winless
Аслъ задейства плана си с електрошока и Хира заминава за клиниката. Разбирайки за това Орхун тръгва след Хира, но дали ще стигне навреме? Аслъ е много притеснена да не бъде разкрита! Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.26 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 26 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Хира е разстроена от мисълта, че заради нея Орхун пренебрегва работата си и не живее живота си пълноценно. Без да говори с него, тя се обажда в клиниката, която ѝ е препоръчала Аслъ.
По-късно същия ден от клиниката се свързват с Хира, за да я уведомят, че имат свободен час. Тя заминава за процедурата по електрошокова терапия, придружена от Муса.
Аслъ е щастлива, че се е отървала от Хира.
Но Орхун се връща от холдинга и, след като разбира къде е Хира, веднага тръгва след нея. Аслъ е много притеснена да не бъде разкрита и тръгва с Орхун.
Нуршах отказва предложението на Тундж да работи в неговата адвокатска кантора. Кенан е щастлив от това, но не го показва.
Действието продължава от предния епизод. Хира е притеснена, че Орхун може да е чул разговора ѝ и стои мълчалива и напрегната. Очите ѝ се плъзгат неспокойно към Орхун, който тъкмо е влязъл. Въздухът между тях трепти от неизказаното, а напрежението се усеща дори в тишината. Той я доближава бавно, загрижеността му личи по начина, по който върви, и по погледа, който не откъсва от нея.
– Изглеждаш разстроена. Чу как се карахме с майка ми? Не ѝ обръщай внимание. Тя винаги е такава, когато нещата не вървят по нейния план.
– Майка ти е права – отговаря уверена и разстроена Хира. –Откакто съм тук, не се занимаваш с нищо друго, освен с моята памет. Заради мен не си вършиш работа и гледаш живота!
Орхун пристъпва напред, поставя ръцете си на раменете ѝ, поглежда я в очите и заявява:
– И без теб нямах живот! Ти нямаш вина за нищо!
Хира изглежда още по-тъжна. Погледът ѝ се замъглява от сълзи.
– Каквото и да кажеш, знам, че истината не е такава – отговаря тя.
Орхун не се отказва. В гласа му има решимост, в очите – отчаяна искреност.
– Единствената истина е, че сега си тук – до мен! Ако някой преди месеци ми беше казал, че това ще се случи, щях да жертвам всичко. Всичко, разбираш ли? Затова недей – не се обвинявай за абсолютно нищо!
Хира навежда смутено погледа си. Орхун повтаря с настоятелен тон, искайки да я убеди:
– Разбрахме ли се?! Това искам да го запомниш завинаги!
– Добре, разбрахме се! – казва тя и кимва леко.
– Искам само това от теб – казва нежно Орхун.
– Наистина ли искаш да съм добре?
Той кимва, поглеждайки я с любов, която не може да се скрие.
– Тогава, моля те, не пренебрегвай работата си заради мен.
– Както кажеш! Тогава отивам в компанията! – казва Орхун.
Хира изглежда доволна и кима. Когато Орхун си тръгва, Хира го гледа със сълзи на очи.
Действието се пренася в клиниката. Аслъ бърка в чантата си. Вади плик с пари и го подава на мъж. Той го взема и започва да брои парите.
– Защо броиш? – тонът ѝ е рязък. – Изглеждам ли като човек, който ще даде по-малко от уговореното? Там е половината. Другата ще получиш, когато всичко приключи.
Когато мъжът вижда, че Аслъ се ядосва, мъжът бързо се опитва да смекчи ситуацията.
– Разбира се, не казвам, че липсва нещо. Но знаеш как е – казват, че и ако ги намериш на улицата, пак трябва да ги преброиш. Просто навик.
Прибира парите в джоба си, стараейки се да не ядоса повече Аслъ.
– Когато ти кажа, тогава ще ѝ се обадиш и ще ѝ кажеш, че има свободен час – казва Аслъ, този път с предупреждение в гласа. – Не преди! Съпругът ѝ не трябва да е у дома.
– Както кажеш. Клиниката така или иначе е в ремонт. Празна е за цяла седмица. Няма лекари. Мога да правя каквото си искам. Ще го уредим лесно – пояснява мъжа.
Аслъ го гледа с недоверие.
– Ще можеш, нали? Ако разбере, че не си истински лекар, ще се откаже.
Мъжът се отпуска назад самоуверено.
– Вече години го правя. Повярвай ми – не съм по-лош от лекар. Няма как да разбере.
– Дозата да е внимателно премерена! Не трябва да умре. Искам само да стане като растение. Да гледа в една точка и да мълчи – казва Аслъ.
– Спокойно. Ако умре, и аз ще си имам проблеми. Ще живее – като цвете в саксия.
