winless
Докато Хира научава, че е здрава, Кенан губи най-ценното си. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.41 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 41 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Докато чакат резултатите от новите изследвания, Хира събира смелост и пита Орхун:
Защо Перихан я обвинява за смъртта на Еда?
Орхун отговаря, че тя няма никаква вина. Еда е тази, която е причинила катастрофата.
Малко след това доктор Мюфит им съобщава новината, която преобръща целия им свят: Хира е напълно здрава.
Без да го осъзнава, Нуршах помага на Тунч да спечели делото. Рашит получава попечителството над Нефес.
Кенан е съсипан!
Афифе стои неспокойно до прозореца на стаята си. Часовникът тиктака. Времето минава, а новините така и не идват. Дишането ѝ е напрегнато, очите ѝ неспокойни. Тъкмо тръгва да излиза, когато на вратата се чука.
– Влез – казва студено тя.
Влиза икономът. Афифе го пронизва с леден поглед, очаква отговори.
– Къде беше? Научи ли нещо? Какво е намислил Орхун?
– В болницата е с г-ца Хира. Доведоха д-р Мюфит от чужбина с частен самолет – съобщава Шевкет.
– Д-р Мюфит? – пита с недоумение.
– Да – кимва икономът.
– Неврохирургът? Но… защо?
– Г-ца Хира е болна, госпожо. Откриха тумор в мозъка ѝ, състоянието ѝ е сериозно. В болницата е създаден специален екип. Всичко се пази в пълна тайна.
Афифе застива. Очите ѝ се присвиват.
– Значи Хира е болна? – прошепва тя.
Икономът мълчаливо потвърждава с кимване.
– Ще умре ли? – пита тя с глас, в който звучи и страх, и гняв.
Шевкет мълчи. Афифе поклаща глава, не приема истината.
– Това не може да се случва! Не и сега! Пак ли ще хвърли сина ми в ада? Орхун няма да издържи този път! Не! Няма да го допусна!
Скрита зад обвиненията и страха си, Афифе не показва съчувствие. Само страх, че болестта на Хира отново ще съсипе сина ѝ.
В същото време Аслъ чака нервно пред болницата. Появява се лекарят, когото тя е изнудвала и опитваше да намери. Виждайки я, той се стъписва. Аслъ е гневна и напомня му, че новите изследванията на Хира ще разкрият истината и че той трябва да мълчи, да не е посмял да спомене името ѝ. Лекарят иска да се измъкне от тази игра, но тя не му дава избор.
– Твърде късно е да се откажеш – предупреждава го. – Ако трябва, ще изпратя снимки на жена ти. Не ме подценявай!
Лекарят е смазан. Аслъ знае, че го държи здраво. И му го напомня:
– Виждаш, че мога да те намеря. Когато поискам, затова внимавай какво говориш!
Хира излиза от магнитния резонанс и заедно с Орхун излизат в градината на болницата и сядат на една пейка.
– Как си? – пита Орхан с топлина. – Изглеждаш по-добре?
Хира само кимва. Настъпва тишина, която Орхун нарушава, гледайки Хира с любов.
– Какво си представяше, докато беше в апарата?
– Нищо. – отвръща Хира. – Нищо
Хира веднага обяснява, тъй като Орхун е изненадан от неочаквания отговор.
– Защото мечтите са нищо в сравнение с онова, което ми минаваше през ума в този момент.. Знаеш ли какво си мислех? – очите ѝ се насълзяват.
Орхун изглежда, сякаш иска да я попита „за какво“.
– За цялото време, което прекарахме заедно, всичко ми мина пред очите. Спомени… спокойствие, щастие, неща, които не мога да заменя. Това, което преживях с теб, е по-хубаво от всички мечти, който бих могла да имам.
Орхан се стъписва от думите ѝ, които звучи като сбогуване. Но бързо се съвзема:
– Ще дойдат още по-красиви дни. Само изчакай. Обещавам ти.
Хира прави малък жест, сякаш казва „надявам се“, и протяга ръце към Орхун, трепереща, сякаш не иска да го пусне.
– Искам да ми обещаеш – казва Хира с глас натежал от страх, след което прави пауза. – Ако си отида… Искам да кажа, ако нещата не се наредят, ще продължиш напред, нали?
Орхун иска да каже нещо. Хира не му дава възможност да говори.
– Знам, че е трудно, но не е невъзможно. Животът ще продължи, трябва да продължи. Ти също ще продължиш да живееш, ще продължиш напред заради себе си, зааради Аличо… и заради мен. Иначе… няма да намеря покой, където и да съм. Моля те. Обещай ми!
