winless
Хира се изправя пред най-големия си страх, че времето ѝ изтича. Но до нея стои Орхун, решен да превърне всяка минута в чудо. А далеч от морския бряг, Кенан влиза в битка, която може да му отнеме най-ценното – дъщеря му. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.40 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 40 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун и Хира прекарват цялата нощ на брега на морето, изгубени в дълъг, откровен разговор. Той се опитва да я увери, че ще оздравее и че ги чака дълъг, щастлив живот заедно. Предлага ѝ да направи списък с всички свои желания, дори тези, които ѝ се струват невъзможни.
А той обещава да ги сбъдне, едно по едно. Но Хира, е убедена че краят ѝ е близо, затова иска само едно, да прекара оставащото ѝ време с него.
На сутринта Орхун се свързва с лекар от чужбина и Хира повтаря изследванията.
В същото време Тунч се опитва да извади Кенан извън контрол, провокирайки го точно преди съдебното дело за попечителство.
Ще успее ли Орхун да спаси жената, която обича?
Ще спечели ли Кенан битката за дъщеря си?
Всичко предстои. Истината е по-близо от всякога.
Действието продължава от предния епизод. Хира и Орхун са все още на морския бряг. Нощта отстъпва бавно пред светлината. На самия ръб между мрака и изгрева, Орхун нежно обръща лицето на Хира към себе си, докосва брадичката ѝ с нежен жест, и с ръка избърсва сълзата, която се стича по бузата ѝ.
– Слънцето почти изгря – отбелязва Орхун. – От тъмнината се ражда светлина. Какво чудо, нали?
Хира не отговаря. Стои безмълвна, на сърцето ѝ е тежко, страхът и надеждата се борят в нея. Докато слънцето бавно се издига над хоризонта, думите на Орхун се сливат с изгрева.
– Казват, че най-тъмният миг е точно преди зазоряване. Сега сме в такава тъмнина, в която дори очите не виждат. Но какво остава до изгрева?
След минути настъпва изгревът. Първите златни лъчи огряват лицата им. Хира и Орхун стоят рамо до рамо на брега, а той говори за бъдещето, сякаш го вижда пред себе си:
– Денят ще дойде. Ще дойдат много дни. Нищо няма да липсва. Хайде, да направим списък, каквото ти дойде наум. Всичко, което си казвала, че е невъзможно, че няма как да стане… Напиши го. Аз ще направя всичко това възможно за теб. Става ли?
В този момент Хира го гледа и си мисли: „Искам само едно… Да прекарам останалото време с теб. Колкото и да ми остава, нека да бъде до теб!“
Хира притихва. Погледът ѝ се изгубва в далечината. Лицето ѝ е замислено, меланхолично, сякаш времето спира за миг.
Слънцето се е издигнало над хоризонта. Морето блести в злато, а въздухът е пропит с усещане за покой и нещо неизречено.
– Всичко беше красиво – прошепва Хира с поглед, насочен към хоризонта.
Орхун поглежда часовника си, а после нея. В гласа му има нежност, но и нотка на загриженост.
– Ще го повторим скоро, но сега трябва да тръгваме. След два часа трябва да сме в болницата. Трябва да се починеш у дома.
Хира го поглежда, а погледът ѝ говори ясно, че не иска да се връща.
Орхун разбира.
– Ако не искаш да се прибереш, може да отидем някъде другаде – предлага той нежно.
Хира мълчи за мит.
– Помниш ли онази нощ, когато ме накара да гледам звездите и да си намисля желание? – пита Хира.
Орхун кимва.
– Тогава си пожелах да не умра. Защото нито времето, нито мястото имат значение!
Хира го поглежда и отпуска главата си на гърдите му, като дете, което най-сетне е намерило дома си.
– Това е единственото нещо, което има значение, и единственото място, където искам да бъда! – заявява тя.
Орхун не може да сдържи емоцията. Прегръща я силно, целува я по главата с любов.
– Знаеш ли защо никога няма да те оставя? – прошепва той. – Защото ми отвори очите. Преди теб бях сляп. Гледах, но не виждах. С теб разбрах, че дори една ваза може да има различен смисъл. С теб видях звездите за първи път в истинския смисъл на думата.
Хира затваря очи, притихнала в прегръдката Орхун и заспива.
Орхун продължава:
– Вкусът на кафето се промени, щом ти го докосна. Научи ме как ухае лавандулата. Не знаех, благодарение на теб научих как да се отнасям с дете, как да бъда щастлив с усмивка. Ти не дойде при мен сама. Донесе целия свят със себе си.