Аслъ се усмихва – хищнически, доволно. Планът ѝ се развива точно както го е предвидила.
Действието прескача. Аслъ се връща в имението, а от Гонжа разбира, че Орхун е в компанията. Аслъ веднага се обажда на мъжа от клиниката:
– Стана по-бързо, отколкото очаквах. Сега е подходящ момент. Обади ѝ се и ѝ кажи да дойде в клиниката. Не се бави!
– Веднага ще ѝ се обадя. Да, да. Ще се погрижим, добре? Не се притеснявай – казва мъжът с приятен глас.
Мъжът затваря телефона и се обръща към охранителя, който се намира до него.
– Току-що получих обаждане. Хайде, не се държи така, човече. Виж, става въпрос за много пари. Ясно? И ще си поделим поравно! Не е като да искам повече от теб.
– Не, човече, страхувам се. Ами ако нещо се случи на жената? Ако умре, какво ще правим? – отговаря притеснен охранителя.
– Няма да умре! Ако имаше такава възможност, щях ли да се забърквам? Ще ѝ направя само няколко електрошока, това е всичко – казва човека на Аслъ.
В крайна сметка охранителят се съгласява.
Действието се пренася в стаята на Хира и Орхун. Хира рисува нещо в албума си, замислена. Погледът й е вперен в цветята във вазата, която ѝ е подарил Орхун. Докато гледа цветята, телефонът ѝ звъни.
– Здравейте, г-жо Хира. Един от нашите пациенти отмени днес срещата си – казва мъжа.
Очите на Хира се разширяват от вълнение.
– Казахте, че ситуацията е спешна. Ако пристигнете до час, можем да започнем лечението – казва мъжа.
Хира се паникьосва за момент.
Действието се пренася в холдинга на Орхун.
Орхун бърза да свърши работата си възможно най-скоро, подписва документи. Иска да се прибере вкъщи при Хира.
– След малко ще дойде г-н Фуат, уговорихте се в началото на седмицата. – казва асистентката му.
Орхун се замисля за момент.
–Да го отложим за утре, за днес стига. Аз си тръгвам.
Асистентката подава на Орхун внимателно опакования подарък върху папката в ръката си.
– Между другото, намерихме книгата, която искате, г-н Орхун. Но наистина беше много трудно да я намерим. Опитахме буквално във всяка книжарница в Истанбул. Специално издание.
Орхун прави жест, сякаш казва „добре“. Когато секретарката излиза, Орхун взема внимателно опакованата книга в ръка. На лицето му се появява усмивка. Той я вади внимателно от кутията и я прелиства.
Орхун си спомня момента, в който казва стихотворението „Мостът Мирабо“ на Хира в хамама.
– Да се хванем за ръце и да се гледаме лице в лице – чете Орхун част от стихотворението. Усмихва се, а след това прибира обратно книгата в кутията и бързо напуска кабинета в холдинга.
В същото това време Хира слиза по стълбите притеснена, готова да отиде в клиниката. Междувременно среща Муса, който излиза от трапезарията. Той я пита, къде ще ходи, а тя го пита, дали може да я откара до едно място, защото трябва да свърши нещо. Муса усеща, че Хира е притеснена.
– Щях да взема Али от училище, но ще те закарам където искаш, преди да го взема. Разбира се, че ще те закарам, но не изглеждаш добре. Има ли някакъв проблем? – пита Муса.
Хира се опитва да се овладее и избягва отговора на въпроса с лека усмивка.
– Няма проблем. Добре съм. Просто трябва да свърша нещо. Хайде да тръгваме!
Докато Хира и Муса напускат къщата, Аслъ, която явно ги е подслушвала, се появява в хола.
– Тук всичко свършва. Рибата е на куката. Отсега нататък ще си жив мъртвец, Хира.
Междувременно Аслъ се стряска от гласа на Перихан.
–Каза ли нещо?
Аслъ изведнъж се обръща към Перихан, която е зад нея, опитвайки се да скрие напрежението си.
–Днес е горещо. Чувствам се изтощена. Ще си взема нещо студено за пиене. Искаш ли?
– Добре би било.
Аслъ кимва с привидна непринуденост и се насочва към кухнята. Но Перихан я следи с очи – не казва нищо, но в погледа ѝ съмнението вече е пуснало корени.
Муса и Хира са пристигат в клиниката. Охраната ги посреща.
– Здравейте, добре дошли. Имате ли час? – пита охраната.
– Да, говорих с доктора. Очаква ме. Казвам се Хира Демирханлъ.
– Ще го уведомя веднага.
Пазачът хваща телефона и набира вътрешен номер.
– Ало, докторе, госпожа Хира е тук… Добре. Разбрах.
Хира се оглежда нервно. Просторно е, спокойно – прекалено тихо.
