winless
Аслъ не се е отказала от плана си да се отърве от Хира. Тя ловко я манипулира, използвайки чувствата ѝ към Али, и я убеждава да се подложи на електрошокова терапия. Хира казва на Орхун, че е взела решение и иска да се подложи на лечението. Какво мисли по въпроса Орхун? Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.24 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 24 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Хира се опитва да поправи гривната на Орхун, но не успява и му прави нова. Той е очарован от жеста ѝ и ѝ казва, че има важно значение за него и че те ще направят същото и в живота си, ще започнат всичко заедно от нулата.
Междувременно, Аслъ не се е отказала от плана си да се отърве от Хира. Тя ловко я манипулира, използвайки чувствата ѝ към Али, и я убеждава да се подложи на електрошокова терапия.
Хира казва на Орхун, че е взела решение и иска да се подложи на лечението. Какво мисли по въпроса Орхун?
В същото време Перихан се завръща — променена, спокойна и напълно възстановена, а Муса е влюбен.
Действието продължава от предния епизод. Хира лежи будна. Очите ѝ са отворени, вперени в тавана, а мислите ѝ бушуват без да спират. Опитва се да се насили да заспи, но не ѝ се получава. Тя сяда внимателно в леглото и след като се уверява, Когато че Орхун спи, става отваря чекмеджето на нощното шкафче и взема гривната на Орхун.
Решава да я поправи. Въпреки че очите ѝ се затварят, тя продължава. Хира е готова с гривната. Сърцето ѝ се изпълва с топлина, а погледът ѝ се премества към Орхун, който спи. Хира го гледа с усмивка на лицето.
Първите лъчи на сутрешното слънце се промъкват през полупрозрачните завеси и докосват лицето на Орхун. Светлината го буди бавно – очите му се отварят с леко присвиване, а дъхът му е равномерен, все още потънал в тишината на ранната утрин. Той се изправя внимателно, без да издаде звук. Поглежда към леглото, но то е празно. Хира я няма. Преди да стане, погледът му попада върху масичка за кафе.
Там лежи нова гривна. На лицето на Орхун се появява усмивка. Погледът му се задържат върху гривната още миг.
– Направила си нова – промърморва Орхун.
После взема гривната в ръка, задържа я в дланта си и я поставя върху китката си с почти тържествено движение. Приляга идеално.
Действието се пренася в кухнята на имението, където влиза Хира и си налива чаша с вода. След малко идва и Муса, който е изненадан да види толкова рано Хира в кухнята.
– О, сестричке… Да не би да си сключила договор с петлите, че си будна по това време?
Хира се усмихва.
– По-точно да кажа, че изобщо не съм спала. Не мигнах цяла нощ! – отговаря Хира.
– Зет ми ти е направил чудесна изненада, нали? – Муса има предвид снощната изненада на Орхун.
Хира потвърждава с леко срамежливо кимане.
– Зетът е страхотен човек.! Повярвай му! Просто му се довери! А останалото, как беше? Когато нещата вървят… – Муса прави движения нагоре-надолу.
– Като по конец – довършва Хира.
– Точно така! Всичко останало е лесно – всичко ще се нареди!
– Ах, Муса, само ако знаеше, аз и без това му вярвам. Но, просто…
Муса я прекъсва, разбирайки чувствата на Хира.
– Сестричке, всичко е въпрос на време, време, време… търпение, търпение! Ще си спомниш!
Хира кимва с надежда.
– А ти защо си буден? И ти ли си се договорил с петлите? – пита Хира с усмивка.
– Не можах да заспя! Сякаш имам някакво странно усещане в стомаха. – отговаря Муса като се хваща за стомаха и мръщи леко.
– Да не си ял нещо развалено?
– Не е от яденето… Но…
В този момент в кухнята влиза Гонжа. Сънената ѝ усмивка озарява помещението. Муса се оживява, докато гледа Гонжа с възхищение.
–Добре дошла, и на теб добро утро! – поздравява Муса. – Благодаря! – отговаря момичето.
Хира забелязва, че настроението на Муса се е подобрило с пристигането на Гонжа.
– Ще сложа да направя чайче! – казва Муса и взема чайника с развълнуван и сладък вид. –Сигурно си гладна?
