winless
Орхун помага на Хира да се подготви за предстоящата им черкезка сватба. Докато чете книгите, дадени ѝ от Афифе, Хира старателно изучава обичаите и дори бродира кърпичка за Орхун, която му я подарява в знак, че приема да се омъжи за него. В същото време Нуршах моли Тунч да оттегли жалбата си срещу Кенан. Той се съгласява… но поставя условие! Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.45 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 45 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун помага на Хира да се подготви за голямата черкезка сватбата.
Започват с „кашенлик“, обичаят, при който бъдещите младоженци разговарят и се опознават.
След това Хира чете книгите, които ѝ дава Афифе за черкезките обичаи, и бродира кърпичка за Орхун, и му я подарява в знак, че приема да се омъжи за него.
От всички неща, които трябва да направи, Хира е най-притеснена, защото трябва да се научи да язди.
Виждайки, че любимата му е решена да спази всичките им обичаи, Орхун се шегува с нея и дразни, като постоянно повтаря колко важни са обичаите за тях, но че тя може да се откаже, защото са много трудни.
Афифе я изпраща в чифлика да вземе уроци по езда.
Хира отива с вълнение, не се изненадва, когато разбира кой ще бъде нейният учител.
В същото време Нуршах прекарва цялата нощ в полицейското управление близо до Кенан, носи му храна и се обръща към познатите си, но не успява да го освободи.
На сутринта Нуршах моли Тунч да оттегли жалбата си, а той се съгласява, но при едно условие.
Действието продължава от предния епизод. Хира все още е под въздействието на случилото се с Орхун. Тя си спомня всеки негов поглед, всяка дума, която разтърсва сърцето ѝ. Усмивка, нежна и искрена, се разлива по лицето ѝ, докато несъзнателно поставя ръка върху бузата си, точно там, където той я целуна.
В този момент на вълшебна тишина, някой чука на вратата и разваля магията.
– Влезте – казва тя, все още леко разсеяна.
Вратата се открехва. В стаята влиза Шевкет, а в ръцете си носи книги и папки. Хира го поглежда с изненада.
– Госпожата изпрати това – започва той, но моментално се поправя – Не, нареди да ги прочетете. Всичките, при това бързо.
Шевкет оставя книгите и папки, а Хира е видимо шокирана, но успява да запази гласа си спокоен.
– Ясно! Разбира се, ще ги прочета – отвръща тя.
Шевкет се обръща и напуска стаята. Хира поставя книгите на масичката пред себе си, но част от тях се изплъзват и падат на пода.
– Ах, каква съм непохватна! – прошепва тя, навеждайки се бързо, за да ги събере.
Коленичи на килима, ръцете ѝ трескаво събират книгите една по една, а усмивката от преди малко е заменена от неясно безпокойство.
Хира е потънала в една от книгите, които ѝ донесе Шевкет. В скута ѝ лежи обемист том, отворен наполовина, а очите ѝ жадно поглъщат всяка дума. Изведнъж се сепва и сякаш ѝ хрумва нещо.
– Трябва да си водя бележки, така по-лесно ще запомня.
Става, взема тетрадка и химикал от близкия шкаф и се връща на дивана. Сяда внимателно, отново се навежда над страниците и започва да пише.
– Наистина имат различни обичаи и трябва да ги запомня всичките. Ако се случи нещо, какво ще кажа, „Изчакайте, да си погледна записките“?
– Ще се справя! Ще се справя! Просто трябва да остана спокойна и съсредоточена – опитва се да се успокои Хира.
Отново се връща към книгата.
– Булката не може да нарича съпруга си по име, трябва да го нарича с име, което сама ще избере, или да използва фамилията му. А аз, как да го наричам сега?
Хира се замисля.
– Демирханлъ? Да, може, но той ще си помисли, че не съм мислила изобщо. Или може би г-н Демир? Г-н Демир ще свърши работа… Не, ще е все едно говоря на някой чужд… Какво друго? Сърдитко! Това е хубаво! Сърдитко му отива.
Разсмяна от собствената си находчивост, Хира се усмихва широко и започва да си води нови бележки.
