winless
Орхун подготвя романтична изненада за Хира, за да ѝ помогне да си върне спомените, да си спомни за тяхната любов. Хира му признава, че му вярва, но не вярва на себе си – защото миналото им е като празна страница за нея. Но, разбира се – Аслъ отново ще обърка всичко. Тя планира да вкара Хира в психиатрична клиника, за да се отърве от нея. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.23 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 23 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Предстои един емоционален и вълнуващ епизод!
Орхун е подготвил романтична изненада за Хира.
Сега Орхун е като фар в мрака, в който се намира Хира! Някога Хира беше светлината в тъмния свят на Орхун – тогава, когато той беше студен и арогантен, с каменно сърце, белязано от тъжното детство, което му е дала Афифе. Но след като срещна Хира, животът му се промени из основи.
Сега е ред Хира да повярва на сърцето си – защото любовта никога не лъже.
Прекрасно е да гледаме как Орхун се бори за тях – не се предава, въпреки всички препятствия, върви напред и изважда най-силните си козове…
Розите – и начинът, по който ги поднесе… думите – и то какви!… добре подбраните спомени… нежното докосване… Той прави всичко възможно, за да накара сърцето на Хира отново да тупти силно заради него. Да го погледне отново с любов. Да си спомни…
Орхун никога не се е борил така за нищо в живота си, както сега – когато единствената му цел е любовта на Хира.
А сцената в спалнята… начинът, по който я гледа… докосването на ръката ѝ… С цялото си същество ѝ казва колко дълбоко я обича.
Сцената на балкона… Повишава пулса не само на Хира… а и на всички нас – зрителите! Хира вярва на Орхун – но не вярва на себе си. И двамата още ще страдат заради това…
А междувременно – разбира се, Аслъ отново ще оплете нещата. Тя замисля зловещ план – да вкара Хира в психиатрична клиника, за да се отърве от нея веднъж завинаги.
В същото време Нуршах, решена да поправи грешките си, се заема да сготви за Кенан и Нефес – въпреки че никога в живота си не е стъпвала в кухня! Но тя се старае… и полага истински усилия.
Ах, Афифе… децата ти се променят, а ти ще останеш сама – заради глупавите си принципи.
Действието продължава от предния епизод. Хира е в стаята си, когато на вратата на стаята се почуква.
– Да! Влезте – казва Хира. Но никой не влиза. Хира отваря вратата, но няма никой. Вижда червени рози и бележка, поставени пред вратата.
„Не се доверяваме с ума, а със сърцето си! Дори умът да забрави, сърцето помни. Може би сърцето ти ще си спомни, ако го последваш!“
Хира разбира, че бележката и цветята са от Орхун. Тя спира и се замисля за момент.
Сцената се пренася в коридора.
Аслъ излиза от стаята на Али. Когато преминава през коридора, вижда розите, които са разпръснати и водят към верандата. Тогава вижда Хира да слиза по стълбите и в последния момент се скрива.
Хира е решила да последва розите. Докато върви с спокойни стъпки към верандата, Аслъ я наблюдава от скривалището си с ревност и гняв.
Хира следва розите и отива на верандата, където Орхун е подготвил изненада специално за нея. Тя вижда проектора и завесата, поставени някъде пред нея. Наоколо няма никой. На екрана започва да се прожектира видео с Орхун, Хира, Аличо и Нурша.
На екрана: Камерата първо показва Нуршах, която с усмивка задава въпрос на Аличо – иска да разбере как се чувства. Момчето, току-що върнало се от училище, изглежда леко объркано и пита защо го снима. Нуршах, с типичната си увереност, обяснява, че това е тяхна семейна традиция – събират спомени, създават архив. Орхун се намесва отстрани, потвърждава думите ѝ и добавя, че имат цяла колекция от такива видеа.
Докато гледа видеото, очите на Хира се пълнят със сълзи.
На екрана: Аличо пита какво точно да разкаже. Орхун му подсказва – нека разкаже какво е правил днес в училище. Момчето веднага се оживява и споделя, че са играли игра на доверие. Играта му е била много интересна. След миг ентусиазирано предлага да я изиграят сега, заедно.
Аличо поглежда към Орхун и Хира с очакване. Орхун поглежда Хира с въпрос в погледа. Тя се съгласява.
Нуршах продължава да снима, а Али обявява, че първо ще играе с вуйчо си. Застава пред Орхун, разперва ръце встрани и заявява, че ще се пусне назад, а вуйчо му трябва да го хване.