– Гладна съм, но с чай не мога да се заситя – отговаря Гонжа, с мила усмивка.
– Правилно! Чаят е напитка, не храна. В такъв случай – да приготвим нещо за хапване! Къде ми е чайникът? Беше ми в ръцете!
Муса се развълнува още повече. Той отива към хладилника с чайника в ръка. Докато вади сирене и други неща от хладилника, без да иска, слага чайника в хладилника и затваря вратата. Хира поглежда Муса с усмивка.
– Добре ли си? – пита го Гонжа.
– Да, добре съм.
Гонжа решава тя да свари чая и вади чайника, който Муса търси, от хладилника и започва да приготвя чай с усмивка.
По-късно сутринта, в стаята на Али, Аслъ чете статии за електрошокова терапия на телефона си, докато подрежда учебниците на Али.
„Най-важното при електрошоковата терапия е правилното регулиране на дозата. Ако е неправилно настроена, може да доведе до трайно изтриване на паметта.“, чете Аслъ.
Очите на Аслъ блестят хитро. Междувременно Али я поглежда.
– Како Аслъ, слагаш грешните учебници!
– А?
Аслъ продължава да слага книгите в чантата на Али, без да ги поглежда.
„Ако я убедя да отиде в клиниката, която съм уредила за това лечение, ще реша проблема окончателно. Трябва да измисля умен план, но как?“, мисли тя.
Али идва при нея с няколко учебника в ръка.
– Сложила си грешните в чантата ми. Тези трябва да сложим – казва Али.
Аслъ все още не го чува. Али леко докосва ръката ѝ, за да привлече вниманието Я. Тя се опомня.
– Олеле… Объркала съм ги! Значи тези ли са?
Аслъ слага правилните книги в чантата, затваря ципа и я оставя настрана.
– Вчера чичо подготви изненада за кака Хира – казва Али, а Аслъ се замисля за момент, а по лицето ѝ се появява недоволно изражение. – Чичо ми каза, че кака Хира скоро ще си спомни всичко. Но аз не искам да чакам!
Погледът на Аслъ изведнъж става лукав, тя мърмори, сякаш е намерила отговора на въпроса, който си задава.
– Разбира се, така е!
Аслъ възнамерява да използва Али, за да манипулира Хира и по този начин да се увери, че Хира ще получи лечението възможно най-скоро. Али не може да разбере какво казва Аслъ.
– Какво каза? – пита Али.
– Ако чичо го казва, значи е вярно! Но…
Аслъ спира.
– Защо каза „но“? Все пак, не трябва да се надяваш прекалено много! Всички искаме Хира да си спомни! И чичо ти прави всичко възможно. Но тя все още няма никакъв напредък! Нищо не си е спомнила от миналото!
Докато Али си мърмори нещо, Аслъ е доволна, получава това, което иска.
– Искаш ли да закусиш? Да ти приготвя нещо?
– Не искам – отговаря тъжен Али, а Аслъ го поглежда с хитра усмивка.
В същото това време докато Хира върви към стаята на Али, тя среща Орхун, който слиза по стълбите. Погледът на Хира веднага се насочва към ръката на Орхун, тя вижда гривната и на лицето ѝ се появява усмивка. Орхун забелязва това.
– Много ми харесва. Благодаря ти!
Камерата ни показва Аслъ, която идва до вратата, за да излезе от стаята на Али, и чува разговора между Хира и Орхун. Тя остава за момент на вратата и тайно подслушва разговора на двамата.
– Опитах се да я поправя, но не се получи. Тогава направих нова – обяснява Хира.
– Но си будувала цяла нощ, нали? – пита притеснен Орхун.
– Това е нищо в сравнение с това, което ти правиш за мен – отговаря Хира.
– Това означава много за мен. Животът ни ще се обнови, точно като тази гривна – казва Орхун.
Камерата ни показва отново Аслъ, която се напряга от думите на Орхун.
–Вместо да се опитваме да съберем парчетата, трябва да започнем всичко отначало, точно както направи с гривната – предлага Орхун.
– Може би – отвръща Хира.
– Ще бъда в кабинета – казва Орхун.
