Плен – Сезон 2 Епизод 27 (Ето какво ще видим)

Плен - Сезон 2 Епизод 27 (Ето какво ще видим)

Благодарение на Орхун Хира остава жива. Но след прекъснатата електрошокова терапия никой не знае какво е състоянието на паметта ѝ. Орхун не се отделя от леглото ѝ, държи ръката ѝ…, обзет от от един-единствен страх – когато се събуди… ще го помни ли? Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.27 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 26 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.

Орхун се надпреварва с времето, за да спре електрошокова терапия, която може да отнеме не само спомените на Хира, но и живота ѝ. Докато той тича из коридорите на клиниката, човекът, нает от Аслъ, вече поставя електродите на главата на Хира.

Когато Орхун нахлува в стаята, е твърде късно. Тялото ѝ се гърчи под ударите на тока, а погледът ѝ, се среща с неговия, преди Хира да загуби съзнание.

Между живота и смъртта, в свят на тъмнина и безвремие, Хира чува гласа на Орхун – единственият ѝ ориентир. В болницата Хира отваря очи за кратко и отново заспива.

Орхун е притеснен, дали Хира го помни или е забравила всичко?

Аслъ прилича на Еда, колкото повече се опитва да раздели Орхун и Хира, толкова повече ги сближава.

Перихан изправя Аслъ пред безмилостна дилема – коя ще умре: Аслъ или Хира. Ще обединят ли сили, за да се отърват от Хира, или ще се изправят една срещу друга?

Кенан и Нуршах са като куче и котка, привличането вече е налице и Кенан е първият, който изпитва ревност, която, разбира се, не признава и не приема, но всичко е въпрос на време….

Плен

Орхун и Аслъ са в клиниката. Те излизат от асансьора. Орхун е изпълнен с гняв. Иска да стигне до Хира възможно най-бързо. Аслъ се тича след него паникьосана.

В същото време камерата ни пренася в стаята за електрошока терапия, където санитаря, който се представя за лекар поставя електрошоковите електроди на главата на Хира. Хира изглежда много нервна.

Камерата са връща в салона, къде Аслъ опитвайки се да догони Орхун му обяснява с изразително печални жестове, за да не остави никакво съмнение в него.

– Надявам се, че не сме закъснели. Как може да действа сама по такъв деликатен въпрос?

Орхун бързо отваря и затваря вратите на кабинетите в болницата. Аслъ продължава да се оправдава.

– Тя ме постави в трудно положение. Много съжалявам, Орхун! Жалко, че ѝ помогнах.

Орхун отваря друга врата, но и тя е празна. Затваря я силно. Орхун проверява стаите и продължава. Аслъ обаче го следва, напрегната, че планът ѝ ще се провали.

Действието се връща при санитаря и Хира. На главата на Хира са поставени електроди. Мъжът слага пластмасов предмет в устата ѝ.

– Това е, за да не навреди на зъбите ви – пояснява той.

Въпреки че Хира се страхува, тя се опитва да остане силна. Мъжът включва устройството.

– Е, ако сте готова, да започвам!

Хира затваря нервно очи. Сега пред очите ѝ започват да се появяват моменти, които е преживяла наскоро с Орхун.

  • Тя си спомня деня, в който тя и Орхун седяха на плажа.

– Радвам се, че ме намери! – признава Хира като се сгушва в прегръдката на Орхун.

Хира си спомня момента, в който Орхун я научи да кара колело, а след това си спомня момента, в който я заведе при фара.

  • Хира си спомня и нощта, в която спа до Орхун.

– Ти си светлината в тъмнина ми. Има нещо в теб, което ми действа добре! – казва му Хира

Хира си спомня момента, в който плака на рамото на Орхун в градината, а след това момента, в който Орхун ѝ слага лепенка на ръката, когато се нарани. А след това си спомня момента, в който държат заедно вазата.