Действието отново се връща към вечерна сцена! Хира е сама на верандата, притиска букета рози към гърдите си и гледа екрана със замъглен поглед.
На видеото, Аличо пуска тялото си назад, а Орхун го хваща без усилие. Момчето сияе от радост. Казва, че е имал пълно доверие на вуйчо си. Нуршах се включва с усмивка, споделяйки, че и тя би се доверила на такъв вуйчо.
Али се обръща към Хира — казва ѝ, че сега е нейният ред. Предлага ѝ да се пусне назад и уверява, че вуйчо му ще я хване. Хира се обръща неуверено към камерата и казва, че може би не е нужно…
Нуршах не отстъпва – настоява, че няма място за колебания. Али също я окуражава.
Хира в крайна сметка отстъпва. Хира застава пред Орхун. Без да се колебае нито за миг, тя затваря очи и разтваря ръце, оставяйки се в прегръдката на Орхун. Орхун прегръща Хира. Очите им се срещат. Погледът е дълбок, изпълнен с доверие и любов.
Видеото спира в този момент.
Хира сякаш си спомня отнякъде дълбоко в себе си, че вярва на Орхун. Орхун, който дотогава тихо наблюдаваше Хира от разстояние, приближава се и казва нежно:
– Казах ти, че ще намериш пътя си в тъмното. Освен това, всяка нощ настъпва утро и накрая изгрява слънцето. Помниш ли?
Хира си спомня думите на Орхун, когато бяха на разходка близо до фара: „И колкото и тъмна да е нощта– идва утрото. Изгрява слънце. А коя тъмнина може да се справи със светлината на слънцето?“
Хира кима с глава, а Орхун я глада с любов.
Камерата ни показа Аслъ, която се крие зад врата и ги наблюдава с гняв.
– Това е прекалено! – казва си Аслъ.
Очевидно не може да приеме случилото се, но веднага след това изражението ѝ се променя, сякаш на Аслъ ѝ хрумва коварна идея.
Аслъ си спомня разговора, който послуша между Хира, Орхун и лекаря.
„В такива случаи може да се приложи електрошокова терапия. Разбира се, качеството на клиниката, условията и лекарят са много важни“
На лицето на Аслъ се появява дяволска усмивка.
– Да видим какво ще правиш, когато се превърнеш в зеленчук? Ще те изпратя обратно в гроба, откъдето си дошла! – заканва се тя.
Действието се връща при Хира и Орхун.
Орхун гледа Хира с любов. Двамата поглеждат собствените си образи на екрана. Орхун забелязва, че Хира е развълнувана от видеото.
– Казах ти, че преминахме през много тридности и стигнахме до този ден. Да, преживяхме трудни моменти. Но това е нашата истина – казва Орхун като сочи образите на екрана.
Хира поглежда екрана, а след това Орхун. Погледите им се срещат.
– Веднъж ми се довери. Сърцето ти го знае! Можеш ли…
Докато Орхун е на път да продължи, Хира го прекъсва:
–Вярвам ти!
Въпреки че лицето на Орхун е изненадано, то се озарява от любов. Двамата се поглеждат в очите.
В същото време Аслъ влизав къщата, но остава с нервно и коварно изражение на лицето. Когато се уверява, че няма никой наоколо, вади телефона си и се обажда.
–Здравей, Серкан, имам нужда от услуга. Помниш ли мъжа, когото познаваш. Работеше в психиатрична клиника. Да, точно, трябва да се свържа с него.
Докато говори по телефона, една от вратите в салона се отваря леко. Появява се изражението на Перихан, чието лице е в тъмното. Тя чува разговора на Аслъ.
– Не се интересувай защо ми е нужен – продължава разговора Еда. – Ще ти кажа някой друг път, дълга история е. Изпрати ми номера веднага, добре.
Аслъ затваря телефона и чува звука от затваряне на вратата. Когато се обръща, не вижда никого.
Действието се връща на верандата. Докато Орхун гледа Хира с любов, тя повтаря думите си от преди малко.
– Вярвам ти. Но не вярвам на себе си. Не знаеш колко много сърцето ми иска да си спомни. Но просто не става. Знам само това, което другите ми разказват. Нищо повече! Лутам се в огромна празнота и отивам натам, накъдето ме дърпат другите! – Очите на Хира са пълни със сълзи. Тя слага ръка на главата си. – Тук е празно, няма нищо! Само няколко замъглени кадъра, нищо повече!