Хира кимва. Когато Орхун влиза в кабинета си, Хира се насочва към стаята. Аслъ излиза през вратата, сякаш просто си тръгва.
– Али буден ли е? – пита Хира. – Да… Но не е добре! – отговаря Аслъ.
Хира за момент се паникьосва.
– Болен ли е? Има ли температура?
– Не, не. Не се тревожи, не е болен.
Хира я поглежда любопитно, сякаш иска да попита „тогава какво“.
– Просто, ако имаш време, може ли да поговорим?
Аслъ е задейства плана си. Хира кимва и двете се отправят към хола.
– Али е в лошо настроение напоследък. Днес дори не е иска да закуси – казва Аслъ преструвайки се, че е притеснена за Али.
– Защо? Да няма проблеми в училище? – пита притеснена Хира.
– Винаги мисли за теб. Много се страхува, че няма да си спомниш миналото. Мъчи се с това в сърцето си.
Хира застива за миг, разстроена и изненадана от чутото.
– Наистина ли? Но той не ми го показва, държи се сякаш е добре, щастлив!
– Защото не иска да те разстрои. Али е много чувствително, зряло и внимателно дете за възрастта си, знаеш ли? Знам, че има много специална връзка с теб. Когато е дошъл за първи път в имението, не е говорил с месеци, но ти си решила този проблем. Ти си много специална. Наистина. Единственото ми притеснение е, че ако разочарованието на Али продължи, той ще се затвори в себе си и няма да говори както преди.
Хира е много притеснена от последните думи на Аслъ.
– И аз те нараних, жалко, че ти казах – казва Аслъ като докосва ръката на Хира приятелски.
– Не, добре е да знам.
– Не, не. Бях неблагоразумна. Твоите проблеми са ти достатъчни. Опитваш се да живееш в тази къща, без да си спомняш нищо. Това е толкова трудно…
Аслъ спира за миг, а след това веднага продължава:
– Мисля си, че ако бях на твое място, никога не бих могла да се справя! Ти също си много силна!
– Да кажем, че се опитвам да дам най-доброто от себе си – казва Хира с горчивина в гласа си. – Орхун никога не ме оставя сама, опитва се да ме подкрепя във всеки момент.
Въпреки че Аслъ е разстроена, че Хира говори за Орхун, тя се опитва да не го показва. Бавно стига до съществото на въпроса.
– Ами след като няма какво друго да се направи, ще трябва да чакат – казва Аслъ. –Имам предвид, алтернативен метод на лечение или нещо такова?
– Лекарят спомена за лечение с електрошок. Но не го препоръча, защото има големи рискове – отговаря Хира.
– Чух за това. За какъв риск става дума? Опасен за живота ли е? – интересува се уж между другото Аслъ.
Хира поклаща глава.
– Ако няма риск за живота, мисля, че бих опитала всичко – казва Аслъ. – Понеже чакането, без да знаеш какво ще се случи, е много по-мъчително.
Хира остава замислена от последните думи на Аслъ. Аслъ разбира, че тя е внушила на Хира тази идея.
След малко, Хира открива Али сам в стаята му. Той седи на леглото, тъжен и замислен, под влияние на думите на Аслъ. Хира сяда до него.
– Чух, че някой не иска да закусва. Но си казах – кой ще откаже тост с шунка и много кашкавал?
Али разстроен повдига рамене.
– А какво ще кажеш за палачинка? С шоколад отгоре? – предлага отново Хира.
– Не искам!
– А какво искаш тогава? Кажи ми – ще ти направя всичко! – заявява Хира.
Али поглежда лицето на Хира с цялата си детска невинност
– Моля те, оздравявай по-бързо… Това е всичко, което искам! – заявява Али.
Дълбока тъга се разлива по лицето на Хира от казаното от Али. Тя става, отива към вратата и излиза от стаята.
Пред вратата на стаята я чака Аслъ. Тя е любопитна и пита, дали е убедила Али да закуси. Хира тъжна ѝ отговаря, че Али е отказал да закусва. Аслъ отвръща, че и учителката на Али не се е тревожила напразно.
–Какво е казала учителката? – пита притеснена Хира.