Орхун мълчи за кратко. Когато се навежда леко, забелязва, че Хира е заспала. Усмихва се и прошепва.
– Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало! Ти си моето съкровище!
Орхун затваря очи и се оставя на мига.
Докато Хира спи спокойно, Орхун я наблюдава мълчаливо. Очите му се спират върху лицето ѝ, сякаш иска да запечата този момент завинаги. И тогава, без предупреждение, в съзнанието му нахлува болезнен спомен, моментът, когато видя Хира в моргата.
Миг на ужас, който все още го преследва.
Връщаме се в настоящето, а по лицето на Орхун се изписва дълбока болка. Очите му излъчват страх. Хира се размърдва леко, а Орхун поглежда към телефона. Часът е настъпил.
– Време е да се събудиш – казва тихо Орхун и я докосва внимателно.
Хира отваря очи бавно, а погледът ѝ среща с този на Орхун
– Как беше? Успя ли да поспиш? – пита Орхун.
– Може би никога през живота си не съм спала толкова спокойно – отвръща Хира с усмивка, но после се натъжава. – Но ти не си мигнал заради мен. Трябваше да си починеш.
Орхун ѝ се усмихва, погледът му е изпълнен с топлина и любов.
– Починах си прекрасно. Морето, изгревът, ти! Бих искал да останем тук завинаги.
Между тях настъпва кратко мълчание, за миг те се губят в погледите си.
– Страхувам се, че трябва да тръгваме – казва Орхун със съжаление.
Хира кимва. Той ѝ подава ръка, помага ѝ да се изправи, внимателно оправя яката ѝ.
– Студено е – добавя той и я загръща по-добре. – Така е по-добре.
Хира го гледа с болка, но и с любов.
Действието се пренася при Аслъ, която предава чанта пълна с пари на лекаря, който излъга Хира, че има тумор в мозъка и ѝ остават броени дни живот.
– Ето! В брой, колкото поиска! – казва нервна Аслъ.
– За мен беше удоволствие да работя с вас – отвръща той небрежно.
Но Асли явно не му вярва, тя не оставя чантата веднага.
– Виж ме добре! Няма да кажеш на никого за мен!
Мъжът грабва чантата и се ухилва.
– Не се тревожи.
Той я отваря. Очите му заблестяват при вида на парите.
– О, след всички тези пари, никой не може да изтръгне и дума от мен, дори и с клещи – казва със самодоволство.
Погледите им се срещат. Аслъ се успокоява и за кратко се отпуска, когато мъжът си тръгва, доволен.
– Добре. Свърши се. Време е за следващия.
Изважда телефона си. Звъни на истинския лекар, когото е изнудвала. Сигнал има, но никой не отговаря. Паниката в гласа ѝ расте.
– Ще ми вдигнеш. Ще видиш! Не можеш да избягаш от мен!
Набира друг номер. Отсреща вдигат.
– Здравейте, пациент съм на доктора. Не мога да се свържа с него. Може ли да ми помогнете?
– Докторът е в чужбина. Не можем да се свържем с него, докато е в чужбина, госпожо.
Аслъ се паникьосва.
– Какво?! Имам спешна работа с него. Не мога да чакам. Кога ще се върне?
– Датата на завръщане не е ясна. Ако оставите името си, ще ви изпратя имейл и ще се погрижа да ви се обади.
– Няма нужда.
Аслъ затваря. Стои на място, вцепенена, а в погледът ѝ се чете паника.
Орхун и Хира пристигат в болницата и влизат в кабинета на д-р Мюфит, спокоен и уверен човек, който им казва, че е подготвил всичко за изследванията, който ще бъдат направени на Хира в тяхната болница.
Орхун и Хира седят пред доктора. Хира играе с ръцете си притеснена, а Орхун забелязва това и хваща ръцете на Хира в своите.
Мюфит отваря папка с резултати.
– Разгледах тестовете, които сте направили преди. Мисля, че трябва да ги повторим и да добавим още няколко. Медицинската сестра ще дойде скоро да вземе пациента.
Орхун кимва. Ръцете на Хира треперят от напрежение. Орхун я поглежда, сякаш ѝ казва: „Не се притеснявай, аз съм с теб!“.
– Били сте преглеждана два пъти досега – обяснява докторът. – Но нашата апаратура е по-специфична. Искам да видим всичко в детайли.
