winless
Орхун и Хира искат да се оженят отново и да направят голяма черкезка сватба. Афифе казва, че Хира не е достойна за такава сватба. Кенан казва на Нуршах, че няма да се ожени за нея, дори и да е последната жена на света, защото тя разрушава всичко, което той прави. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.44 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 44 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун и Хира искат да се оженят отново и да направят голяма черкезка сватба.
Афифе казва, че Хира не е достойна за такава сватба.
Кенан казва на Нурша, че няма да се ожени за нея, дори и да е последната жена на света, защото тя разрушава всичко, което той прави.
Казва ѝ, че най-голямата услуга, която може да им направи, е да стои далеч от тях. Въпреки това, Нурша настоява да му помогне да спечели попечителството.
В кухнята Гонжа, Халисе и Муса обсъждат станалото преди малко.
– Слава Богу, че никой не пострада – въздъхва Халисе, като оставя фасул в купата. – А с г-ца Аслъ какво стана? Изглеждаше напълно не на себе си. Слава Богу, че Али не беше у дома, за да стане свидетел на всичко това. Както и да е… Важно е, че всичко е зад гърба ни. Дано Господ никога повече не ни изпитва с такива неща. Да пази г-н Орхун и Хира от злото.
Настъпва кратко мълчание.
– Ах, глупак такъв… – мърмори си под нос Муса. – Не можах да си държа езика зад зъбите. Дано зет ми и сестра ми не се скарат заради мен…
Гонжа повдига вежди, чула нещо неясно:
– Каза ли нещо, Муса? – не разбира Гонжа.
– А? Не, не… просто си тананикам. – Запява с престорена небрежност: – Ла-ла-ла…
– Само ще кажа нещо… Не е ли същото като във филмите? Главният герой идва и спасява главната героиня от злото. – казва замечтано Гонжа.
Хлисе поклаща глава с усмивка и въздишка:
– Ех, Гонжа, Гонжа… Какво си мислиш, а толкова неща се случиха!
– Е, да не казах нещо грешно? Сигурно и г-жа Аслъ обича г-н Орхун…
Изведнъж Муса се намесва с тон, неочаквано сериозен за обикновено безгрижната му същност.
– Това не е любов. Това е обсебване. Ако го обичаше истински, щеше първо за него да мисли. Щеше всичко да направи, за да го види щастлив.
Гонжа го поглежда изненадана.
– Добре каза. Така е. Дано Бог даде на всеки човек някой, който да го обича така, че да го прави щастлив.
Муса я гледа с поглед, в който се чете възхищение и нещо по-дълбоко… нещо, което все още не е произнесено на глас.
Халисе не пропуска този момент. Поглежда ги скришом и се усмихва.
Действието се пренася в салона на имението или по-точно хола. Афифе седи на канапето, отпива глътка от чашата, подадена от иконома.
– Нещо друго, госпожо? – пита Шевкет с уважение.
Афифе клати глава. С бавни стъпки икономът се отдалечава. В този миг Перихан влиза с деликатна походка, сяда точно срещу нея. Въздиша тежко, и с театрална нотка на страдание обяснява:
– Взех си лекарствата и едва тогава се почувствах малко по-добре, мила Афифе. Какво беше това?! Аслъ е луда! Аз трудно издържам на леко шумолене… А какво беше това, изстрели, писъци, викове…
Афифе притваря очи, сякаш не иска да си спомня.
– Не искам и да си го спомням, Перихан. Искам само малко тишина. Бях толкова изнервена, че не искам никакви събития повече. Утре няма да отида на сбирката в асоциацията. Ще се оттегля за малко. Трябва да се възстановя.
Перихан кимва съчувствено, сякаш преживява същото.
– Права си, Афифе. Каквото и да се случи днес, трудно ще го забравим.
В този момент влизат Орхун и Хира. Орхун държи ръката на Хира силно, решително, сякаш иска целият свят да я види до него.
Перихан мигом забелязва това. Очите ѝ проблясват от недоволство, но лицето ѝ остава хладно и безизразно. Афифе ги гледа с въпросително изражение.
– Искахме ти първа да научиш – казва Орхун с ясен, силен глас. – Ще се оженим отново.
Всичко в стаята застива Перихан изпада в ступор, а Афифе ги поглежда шокирано. Орхун стои изправен, държейки ръката на Хира с увереност.
– Няма нужда да се чака – заявява Орхун. – Сватбата ще се състои възможно най-скоро, по всички черкезки обичаи.
– Прекрасно – изрича Афифе с глас, пропит от сарказъм. – Ще имаме черкезка сватба, така ли? Тогава ще видим дали тя ще бъде черкезка булка.
Хира потръпва. В очите ѝ се чете страх и тревога. Разбира, че това няма да бъде лесен път. Афифе няма да я приеме просто така.
Очите на Орхун се впиват в тези на майка му.
