Плен – Сезон 2 Епизод 29 (Ето какво ще видим)

Хира си представя как ще разкрие на Орхун, че си е върнала паметта. Но Аслъ има други планове. Докато Орхун е с Афифе, Аслъ довежда фалшив лекар при Хира – който ѝ съобщава ужасяваща лъжа: че има мозъчен тумор и ѝ остават само няколко месеца живот. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.29 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 29 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.

Хира си представя как ще разкрие на Орхун, че си е върнала спомените. Но Аслъ има други планове.

Докато Орхун е с Афифе, Аслъ довежда фалшив лекар при Хира – който ѝ съобщава ужасяваща лъжа: че има мозъчен тумор и ѝ остават само няколко месеца живот…

След това Аслъ убеждава Хира, че е по-добре да си тръгне, отколкото да накара Орхун и Али да преживеят отново болката от загубата ѝ.

Собственикът на помещението, в което Нуршах е отворила адвокатската си кантора, отива при нея и ѝ казва, че е принуден да продаде помещението, защото спешно се нуждае от пари.

Нуршах говори с Якуп да ѝ помогне да намери друго помещение.

Докато Афифе спи, Орхун седи до нея. Поглежда часовника си – времето се точи мудно и досадно. Отегчен, вади телефона си. Поглежда контактите и пръстът му засяда върху името на Хира. Замисля се. Почти набира… но се спира.

– Може би спи – прошепва си той.

Погледът му се плъзга надолу по екрана и попада на името на Муса.

– Щеше да се обади, ако беше нещо важно – казва си и го подминава.

И него не набира. Ядосан е на себе си. Чувства вина, че е оставил Хира сама.

В болничната стая, в банята, Хира стои пред огледалото. Леко се усмихва на отражението си. Очите ѝ блестят – не от сълзи, а от спокойствие.

– Вече не виждам непозната в огледалото – прошепва тя. – Мъглата се вдигна. Облаците си отидоха. Когато разбере, и той ще се зарадва, както аз сега.

Сресва косата си бавно и оставя гребена върху мивката. Излиза от банята.

Когато влиза в стаята, очите ѝ автоматично се насочват към мястото, където в съня си видя Орхун. Създава се илюзията за зрителя, че Орхун се е върнал и е при нея.

– Добре ли си? – пита Орхун

Хира го гледа, очите ѝ се пълнят със сълзи. Без думи се хвърля в прегръдките му, обвива ръце около врата му. Орхун остава за миг вцепенен, после я прегръща силно, като че ли никога повече няма да я пусне.

– Свърши се – прошепва тя с глас, пълен с радост и възторг. – Спомних си всичко! Помня нас!

Орхун хваща лицето ѝ с ръце. Целува я по челото, с нежност и любов, която струи от всяко негово движение. Поглеждат се в очите, озарени от щастие. Сякаш времето спира за миг.

Разбираме, че това не е истина, че Орхун не е там, а Хира си мечтае как ще каже на Орхун.

Хира се връща в стаята, а там я чакат Аслъ и един лекар.

– Хира, докторът има нещо важно да ти каже – казва Аслъ.

– Знам – усмихва се Хира. – Ще кажете, че съм напълно оздравяла!

– По-добре седнете, г-жо Хира – прекъсва я докторът.

Хира се смръщва. Муса, който също е в стаята, се напряга.

– Важно е. Моля ви, седнете – повтаря лекарят с по-сериозен тон.

Хира усеща напрежението във въздуха. Оглежда лицата на Аслъ и Муса. После пак се обръща към доктора.

– Не ме плашете!

– Получихме резултатите от сканирането. За съжаление, открихме тумор в мозъка ви.

Аслъ прави театрално движение. Муса слага ръка на устата си – потресен.

– Тумор? Как? – Хира се изправя на място, гласът ѝ трепери.

– Напреднал е. Приели сте твърде много лекарства през последната година. Мозъкът ви е реагирал.

Очите на Хира се разширяват от ужас, тя сяда на стола до нея.

– Но как! Това е грешка! – вика Муса.

– Да! Грешка е! – добавя Аслъ. – Нали, Хира?

– Значи казвате, че положението е сериозно? – пита Хира.

Докторът кимва с тежест.

– Туморът се е разпространил бързо. Засегнал е цялото ви тяло.

– Но може да се лекува, нали? – пита тя със задавен глас.

– За съжаление, не. Дори операцията няма да помогне на този етап. Освен това е изключително рискована.

Хира се разтреперва.

– Д-добре… Колко… колко време ми остава?