Орхан стиска зъби, не иска да се поддаде на болката, но очите му се изпълват със сълзи.
– Не е нужно да обещавам! – казва той твърдо. – Защото всичко ще бъде наред и ти винаги ще бъдеш до мен.
Докато отчаяният поглед на Хира се отмества от Орхун, тревожният поглед на Орхун е върху Хира. Орхун усеща колко много е притеснена Хира.
– Разбрах – казва той леко усмихнат. – Нямаш какво да напишеш. Тогава започвам аз.
– Да напишеш какво?
Сериозен Орхан вади химикал и лист.
– Нашия списък. Списъкът с нещата, които ще направим заедно, когато излезем оттук.
–Хайде, ти първа. Какво би искала да направим първо?
Хира се опитва да следва примера на Орхун, защото не иска да го разстрои.
–Добре. Готов ли си? – пита Хера с усмивка.
Орхан кимва.
– Да ти направя кафе.
– Кафе?
– Да. Да ти направя кафе. Това искам.
– Това не се брои!
– Ти ме попита какво искам. Това е.
Орхун мълчи, впечатлен и развълнуван, гледа Хира.
– Няма ли да го запишеш?
Орхун я с усмивка и записва.
– Какво още?
– Да ти сипя вода вечер преди сън. Да ти кажа „добро утро“. Да ядем тостове заедно, когато всички още спят в имението.
Орхун поглежда с любов, усмихва се и продължава да пише.
–Да си говорим. –продължава Хира. –Да си говорим с теб. Часове наред…
Орхан пише, но не откъсва очи от момичето, което обича. Хира разглежда списъка, който Орхун е направил.
– Това е всичко! Толкова от мен! – заявява Хира, сякаш слага точка.
Орхун я поглежда леко изненадан.
– Ако трябва да съм честен очаквах нещо по-различно.
– Какво имаш предвид? – пита Хира.
– Ами това са неща, които ти вече правиш.
– Да, прости са, но са ценни неща, които ме карат да се чувствам жив, които са част от нашия живот. Ако мога да правя тези неща, значи съм до теб. Не искам нищо повече и никога не съм искала.
Двамата се поглеждат кратък, емоционален миг, наситен с нещо неизказано. Орхун първи нарушава тишината, сякаш иска да разсее надигащата се тъга.
– Но има нещо, което си забравила…
Хира изглежда като че ли иска да каже какво е?
– Това ще бъде моята изненада. Ще видим дали е достатъчно специална, за да я включиш в списъка, когато дойде времето.
Хира се усмихва хитро, а после потвърждава с глава. Замълчават за момент и нарушава тишината, като се колебае.
– Отдавна искам да те попитам нещо… Какво се случи онази нощ?
Орхун не разбира.
– Коя нощ?
– Нощта на катастрофата. Еда… Как умря?
Орхун се нервира малко.
– Откъде ти хрумна това?
– Г-жа Перихан ми каза, че Еда е умряла заради мен. Защо го каза?
Орхун се връща към онази нощ, лицето му е мрачно, не иска да говори много за това.
– Очевидно го е казала от болка. Ти нямаш нищо общо със смъртта на Еда! Еда направи много грешки. Опита се да ни убие. Тя беше причината за катастрофата.
Хира е шокирана.
– Как така?
Телефонът на Орхун започва да звъни. Това е докторът. Орхун вдига телефона.
– Г-н Орхун, чакам ви в кабинета си – чува се гласът на доктор Мюфит.
– Идваме, г-н Мюфит.
Когато Хира чува името на доктора се сепва. Напрежението я сковава, не може дори да се изправи. Орхун става, подава ѝ ръка. Хира хваща протегнатата ръка на Орхун и двамата тръгват ръка за ръка към болницата.
Орхун и Хира са в кабинета на д-р Мюфит. Докторът мълчаливо и съсредоточено преглежда новите резултати на екрана на компютъра пред себе си. Орхун нетърпеливо потраква с пръсти по ръба на бюрото. Хира усеща напрежението му и хваща ръката му, сякаш иска да го успокои.
Докторът сваля очилата си и започва да говори.
– Прегледах изследванията многократно и заключението ми е напълно различно от това на колегите ми. Била е допусната голяма грешка.
Докторът прави пауза и се обръща се към Хира.
– Госпожо, няма тумор в мозъка ви, напълно сте здрава.
В стаята настъпва тишина. Хира и Орхун се споглеждат, а очите им се разширяват от шок и облекчение.
– Как така? Аз… – прошепва Хира, невярваща.
