… всъщност е било част от някаква игра. Игра, създадена, за да ме накажеш.
Очите на Орхун не се откъсват от нейните. Той в тях онова, от което най-много се е страхувал да види – недоверие.
– В началото… да – признава Орхун. – Но после всичко се промени. Аз се промених. Научих истината. Разбрах коя си всъщност. Видях сърцето ти… И тогава… тогава ти предложих отново. Истински. Предложих на жената, която обичам. А ти каза „да“… После… стана инцидентът…
Камерата ни показва Шевкет, който е зад вратата и е чул всичко. Замисля се, за секунда. После се изправя и с решителни крачки тръгва към стаята на Афифе.
Връщаме се обратно в стаята при Орхун и Хира.
– Наистина ли съм невинна? – пита Хира.
Орхун е категоричен. Без капка колебание заявява:
– Разбира се, че си невинна. Не би наранила и мравка. Имаме и видео, което го доказва. Още когато те намерих, исках да ти кажа всичко, но лекарят не позволи. Каза, че ще е твърде тежко за теб. Да почакам! И беше права. Това те разтърси, но поне знаеш истината.
Хира е сломена. Не само от думите му, а от цялото объркване, което се вихри вътре в нея. Поглежда го с уморен поглед.
– Всичко, което знам, е това, което ти ми разказа. Спомените ми… са само мигове. Например – колко време съм била измъчвана? Не знам. Може би дори в моментите, в които казваш, че сме били щастливи… аз съм страдала.
– Когато си върнеш спомените, всичко ще се подреди. Обещавам! – казва с разбиране Орхун.
– Чувствам се като в черна дупка – прошепва тя. – Въртя се в кръг. Това, което ми каза… това, което си ми причинил… Може би съм искала да избягам оттук. Може би никога не съм искала да се омъжа за теб. Може би… си ме принудил. Не знам. Нищо не знам.
Орхун преглъща напрежението, гласът му остава спокоен:
– Ще разбереш. Когато си спомниш.
Хира го поглежда. В гласа ѝ вече има нотка на бунт:
– А ако никога не си спомня? Тогава какво? Ще ми остане само… да ти вярвам на сляпо?
– Ще чакаме – казва той. – Ще чакаме заедно. Ще си спомниш бавно. А аз ще ти разказвам за всеки спомен. Добрите. И лошите. Повярвай ми – никой друг не може да ти помогне така, както аз.
Хира изглежда невярваща и безпомощна. Орхун се насочва към вратата, мислейки, че ако говори повече, ще бъде тежко за Хира. Несигурността на Хира наранява Орхун. Когато Орхун си тръгва, Хира е съсипана и унищожена. Тя избухва в плач.
Орхун отива в кабинета си, застава пред прозореца, а ръцете му са свити в юмруци. Очите му са насочени към хоризонта, но виждат и мисли само за нея.
Хира пък не може да спре сълзите си, защото не знае как да му повярва и какво да прави.
Орхун продължава да мисли, гледайки безпомощно през прозореца, страхувайки се да не я изгуби.
Действието прескача. Хира е в градината. Ясно е, че не е могла да остане вкъщи, не е могла да си намери място. Тя е напълно объркана. От една страна, има Орхун, който я е измъчвал, а от друга, Орхун, с когото е преживяла красиви моменти.
Плачейки тя си спомня момента, в който бяха с Орхун в гората на къмпинг.
Веднага след това си спомня момента, в който Орхун я измъчва до басейна.
– Кой си ти? Кой е истинският Орхун? Боже, какъв лабиринт е това, къде е изходът? – говори си Хира.
В кабинета си Орхун гледа снимката им с Хира, когато при него разтревожен идва Муса.
–Зетко… Хира…
Муса не довършва, защото Орхун скача и двамата излизат на двора.
Хира стои до едно дърво в градината. Орхун я намират така – неподвижна, крехка, като статуя, която всеки момент ще се разпадне на парчета. Орхун не иска да я изплаши, но когато тя го забелязва, тялото ѝ се свива от уплаха.
– Недей така. Не се страхувай!– казва той, с глас, в който има повече болка, отколкото укор.
Хира го гледа като през мъгла. Устните ѝ мърдат едва-едва. Душата ѝ се бори с мисли, чувства, спомени, които не може да подреди логически.