– Нямам и капка съмнение – заявява Орхун. – Тя ще бъде черкезка булка. И още как!
Афифе не крие раздразнението си. Отговаря с хладен глас, пълен с прикрито презрение.
– Ще видим!
Хира усеща напрежението, което буквално разсича въздуха. С леко сведени очи, срамежливо, но и решително казва:
– Ще направя всичко възможно, за да не ви посрамя.
Афифе ѝ отвръща с хладен поглед, а Орхун кима леко на Хира, знак, че е време да вървят. Двамата се отдалечават, а Афифе сяда нервно. В този миг Перихан се приближава, ухилена, целейки се в слабото място на приятелката си.
– Няма да имаш спокойствие скоро, мила Афифе – започва тя с престорено съчувствие. – А и не е обикновена церемония, нали? Черкезка сватба… Това ще отнеме цяла вечност за организиране!
Афифе я пронизва с поглед, който казва повече от всякакви думи. Перихан мигновено променя тона си.
– Разбира се, щом Орхун го иска, ти не можеш да кажеш нищо.
Афифе рязко се изправя.
– Ще си почина в стаята.
Излиза с рязък жест. Щом вратата се затваря, върху лицето на Перихан се появява подмолна усмивка. Прошепва сякаш на себе си, но със зловещо удоволствие:
– Ще си почивала… Знам какво ти се върти в главата! Независимо, че се правиш на безразлична… Заклевам се, онази пустинна мишка ще си получи заслуженото! Ще чакам точно тогава, когато са най-щастливи. Ще я сринa! Ще унищожа щастието, което си изградили върху тялото на дъщеря ми! Камък върху камък няма да остане!
Действието прескача Афифе стои пред прозореца. Погледът ѝ е насочен навън, но мислите ѝ са някъде другаде. Без да се обръща, тя отговаря кратко:
– Влез.
Вратата се отваря бавно. Хира пристъпва с леко наведена глава, ръцете ѝ са свити една в друга, а гърбът, напрегнат. Афифе не я поглежда, а продължава да говори със студен, равен тон:
– Предполагам, че се досещаш защо те повиках.
Хира мълчи. Не знае какво да каже.
Афифе най-сетне се обръща към нея. Погледът ѝ е изпитателен. Приближава се бавно и говори с онзи хладен тон, който не допуска възражения:
– Орхун каза, че си достойна да бъдеш черкезка булка, но аз имам съмнения. Нашите обичаи не са лесни.
Хира преглъща. Вълнението и напрежението се борят в гърдите ѝ. Гледа Афифе с респект, но и с леко смущение. Афифе продължава с глас, който не оставя място за колебание – ясно е, че оттук нататък всичко ще става все по-трудно:
– Има много правила, които трябва да следваш. Дори само „вземането на булката“ е нещо голямо. Това не е обикновена сватба като в града. Разбираш ли това?
– Разбирам, г-жо Афифе… – казва Хира.
– Например, ще трябва да яздиш кон – заявява Афифе рязко, като че ли изпробва реакцията ѝ.
Хира реагира почти машинално:
– Знам за това…
Афифе я поглежда изпитателно. Хира се опитва да събере мислите си и да покаже, че знае поне нещо.
– Чувала съм, че има специална покривка, наречена „гуша“, която се постила върху коня. Булката сяда върху нея…
Но Афифе не се впечатлява. Погледът ѝ става още по-хладен, като че ли всеки отговор на Хира е само потвърждение на съмненията ѝ.
– Важното не е дали си го чула, а дали можеш да го приложиш. Знаеш ли да яздиш кон?
– Не… – признава Хира.
– Не се изненадвам! – въздъхва Афифе с леко презрение. – Имаш още много да учиш. Да видим дали ще се справиш.
Действието прескача във вечерта. Хира се движи из стаята с плавни, почти танцови движения. Слага чаша с вода на нощното шкафче, похлупва я с дантела. Подрежда пантофите на Орхун до леглото – всичко е изпълнено с нежност и внимание.
Орхун влиза и вижда направеното, а по лицето му се разлива усмивка. Хира се обръща и погледите им се срещат.
– Странно нещо е това, наистина… – казва той с мека усмивка.
– Да не би… да съм направила нещо нередно? – пита Хира плахо.
Орхун се приближава и взема малко лавандулово пликче от ръцете ѝ.
– Малко лавандулово пликче, чаша вода, покрита да не събира прах, чифт пантофи, сложени редом… – изброява той.
– Ако ти е странно, няма да го правя повече – изчервява се Хира. – Просто… идвам да си взема нещата. Преди да се преместя. Ще отида в стаята на Али, докато… докато стане сватбата.
– От този момент нататък си бъдеща булка. Ще останеш тук. Аз ще спя в стаята на Нуршах. И не искам възражения.