Хира несъзнателно стиска силно ръката на Орхун. Орхун усеща напрежението ѝ и въпреки че и той е нервен, се опитва да бъде нейната опора в този момент. Междувременно влиза медицинската сестра.
–Елате, ще ви направим ЯМР.
Орхун е притеснен, защото Хира едва пуска ръката му.
Междувременно в имението Аслъ се е върнала. Сяда до Перихан в градината и разказва всичко.
– Купихме мълчанието на единия, но не мога да стигна до истинския лекар! – казва разтревожена Аслъ.
Неспокойна от чутото, Перихан се мръщи и си мисли:
– Ами ако не е в чужбина? А просто не ти вдига?
– Мислиш ли, че сме го уплашили прекалено? – прошепва Аслъ.
Изведнъж ѝ хрумва нещо:
– Да се обадим на онзи твой човек. Той изкара мръсното бельо на доктора, може и сега да го намери!
Перихан се усмихва хитро.
– Можем да опитаме. Трябва да намерим доктора преди Орхун! Той е единственият, който може да го намери.
Без да губи време, тя набира номер.
– Да, аз съм. Имам нужда от услуга. Помниш ли онзи доктор с извънбрачната връзка?… Не се притеснявай, парите са лесни.
Обратно в болницата. Орхун и докторът остават сами. Докато Орхун чака, докторът дава по телефона инструкциите за Хира.
– Според предварителните резултати ще трябва да оперираме незабавно. Бъдете в готовност. Ще ви информирам.
Докторът затваря телефона. Орхун си поема дъх. Сега, когато Хира я няма, той иска да говори открито с доктора.
– Казахте, че сте прегледали старите изследвания. Какво е вашето мнение, д-р Мюфит? Колкото и тежко да е, искам да знам всичко!
Докторът се замисля. Гласът му става по-сериозен.
– Според предишните резултати положението е тежко. Туморът е на труднодостъпно място.
Въпреки че Орхун очакваше тази възможност, да я чуе от устата на лекаря, но все пак чутото го разтърсва силно..
– Значи… няма надежда? Това ли искате да кажете?
– Г-н Орхун, всъщност започнахме от грешна позиция с вас. Моето впечатление е, че настоящите данни ни казват да бъдем подготвени за всичко. Нека първо да разгледаме нашите подробни изследвания и да ги проучим. Надеждата обича да се крие, но винаги има надежда. Прекалено рано е да говорим за това.
Орхун гледа в една точка. Опитва се да остане силен. Но очите му говорят друго, сякаш светът му се срива. Очите му са пълни със сълзи.
Орхун си спомня нощта прекарана с Хира, спомня си димите ѝ:
„Помниш ли? Снощи ме помоли да погледна звездите и да си пожелая нещо… Тази нощ… Пожелах си да не умра.“
–Г-н Орхун, добре ли сте? – пита доктор Мюфит.
Орхун се изправя рязко, а гласът му е отчаян, но решителен:
– Веднъж я загубих. Втори път няма да го позволя! Спасете я, докторе!
Муюфит го гледа с разбиране и му казва с бащински тон:
– Разбирам точно как се чувствате. Ние сме тук, за да ви помогнем. Но знаете, има ситуации, в които науката и медицината не могат да помогнат, има неясни моменти. Ще направим всичко възможно, но…
Орхун го прекъсва с поглед, суров и безкомпромисен:
– Направете каквото трябва. Жена ми трябва да живее!
Орхун излиза от кабинета, за да отиде при Хира.
А Хира… тя се подготвя за неизвестното. Тя е облечена в синя болнична нощница, готова за магнитен резонанс. Седи сама, а ръцете ѝ треперят от тревога и стрес. Мисли за Орхун, с поглед вперен в една точка.
Тя си спомня думите на Орхун от онази нощ.
„Винаги ще бъдем така– щастливи, ръка за ръка!“ Тя си спомня момента, в който Орхун ѝ връща компаса.
„Не се страхувай… Той винаги ни е водил през най-трудните моменти, ще го направи отново. Отсега нататък никога няма да си сама!“
Очите на Хира се пълнят със сълзи, но точно тогава вратата се отваря и тя се опитва да остане силна, когато вижда Орхун.
Орхун влиза, а Хира става и върви към него нервна и притеснена.
– Ще е около 20 минути. Медицинската сестра каза, че ще имам бутон. Ако се почувствам зле, мога да го натисна.