– Не. Трябва да е име, което наистина е подходящо за него… Ще го измисля. – Хира си записва – Да помисля за име.
Хира е погълната от четенето. Прозява се веднъж, после втори път, но се опитва да се съвземе.
– Не! Няма да заспивам. Ами ако г-жа Афифе ме изпита утре?! Ще си направя кафе!
С книга в ръка, Хира тръгва към кухнята.
Докато Хира се спуска по стълбите, с очи забити в книгата, Орхун излиза от стаята на Нуршах и поглежда към вратата на стаята на Хира, която тя е леко открехната. Това събужда любопитството му. Обръща се, пристъпва тихо и поглежда вътре. Хира я няма.
Оглежда стаята. Забелязва книгите, оставени на масата. Приближава и се навежда. Погледът му спира върху една от страниците, тя е отбелязана с листче. А до, тетрадката с надраскани бележки на Хира.
– Значи се опитваш да станеш черкезка булка… След като си водиш записки, работата е сериозна.
Усмивка пробягва по лицето му. Взема една от книгите и започва да я прелиства. Погледът му се спира върху изречение.
„Кашенлик, един от най-важните обичай на черкезите.“
В очите му проблясва дяволита искра.
– Традициите трябва да се спазват стриктно.
С усмивка на устните Орхун напуска стаята.
Действието се пренася при Хира в кухнята, която чете, докато прави кафе. От време на време се прозява от умора.
– Няма да спя! – повтаря си тя.
Докато тя се съсредоточава в книгата, тихо се появява Орхун. Стои и я наблюдава. В погледа му има толкова нежност, топлота и любов. Очите му се задържат върху лицето ѝ.
Хира налива кафето в чашата и в този миг се обръща и се сблъсква очи в очи с Орхун.
– Тук ли си?! Нещо трябва ли ти? Да направя и на теб кафе? – пита объркана Хира.
– Дойдох да пия вода. – отговаря Орхун и поглежда книгата – Майка ми ли ти даде това?
– Да… Но и без това исках да го прочета. Трябваше да науча вашите традиции. Просто така стана.
Очите ѝ светят. Всяка дума показва, че го прави не само от задължение.
– Нямаш много време. Ще успееш ли да прочетеш всичко? – пита Орхун с нотка на съмнение.
– Мисля, че ще успея, ще ги прочета – отговаря уверена Хира.
Орхун усеща въодушевлението ѝ. Усмихва се леко. Поглежда я, сякаш иска да я изпита.
– Сигурна ли си? Нямаш съмнения?
– Разбира се. Ти не ми ли вярваш?
– Вярвам, разбира се. Но освен да го прочетеш, трябва и да можеш да го приложиш и на практика.
– Записах си някои неща. Докато чета, ще се опитам и да ги прилагам.
– Значи казваш, че ще се справиш?
– Мхм.
– Например… ще можеш ли да изпълниш „кашенлик“?
Хира се замисля. Опитва се да си спомни.
– Кашенлик? Кашенлик… Все още не съм чела за такова нещо.
–Може да пропуснем някой от обичайте – предлага Орхун.
– Не, не! Какво е това „кашенлик“? Как се прави? Някакъв сладкиш ли е? Или соленка?
Орхун не може да откъсне очи от нейната невинност.
– Мисля, че е сладко…
– Ти мислиш, че е сладко? А за другите е солено ли? Какво значи това? – Внезапно осъзнава – Това не е ястие, нали?! Трябваше да се досетя. Е, ще поработя още малко. Ще говорим после.
Докато Хира се връща към кафемашината, Орхун взема книгата от ръцете ѝ с елегантно движение и я затваря.
– Но аз още четях, ще изгубя страницата.
Хира е леко объркана, но Орхун ѝ се усмихва спокойно.
– Аз ще ти покажа какво е „кашенлик“.
– Ъъ… Добре… ти ми покажи.
Орхун се приближава към нея. Хира замира. Сърцето ѝ бие лудо. Не знае какво да направи, как да реагира.
– Но първо… – казва Орхун спокойно, – ще изпия кафето си.