– Доста е тихо тук. А докторът каза, че сте много заети?
– Да, тъй като работим само с предварително записани часове, няма тълпи. А сега е отпускарски сезон – повечето колеги са в годишен отпуск. За това е по-спокойно от обикновено.
– Ясно…
Муса, който мълчаливо е следил разговора, се обръща към нея с леко повдигната вежда.
– Защо точно тук дойде?
– Това е нещо лично, Муса.
– Аха… Добре.
Муса си мисли, че става дума за някакъв женски проблем, и не пита повече.
– Няма за какво да се тревожиш. Благодаря ти, можеш да тръгваш – казва Хира на Муса.
– Ще взема Аличо от училище и ще се върна. Става ли е?
Хира кимва. Муса се отдалечава, а миг по-късно при нея се приближава мъж с лекарска престилка.
– Г-жо Хира, добре дошли. Да отидем в кабинета.
Той ѝ посочва една от стаите. Хира го последва, без да каже дума.
Орхун се връща в имението. В ръцете си държи кутията с книгата подарък за Хира. Иска да я види веднага. Отваря вратата с леко вълнение, но стаята е празна. Поглежда към банята.
– В банята ли си? – пита той.
Никакъв отговор. Решава, че вероятно е някъде из къщата. Приближава се до леглото, за да остави книгата на възглавницата ѝ, когато забелязва тефтера с нейните спомени, оставен небрежно върху завивките.
Отваря го.
На една от страниците е нарисуван моментът, в който двамата гледат филм на прожекционния екран. Усмивка се появява на лицето му.
Орхун излиза и разбира от Шевкет, че Хира е излязла с Муса.
В същото това време Хира седи на стола в коридора на клиниката. Пръстите ѝ се движат неспокойно. Охранителят, застанал недалеч, я наблюдава с нарастваща тревога.
– Докторът каза, че ще се обади, когато уредът е готов – обръща се тя към него. – Ще чакам ли още дълго?
Охраната, страхувайки се, че Хира ще се разтревожи още повече, веднага предприема действия.
– Веднага ще му предам, изчакайте само минутка тук.
Хира остава сама.
Камерата се пренася в друга стая, където мнимият лекар, стои над някакъв медицински апарат. В ръцете си държи отвертка и се мъчи да направи нещо – но не му се получава. Устройството изглежда повредено. В този момент вратата се отваря и охранителят влиза, задъхан и видимо ядосан.
– Човече, хайде, започна да задава въпроси. Побързай! Нали каза, че ще го оправиш веднага!
Мъжът с отвертката се обръща рязко, раздразнен:
– Ще я взема, но проклетата машина не работи! Не я бавя за удоволствие!
Охранителят, който и без това беше трудно убеден да съдейства, реагира остро:
– Ако е уредът е развален, това няма да мине! Отивам да ѝ кажа.
Той се обръща, но мъжът го хваща за ръката и го спира.
– Шшт! Не! Не можеш да се откажеш сега, когато парите са на една ръка разстояние! Не се паникьосвай, ясно? Ще го оправя. Само задръж жената още малко. Направи нещо – почерпи я с чай. Измисли нещо.
– Добре, но побързай!
Охранителят излиза и се приближава до Хира:
– Говорих с него. Скоро ще ви приеме. А дотогава… ще ви донеса кафе. Можете да го изпиете, докато чакате.
Хира не казва нищо веднага. Лицето ѝ е напрегнато, очите – подозрителни. Инстинктът ѝ нашепва, че нещо не е наред. Отново сяда, но този път не сваля очи от вратата.
Минава време Хира губи търпение. Охраната се занимава с телефона си в далечината. Тогава Хира се приближава към вратата на лекаря. Когато охраната я забелязва, той се втурва към нея в паника.
– Госпожо! Нямате право да влизате там! – казва мъжът.
В този момент вратата се отваря и излиза мнимия доктор.
– Какво става? Проблем ли има? – пита той.
– Колко още ще чакам, докторе? – пита неспокойна Хира. –Много чаках.
Мъжът очевидно все още не е успял да оправи машината и се опитва да забави Хира.
– Разбирам, но за съжаление предварителната подготовка отнема малко повече време. Особено в случаи като вашия, трябва да направим много деликатни настройки. Но почти съм готов, скоро ще ви вкарам след малко.
Хира принудително се съгласява. Мъжът поглежда охраната, сякаш иска да му каже „не я пускай“. Хира е неспокойна, докато продължава да седи и да чака отново.
В същото време в кабинета си Орхун се опитва да се свърже с Муса, но той не отговаря.
Орхун влиза в хола и вижда Перихан. Той е шокиран да я види в такова състояние. Перихан забелязва и обяснява.
–Беше време да се възстановя.