Орхун хваща ръцете ѝ като се опитва да я успокои.
–Няма от какво да се страхуваш. Сега не е моментът да се страхуваш, а да си представяш красиви неща. Когато влезеш в апарата за ядрено-магнитен резонанс, ще имаш възможност да си представиш новия ни живот, възползвай се от това.
Докато Хира се усмихва горчиво, идва медицинската сестра. Хира се усмихва тъжно. Сестрата влиза:
– Готови ли сме?
Хира кимва. Когато ръцете на Орхун и Хира се разделят, Орхун спира Хира.
– Не мисли за лошо! Пред нас има нов живот! Това не е краят на историята ни. Всичко едва започва.
Хира се обръща и поглежда Орхун за последен път, преди да тръгне. Орхун остава замислен и притеснен, разкъсван между страх и надежда.
Какво ще покажат новите изследвания на Хира?
Ще се разкрие ли лъжата на Аслъ?
Всичко предстои.
Истината е по-близо от всякога.
В същото време замислен Кенан седи да спящата си дъщеря като гали косата ѝ. Облечен е в същите дрехи от вчера, не е мигнал цяла нощ. Гласът му е тих, но решителен:
– Никой няма да ми вземе детето! Колкото и да се опитват, аз няма да се откажа!
Кенан се изправя безшумно. Поглежда Нефес и излиза от стаята. В момента вижда Нуршах, която тъкмо пристига. Той я поглежда – първо нея, после часовника.
– Днес си дошла рано?
– Добро утро и на теб – отвръща тя, леко язвително. – Но има нещо, което трябва да ти кажа. Преди да се скараме, нека по поговорим…
Глас се чува зад гърба ѝ – ведър, но не на място:
– Добро утро! Добро утро!
Двамата се обръщат и виждат Тунч. Нурша е объркана, а Кенан изглежда нервен.
– Какво правиш тук сутринта? – пита студено Кенан.
– Нима не си мислеше, че няма да искам да се видим преди делото? – пита Тунч.
– Недей да си играеш с мен! Кажи каквото имаш и се махай! – изригва Кенан, гласът му вибрира от напрежение.
Тунч се обръща към Нурша и ѝ подава обицата.
– Снощи я изпусна.
Обица във формата на морска звезда, същата, която Нуршах винаги носи.
Кенан поглежда ту единия, ту другия. Очите му се присвиват. Напрежението в стаята се покачва.
Действието се връща назад. Срещата на Нуршах и Тунч в парка. Докато Нурша ядосано се отдалечава от Тунч, той гледа след нея. Когато Тунч е на път да си тръгне, забелязва обецата във формата на морска звезда на земята. Тунч се навежда и я взима, а на лицето му се появява хитра усмивка.
Действието се връща настоящето. Тунч вече не крие ехидната си усмивка, знае че дразни Кенан и го прави нарочно.
– Исках лично да ти я върна – казва с престорена невинност Тунч.
Преди Нуршах да успее да каже нещо, Кенан разбира, че двамата са се срещнали снощи. Нуршах се чувства неудобно от ситуацията, а Кенан поглежда нервно Нуршах Очите му издават гнева, който сдържа с последни сили. Срещу него стои Тунч, самодоволен и хладнокръвен. Постигнал е целта си: изкарал е Кенан извън релси.
– Ще се видим в съда – казва Тунч с усмивка. – Но не знам дали има смисъл да отиваш на мач, чийто резултат вече е ясен.
Кенан стиска зъби. Едва се сдържа да не му смаже доволната физономия.
– Махай се, преди да направя нещо, за което ще съжалявам – изсъсква.
След като Тунч излиза, Кенан се обръща към Нуршах. В очите ѝ има вина. Тя се опитва да обясни.
– Наистина щях да ти кажа… – прошепва тя.
– Значи така „приятелят“, с когото беше снощи, всъщност е тази змия?
– Исках да говоря с него, да се откаже от делото. Мислех, че ще ме чуе…
Но Кенан избухва:
– Колко пъти да ти казвам да не се месиш в моите работи?!
– Колко пъти да ти обясня, че това е и моя работа! – отвръща тя със сълзи на очи. – Ясно ли ти е?!
В този момент в стаята влиза Нефес усмихната, радостна, току-що събудила се.
– Добро утро! – казва тя с детско въодушевление.
Кенан и Нуршах моментално слагат усмивки на лицата си, прикривайки напрежението.