– Трябва да чакаме! – отвръща с успокояващ тон Орхун.
–Докога? – пита Хира с треперещ глас.
– Докато започнеш да вярваш на себе си! – отвръща Орхун с уверена, окуражаваща интонация.
Хира навежда тъжно глава и поглежда цветята в ръката си.
Хира и Орхун сядат един до друг и гледат отново видеото. Хира внезапно отмества погледа си към небето. Орхун наблюдава всяко нейно движение, без да я притеснява.
– Търсиш звездите ли? – пита Орхун.
– Тази вечер ги няма. Не мога да ги видя.
Орхун изключва светлината на проектора. Верандата потъва в мрак.
– Сега погледни?
– Ето ги! – Хира отново вдига глава и се усмихва.
– Това, че не виждаме нещо, не означава, че го няма. Не се отказвай. Ще видиш всичко, което трябва да видиш. Просто вярвай и бъди търпелива! – казва Орхун.
Хира, която продължава да гледа звездите.
–Надявам се! – отвръща Хира.
Действието прескача. Хира и Орхун се прибират в стаята си. Докато Хира слага цветята, които държи, във вазата, която сама е направила, Орхун излиза от гардеробната. Спира се и наблюдава Хира за момент, а след това се приближава. Хваща ръцете на Хира и ги слага върху отпечатъците на вазата. Хира тъжно казва:
– Въпреки че времето иска да изтрие някои неща, не може.
– Въпреки че всички следи в ума ти са изтрити, сърцето ти не може да забрави. Ето истината за нас двамата! – Орхун посочва вазата. – Това е доказателство за хубавите моменти, които изживяхме.
Хира срамежливо отдръпва ръката си и поставя вазата на нощното шкафче до леглото си. Орхун се насочва към дивана. Докато Хира тръгва да си легне.
– Ще сложа торбичка с лавандула, миналият път ми се отрази добре! – казва тя.
Когато Хира отваря чекмеджето, за да вземе лавандулата, вижда скъсаната гривна на Орхун. Тя взема гривната в ръка и започва да я разглежда.
–Гривната е моя! Ти я направи – обяснява Орхун.
Хира поглежда тъжно гривната.
–Никога не я свалях от ръката си, докато не те загубих. Искам да кажа, един ден, докато те нямаше, просто се скъса. Не исках никой друг да я докосва, освен теб. Затова я скрих.
Орхун продължава, докато Хира изглежда развълнувана.
–Може би някой ден ще я поправиш.
Хира поглежда замислена гривната в ръката си.
–Разбира се, ще я поправиш, ако искаш! – добавя Орхун.
Хира връща гривната обратно в чекмеджето и слага лавандуловата торбичка под възглавницата си, и ляга в леглото си тъжна, че още един спомен се е добавил към спомените, които не може да си спомни.
Хира не може да заспи, тя лежи замислена в леглото. Когато се обръща на другата страна, погледът ѝ се спира на вазата и отпечатъците от нейната ръка и тази на Орхун. След това, колебливо, протяга ръка към отпечатъка на Орхун върху вазата. Орхун забелязва това.
–Не можеш да заспиш ли?
Чувайки гласа на Орхун Хира бързо отдръпва ръката си.
–Не, не мога да заспя – сяда Хира в леглото. Въртя се и сигурно съм те притеснила, нали?
–Каквото и да правиш, ти не можеш да ме притесниш! – отговаря Орхун.
Хира се усмихва срамежливо и отвръща поглед.
–Когато децата не могат да заспят им разказват приказки – продължава Орхун.
–Да! – съгласява се Хира.
–Всъщност бих искал да ти разкажа легендата за Карлъхан, но… ти каза, че вече не вярваш в легенди…
–Не… Да. Искам да кажа, да, разкажи ми. Ако не ти се спи!
Орхун става и тръгна да излиза от стаята.
–Какво стана? Къде отиваш?
–Веднага се връщам.
Хира го поглежда любопитно.
След малко Орхун се връща с две чаши топъл билков чай. Двамата сядат на терасата. Орхун разказа легендата за Карлъхан и стигна до края.
–Разкаянието му, че неволно е наранил невинно момиче, го разстроило толкова много, че ледът в сърцето на Карлъхан, краля на ледения свят, започнал да се топи.
Хира слуша внимателно.
–Какво мислиш? Харесва ли ти?
Хира кимва, явно впечатлена. Тъжният поглед на Хира се отмества. Тя става и се приближава към балкона, а Орхун я наблюдава.