Асли се преструва, че няма да ѝ отговори като казва:
–Ще поговорим за това по-късно. Първо трябва да се оправиш.
–Моля те, кажи ми. Какво е казала учителката? – настоява Хира.
–Каза, че Али не си играе с другите деца. Каза, че винаги седи сам в ъгъла. Учителката се опитала да поговори с него. Али ѝ казал същото, което каза на мен. Много го натъжава, че не го помниш.
Хира е съкрушена от чутото. Асли взема предпазни мерки, за да не излезе лъжата ѝ наяве.
–Да не казваме на никого за ситуацията с Али. Ако не се сближим с Али, състоянието му може да се влоши. Имам приятел психолог, консултирах се с него. Каза ми да не се паникьосвам и да не предприемаме погрешни стъпки.
Хира кимва с глава и отива в стаята си, разстроена.
Действието прескача. Гонжа сервира кафе на Аслъ и Афифе, които седят една срещу друга. Аслъ е в добро настроение, защото е успяла да манипулира Хира.
–Преди теб не харесвах кафе, лельо Афифе. Но се радвам да пия с теб, ти ме направи и мен зависима.
Афифе се усмихва леко. В този момент се чуват приближаващи стъпки. Икономът е шокиран, когато обръща глава в посоката на звука и вижда кой се приближава.
–Г-жо Афифе! – шокиран е Шевкет като гледа към човека, който приближава.
–Какво става? – пита Афифе.
Камерата ни показва, че човекът, който идва към салона е Перихан. Облеклото ѝ се е променило, изглежда същата като преди да почине Еда.
–Г-жо Перихан – преди Шевкет да каже името ѝ. Перихан застава пред Афифе и Аслъ. Всички я гледат шокирани.
–Перихан? – изненадана произнася името ѝ Афифе.
Перихан спокойно се обръща към Гонжа.
–И аз ще пия кафе.
След това сяда до Афифе, която все още е объркана.
–Перихан, добре ли си? – пита Афифе.
–Докато болката на дъщеря ми е в сърцето ми, никога няма да съм добре, Афифе. – отговаря Периха. –Но е време да се взема в ръце. Ако беше жива, тя би искала да съм такава. Отсега нататък ще продължа живота си така, както дъщеря ми би искала.
–Знаех, че рано или късно ще се върнеш към живота. Липсваше ни да те виждаме така. – казва Афифе, която е доволна от състоянието на Перихан и от това, което току-що тя каза.
– Много се радвам за теб! – добавя Аслъ.
В същото това време Хира разглежда информацията за електрошок терапията при загуба на памет на телефона си. Тя чете текстовете на екрана.
–При електрошок терапията, ако дозата не е добре регулирана, пациентът може да срещне нежелани трайни проблеми. Това е метод, който не се предпочита поради рисковете си.
Хира се замисля, става и отива в кабинета на Орхун.
–Надявам се, че не те прекъснах? – казва притеснена Хира.
–Не, не си. Добре ли си? Станало ли е нещо? – пита със загрижен тон той.
–Имам да ти кажа нещо.
–Добре, да поговорим – съглася се Орхун в същото време е любопитен какво иска да му каже тя.
Хира сяда, но не знае как да го каже. Хира мълчи за момент.
–Взех решение! – заявява Хира.
–Какво решение? –пита Орхун, който е хем внимателен, хем нетърпелив.
–Знам рисковете – започва Хира колебливо. – Но каквото и да стане, искам да опитам метода с електрошок.
Докато Орхун изглежда шокиран от неочакваното желание на Хира, тя го гледа с голяма решителност.
Камерата ни показва Аслъ, която се приближава до вратата на кабинета на Орхун. После се оглежда за момент и застане пред вратата. Бавно опира главата си на вратата с подмолен и любопитен израз. Докато продължава да подслушва, Перихан се приближава тихо от ъгъл, откъдето тя не може да я види. Аслъ не я забелязва, но Перихан я вижда, че подслушва. Тя присвива очи и изглежда замислена и хитра, докато наблюдава Аслъ.
Камерата се връща в кабинета. Докато Орхун гледа Хира с мрачно изражение, Хира фиксира погледа си върху Орхун с решителност.
–Искам да опитам това – заявява Хира.