Камерата се връща при Орхун, който се движи много бързо по коридора. Той вижда охранителя пред един от кабинетите. Мъжът се опитва да спре Орхун.

– Господине, тук има пациент. Не можете да влезете там, господине!

Орхун блъска мъжа към стената и бързо отваря вратата. Аслъ застива на едно място много нервна.

плен

Орхун нахлува в стаята, веднага щом влиза, вижда Хира, лежаща на леглото. Хира също вижда Орхун. Но мъжът бързо натиска последния бутон, който ще предизвика шок. С импулса електрически ток, на лицето на Хира се появява израз на болка. Лицето на Орхун е изпълнено с ужас.

В следващия миг цялото ѝ тяло се свива от електрошока, който преминава през нея. По лицето ѝ преминава вълна от агония. Тялото ѝ се гърчи, но Хира не издава звук. Само очите ѝ, които гледат в очите на Орхун, излъчват безкрайна болка.

Орхун е като вкаменен. Погледът му е застинал върху нея – жената, която обича, която сега страда под въздействието на нещо, което уж трябва да ѝ помогне. Сърцето му се свива. Гняв и ужас се борят в гърдите му.

Докато Хира продължава да се гърчи, пред очите ѝ започва да се сменя реалността. Хира се озовава в странно място – сякаш сън, сякаш кошмар. Всичко около нея е неясно, покрито с мъгла, а въздухът е наситен със страх. Тя се обръща бавно, търсейки нещо, някого… Но не разбира къде е. Погледът ѝ се мести – наляво, надясно. Изведнъж спира. Погледът ѝ се приковава към мъглата, където се очертава познат силует.

Това е спомен – сцена от онзи момент, в който Орхун ѝ превързва раната и тя му казва с треперещ глас:

– Добре, че ме намери!

Картината осветява мрака. Хира я наблюдава като страничен наблюдател, като чужд човек, изгубен в собствения си живот.

Картината започва да избледнява. Хира пристъпва напред, сякаш иска да достигне до себе си и до Орхун, да ги предупреди, да ги спре, да ги прегърне. Забързва крачка. Но когато стига до мястото, картината се разпада на прах. Остава само тишина. И тъмнина.

– Къде си!Не си тръгвай! – шепне тя, гласът ѝ е изгубен сред ехото на тишината.

Изведнъж започва да чува шум. Става все по-отчетлив. Поглежда в посоката, от която идва той. И тогава чува гласа му. Ясен. Топъл. Решителен.

– Държа те! Няма да паднеш, довери ми се!

Спомени от деня, в който Орхун я учеше да кара колело, проблясват пред нея. Сякаш гледа чужди хора, не себе си. Сякаш се сбогува с щастието, което е имала. Протяга ръка към образите, иска да ги докосне. Устните ѝ се раздвижват – опитва се да каже нещо, да извика, но звук не излиза. Картината се размива. И изчезва.

Очите ѝ се пълнят със сълзи.

Хира обръща глава и вижда нов спомен – себе си, легнала до спящия Орхун. Тиха, спокойна, щастлива. Гледа го и му казва:

– Ключът към душата ми, към сърцето ми… Той е у теб. Знам, че ще осветиш мрака ми. В теб има нещо, което ми действа добре!

По устните ѝ минава неволна усмивка. Но и тази картина внезапно се пръсва като стъкло. Хира се лута в тъмнината обзет от страх…

Действието се връща в стаята. Времето продължава да тече бавно. Очите на Хира, които до преди миг гледаха към Орхун, се затварят рязко, тялото ѝ се отпуска. Все едно животът ѝ бавно я напуска. В този миг Орхун се хвърля към Хира.

плен

Аслъ, която стои в дъното на стаята, поглежда панически към санитаря, и му дава знак да спре Орхун.

– Какво правите, господине?! – крещи санитарят, когато Орхун с решителен жест го отблъсква с една ръка.

– Махай се!

Орхун стига до машината и изключва електрошока. Асъл поглежда с тревога.