–Знаеш ли? Аз всъщност много добре разбирам момичето, което е в капана на дракона.
Орхун става и се приближава към Хира.
–Тогава трябва да вярваш, че всички препятствия могат да бъдат преодолени и щастливият край съществува!
Междувременно той забелязва, че шалът, с който Хира се е наметнала се е изплъзнал. Докато го оправя, Хира неволно се обръща и двамата остават на разстояние колкото един дъх. Хира веднага се опомня след кратък момент.
–Късно е! Да си лягаме! – предлага развълнувана Хира.
–Разбира се.
Хира бързо влиза вътре. Орхун я наблюдава.
Хира отива в леглото, без да откъсне поглед от Орхун, и си ляга.
Орхун продължава да гледа към звездите замислен.
В същото време Кенан и Нуршах все още търсят Нефес. Докато двамата разговаря и Нуршах се обвинява, че заради нея Нефес е изчезнала, до тях спира автомобил. Явуз слиза от колата.
–Добър вечер, г-це Нурша – поздравява Явуз.
Кенан изглежда като че ли се опитва да разбере кой е той.
–Направих проучването, за което ме помолихте. Намерихме нещо за детето – съобщава Явуз.
Нурша и Кенан чакат с напрежение да чуят какво ще каже Явуз.
–Нефес не е напускала квартала – казва Явуз.
–Сигурен ли си? – пита Нуршах.
Явуз кимва.
–Стигнахме до записите от камерите за сигурност на изходите от квартала. Проверихме ги една по една. Имаме голям екип, знаеш. Сигурни сме, че не е напускала квартала.
Кенан не може да разбере какво се е случило, подозрителен е.
–Чакайте малко! Кой сте вие? Защо търсите дъщеря ми? – пита Кенан.
– Г-н Явуз е мой познат, помолих го за помощ – отговаря Нуршах и се обръща към Към Явуз. –Г-н Кенан, бащата на Нефес.
Явуз се обръща към Кенан. –Много съжалявам, г-н Кенан.
Кенан му благодари с кимване. Нурша пита с вълнение, дали е открила нещо, дали има някакви следи къде може да е Нефес.
– За съжаление, не успяхме да я открием – отговаря Явуз. – Но е заснета от камера за сигурност. Вървяла е сама. После е галила котка.
Явуз вади телефона си и показва видеото. Кенан и Нурша гледат внимателно. Нурша неволно се усмихва.
– Ще продължим с търсенето. Ще ви се обадя, ако има новини. – казва Явуз и се качва обратно в колата си.
– Г-н Явуз и неговият екип са експерти в тази област – казва Нуршах. – Можем да се доверим на това, което казват. Ако той е казал, че Нефес не е напускала квартала, значи не е. Но къде е тя? Ти познаваш Нефес най-добре. Например, има ли място, където отива, когато не се чувства добре? Помислете!
Докато Нурша говори, лицето на Кенан постепенно се прояснява.
– Разбира се. Разбира се. Как не се сетих за това?
Нурша го поглежда любопитно.
Кенан веднага се връща в кантората, веднага се насочва към стаята, този път с вълнение и надежда, че ще намери Нефес. Нурша го следва задъхана, опитвайки се да го настигне.
– Скъпа! Нефес, тук ли си? – крещи Кенан
Без да се колебае, Кенан е сигурен, че ще намери Нефес, и отваря вратата на шкафа. Нефес седи тъжна в шкафа.
– Моята принцеса. Ела! – казва Кенан с глас, изпълнен с състрадание.
Нурша осъзнава, че са я намерили и се успокоява, а Кенан хваща Нефес за ръката и я извежда. Сега той е на колене, на една линия с Нефес.
– Намерих те, скъпа.
Нефес прегръща Кенан.
– Моето красиво момиче! Тук съм, скъпа! Тук съм за теб!
Нефес скрива глава в рамото на Кенан. Очите на Кенан се изпълват с щастие. Докато Нурша гледа как баща и дъщеря се събират, сълзи от щастие се стичат по лицето ѝ.
Кенан пита Нефес, защо е избягала, а тя му отговаря, че не иска да остане в онази къща, иска да бъде с него.
Кенан казва, че е идвал в кантората, че я е търсил, защо тя не се е появила. Била ли е тук тогава? Нефес обяснява – щяла е да излезе, но е чула гласа на дядо си. Не е искала да тръгне с него.