Хира мигом се стряска.
– Кафе?! Да, да! Правя го веднага!
Докато Хира започва нервно да приготвя втора чаша кафе, Орхун не сваля очи от нея.
Хира поставя чашата с кафе пред Орхун и сяда срещу него. Той отпива с удоволствие, без да каже и дума. Хира едва сдържа нетърпението си, докато чака той да проговори.
– Няма ли да ми кажеш? – пита тя нетърпеливо.
Орхун отново отпива, този път с лека дяволита усмивка.
– Както винаги – кафето е вкусно ! – отговаря той.
– Не говоря за кафето – усмивката ѝ става нетърпелива. – Щеше да ми обясниш какво е това кашенлик.
– Аха, за това ли? Кашенлик е ето това – отговаря Орхун и показва него, а след това нея с пръст.
– Как така? – учудена е Хира.
– Това, което правим. Седим един срещу друг и пием кафе. Опознаваме се.
– Толкова ли е лесно? – усмихва се Хира.
– Не съм казал, че е трудно. Това е начин младоженците да се опознаят.
– Но ние вече се познаваме. Но имам предвид… другите ви обичай, това е нищо.
– Като казваш „други обичаи“, кои имаш предвид?
Хира се замисля.
– Например… трябва да се науча да яздя. Мисля, че това ще е най-трудното за мен.
Орхун се усмихва леко, но изражението му става сериозно.
– Язденето е много важно за нас, черкезите. Само преди 50 години, обичаят беше много строг и ако някой не може да язди кон, не се жени.
– Наистина ли? – пита Хира притеснена. –Предполагам, че днес обичаят не е толкова строг.
– Да. – кима той. – Вече не е толкова строго, но все пак не се гледа с добро око.
Погледът му се плъзга към нея, сякаш иска да види как ще реагира.
– Никога не съм опитвала, ами ако не успея? – казва замислена Хира.
– Само на мен ли ми се струва, или се страхуваш?
– Не! Не се страхувам!
– Казах ти, не се гледа с добро око. Може вече да не е задължително, но всички ще те гледат. Майка ми, роднините, гостите. Представяш ли си какво ще е, ако не можеш да се качиш на коня?
Орхун говори нарочно сериозно, но очите му се усмихват.
– Звучи ужасно! Но не че се страхувам да се изложа… Просто не искам да излагам г-жа Афифе. Тя държи много на всичко това. Затова, не трябва да сбъркам. Може би това ще е най-важният момент.
– Мисля, че за тази вечер е достатъчно. Късно е. Време е за сън.
– Ще дойда след като оставя чашите.
Двамата се изправят.
– Лека нощ.
– Лека нощ.
Хира мисли, че е останала сама. Събира чашите и ги почиства, като си мисли
– Ами ако не успея? Откъде излезе това с конете? Огромно животно! Как ще се кача на него?
Орхун излиза от кухнята като се усмихва.
Действието прескача на сутринта. Орхун влиза в стаята при Хира, за да си вземе дрехи от гардеробната. Хира е подредила книгите внимателно на две спретнати купчини.
– Приключих с тази – говори си сама Хира и оставя книгата на една от купчинките. – Още много ми остава за четене.
Орхун излиза от гардеробната.
– Изглежда, че и днес ще имаш урок.
– Да! Повтарям някои неща – отговаря с усмивка Хира.
– Тръгвам за компанията.
– Почакай.
Хира бързо оставя тетрадката и химикала. Връща се с малка кърпичка, избродирана, нежно, с инициалите „О.Д.“ и малко сърце в ъгъла. Поднася му я с вълнение.
– Ясно е, че си я направила сама. Бродерията е нежна, точно като теб. Кога успя?
– Снощи, след като се прибрах в стаята. Това е „Еуч“.
– Еуч, така ли?
– Това е дар, даван в замяна на обещание. Символ на кашенлик. Означава: „обещана съм“.
Хира млъква. Орхун я разбира мигновено.
– Значи казваш „да“ на предложението за брак? А тази кърпичка… е доказателството.