Вижда се, че санитарят се страхува от Орхун, но отново надига глас:

– Не правете това! Не можете да прекъснете лечението! Наранявате пациента!

Орхун го игнорира.

плен

Лицето на Хира е бледо, дъхът ѝ – едва доловим. С дланите си Орхун обхваща лицето ѝ, приближава го към своето.

– Отвори очи! Погледни ме! – почти крещи Орхен, а гласът му трепери от страх. – Събуди се, Хира!

– Господине, вие…

Санитарят не довършва. Орхун го гледа така, сякаш ще го убие. Мъжът отстъпва назад.

Орхун нежно прокарва пръсти през косата ѝ, маха кичурите от лицето ѝ. Тя не реагира. Орхун е сигурен, Хира не е в съзнание. Навежда се, вдига я внимателно и я взема на ръце.

– Хайде! Махаме се оттук!

Аслъ е видимо напрегната. Манипулацията е направена наполовина. Дали е подействала и Хира е изгубила напълно спомените? Или не е успяла?

Действието прескача. Санитарят и охранителя се карат.

– Ти ме запали! Каза, че ще е лесно! – казва уплашен охранителя. – Откъде да знам, че ще дойде съпругът ѝ! Всичко вървеше добре – оправдава се санитаря.– И сега какво ще стане, кажи ми? Разбра ли, че не си лекар?– Не мисля, че е разбрал, откъде да знам – отговаря разтревожен и неуверен санитаря. – Изглеждам си като истински доктор, нали?

Към тях се приближава Аслъ, чийто студен, арогантен и безмилостен глас ги кара да прекратят спора си.

– Спрете да се карате!
– Защо дойде? Съпругът на жената също ли е тук? Какво става, издаде ли ме? – пита притеснен санитаря.
– Не дрънкай глупости! Ти кой си, че да те предавам? За какъв се мислиш изобщо? – отвръща надменно и ядосано Аслъ.
– Просто се чудех дали е разбрал, че не съм доктор, не ме разбирай погрешно…
– Грижи се за жена си. С нея е зает! – въздиша тежко Аслъ. – Не мисля, че мисли за теб. А сега ми обясни какво точно се случи?
– Всичко видя, пуснах ѝ ток.
– Кажи ми, дали напрежението беше високо? Това искам да знам!
– Преди да дойде съпругът ѝ. Направих така, точно както говорихме! Няма проблем!

Асъл го гледа със съмнение, иска да е сигурна.

– Оттук нататък ще я виждаш само в леглото – уверен е санитаря.

Аслъ не може да се отпусне, все още е напрегната.

плен

Действието се пренася в болницата. Хира лежи в безсъзнание на носилка, а Орхун върви до нея като ѝ държи ръката и ѝ говори:

– Не се предавай! Не се предавай! Помисли за нас! Помисли за мен! Не се предавай!

Стигат до спешното отделение, един от медиците му казва да почака в салона. Орхун не иска да я пусне. Той я гали по косата и гледа с много любов.

–Господине, моля ви! – казва лекарката.

Орхун, безсилен да помогне на Хира, пуска ръката ѝ , а времето започва да тече бавно. Орхун гледа как ръката на Хира се изплъзват от дланите му. Вратите на спешното отделение се отварят и носилката с Хира влиза вътре, а вратите бързо се затварят.

Орхун е притеснен, че нещо ще се случи с Хира, и не може да стои на едно място, докато чака в коридора. Той се върти наляво и надясно, сякаш иска да си поеме възух, а не може. Мисълта, че може нещо да се случи с Хира, не му дава покой.

В този момент в коридора се появява лекарят. Орхун се втурва към него, с надежда и тревога в погледа.

– Как е съпругата ми?

Лекарката му хвърля кратък, състрадателен поглед и отговаря спокойно:

– Добре е, не се тревожете. Ще я държим известно време под наблюдение, а после ще я преместим в нормална стая. Преди инцидента бяхте ли информиран за електрошоковата терапия?