– Виж, разбирам те много добре, но говорихме за това, разбрахме се. Трябва да изчакаме още малко до деня на делото. Ще можем да се виждаме само в дните, в които ни позволяват. Виж, никога повече не прави така. Обещаваш ли на татко?
–Обещавам!
Докато Нурша е свидетел на връзката между двамата, съвестта ѝ още повече я измъчва
Кенан отива с Нефес в кухнята, за да ѝ стопли мляко. Докато Нуршах чака в другата стая, при нея пристига Нефес. Детето изглежда спокойно, но в очите му проблясва умора. Нефес казва, че баща ѝ говори по телефона. Сяда тихо и започва да чака Кенан, който обещава да донесе мляко.
Нуршах я наблюдава със загриженост и нежност. Усеща близостта между баща и дъщеря и си спомня за собствения си баща. Нефес я уверява, че много обича баща си, дори повтаря думите няколко пъти. Това трогва Нуршах. Казва си, че детето е щастливо и Кенан го обича, което е очевидно.
Кенан идва с чашата мляко.
Нефес изпива последната глътка от млякото си.
– Мога ли да не си тръгвам? – пита момиченцето.
Кенан се опитва да се усмихне и да не покаже чувствата си пред Нефес.
–Но вече говорихме за това, скъпа – казва Кенан.
Като вижда, че Нефес се разстройва, Кенан взема телефона си, за да се обади на Рашит. Нуршах веднага взема телефона си.
–Мога ли аз да кажа на г-н Рашит? – пита тя.
Въпреки че на Кенан му е трудно да каже да и да събори стената между тях, той кимва. Нурша се отдалечава от тях и се обажда на Рашит.
Действието се пренася в къщата на Рашит. Той спи и хърка на дивана. Скоро телефонът на масичката за кафе звъни. Рашит спи като заклан. Афет взима телефона.
–Кой ли е? Който звъни толкова късно? – мърмори Афет.
На дисплея се изписва името на Нуршах. Афет отговаря недоволно.
–Ало?
–Здравейте, аз съм Нуршах, обаждам се да говоря с г-н Рашит.
Афет поглежда Рашит с недоволно изражение.
–О, съпругът ми спи. Какво се е случило, какво искате да му кажете?
Нуршах се замисля за момент и разбирайки безразличието на Афет отговаря, че ще се обади по-късно. Афет не настоява и затваря телефона. Нурша затваря и се обръща към Нефес и Кенан.
–Мисля, че Нефес може да остане тази нощ с баща си.
Докато Кенан и Нефес са изненадани за момент, Нурша добавя иронично:
–Г-н Рашит спеше дълбоко, защото е много притеснен за внучката си! И не исках да го събудя.
Нефес е на седмото небе от щастие.
–Тогава само мляко не е достатъчно. Ще приготвя нещо за дъщеря ми, за да си оближе пръстите – казва Кенан.
Нурша все още се опитва да поправи грешката си.
– Моля те, остави аз да приготвя нещо, а вие двамата прекарайте повече време заедно – предлага Нуршах. –Да видим, дали ще е толкова вкусно и дали ще си оближете пръстите?!
Докато Кенан е на път да каже, че няма нужда, той си замълчава, когато вижда настоятелния поглед на Нурша.
Нурша отива в кухнята. Нефес поглежда баща си.
– Не искам тази вечер да свършва! – казва Нефес, а Кенан се усмихва и стиска силно ръката на дъщеря си.
Нурша се оглежда в кухнята, без да знае какво да прави.
– Браво, Нуршах, веднага скочи, сякаш знаеш как да сготвиш нещо. А и казах, че ще си оближат пръстите!
Тя се паникьосва, отива до хладилника и го отваря. Просто го поглежда и го затваря.
– Не мога да сготвя нищо с зеленчуци! Добре дошли в предаването ни „Какво ще направи Нуршах, когато за първи път в живота си влезе в кухнята?
След това Нуршах отваря едно чекмедже и вижда макарони.
– Макарони, мога да направя макарони. Слагаш ги във вода, вариш ги и готово. Точно така! Тенджера?
Взема пакета с макароните и претърсва шкафовете за тенджера.
В другата стая Кенан и Нефес играят на камъни, ножици, хартия. Нефес печели.
В този момент се чува силен шум от падане на тенджера и капак в кухнята. Кенан и Нефес се поглеждат.
–Мисля, че е време да се намесим, преди да е завзела кухнята – казва с усмивка Кенан.