Хира свежда поглед, смутена, а Орхун я поглежда с игрива усмивка.
– Действаш по-бързо, отколкото очаквах и си започнала от най-хубавото.
– Трябва ли да ме засрамваш така?
Хира поставя кърпичката в джоба на сакото му. Орхун не откъсва очи от нея.
– Ти си прекрасна винаги, всяко твое състояние е красиво! Тръгвам.
– Приятен ден. – спира се, леко засрамена – Няма да се забавиш, нали?
– Докато ти си тук и ме чакаш? Ще се върна при теб веднага щом приключа.
Очите им се срещат. Орхун тръгва, а Хира го изпраща с усмивка пълна с щастие.
Хира е потънала в книгите, упорито изучава черкезките традиции. В този момент на вратата се появява икономът Шевкет.
– Госпожице, след половин час отивате в чифлика за урок по езда.
Хира вдига поглед, изненадана.
– Как така? Кон… Сега?
– Г-жа Афифе даде нареждане.
– Но…
– Моля, подгответе се.
Шевкет излиза. Хира се оглежда се панически.
– Боже… Какво ще правя сега? Г-жа Афифе го е наредила! Не мога да кажа „не мога“. Ах… дрехи! А какво се облича за езда?
Кадърът свършва с нейната сладка паника.
Хира чака пред къщата, облечена за чифлика. Изглежда напрегната, но решителна. Появява се Муса.
– Какво правиш тук, сестричке?
– Чакам колата, щее ходя в чифлика да яздя кон.
– Кон?! От къде пък ти дойде това? – смее се Муса.
– Това е традиция. На черкезките сватби булката трябва да язди.
Муса я гледа с възхищение.
– Уау… Яко е.
– Да, ама аз съм паникьосана! Ами ако не мога да го удържа? А ако ме хвърли?! Или избяга?
– Ще е смешно, ако стане така. Хайде, ще се посмееш поне! – но когато среща сериозния погледа на Хира, се поправя – Шегувам се! Ти можеш всичко! Радвай се, че зет ми не е африканец. Иначе щеше да яздиш слон! Конят е малък в сравнение.
– Муса, какви ги говориш?!
– Шегувам се, за да те разсея. Недей да се плашиш. Зет ми ще ти помогне. Успокой се, ставаш за всичко.
– Замина за офиса. И честно, аз се радвам. Не искам да види колко съм неспособна…
Шевкет се приближава.
– Колата е готова. Шофьорът ви чака.
– Успех, сестричке! – казва Муса с усмивка.
Хира пристига в чифлика, където я посреща я конярят.
– Оттук, г-це Хира. Заниманията са отзад. Имате ли опит?
– Не… Така че съм малко нервна. И малко срамежлива, ако трябва да съм честна. Вие ли ще ме обучавате?
– Не, аз съм само конярят. Уредиха ви много добър треньор. Но как да кажа, малко е сприхав. Да си остане между нас, става ли?
– Разбира се, няма да кажа нищо.
– Само се постарайте да не го ядосвате. Вашият треньор е там.
Конярят се отдалечава. Хира тръгва плахо, стъпка по стъпка.
– Здравейте, аз съм Хира, вашата нова ученичка, ще яздя за първи път. Дори никога не съм се качвала на кон!
От другата страна на коня, изневиделица се появява Орхун. Хира застива. Очите ѝ се разширяват. Точно пред нея… стои не кой да е, а Орхун.
Очите му са пълни с нежност. А Хира… Хира не може да скрие вълнението си – дланите ѝ се потят, сърцето ѝ препуска.
– Но ти… нали отиде в компанията? Как си… тук?
Докато тя говори объркано, усмивката на Орхун става още по-топла. Погледът му остава върху нея.
Действието се връща назад. Орхун тъкмо излиза от къщата, на път към колата си, когато телефонът му иззвънява. На дисплея пише „конярят“. Отговаря спокойно:
– Да?
Гласът на коняра се чува отчетливо:
– Г-н Орхун, г-н Шевкет току-що се обади. Съпругата ви идва за урок по езда. Кой кон да подготвим? Вашия ли, или друг?