– За съжаление, да. Съпругата ми имаше проблем със паметта. Искаше да види бързи резултати…

Орхун въздиша тежко.

– Какво мислите, какъв ефект може да има?
– В момента не можем да знаем. Ще разберем, когато дойде в съзнание.

Орхун кима с глава в знак на съгласие. Не е доволен, че не е получил ясен отговор.

Лекарката се спира, сякаш иска да каже още нещо. Орхун забелязва това и я поглежда питащ погле. Докторката думите си и говори внимателно.

– Препоръчвам ви да сте подготвени за всякакви възможности. Ако се случи нещо непредвидено, като съпруга, върху вас ще падне голяма отговорност. Ще ви насоча към един специалист.

плен

Орхун се напряга още повече от думите на лекарката. След като лекарката си тръгва, щорите в стаята, в която е Хира, се отварят. Орхун веднага отива до прозореца.

Хира лежи неподвижно, с затворени очи. Притеснен Орхун я гледа и ѝ говори :

– Не ни забравяй за нас!

Камерата се приближава към лицето на Хира.

В мислите си Хира се лута все още в тъмнината. Гледа наоколо безпомощно със сълзи на очите. Не вижда нищо. Надявайки се да види нещо, прави няколко крачки, но тъмнината не се променя. Обръща се на друга страна, но и там не вижда нищо. Сълзите се стичат бавно от очите ѝ, когато внезапно чува глух, далечен глас, който сякаш идва от центъра на тъмнината:

– Не се страхувай! Аз съм тук! Върни се при мен! – чува се гласа на Орхун.

Хира се вслушва в гласа.

– Ела при мен… – вика я Орхун.

Без да се колебае, тръгва към посоката, откъдето идва гласът. Не вижда нищо, но върви, макар и с усилие. Всяка стъпка ѝ се струва трудна, сякаш невидима сила се опитва да я спре.

– Хайде! Не се отказвай! Недей! – моли я той.

Очите ѝ се пълнят отново със сълзи. Поглежда безпомощно към празния мрак и с глас, в който се преплитат болка и копнеж, шепне:

– Къде си? Къде си?

Хира се хваща за главата като продължава да се лута и пита:

– Къде си? Къде си?

Всичко това се случва в мислите, в главата на Хира.

В този момент камерата ни показва Орхун, който продължава да я наблюдава през стъклото. Погледът му е напрегнат, сякаш усеща болката на Хира, сякаш чува въпроса ѝ!

– Тук съм! Чакам те! Хайде, отвори очи!

плен

Действието прескача във вечерта. Камерата се фокусира върху лицето на Хира – меката светлина пада върху спящото ѝ лице. След това виждаме, че Хира е преместена в обикновена болнична стая, а Орхун седи до леглото ѝ. Той си играе с гривната, направена му Хира. Пръстите му я въртят с нежна несигурност, но очите му… очите му не се откъсват от нея. Дори за миг. В този момент лицето на Хира леко се раздвижва. Орхун внимателно се приближава към нея. Хира едва отваря очи. Тя е между сън и будно състояние, без никакви признаци, че си спомня нещо. Орхун, щастлив, че тя е отворила очи, хваща ръката ѝ и нежно я гали. Гласът му е топъл, но в него прозира напрежение.

– Тук съм!

В движенията му се забелязват следи от напрежението да не изгуби Хира. Виждаме Орхун в погледа на Хира. Той е неясен, сякаш е в състояние на сън и не се разбира кой е мъжът пред нея. Хира несъзнателно повтаря думите му:

– Тук си!

Орхун я поглежда за миг, сякаш благодарен, че чува гласа ѝ. Като вижда, че Хира едва държи очите си отворени, той отново ѝ говори с нежен и загрижен тон, който не одобрява постъпката ѝ.

– Казах ти да не го правиш!