– Аз… не знам кое е правилно и кое грешно – казва тя. – Помня нещо… онзи момент… думите, които чух… Много ме е трудно!
Хира не издържа и отново избухва в сълзи. Орхун се приближава бавно, преглъщайки собственото си страдание. Доближава се, обгръща я с ръце и притиска главата ѝ към гърдите си.
– Знам. Всичко ще мине. Повярвай ми, ще мине.
Но Хира не може да спре. Главата ѝ все още е отпусната върху него, когато говори отново – вече като в бълнуване.
– Тъкмо когато започвах да усещам, че принадлежa на това място и на теб…, но отново се изгубих. Всичко е размазано. Като че ли гледам през огромна завеса от мъгла. Всичко е разкъсано, на парчета. Не знам как да живея така…
Хира вдига глава от гърдите му, а очите ѝ го пронизват – пълни с болка, отчаяние и загуба.
– Казваш, че си ми съпруг, че сме женени, че в началото бракът ни не е бил истински, но после сме били щастливи. И дори си мислел, че съм убила сестра ти! Но се оказало, че съм невинна… Това… Всичко това е прекалено. Главата ми ще се пръсне. Не знам коя съм. А ти? Ти кой си? Добрият ли си, или лошият?
– Не ми ли вярваш? – пита Орхун с болка в гласа.
Хира се отдръпва леко, като че ли всяка негова дума я обърква още повече.
– Не знам. Искам да оставя всичко зад себе си. Толкова съм уморена. Този свят, тази къща… всичко ми е чуждо. Все едно са ме оковали с вериги, хванали са ме за ръката и са ме довели тук. В това имение. В този живот. В този брак… Все едно съм в плен. Така се чувствам!
Орхун е съкрушен от думите на Хира. Те са тежки и за него. Опитва се да се събере.
– Може би не си спомняш нищо – казва той със сдържана болка. – Може би никога няма да си спомниш. Но това не е пречка за нас. Ако си спомниш за нас…
Хира го прекъсва, с глас, пропит от болка.
– Много е трудно. А най-лошото е, че не знам откъде да започна.
Орхун замлъква. Разбира, че не може да я убеди. Преглъща с усилие. Когато заговорва, гласът му трепери.
– Щом е така… аз знам един начин.
Хира го гледа въпросително, с очи, които сякаш питат „какъв начин?“.
– Нека се разделим. Започни оттам, откъдето искаш!
Хира е шокирана от думите му. Дъхът ѝ секва. Не е очаквала това.
Действието се пренася в стаята на Афифе. Шевкет, който стои пред Афифе, очевидно ѝ е разказал това, което е чул.
– Това е много сериозно обвинение. Сигурен ли си, че си чул правилно?
Шевкет кимва с непоколебима увереност.
– Да, госпожо. Точно това чух.
Тя все още не може да го приеме напълно.
– Възможно ли е да си разбрал погрешно?
– Няма начин.. Чух го с ушите си! Каза го ясно: „Бракът ни не е истински.“ Точно така го каза.
Афифе изглежда мисли на глас
– През цялото това време… Фалшив брак…
Афифе изглежда шокирана от това, което току-що научи от Шевкет. .
Действието се връща в градината при Орхун и Хира.
– Твоето спокойствие е най-важното за мен – заявява Орхун. – Готов съм да направя всичко каквото поискаш!
– Но аз… не знам как бих се чувствала по-добре. Не знам къде да бъда и какво да правя. Виждам, че се опитваш, но не знам какво е правилно и какво не е.
Хира започва да плаче отново и навежда глава. Орхун се протяга и изтрива сълзите на Хира. Хира вдига глава при този допир.
– Знам, че е много трудно, но не, не плачи!
Камерата ни показва Аслъ, която ги наблюдава от прозореца на хола. Гневът ѝ е видим.
– Не е нужно да вземаш решение веднага. Вярвам, че сърцето ти ще ти покаже правилния път. Каквото и решение да вземеш, аз винаги ще бъда до теб – заявява Орхун
Хира не знае какво да каже. Въпреки че Орхун ѝ дава увереност, тя все още е объркана. Междувременно Гонджа идва с кафе. Тя осъзнава, че е дошла в неподходящ момент, и се смущава.
– Г-н Орхун, съжалявам. Тъй като не ви видях в стаята ви, донесох ви кафето тук.