Орхун застива за секунда. Разбира, че това е ход на майка му, която иска да даде урок на Хира.
Действието се връща в настоящето, а Хира чака Орхун да ѝ отговори на въпроса.
– Не можех да те оставя сама в толкова важен ден – казва той с усмивка. – А и… честно казано, не исках да пропусна приключението ти с коня.
Хира се усмихва плахо, улавяйки закачливия тон в гласа му.
– Приключение?
– Все пак, това ти е за пръв път. Исках да видя какво ще стане. Освен това, къде ще намериш по-добър учител от мен?
– Значи смяташ, че си добър учител, ще видим това скоро.
– Подценяваш славата на черкезите, когато става дума за коне, нали?
– Каква слава?
– Ние не само отвличаме момичета, за да се оженим… – казва Орхун с усмивка. – Крадем и конете, които харесваме. Ако го направиш както трябва, конят е твой. И всички те уважават.
– И няма наказание?
– Не… ако не те хванат.
Хира се обърква. Очите ѝ се присвиват подозрително.
– Да не би да искаш да отвлечеш и мен?
– Няма нужда. Нали вече сме в „кашенлик“.
– Точно така… Говорихме, опознахме се…
– Но въпреки това можем да си устроим малко приключение, ако искаш. Ще те кача зад мен на коня и ще препуснем далеч…
Хира се паникьосва.
– Не, не ме отвличай! Ще слушам! Обещавам!
– Какво стана? Да не се изплаши?
– Не! Изобщо не се страхувам!
Орхун продължава да я дразни, все така галантно:
– Ако не искаш, не е нужно. Макар че… прочете толкова книги. Научи колко важна е тази традиция за нас. От черкезка страна ще те гледат странно. А майка ми, по-добре да не отварям тази тема. Но както кажеш.
Хира застива за миг. После изправя рамене. Гласът ѝ е категоричен:
– Ще яздя!
– Но няма как да се отметнеш после…
Хира се опитва да върне закачката обратно:
– Май ти си този, който иска да се откажа. Или… моят „любим учител“ се съмнява в себе си? Страх го е, че няма да може да ме научи? Не се притеснявай, господине. Аз съм отлична ученичка.
– Учителят ти е малко капризен – признава Орхун с усмивка.
Хира заема сериозна поза. Очите ѝ горят от решителност.
– Без значение колко капризен е учителят, аз ще бъда добра ученичка. И ще яздя този кон!
– Тогава оттук, моля.
Орхун я поглежда предизвикателно. Хира преглъща напрежението си, но тръгва след него. Може и да се притеснява – но няма да се откаже.
След като Кенан подава жалба в съда, Тунч го среща и нарочно го предизвиква, а Кенан го ударя и попада в капана му. Кенан е арестуван. В ареста Кенан седи на пейка зад решетките. Очите му горят от гняв, а ръцете са му стиснати в юмруци. През решетката, от другата страна, стои Нуршах – погледът ѝ е остър, изпълнен с разочарование.
– Как можа да го направиш?! – ядосва се тя. – Казах ти да спреш, нали?! А сега виж къде сме. Ако Тунч не оттегли жалбата си, утре сутринта ще бъдеш изправен пред съда. Дори не искам да мисля какво ще се случи след това!
Докато говори, гневът ѝ расте. Започва да крачи нервно напред-назад, ръцете ѝ се движат в ритъм със сърцето ѝ, което бие като лудо.
– Разбираш ли въобще колко по-трудно ще направи всичко това?! – продължава тя. – В досието ти вече ще пише „проблем с овладяване на гнева“. Буквално подари коз на Тунч срещу теб!
Кенан рязко се изправя и се приближава се до решетките.
– Не можах да се сдържа! – крещи. – Не чу ли какво каза?! Обиди ме като баща! Ти сама видя, чу как ме провокира!
Гласът му трепери, но не от гняв, а от болка. Нуршах замълчава, а в погледа ѝ се чете колебание.
– Трябваше да издържиш – казва тя, вече по-тихо. – Точно това искаше той… И сега всичко се обърка.