Лицето на Орхун изведнъж се напряга.
–Не! Говорихме с лекаря! Тя каза, че е опасно за теб, и затворихме тази тема – категоричен е Орхун.
Хира се опитва да остане решителна.
– Но може би ще ми върне паметта! – предполага Хира. – Може би ще проработи! Да опитаме?
Орхун я прекъсва, решителен, безкомпромисен, но говори спокойно.
– Електрошокът е твърде рискован за теб. Затова нека затворим тази тема, за да не говорим повече за нея. Става ли?
На Хира не ѝ харесва, но все пак не може да каже нищо. Остава с насълзени очи. Орхун се приближава към нея като продължава.
– Чу какво каза докторката. След всичко, през което преминахме, няма нужда да поемаме такъв риск!
Орхун я поглежда с успокояващ поглед.
– Трябва да спреш да мислиш за това. Колкото повече се тревожиш, толкова повече се натоварваш.
Хира изглежда притеснена.
– Ами ако паметта ми не се върне? – пита Хира. – Ами ако не мога да си спомня нищо?
– Ще продължим оттам, откъдето спряхме, и ще имаме много спомени, които да си спомняме – отговаря Орхун.
Хира се насочва към вратата с горчивина, без да каже нищо. Орхун не изпуска Хира от погледа си докато излиза.
Пред вратата, осъзнавайки, че Хира върви към вратата, Аслъ веднага се отдалечава от вратата.
Хира спира на вратата, преди да излезе от кабинета.
„Как да го направя? Как ще продължа?“, мисли си тя и поглежда Орхун невинно, сякаш ще каже нещо. После поглежда горчиво и си тръгва.
Хира излиза от кабинета, а Аслъ е на стълбите, обръща се към Хира, като я пита, дали е добре.
– След като говорих с теб, реших да се подложа на електрошок терапия. Той не е съгласен – обяснява Хира.
– О, разбира се, че и той се тревожи – казва Аслъ. – Но никой от нас не може да разбере през какво преминаваш. Който не е преживял, не може да разбере.
Хира изглежда тъжна и замислена. Аслъ вади лист хартия от джоба си, сякаш току-що ѝ е хрумнало.
– Направих малко проучвания за теб. Намерих добра клиника, която предлага това лечение. Отзивите са много добри. Хора като теб са го намерили за полезно – обяснява Аслъ, а Хира взема листа и го разглежда.
Аслъ продължава, като подчертава, за да не я заподозрат.
– Ако Орхун промени решението си и, разбира се, даде съгласието си, можеш да погледнеш.
Аслъ поглежда Хриа с невинно изражение, тя е убедена в актьорската си игра.
По-късно Аслъ и Али излизат от стаята му.
– Али, не можеш да отидеш на училище на празен стомах. Трябва да ядеш нещо. Иначе ще се разболееш – казва Аслъ, а Али е намръщен.
– Не искам. Няма да ям! – отвръща решително момчето.
Междувременно се чуват стъпките на Хира, която слиза по стълбите. Аслъ вижда, че идва Хира, но започва да говори с манипулативен тон, сякаш не е видяла Хира. Хира спира и започва да слуша Аслъ и Али.
– Знам, че си разстроен. Но моля те, не се наказвай така, защото Хира не си спомня нищо!
Али е тъжен, главата му остава наведена. Аслъ се преструва, че ѝ пука.
– Вместо да правиш това, трябва да продължиш да се молиш Хира да си спомни миналото!
– Правя го, но тя все още не си спомня нищо. Когато не си спомня, нищо не е същото като преди – отговаря разстроен Али.
Хира се обръща с очи, пълни със сълзи, и се качва обратно по стълбите. Аслъ продължава да говори.
– Не се тревожи, всичко ще бъде наред.
Аслъ поглежда към стълбите. Хира я няма. На лицето ѝ се появява коварна усмивка.
Хира влиза в стаята и затваря вратата. Тя е нещастна и започва да плаче.
–Малкото момче страда заради мен. Не само него разстройвам, разстройвам всички. Боже, колко ще продължи това? Всички лица са ми непознати, това, което казват, няма значение. Боже мой, какво да правя? Моля те, покажи ми изход!