– Направихме много подробни изследвания – казва Мюфит. – Всичко е чисто. Нямате никакъв здравословен проблем. Очаква ви дълъг и пълноценен живот.
Лекаря излиза. Хира скача от мястото си, шокът ѝ преминава в радост, щастие и сълзи. Орхун също се изправя.
– Добре си! – казва той с вълнение.
– Няма тумор… Никога не съм била болна… Боже, благодаря ти! – избухва Хира, а сълзите ѝ се стичат от облекчение.
Орхун поглежда в очите на Хира и повтаря, сякаш иска да я убеди.
– Да. Ти си добре. Наистина си добре.
Хира плаче от щастие, а цялото ѝ тяло трепери.
–Аз съм добре! Не мога да повярвам. Свърши. Наистина свърши!
Орхун обхваща лицето ѝ с ръце и като я гледа с любов заявява:
–Грешиш. Не е свършило. Всичко започва сега.
Орхун нежно хваща Хира и я привлича към себе си като силно я прегръща. Хира полага глава на гърдите на Орхун.
–Време е да живеем. Имаме цял живот пред нас. Болката и скръбта са минало. Няма повече сълзи! Отсега нататък, заедно, ще бъдем щастливи!
Хира нежно изтрива сълзите си от щастие, докато кима.
–Наистина не мога да повярвам. Това е като чудо.
–Да. Но аз знаех, че ще бъде така. Ти носиш нещо специално. Видях го. Преживях го. Освети и деня ми, и нощта ми.
Моментът е магичен, а времето сякаш спира за двамата. Орхун я целува нежно.
Точно тогава доктор Мюфит отново влиза. Двамата бързо се съвземат. Орхун благодари на доктора за добрата новина.
–Няма защо, това е работата ми. Извинявам се от името на колегите ми, които са поставили грешна диагноза на г-жа Хира. Понякога, разбира се, можем да стигнем до грешни резултати по причини, които не можем да контролираме, но се надяваме, че това никога няма да се повтори. Но, разбира се, рядко се случва да се повтори два пъти подред, както във вашия случай.
Орхун застива за миг, а в погледа му се прокрадва подозрение.
–Е, ако резултатите са чисти, както казвате, каква може да е причината за тези повтарящи се главоболия, докторе? – пита притеснена Хари. –Двама други лекари казаха, че е заради тумора… Може ли наистина да е проблем в мозъка ми?
– Не – отговаря Мюфит уверено. –Проучихме внимателно изследванията ви! Няма и следа от тумор. Най-вероятно болките са свързани с връщането на спомените ви и психическа умора. Не се тревожете. Скоро ще преминат.
Хира е много щастлива от чутото, очите ѝ отново се изпълват с вълнение и радост. Докато Мюфит гледа двамата, Орхун наблюдава Хира с любов.
Дали радостта на Хира и Орхун е начало на нов живот или само кратък миг покой преди нова буря?
Съдът заседава. В залата е напрегнато, Кенан се изправя не само като адвокат, но и като обвиняем. Пред него е съдията. Зад него са Нуршах, Джейлан, Фатих и Афет, които наблюдават със затаен дъх. От другата страна са Тунч и Рашит. Залогът е голям: попечителството над Нефес.
Кенан започва своята защита. Гласът му е не само решителен, но емоционален.
– Господин съдия, както пише в документите пред вас, Нефес не ми е родна дъщеря. Истината е, че тя се появи в живота ми неотдавна. Не знам кога е проходила, кога е казала първите си думи… Но после, животите ни се сляха или по-точно сърцата ни.
Кенан не цитира закони. Той говори като баща. Като човек, който е стоял всяка тревожна нощ до болната си дъщеричка, като мъж, който е намерил смисъл в това да бъде наречен татко.
– От деня, в който майка ѝ почина и ми я повери, Нефес е всичко за мен! И за мен, и за всички около нея, батко ѝ Фатих, кака ѝ Джейлан… – Кенан поглежда Нуршах – …и всички, които я обичат. Тя е сърцето, което ни свързва.
Съдията го слуша внимателно, камерата ни показва, че той е трогнат от речта на Кенан. Тунч го забелязва и се напряга, а Нуршах трепери от вълнение, но Кенан продължава, а сега идва най-важната част.
– Не сме се разделяли нито за ден, докато не наследи пари и тогава всичко се промени. Хора, които никога не са се интересували от нея, изведнъж изявиха желания да станат нейни настойници. Биологичният ѝ дядо, Рашит Дикмен, започна да я търси не от обич, а заради наследството.
Кенан прави пауза.