Той не може да се освободи от напрежението, че може да я изгуби. Хира гледа Орхун, но не казва нищо и не прави никакви мимики. Просто гледа.

– Не трябваше да ни причиняваш това. Трябваше да ми кажеш! За малко да те изгубя.Не искам да правиш така!

Орхун продължава да я упреква с хладен тон, но забелязва сълзите, които се стичат по бузите на Хира. Той ги изтрива нежно с ръката и я успокоява с характерния си харизматичен глас:

– Ще се справим, ще посветя живота си на теб. Всичко ще мине, ще си спомниш всичко. Но не сама, а заедно… Каквото и да стане, ще бъдем заедно! – подчертава Орхун.

Хира отново несъзнателно повтаря:

– Заедно!

Хира бавно затваря очите си. Няма сили за повече. Ръката на Орхун остава върху ръката на Хира. Не е ясно как процедурата с електрошока се е отразила на Хира.

плен

Действието се пренася в имението. Афифе, Перихан и Аслъ седят в просторния салон. Атмосферата е напрегната. Афифе вече е научила за случилото се от Аслъ и сега, сдържано, но с видимо раздразнение, коментира ситуацията. Перихан ги слуша.

– Това е немислимо! Как е могла да предприеме такава стъпка без да каже на Орхун? Каква е тази дързост?
– Повярвайте ми, и аз съм в шок. Не мислех, че ще се осмели да действа самостоятелно, без Орхун да знае – оправдава се Аслъ.
– Това ще срине името на Демирханлъ ако се разчуе… – ядасва се Афефе.

Въпреки вътрешното си негодувание, Афифе успява да запази самообладание.

– Очевидно не е помислила за последствията.

Перихан внимателно следи всяка промяна по лицето на Аслъ, без да казва и дума.

– Много се притесняваше, че не си спомняше. Може би затова е действала импулсивно – отвръща Аслъ.
– Това може ли да е оправдание според теб? – отвръща Афифе.
– Напълно съм съгласна с вас. Просто се опитвам да разбера ситуацията. Всъщност… и аз съм много неспокойна. Чувствам се виновна.

Аслъ спира за миг, за да подчертае колко много е разтревожена.

– Казах ѝ, че лечението е рисковано, но… Все пак аз намерих клиниката. Не предположих, че ще действа така прибързано – продължава с оправданията Аслъ.

– Няма за какво да се самообвиняваш – отвръща Афифе.

плен

Усещайки подкрепата на Афифе, Аслъ се отпуска. Лицето ѝ омеква – всичко това не убягва на зоркия поглед на Перихан.

– Много ми се иска да знаем как е. Добре ли е, зле ли е… Дали може да разберем? – пита Аслъ. –Орхун също беше притеснен.

– Ще му се обадя.

Афифе взима телефона си.

Действието се пренася в болницата, където Орхун все още държи ръката на Хира в дланите си и гледа с любов и нежност Хира. Когато телефонът в джоба му звъни, той нежно пуска ръката на Хира и отговаря.

– Мамо?
–Как си, сине?
–Добре съм.
–Току-що разбрах какво се е случило. Как е тя?

Орхун разказва ситуацията, без да откъсва поглед от Хира.

–Лекарят каза, че няма опасност за живота ѝ. Преместиха я в нормална стая. Аз съм с нея.

Перихан и Аслъ гледат внимателно Афифе.

–Аслъ каза, че състоянието ѝ може да се влоши заради електрошок. Какво казват лекарите?

Аслъ внимава за следващия отговор, надявайки се, че победата ѝ ще бъде потвърдена.

–Общото ѝ състояние е добро – отговаря Орхун.
–Добре, сине. Уведоми ме, ако има нещо ново.

Докато Афифе затваря, Аслъ, която не знае отговора на Орхун, пита любопитно.

–Как е Хира?

Афифе отговаря кратко, за да не продължава темата.

–Добре е. Чака да се събуди.