– Добро утро, млада госпожице – отвръща Нуршах.
– Добро утро, принцесо – добавя Кенан.
– Ще ходим на разходка днес, нали, тате?
Кенан преглъща тежко.
– Не можем днес, принцесо… Имам много важна работа.
Разочарованието се изписва на лицето на Нефес.
– Недей да ми се цупиш! Обещавам ще наваксам. Ще отидем навсякъде! Толкова, че ще те заболи от ходене!
Нефес се усмихва с усилие, но търси подкрепа в погледа на Нуршах иска тя да я заведе.
– И аз бих искала, но и аз имам работа – казва Нуршах.
– Не, нямаш – изригва Кенан. – Нямаш никаква работа!
– Щом казвам, че имам, значи имам! – отвръща тя твърдо.
Напрежението расте, но двамата се опитват да не го показват пред детето.
Точно в този момент Фатих и Джейлян влизат с топли закуски. Весело, но за секунди усещат тежката атмосфера.
– Хайде! Баничките са още топли!
Кенан не сваля поглед от Нуршах, напрежението между тях се реже с нож. Той ѝ казва тихо и рязко да го последва в кухнята, за да говорят насаме. Нуршах тръгва след него, готова е за сблъсък. Джейлян неволно ги прекъсва с невинно предложение да направи чай, но и двамата едновременно я срязват:
– По-късно!
Кенан поверява Нефес на Фатих, за да скрие напрежението от детето. Междувременно Фатих усеща, че нещо не е наред, и решава да разбере какво става. В кухнята Кенан и Нуршах влизат в директен спор. Кенан е категоричен – не иска тя да идва в съда. Но Нуршах не отстъпва:
– Щом ти слагаш точка, аз ще започна с главна буква, ще бъда там!
Фатих влиза уж за чай, но напрежението между Кенан и Нуршах е осезаемо. Докато се преструват, че приготвят чай, спорът продължава, но тихо. Всеки се бори за надмощие, но и за това, което вярва, че е правилно.
– За мен щастието на Нефес е най-важното – казва Нуршах.
– И винаги ли ще правиш каквото решиш сама?!
– А ти винаги ли ще казваш „не“ на всичко?!
В този момент Нефес влиза в кухнята, нищо неподозираща. Кенан веднага сменя тона пред нея, но на Нуршах студено прошепва:
– В това състояние можеш да забравиш думата „да“.
Погледите им се разминават, но мълчаливият конфликт между тях става все по-дълбок.
Кенан и Нефес вървят заедно към дома на Вуслат. По пътя Нефес развълнувано разказва сън, в който се губи и уплашено търси баща си, но накрая отново го намира. Кенан я слуша внимателно и нежно я уверява, че винаги ще бъде до нея.
Когато пристигат при леля Вуслат, тя ги посреща с обич и усмивка, но след като Нефес влиза вътре, Вуслат бързо сменя тона, много притеснена е. Тя не разбира защо Кенан ѝ води детето точно днес и усеща, че нещо не е наред. На лицето на Кенан се изписва тревога, той ѝ признава, че днес е съдебното дело за попечителство.
Сцената се сменя, Афет се оглежда самодоволно в огледалото с новата си рокля, а Рашит облича своя официален костюм. Двамата се шегуват и флиртуват помежду си. Афет казва на Рашид, че въпреки че костюмът му е леко голям, е в крак с модата. Радостни, излизат от дома и тръгват към съда.
Междувременно, Вуслат е ядосана и напрегната. Мърмори на себе си, че откакто Нуршах се е нанесла в квартала, всичко върви надолу. Страхува се от предстоящото дело и пита Кенан:
– Ами ако го загубим?
Кенан е категоричен, няма да позволи дъщеря му да бъде отнета. Обещава, че ще спечели попечителството, но под решимостта му се крие напрежение. Той се сбогува със сестра си и я моли да не казва нищо на Нефес, която не знае какво предстои.
Действието прескача в съда. Пред съдебната зала в единия край на коридора стоят Кенан, Нурша, Джейлан и Фатих, а в другия край – Рашит, Афет и Тунч. Докато Кенан върви нервно, Нурша го наблюдава тъжно. Тогава тя не издържа и бавно се приближава към него.
– Ако мога с нещо да помогна…
– Не прави нищо! – избухва Кенан. Гласът му е остър. Отчаян.
Нуршах замълчава. Поглъща думите му с горчивина.