Орхун се насочва към гардеробната, аХира го следва:
– Но за теб ще е неудобно…
Орхун излиза с дрехи в ръка и се озовава лице в лице с нея.
– Какво ще е неудобно?
– Ще трябва да идваш сутрин за дрехи… Не искам да ти е трудно…
– А кое е по-трудно? Например, по-трудно ли е от година без теб?
Хира е изненадана от думите на Орхун, чак дъхът ѝ секва.
– Нищо не е по-трудно за мен от отсъствието ти. Дори и ако трябва да чакам цял живот, ще чакам. Стига накрая да имам само миг с теб.
Хира не може да скрие чувствата си. Орхун я докосва по бузата, нежно.
– Защото щом ти си тук… няма значение колко време има.
Хира затрептява под пръстите му. Орхун се навежда и я целува леко по бузата. Тя пламва в цвят.
Той взема пликчето от ръцете ѝ.
– Ще го запазя. Дори да не сме в една стая, ще спя с аромата, който най-много ми напомня за теб. Лека нощ.
Хира стои без дъх. Устните ѝ се раздвижват едва-едва:
– Лека нощ…
Орхун излиза. Хира остава сама в стаята и се усмивка.
Кенан върви бързо, решително, с твърда крачка и сянка на гняв върху лицето си.. След него, забързано и задъхано, се опитва да го настигне Нуршах.
– Кенан! Кенан, моля те, изслушай ме! – вика тя, а отчаянието ѝ кънти по пустата улица.
Кенан не реагира. Не забавя крачка, не се обръща, но тя не се отказва. Затичва се и застава пред него, спирайки го с тялото си. Той спира. Поглежда я студено.
– Какво искаш? – пита той с глас, в който кипи не само гняв, но и разочарование.
Нуршах започва да говори бързо, думите ѝ се търкалят една след друга, сякаш ако замълчи дори за миг, всичко ще се разпадне.
– Знам, че си ядосан на мен! Не искаш нито да ме виждаш, нито да ме чуваш. Каквото и да кажеш, както и да постъпиш, имаш пълното право. И аз съм много ядосана на себе си. Може би дори повече от теб. Вече не издържам да живея с тази вина! Гласът на Нефес не спира да кънти в ушите ми. Никога не съм искала да разделя баща и дъщеря. Аз също бях малка, когато загубих баща си…
Поглежда го умолително. Очите ѝ блестят от влага, но не се разплаква. Не още.
– Но ти все още имаш шанс. Да, аз съм виновна за всичко. Да, имаш право да ме мразиш, но това вече не е между нас. Това не е свързано с мен и теб. Егото ни няма значение. В средата стои едно малко момиченце! Какво можем да направим заради Нефес? Това е въпросът. Трябва да вземем решения не със сърцето, а с ума си.
Кенан мълчи.
– Най-лесният начин да вземем Нефес е… да се оженим. Дай ми шанс! Позволи ми да изкупя вината си! И на мен ми е трудно, но съм готова. Ще го направя.
Кенан сваля поглед. Очите му се забиват в земята. Мълчание. За миг изглежда сякаш нещо в него се е смекчило. Сякаш вътрешната буря отстъпва, но само за миг.
Изведнъж повдига глава и гневът му избухва отново с пълна сила.
– Да се оженя за теб? Сега слушай добре! Дори да беше последната жена на тази земя, никога не бих се оженил за теб!
Думите му прорязват въздуха като нож. Гласът му отеква, връща се от сградите, рикошира в сърцето ѝ.
Нуршах се вцепенява.
– Никога няма да се оженя за теб! – повтаря Кенан, все едно ѝ ударя плесница.
– Не знам дали ме разбра правилно! – отвръща гневна тя. – Аз не искам да се омъжа за теб!
Кенан стои спокоен, но очите му излъчват напрежение.
– Много добре те разбрах – отвръща той. – Възприятията ми са кристално ясни, не се тревожи.
– Не са! – отвръща тя. – Дори и да бях последната жена на земята, ти пак нямаше да ме поискаш! А ти някога помисли ли дали аз бих се омъжила за теб, ако беше последният мъж?
Кенан издиша тежко. Иска този разговор да приключи.
– Свърши ли с излиянията? – пита той студено. – Защото нямам повече желание да слушам глупости.
– Свърших, да! – отговаря Нуршах. – Говоря ти за фиктивен брак заради Нефес… А ти дори това превърна в драма!
– Дори да е по документи, пак няма да стане! – казва той със смразяваща категоричност. – Всичко, до което се докоснеш, се руши! Не мога да го поправя! Най-голямата услуга, която можеш да ни направиш, е да стоиш далеч от нас!
Кенан се обръща и си тръгва, без да ѝ даде възможност да отговори. Нуршах остава сама, с празен поглед и тежест в гърдите.
По-късно Кенан решава да подаде жалба до по-горната съдебна инстанция, за да ускори процеса по съдебен път.