– Какъв е този въпрос! – извиква Муса. – Имаш още много време! Много!

Докторът само поклаща глава.

– Съжалявам!

Хира се опитва да се изправи, да се държи. Повтаря въпроса си:

– Колко? Година? Месец? Седмица? Колко?

– Може би… няколко месеца.

Погледът на Аслъ за миг издава задоволство, но веднага прикрива лицето си със сълзи.

– Не… – прошепва тя фалшиво.

– Лъжа е! – вика Муса. – Лъжете! Сестра ми ще живее още дълго!

– Съжалявам. Бях длъжен да ви кажа – казва лекарят и напуска стаята.

Муса избухва в сълзи. Аслъ се приближава до Хира.

– Ах, Хира! Точно когато си върна спомените!

Хира седи свита в себе си, със сведена глава. Очите ѝ са празни, сълзите отдавна пресъхнали, но болката – не. Муса е до нея, също потънал в мълчание. Аслъ стои уж натъжена, с престорена загриженост в погледа.

– Не се тревожи, сестричке – казва Муса. – С Божията воля, има изход. Ще се обадя на зетя, той ще намери решение.

– Почакай – спира го Аслъ. – Хира трябва първо да помисли, да свикне с тази ситуация. Освен това, по-добре сама да каже на Орхун. Хайде, донеси ѝ вода. Устните ѝ са пресъхнали.

Щом вратата се затваря след Муса, Аслъ веднага казва на Хира:

– Трябва да ти кажа нещо. Много е трудно, но трябва!

Хира бавно избърсва сълзите от лицето си.

– Не им причинявай това! – казва Аслъ с престорена болка в гласа.

Хира я гледа объркано, опитва се да разбере какво точно намеква.

– Не ги подлагай отново на болката от твоята смърт. Как ще продължат, ако те загубят пак? Помисли.

Аслъ вижда, че думите ѝ започват да въздействат. Продължава още по-убедително:

– Ти решаваш, разбира се… Но ще им е по-лесно да свикнат, че си си тръгнала, отколкото да понесат загубата ти. Те не знаят, че си си върнала паметта. Ще си помислят, че просто си избрала да ги напуснеш. Ще ги боли по-малко, така…

Пауза. Хира гледа надолу, очите ѝ се насълзяват отново. Аслъ триумфира.

– Ако наистина ги обичаш, не ги подлагай на такава мъка. Орхун е възрастен, ще се справи някак. Но Али? Той е толкова малък. Сърцето му няма да понесе да изгуби още един човек, когото обича. Не му го причинявай!

В този момент Муса се връща с чаша вода в ръка.

– Ето, сестричке, донесох!

Аслъ веднага млъква, темата приключва. Хира взима водата, отпива, замислена и мълчалива.

По-късно лекарят, който излъга, че са открили тумор в мозъка на Хира, говори с Аслъ. Тя го успокоява, че Хира няма да каже на Орхун и на него няма да се налага да лъже повече.

В същото време изписват Афифе от болницата. Орхун разбирайки, че майка му е добре, хуква при Хира.

Хира моли Аслъ и Муса да я оставят насаме с Орхун, когато той се върне. След молко Орхун пристига.

Аслъ и Муса излизат в коридора.

Двете сцени се редуват – вътре Хира и Орхун, отвън Аслъ и Муса. Докато Муса плаче, Аслъ го кара да си измие лицето:

– Муса, иди се поосвежи. Хира се натъжава още повече, като те гледа така.

Муса се отдалечава, Аслъ остава до вратата, за да подслушва.

Вътре, Хира поглежда Орхун. Очите ѝ се изпълват със сълзи. Иска да се хвърли в прегръдките му, да му каже „Помня всичко!“, но не успява.

– Добре ли си? Нещо станало ли е? – пита Орхун.

Една сълза се стича по бузата ѝ.

– Аз… – започва тя.

Сълзите ѝ започват да се стичат, а Орхун се притеснява и се доближава до нея

– Какво стана?

От вратата, леко открехната, Аслъ слуша напрегнато. Всяка дума я кара да стиска зъби – страхът ѝ от истината е осезаем.

– Кажи ми, нещо случи ли се?

Хира поема дълбоко въздух. Гърлото ѝ се свива, гласът ѝ трепери:

– Аз…

Ръцете ѝ изтръпват. Пулсът ѝ се ускорява. И тогава – в ума ѝ изплуват онези тежки думи на Асъла:

„Не ги подлагай пак на болката от смъртта си. Нека свикнат с мисълта, че си си тръгнала. Ще ги боли по-малко.“

Погледът на Хира се замъглява.