– Остави го там.
Орхун посочва масата в градината.
– Да седнем ли – предлага Орхун на Хира.
Хира кима с глава и тръгва с Орхун към масата в градината.
Действието се пренася в хола на къщата на Рашид, където върху холната маса, е наредена импровизирана вечеря. Отворени кутии, аромат на подправки и хрупкава коричка на прясно изпечено пиле. Афет и Рашит са седнали около масата и ядат с голямо удоволствие. Нефес е седнала встрани – мълчалива, свита в себе си, почти незабележима.
– Иммм! Ах, Рашит, какъв мил жест, че си се сетил да донесеш пиле! – казва Афет с пълна уста и очи, сияещи от удоволствие. – Не съм яла отдавна. Толкова е вкусно…
Рашит, който изглежда така, сякаш е спечелил сърцето ѝ завинаги само с едно крилце, сияе от гордост.
– Добър апетит, кралице моя! Твоят съпруг ще ти носи още много неща. Пилета, риба, какво ли не!
– Охх! – кикоти се Афет, а смехът ѝ е като музика за ушите на Рашит. Той я гледа като омагьосан.
– Обожавам този твой смях!
В този момент обаче се сепва. Погледът му се насочва към Нефес. Момичето седи с празен поглед, далеч от яденето, далеч от всичко.
– Момиче, защо седиш там така? Защо не ядеш? Изглеждаш като тъжен бухал!
Рашит взема едно парче от пилето – бутче – и ѝ го подава.
– Хайде, вземи. Нека бъде подаръкот един дядо – давам ти бутчето. Хайде, яж!
Нефес не помръдва. Рашит се намръщва.
– Да му се не види! Ако искаш яж! Я гледай! Аз съм виновен, че мисля за теб! Цял ден стоиш тук, нацупена, все едно някой ти е длъжен! След като няма да го ядеш, аз ще го ям!
Тъкмо протяга ръка към бутчето, когато Афет го спира, като нежно посяга към ръката му и го взема като казва, че много обича бутчета. Афет започва дамляска с апетит. Ръката на Рашит увисва във въздуха, но той бързо се окопитва.
– Да ти е сладко – пожелава ѝ той.
– Ах, Рашит… Хубаво е така да се яде, но целите ми ръце са в мазнина!
– Ох…
– Не донесе салфетки, нали?
– Пак аз съм виновен! Не донесох. Добре, де, ще донеса сега. Салфетки! Как ще ядем без салфетки? – Рашид отива за салфетки като мрънка под нос.
Докато той се отдалечава, Афет поглежда с досада към Нефес.
– Момиче! Щом няма да ядеш, отивай си в стаята!
Нефес я гледа.Това още повече ядосва Афет.
– Недей да ме гледаш така, момиче! Апетита ми убиваш! Хайде, иди, поиграй, направи нещо!
Без да каже нищо, Нефес става и излаза.
По-късно Кенан идва в дома на Рашид, за да види Нефес.
– За какво говориш? Какъв човек си ти? Имам ограничителна заповед! – заявява Рашид. – Не можеш да видиш дъщеря си! Хайде, хайде! Погледни ме, ако не си тръгнеш, ще извикам полицията!
Кенан вади лист хартия от джоба си и го подава на Рашид.
– Няма никакви ограничения! Отмених решението! Ето! Погледни.
Рашит взема молбата и я чете.
– Как така? – изненадана е Рашид.
– Ако не ми покажеш дъщеря ми веднага, ще се обадя на полицията!
Рашит се опитва да овладее гнева си и се опитва да разбере.
– Отменена? Как така?
– Достатъчно, извикай дъщеря ми веднага!
Рашит е шокиран от поведението на Кенан. Той отстъпва назад.
–Добре, но само 5 минути, а после си тръгваш!
Рашид се провиква на Афет да доведе Нефес, но когато Афут влиза в стаята Нефес не е там. Тя вижда, че прозорецът е отворен и разбира, че момичето е избягало. Афет съобщава на Рашид и Кенан, че момичето го няма.
–Афет, скъпа, момичето спеше в стаята си. Как така я няма? – учуден е Рашид.
–Стаята е празна и прозорецът е отворен! – отговаря Афет.
–Избягала ли е? – шокиран е Рашит.