Аслъ продължава да се тревожи, но се държи, сякаш има добри намерения.

–Надявам се да оздравее скоро, няма какво повече да се каже. Сега, ако ме извините. Лека вечер.

плен

Аслъ си тръгва, излиза в двора на имението и веднага се обажда на санитаря.

– Нали каза, че си ѝ приложил високо напрежение? Не проработи! Лекарите казаха, че състоянието ѝ е добре.
– Направих всичко, за което говорихме. Приложих високо напрежение. Не можах да го довърша, защото мъжът ѝ дойде. Все едно ти не знаеш! – ядосва се санитаря.
– Не си търси извинения! – бясна е Аслъ. –Имаше достатъчно време.
– Направих каквото можах.
– Нищо не си направил. Некадърник!

Тя затваря телефона с рязко движение.

– И защитава това, което е направил… Идиот!

Плен

В този момент Аслъ забелязва сянката зад себе си. Когато се обръща с напрегнато изражение, лицето ѝ застива в ужас.

Това е Перихан.

– Ами… обади ми се една приятелка. Била е болна… Говорех с нея… – опитва се да се оправдае Аслъ.
– Знам, че ти стоиш зад това! – отвръща с леден глас Перихан.
– Какво? Не разбирам за какво говорите…

Перихан се приближава с увереност. Стъпките ѝ отекват в тишината.

– Ти си тази, която докара Хира до това състояние! Чух разговора ти.

Лицето на Аслъ пребледнява. С отчаяние изрича първата лъжа, която ѝ хрумва.

– Явно сте разбрали погрешно. Аз се оплаквах на приятелката си, че ми е препоръчала клиниката…

Перихан я прекъсва.

– Така няма да се отървеш от Хира! Това вече е изпробвано – и доказано с горчив опит…

Аслъ застива. Познава омразата на Перихан, но ѝ е трудно да ѝ се довери.

– Единственият начин да се отървеш от нея е смъртта! Трябва да я убиеш! – заявява Перихан.

В погледа на Аслъ несигурността се заменя с объркване. Двете се гледат напрегнато, премервайки всяка емоция.

– Започна да губиш контрол. Колкото повече не успяваш да се справиш с Хира, толкова по-опасни стават действията ти. Всяка твоя стъпка е по-рискова от предишната – отвръща Перихан.

Перихан се усмихва – болезнено, почти със съжаление.

– Когато те гледам, виждам Еда. Вървиш по нейните стъпки… и то тичайки.

Аслъ трепва. Познава историята – знае какво е направила Еда заради любовта си към Орхун и че е платила с живота си. Разтърсена до дъното на душата си, тя прави крачка назад. Перихан обаче пристъпва още по-близо.

– Ако ме послушаш, ще успееш. Ако не… накрая ти ще легнеш в гроба. Решавай сега – ти или Хира? Коя от вас ще умре?

Напрежението между тях остава във въздуха. Ще обединят ли сили, за да се отърват от Хира, или ще се изправят една срещу друга?

Плен

Действието се пренася в болничната стая. Орхун крачи из стаята. Напрежението от всичко, което се е случи, и страхът да не изгуби Хира все още го държат в хватката си. Орхун не откъсва поглед от любимата си, той се приближава и сяда на леглото, приближава се до лицето ѝ и гали косата ѝ.

–Какво щеше да стане, ако ти се беше случило нещо? Ами ако наистина те бях загубил? Още ли не си разбрала, че животът ми няма смисъл без теб! Как можа да го направиш?

В този момент Орхун си спомня думите на Хира: „Заради това, че не помня, правя всички около себе си нещастни… Особено Али… Той страда… Лишавам всички от надежда…” Спомените напрягат Орхун още повече и той се приближава към нея.

– Не можеш да разрушиш надеждите нито на Али, нито на мен. Нямаш право на това. Ти можеш само да даваш надежда, да вдъхновяваш. Ти си Хира!