– Добре съм. Нищо ми няма.

Сяда на леглото със смирено изражение. Орхун не ѝ вярва напълно. Нежно обръща лицето ѝ към себе си.

– Сигурна ли си?

Хира го поглежда. В очите ѝ се чете тъга. Кимва с глава, без да произнесе дума.

Отвън Аслъ най-накрая си позволява да издиша. Лицето ѝ се отпуска в самодоволна усмивка. Когато по коридора се появява Муса, тя моментално сменя изражението си.

– По-добре ли си?

Муса кимва, но погледът му е замъглен от тъга.

– Виж как е Хира – казва Аслъ.

– Мисля, че по-добре да ги оставим сами. Какво ще кажеш?

– Добре, както искаш!

Тонът ѝ е сух. Ядосана е, че не може да продължи с подслушването. Двамата сядат на столовете в коридора.

Хира седи на леглото, но мислите ѝ я съсипват. Гледа в пода. Орхун я наблюдава внимателно.

– Как е г-жа Афифе? – пита тя, сякаш за да избегне темата.

– Защо направи така? – отвръща той.

Погледите им се срещат. Но Орхун не иска да я натиска. Смекчава гласа си.

– Майка ми е добре. Изписаха я. Вече е в имението.

Хира отново сваля поглед. Орхун сяда до нея. След кратко мълчание заговорва:

– Трябва да разбереш нещо. Не мога да позволя да те загубя. Не мога!

Хира трепва. Думите му я притискат като камък.

– Недей да се тормозиш. Говорихме за това – ще си спомниш всичко с времето. Няма нужда да рискуваш здравето си.

Тя само кимва. Орхун хваща ръцете ѝ.

– Единственото важно е, че си тук, че си жива. Всяко твое дихание е моят живот. Защото… твоят дъх е моят дъх.

Хира го гледа с любов, но мъката ѝ не ѝ позволява да се отпусне.

– Жива си. С мен си. Докато дишаш – аз имам за какво да живея.

Тя бързаа да смени темата.

– Докторът каза, че днес мога да бъда изписана. Ще тръгваме ли?

– Разбира се. Ще се погрижа за документацията.

Орхун излиза. Хира остава сама. Сълзите, които е задържала до този момент, тихо се стичат по бузите ѝ.

В кантората на Нуршах пристига собственикът на помещението. Той казва, че му трябват спешно пара, затова трябва да продаде помещението.

– Разбирам! Но поне ми дайте малко време. – казва Нуршах.

– Мога да ви дам ден-два, не повече. Съжалявам. Бог да е с вас.

Той излиза. Нуршах сяда на стола, очите ѝ се пълнят със сълзи.

– Как да намеря ново място за два дни?

Малко по-късно разбираме, че Тундж стои зад продажбата на помещението – той го е купил.

Фатих поглежда през прозореца и забелязва, че Нуршах сваля табелата си. Той казва на Кенан, кантората отсреща затваря. Кенан си мисли, че Нур шах все пак е приела предложението на Тунж.

Нуршах отива в работилницата при майстор Якуп, в работилницата и му разказва всичко.

– …И това е, чичо Якуп. Сега трябва спешно да освободя помещението. А бях сигурна, че ще успея сама, че ще започна отначало!

Якуп е видимо засегнат от случилото се, но се старае да вдъхне надежда:

– Недей да се отчайваш, момиче. При всяка трудност идва и облекчение. Изчакай още малко. След тази буря – ще има светлина.

Нуршах моли майстора да не казва нищо на Орхун.

– Ясно. Ще запазя мълчание. Най-доброто сега е да намерим ново място за теб. Ще питам, ще ти кажа око намеря нещо подходящо.. Нуршах кимва с благодарност.

– И аз търся, но няма нито един празен магазин. Не знам как ще се справя.

– Недей да се отчайваш. Ще го решим заедно. Домът ми има само една стая – преспивтам, докато се уредиш. Аз ще спя тук, в работилницата.

– Не може! Не искам да ти променям ежедневието. Казах ти – ще остана у приятелката си засега. – Между другото, наскоро получих предложение за работа. От много престижна компания. Не го приех. Според теб сгреших ли?

– Помисли си къде искаше да стигнеш, когато тръгна по този път. Ако намерението е чисто, и краят ще бъде добър. Който държи на целта си и не спира да опитва – минава и през най-трудните пътища. И ти ще се справиш, с Божията помощ.