Кенан свежда поглед. Знае, че тя е права и със закъснение го осъзнава.
В този момент се появява полицай, който подканя Нуршах, че трябва да си върви.
Полицаят се отдалечава, Нуршах остава за миг на място. Гледа Кенан, иска да му каже нещо обнадеждаващо, да го успокои, но думите не идват.
– Аз… ще дойда пак – казва тя накрая, неуверено.
Кенан не реагира, не казва и дума.
Докато Нуршах си тръгва с наведена глава, Кенан остава сам, разкъсан между срама, болката и вината.
Нуршах седи сама на пейка в коридора на полицейското управление, изтощена и виновна. В ръцете си държи изстинало кафе, а в сърцето, болка. Изведнъж се появява Фатих. Той е притеснен за брат си Кенан, а Нуршах със сълзи признава, че Тунч е провокирал Кенан. Фатих я успокоява и настоява да си тръгне и да си почине, но тя отказва, трябва да намери решение и да оправи грешките си и да събере Кенан и Нефес. Фатих разбира, че няма да я разубеди, и отива да види Кенан.
Нуршах крачи неспокойно в коридора. В съседство, през леко отворена врата, чува гласа на Тунч, който говори по телефона със самодоволен тон.
– Нямам време за такива дела! Ако нямат пари, да си търсят друг!
Гласът му я пронизва. Нуршах не издържа, решава да си върви, но рязко спира.
„Заради Кенан…“
– Достатъчно време ви дадох! Недейте да ми губите времето! – продължава Тунч, докато затваря телефона.
Нуршах се приближава до него. Тунч я посреща с арогантна усмивка и кимване.
– Добро утро, г-це Нуршах. Днес сте рано. Казах ви, че сте избрали грешната страна, и вие се ядосахте, но след случилото се… май размислихте. Очевидно си сътрудничите с варварин.
Въпреки гнева си, Нуршах запазва самообладание, заради Кенан.
– Първо, не говорим за варварин, а за баща, който копнее за дъщеря си. И второ, вие го провокирахте.
– Не съм имал такова намерение. Кенан е психически нестабилен! Не е трудно да се разбере защо е тук. Но поне можем да се радваме,че вече не може да нарани никого. Трябва да си понесе наказанието.
– Не заслужава това, което преживява. Но дори и да го осъдят,него не го интересува. Единственото, което има значение за него, е дъщеря му. Моля ви, г-н Тунч… оттеглете жалбата си. Иначе ще му е почти невъзможно да си върне Нефес. Не му го причинявайте.
Тунч се преструва, че обмисля.
– Искате от мен голяма жертва г-це Нуршах.
– Искам това за едно невинно дете.
– Ще го направя… но при едно условие.
Нуршах се изненадва. Явно не е очаквала, че той ще се съгласи. В погледа ѝ светва надежда.
Нуршах застава напрегната пред Тунч, очаквайки с надежда условието му за оттегляне на жалбата срещу Кенан. Вместо помощ, получава нагло предложение, да вечеря с него. Шокирана и възмутена, тя опитва да запази самообладание. Тунч я убеждава, че иска просто шанс да се представи „както подобава“, твърдейки, че Кенан е изопачил истината за него. Нуршах категорично защитава Кенан и заявява, че умее сама да преценява хората.
– Тогава ми дайте шанс да ви се представя. Ако го направите, ще оттегля жалбата си като жест на добра воля.
Действието прескача. Кенан седи мълчаливо в килията си. Полицаят отключва вратата и в помещението влиза Нуршах.
– Определиха ли вече часа за делото? – пита Кенан.
– Няма дело. Той… оттегли жалбата си.
Кенан я гледа невярващо, като излиза от килията.
– Почакай. Това не е възможно. Тунч никога не би направил такова нещо!
Нуршах се усмихва спокойно.
– Имам още една новина. Съдът реши, Нефес ще бъде изслушана, при това веднага.
Очите на Кенан светват.
– Това е чудесна новина.
– Ако всичко мине добре, скоро ще си върнеш дъщеря си – казва Нуршах