Орхун кима с глава.
–Ела при нас. Ще кажа да ти донесат чай – предлага Аслъ.
В този момент телефонът на Орхун звъни. Муса се обажда. Орхун веднага вдига телефона.
–Не чух обаждането ти заради шума на децата, зетко. Току-що го видях – обяснява Муса.
–Кога ще се върнеш, Муса?
Току-що взех Али, сега отивам да взема Хира. Орхун замлъква за момент след отговора на Муса, след което нервно пита.
–А къде е тя?
–Оставих я в клиниката по пътя за училище.
Когато Орхун чува думата „клиника“ се напряга.
–Каква клиника? Защо не знам за това?
Асли разбира, че Муса е казал на Орхун, че е оставил Хира в клиниката.
–Коя клиника е това? – пита ядосан Орхун.
–Имам адреса, ще ти го изпратя. – отговаря Муса.
В същото това време мъжът, който се представя за лекар кани Хира в кабинета.
Мъжът посочва на Хира леглото, където ще бъде извършен електрошокът.
Докато Хира се приближава към леглото, плахият ѝ поглед се премества към апарата. Думите на Орхун отекват в ума ѝ:
„Говорихме за това с лекаря. Тя каза, че може да е опасно за теб. След всичко, през което преминахме, няма нужда да поемаме такъв риск. Това е животозастрашаващо лечение.“
Хира е много объркана. Тя се замисля над думите на Орхун. Докато мъжът тревожно чака Хира да легне на леглото.
Връщаме се в имението. Асли разбира, че Муса е казал на Орхун, че е оставил Хира в клиниката. Тя се изправя притеснена и за да не стане заподозряна, когато фактите излязат наяве казва:
–Хира сама ли е отишла в клиниката? Дадох ѝ телефона, но ѝ казах да поиска разрешение първо от Орхун.
Афифе се опитва да разбера за какво говори Аслъ.
–Хира ме помоли да ѝ помогна. Попита ме дали мога да намеря място?
Докато Асли продължава да разказва, Орхун приключва разговора си с Муса и напуска къщата ядосан. Аслъ тръгва след него паникьосана.
–Орхун! Чакай ме! Не мислех, че ще опита нещо такова, без да ти каже, повярвай ми. Как можа да го направи? Нямаше да помогна, ако знаех. Надявам се да не ѝ е станало нищо.
Орхун се качва в колата, без да слуша Аслъ, а тя сяда на предната седалка.
Ще стигне ли навреме Орхун в клиниката, за да спаси Хира?!
Кенан е ядосан, че Тунч се е върнал в квартала и е предложил работа на Нуршах.
– И… Какво каза тя? Прие ли? – любопитен е Фатих.
Кенан, който вече е нервен, повишава глас.
– Откъде да знам!
Всъщност Кенан тайно е любопитен да знае отговора на Нурсах.
–По-добре да отида да поговоря с Исо – предлага Фатих. – Трябва да ѝ кажа какъв човек е Тунч, за да не се забъркват. Тя е вещица с метла, но вече е дъщеря на квартала. И освен това помага на Нефес.
Кенан очевидно не иска да говори повече за това.
–Както и да е, Фатих, имаме работа за вършене. Знаеш, делото на Нефес наближава. Не можем да си позволим и най-малката грешка. Ще се подготвим много добре. Няма да оставя Нефес на този човек!
В същото време в кантората на Нуршах Джейлян я пита, дали ще приеме предложението за работа.
–Не! Нямам намерение да работя за никого! Дадох обещание на себе си, когато се впуснах в това пътешествие, че ще стоя на собствените си крака. Затова кръстих офиса „Лотос“. Като лотосовия цвят, в смисъла на прераждане. Макар че не мога да кажа, че моето прераждане е много светло. Виж, още не съм купила завеси за офиса.
По-късно Фатих разбира от Джейлян, че Нуршах няма да приеме предложението за работа и веднага съобщава новината на шефа си. Кенан е доволен от новината, но не изразява чувствата си. Държи се сякаш не му пука.
–В края на краищата, това не е ситуация, която ни засяга. Да прави каквото си иска – казва Кенан.
Въпреки че Кенан се преструва, че не му пука, той слуша внимателно Фатих.
–Ами, не знам за теб, но я уважавам! Ако на нейно място беше някой друг, щеше да премине в готината адвокатска кантора. Сърдитата дама явно е решена да остане в този квартал. Ами, страхотен ход!
На лицето на Кенан неизбежно се появява усмивка, която се опитва да прикрие.
По-късно Кенан предлага да помогне на Нуршах да сложи новите завеси в кантората ѝ, но тя отказва. Тя упорства, че ще се справи сама и пада от стълбата, но Кенан е точно до нея и я хваща в прегръдките си.