– Това не е грижа. Това е алчност, господин съдия. Интересува ги не Нефес, а парите ѝ. И когато ги получат, какво ще стане с дъщеря ми?
Съдебната зала избухва.
– Лъжа! Клевета! – крещи Рашит.
– Мъжът ми не е такъв! – крещи Афет.
– Ти си чудовище! – крещи обратно Рашит.
– Тишина! – удря чука съдията.
– Завършихте ли защитата, господин адвокат?
– Да, господин съдия.
Съдът обявява почивка, а Кенан излиза навън с Фатих, Джейлан и Нуршах с надежда, че истината е прозвучала.
Съдебното заседание продължава. Тунч пледира в полза на дядото, твърди, че Рашит иска внучката си не заради пари, а защото му е останало единственото от покойната му дъщеря. Но съдията е категоричен, че Кенан макар и да е сам, е грижовен баща и това е, което има значение.
Рашит пребледнява. Фатих ликува, но Нуршах наблюдава Тунч внимателно, не изглежда победен, а напротив, сякаш още не е изиграл последната си карта…
Тунч не е потиснат, той продължава със защитата. Тунч знае какво прави, какво залага на карта.
– Вие сте напълно прав, Ваша чест. Има много бащи, които отглеждат децата си с отдаденост, дори когато са сами. Аз не подценявам усилията на г-н Кенан. Но добрите намерения не винаги водят до добри резултати. Едно дете не просто трябва да бъде обичано – добавя Тунч. – То трябва да живее в ред, в сигурност, в здравословна среда. За съжаление, г-н Кенан не е успял да осигури необходимия ред, за да може Нефес да расте в здравословна среда. Имаме конкретни доказателства, господине.
Всички чакат с любопитство.
Съдията го гледа строго.
– Какво доказателство имате за това?
– Има видеозапис, на който подсъдимият играе игри, лишавайки малката Нефес от съня ѝ – отговаря спокойно Тунч.
Нурша се изчервява, а Кенан изглежда объркан.
– Имате ли записа? – пита съдията.
– Не, Ваша чест, нямаме, но има човек, който има видеото тук.
Тунч посочва Нуршах.
– Видеото е заснето с телефона на адвокат Нуршах, която работи в офиса на г-н Кенан.
Кенан ядосано обръща поглед към Нуршах, а тя не знае какво да направи, срамува се.
– Предполагам, че г-н Кенан няма да възрази срещу думите ми. Нефес си играеше с възрастни вместо да спи, г-н съдия, късно през нощта.
– Но, Ваша чест, има нещо, което не знаете – Кенан прави опит да се защити.
Съдията го прекъсва, не му обръща внимание и поглежда към Нуршах.
– Г-жо Нуршах, нека видим видеото.
Докато Рашит гледа объркан, Нурша се приближава до съдията и пуска записа.
– Ваша чест… Аз заснех този видеоклип… – опитва се да обясни Нуршах.
Съдията ѝ прави знак с ръка да замълчи.
Докато съдията гледа видеото, Нурша поглежда Кенан, сякаш да се извини, но Кенан е много ядосан.
– Можете да се върнете на мястото си – казва хладно съдията.
Нурша се връща на мястото си.
– Запишете. Доказателството, представено от ищците, се приема по делото – нарежда съдията.
А Тунч не спира дотук.
– Г-н съдия – казва той с увереност – моят клиент може да осигури на Нефес всичко, което г-н Кенан не може: семейна среда, топлина, ред. За нейното добро и в интерес на детето, искам попечителството да бъде дадено на нейния дядо Рашит Дикмен.
Джелан шепне на Фатих.
– Това е много лошо. Всичко вървеше добре.
Нурша е разтърсена, а Кенан е бесен.
Съдията преглежда документите с ледено спокойствие. Съдията затваря папката. Тишината му се разцепва от думите му:
– Възоснова на представените доказателства и показания попечителството над Нефес Карджъ се присъжда на ищеца – Рашит Дикмен.
Всички се изправят. Кенан слуша, но не чува, очите му се празни, а сърцето разбито. Нуршах не издържа и сълзите ѝ вече се стичат по бузите. Тунч поглежда Кенан със задоволство. Раушит сияе, ръкува се с Тунч като победител след битка.
Междувременно Кенан, Нурша, Джейлан и Фатих напускат залата. Кенан е съсипан, а Нурша се приближава към Кенан с пълни очи, иска да му обясни.
– Кенан… онова видео…
Но той не ѝ позволява да говори!
– Загубих дъщеря си за втори път! – изригва вбесен Кенан. – И отново заради теб! Ти си виновна за всичко!