–Всичко е наред! Спокойно! – чува се гласът на Нуршах.
Кенан спира, обръща се към Нефес и продължават играта си, но след малко спират и слушат звуците, които се носят от кухнята. Нефес и Кенан се смеят на всеки звук, идващ отвътре. Нурша след малко идва с усмивка и им казва, че вечерята е готова.
Кенан и Нефес влизат изненадани и любопитни и сядат на масата.
–Много съм гладна. Стомахът ми къркори! – отбелязва Нефес.
–И аз, принцесо – отвръща Кенан.
Нуршах се приближава към масата с тенджера в ръце.
–Ето! Мисля, че се получиха добре. Да видим дали ще си оближете пръстите?!
Нуршах гордо слага тенджерата на масата. След това вдига капака и сервира.
Когато макароните са сервирани, и двамата се опитват да ги ядат, за да не разстроят Нуршах. Лицето на Нуршах се променя, когато с нетърпение опита макароните, които е сложила в чинията си.
–Но това… Дали не съм ги преварила малко? – пита Нуршах.
Нефес и Кенан отговарят едновременно:
–Не!
Кенан казва, че са много вкусни, но им липсва нещо. Става и бързо се връща с кетчуп. Изсипва кетчуп върху пастата на Нефес под формата на усмихнато лице.
–Сега ще са още по вкусни! – възкликва Нефес.
–Разбира се! Все пак ги е правил професионалист. Тайната е в това, че са леко преварени. Искате ли кетчуп, госпожице? – обръща се Кенан към Нуршах.
Докато Нуршах кима, Кенан прави тъжно лице върху пастата на Нурша.
–Да ви е сладко! – пожелава Кенан.
Нуршах е раздразнена. Взема кетчупа от ръката на Кенан и прави още по-тъжно лице в чинията на Кенан. Нефес ги наблюдава и се смее.
По-късно през нощта… Нуршах, Нефес и Кенан играят на имена, градове и животни. Въпреки че на Нефес ѝ е трудно да остане будна, тя се опитва да устои на съня, защото се забавлява много.
След малко Кенан казва на Нефес, че е време да си ляга. На Нефес толкова ѝ се спи, че няма сили да възрази и тръгва към стаята си. Нефес влиза в стаята. Нуршах и Кенан остават сами. Настъпва момент на тишина.
–Ангажирахме те! – казва Кенан.
–Просто се опитвам да поправя грешката си – отговаря Нуршах.
Кенан се замисля за момент, след което по начин, който Нурса не очаква, казва:
–Добре, че осъзна грешката си, макар и късно. Надявам се, че отсега нататък няма да си вреш носа, където не ти е работата!
Нурса е шокирана от думите му.
–Постоянно ли ще ми го натякваш?
–Да. Когато Нефес бъде поверена на моите грижи, ще продължим живота си оттам, откъдето сме го оставили, и тогава може би ще помисля, дали да ти простя.
Нурша го поглежда. Всъщност е на път да заплаче. Става, много изнервена.
–Да се отнасяш така с някого, който признава грешката си и се опитва да я поправи…
Нуршах спира, гневът ѝ се примесва с тъга и не може да продължи. Нуршах излиза ядосана от кантората на Кенан и отива в своята. Преди да влезе, вдига глава. Вижда, че Кенан я гледа от прозореца.
–Нетактичен! Грубиян! – говори си сама Нуршах като гледа към Кенан. – Невъзпитан! О, започвам да говоря като майка си!
Нуршах се опитва да сложи ключа в ключалката, мърморейки. Но не може.
–Само това липсваше!
Кенан продължава да гледа от прозореца. Нурша най-накрая отваря вратата и поглежда Кенан за последен път, докато влиза.
– Ако детето не беше тук, знам как да се отнеса с теб… Няма значение!
Тя влиза и затваря вратата, сякаш я затръшва в лицето на Кенан. Кенан също се прибира и затваря прозореца.
Отива при Нефес, която се е преоблякла и е легнала в леглото.
– Как Нуршах си тръгна ли?
– Да, си тръгна си, малка госпожице. Наистина е време за сън. Хайде заспивай!
Нефес затваря очи. Но скоро очите й се отварят отново.
– Оказа се, че не е била вещица?
Кенан замълчава за миг. После казва: – Не е. Но все още не знаем. Може да е скрила метлата си зад гърба си. Затова е добре да бъдем предпазливи. Хайде заспивай!
Нефес се смее на последните думи на Кенан.