Орхун се приближава още повече към лицето ѝ.

– Не трябваше да си тук, а у дома, в стаята ни.. с мен.

Орхун вече е толкова близо до нея, че усеща уханието на кожата ѝ. Това нещо го смирява, гневът му изчезва. Затваря очи за миг и прошепва:

– Всичко ще мине! Ще мине!

След малко се чува почукване и в стаята влиза медицинската сестра.

– Добър вечер, г-н Орхун.

Той ѝ кимва за поздрав.

– Имам документи, които трябва да подпишете. Когато можете, елате на гишето.

– Ще дойда след малко.

Сестрата излиза. Орхун отново се обръща към Хира. Погледът му е изпълнен с любов и нежност.

Плен

Нурша се паникьосва, когато вижда голяма паяк на завесата, и се отдръпва назад. Точно когато е на път да падне, Кенан я хваща навреме и тя се озовава в ръцете му. Нуршах е под влиянието на близостта, докато е в прегръдките на Кенан.

Кенан, с поведение на човек, който е направил това, което трябва, се събира и пуска Нуршах да стъпи на земята. Нуршах също се съвзема и говори, защото чувства нужда да даде обяснение.

– Аз… Ами… Изплаших се, като видях паяка. Точно тук беше, виж…

В този момент Нуршах усеща болка в китката си и започва да я разтрива. Въпреки че Кенан се опитва да запази дистанция, той не може да остане безразличен към болката на Нурша.

– Остави паяка сега. Какво стана с китката ти?
– Мисля, че паднах върху нея. Малко боли.
– Казах ти, че ще паднеш, но кой да ме чуе? Когато човек е инат, това е нормално, нали?

С думите му в Нуршах се надига гняв.

– Ти ли ми казваш, че съм инат? Не бъди смешен!

Докато слага стълбата на място, Кенан ѝ отговаря без да я поглежда.

– И кое точно е смешното, кажи ми?
– Поне си признавам грешките. Знам кога да спра. А ти?
– Аз не съм направил грешка. Това не можеш да разбереш!
– Не казвам, че си сгрешил. Казвам, че си инат. Постоянно повдигаш една и съща тема! Сякаш досега не си направил нито една грешка, нито веднъж не си сбъркал! Направо си паметник на съвършенството!
– Не съм казал такова нещо. Не отклонявай темата.
– Не, не я отклонявам! Ти си като тефлонов тиган – нищо не ти се лепи.

Кенан въздъхва, уморен от спора.

– Говориш глупости и все пак ме трогна, че знаеш за какво служи тефлонов тиган.

Нуршах се ядосва отново – коментарът ѝ напомня на шегите му, че се държи като принцеса. Приближава се към него, сякаш за да му се противопостави, но рязкото движение я кара да изстене от болка.

– Ахх!
– Виж, продължаваш да се инатиш, въпреки, че те боли – отбелязва Кенан и везма завесата.

– Първо ще закача тази завеса, а после ще минем през моя офис и ще превържем китката ти.
– Не искам!

Кенан я поглежда така, сякаш брои наум до десет. Мълчаливо взима завесата и се качва отново на стълбата. Ясно е, че няма да я слуша повече. Камерата остава върху Нуршах, която го гледа сърдито, със смес от гняв, болка и нещо друго, по-дълбоко, което още не иска да признае – нито на него, нито на себе си.

Плен

Действието се пренася в кантората на Кенан. Нуршах държи китката си, а в този момент Кенан идва от кухнята с бинт и мехлем в ръце, подготвен да помогне, въпреки напрежението помежду им.

Нуршах държи тя да превърже раната си, но след спор за нейния инат, Кенан все пак настоява да ѝ превърже ръката. Докато я превързва, между тях отново възниква напрежение, но и нещо по-дълбоко – все още неосъзнато от двамата привличане. След като я превързва, Нурша̀ избухва отново и си тръгва гневна, без да забележи, че е забравила гривната си на масата в кухнята на Кенан. Той също не забелязва.

Плен

Действието прескача във вечерта. Кенан върви към кантората си, когато вижда колата на Тундж да влиза в квартала.

– Отново дойде! – говори на себе си с неприязън в гласа Кенан.

Тундж слиза от колата и се запътва към кантората на Нурша, като към поглежда Кенан. Напрежението между двамата е толкова силно, че се усеща дори от разстояние, въпреки че не си казват нищо. Кенан с хладен тон:

– Къща ли си купи в махалата, какво става? Много често се мяркаш напоследък – казва Кенан с полуиронична усмивка.
– Тия места не са за мен, знаеш го – отговаря Тундж.
– Как да не знам? В крайна сметка ти си човекът, който се опита да унищожи квартала. И какво правиш сега тук?
– Не се тревожи, не съм дошъл за теб. Дойдох да взема Нуршах. Ще излизаме на вечеря.

Кенан се напряга от тази информация. унч усеща това и продължава нарочно.

– Предложих ѝ работа. Каза, че ще го обмисли. Явно още има някои въпроси, ще ги изчистим на вечерята.
– Добре – казва Кенан с раздразнение, което трудно прикрива.
– Скоро ще се махне от махалата. Прекалено дълго е остана тук. Това място не ѝ подхожда.
– Виж ти! Вече си направил сметката, а?

Тундж се усмихва и отговаря надменно:

– На място, където има такива като теб, няма място за такива като мен… или Нуршах. Не пасваме на уравнението.

Плен

Точно в този момент вратата на кантората се отваря и Нуршах излиза. Облечена е семпло, но стилно. Лек грим, интересни аксесоари – изглежда различно, по-особено. И двамата мъже поглеждат към нея. Кенан я поглежда… и за секунда нещо проблясва в очите му, но бързо отстъпва място на гнева. Осъзнава, че тя се е приготвила за вечерята. Без да каже и дума, напрегнат, се обръща и си тръгва.

Нуршах забелязва този поглед, нещо я присвива отвътре. Поглежда след него, но се обръща, когато Тундж се приближава с вежлива усмивка.

– Добър вечер.

Тя му кимва, но е леко неспокойна.

– Казах, че ще дойда направо в ресторанта. Защо сте тук?
– Исках да ви придружа. Все пак, знаем какви са такситата в Истанбул… Можеше да чакате с часове.

Нуршах прави знак, че е разбрала.

– Резервирал съм маса. Ще ви заведа на много хубаво място. Сигурен съм, че ще ви хареса. Моля, заповядайте.

Тундж ѝ отваря вратата на колата. Тя се качва, макар и с известно нежелание. Преди да затвори, хвърля последен поглед натам, където преди малко изчезна Кенан.

Фатих стои до прозореца. Видял е Тундж да говори с Кенан. В този момент самият Кенан влиза, ядосан.

– Този човек отново тормози квартала. Има проблем – казва Фатих.

Кенан се приближава до прозореца. Гледат как колата на Тундж с Нуршах в нея потегля.Фатих продължава:

– Тя не е приела предложението на Тундж. Предполагам, че е променила решението си, а? Какво ще кажеш да предупредим г-ца Нуршах? Тя не знае нищо за Тундж – предлага Фатих.

Кенан поклаща глава, видимо раздразнен:

– Няма смисъл – няма да разбере. Трябва сама да се убеди. Същото беше и със случая с Рашид.

Плен

След малко Фатих си тръгва. Кенан се връща към прозореца, взира се в посоката, където изчезна Нуршах. Познава Тундж – знае колко е опасен. Напрежението не го напуска. Кенан тръгва да седне на бюрото си и вижда гривната на Нуршах. Взема я в ръката си и се замисля.

Той си спомня погледа на Нурша в момента, в който тя падна по стълбата, докато слагаше завесата, и той я хвана.

Източник: PoTv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *