winless
Афифе отново унижава Хира, но това само мотивира Хира да организира сватбата перфектно, като за семейство Демирханлъ.. Кенан и Нуршах казват на Нефес, че се ще се оженят. Как ще реагира момиченцето? Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.51 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 51 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Перихан се опитва да разбере защо Джихангир и Нева са се върнали в Турция.
Афифе отново унижава Хира, но това само мотивира Хира да организира сватбата перфектно, като за семейство Демирханлъ..
Кенан и Нуршах казват на Нефес, че се ще се оженят. Как ще реагира момиченцето?
Перихан излиза от откриването на изложба, но вместо усмивка, лицето ѝ е изпълнено с тревога. Тя върви покрай брега и си говори сама,
– Не… Не може да става дума за нашата Нева! Ако кажа, че са се върнали, ще излъжа. Но… ако е вярно?
Перихан вади телефона от чантата си, ръката ѝ трепери леко. Поглежда дисплея, готова да набере, но се колебае.
– След толкова години ще ѝ се обадя… и ще ѝ кажа какво? Глупаво е… Но ако не се обадя и не попитам… Не, не! Трябва да разбера! Ако са тук, значи не е случайно!
Набира номера и притиска телефона към ухото си. Вятърът от морето си играе с косата ѝ, докато тя чака.
Действието се пренася в хотелската стая, където Нева, с чаша студено кафе в ръка, вдига веднага.
– Ало?
– Нева, здравей, как си? – чува се гласът на Перихан.
Нева присвива очи. Гласът не ѝ е познат.
– Извинете, не ви познах! Коя сте? – пита момичето.
– О, извинявай, скъпа, минаха години! Разбира се, че няма как. Аз съм Перихан.
– Съжалявам, не се сещам.
– Братовчедката на Афифе Демирханлъ – пояснява Перихан. – Помниш дъщеря ми Еда – участвахте в едно училищно събитие заедно.
Нева се усмихва неловко.
– Не помня събитието, но знам коя сте. Честно казано, изненадана съм от обаждането.
– Току-що излязох от една изложба. Всички говореха за някаква Нева… И се запитах, дали не си ти? Предполагам, че сте в Истанбул?
– Да, тук сме.
Перихан усеща хлад в гласа ѝ, но продължава с престорена добрато:
– Разбирам, мила. Добре дошли. И кога си заминавате обратно? Сигурно сте тук само за ваканцията?
– Не знам. Засега сме тук.
Перихан леко се изненадва.
– И брат ти ли е с теб?
– Да, и той е тук.
– Аха… А уговорила ли си среща с Афифе? Сигурно ще я посетите?
Мълчание. Нева едва сдържа раздразнението си.
– Г-жо Перихан, в момента съм заета. Може ли да поговорим по-късно?
– Разбира се. Запази си номера ми…
– Хубав ден, госпожо Перихан. Довиждане.
Звукът от затворената линия е по-силен от думите. Перихан стои замислена, после се мръщи.
– От тези е с голямото самочувствие! Противна! И брат ѝ е тук. Щом са се появили, значи нещо кроят! Афифе няма да остане доволна от тази новина…
Действието се пренася в имението. Хира чака да говори с Афифе за организацията на сватбата, но тя не желае.
Афифе тръгва да се качва в стаята си, а Хира се изпречва на пътя ѝ.
– Г-жо Афифе, моля ви… – гласът ѝ е мек, но решителен.
Афифе спира, но не казва нищо. Само я поглежда с онзи студен, изпитателен поглед.
– Ако имате време… Искам да поговорим за сватбата. Имам няколко идеи, но не исках да действам без одобрението ви. Дори съм написала всичко. Ако можете да хвърлите едно око…
Хира откъсва листа от бележника с внимателно движение и го подава с леко трепереща ръка. Очите ѝ блестят от вълнение. Афифе посяга към хартията с безизразно лице. Поглежда написаното, бегло, сякаш ѝ е подадено меню в евтин ресторант.
– Поздравления. Точно това се очакваше от теб. Нищо ново, не ме изненадваш! – отвръща Афифе. – Под този покрив само ти можеш да предложиш такава безвкусна и евтина организация! За пореден път успяваш да смачкаш достойнството на семейство Демирханлъ!
И с грациозно, но жестоко движение, Афифе разкъсва листа. Парче след парче, думите и мечтите на Хира политат към пода.
– Това не е план за сватба. Това е евтина обида за тази фамилия!
– Това не е план за сватба. Това е евтина обида за тази фамилия!
Точно в този момент вратата към работния кабинет на Орхен се отваря. Орхун и Муса излизат и застиват на място. Очите на Орхун първо се спират на майка му, после на Хира… и на хартийките по пода.
– Мамо! – гласът му е насечен от напрежение.
Хира се обръща. Погледът ѝ е пълен с болка, но и с неудобство. Афифе вдига вежда и го поглежда с онзи високомерен поглед, който е запазен само за случаите, когато смята, че всичко се върши без нейно позволение.
– Не виждам защо това трябва да е проблем за теб. Всичко е точно както го искаш – просто, евтино и жалко.
– Минаваш границите, майко! – гласът на Орхун е твърд.
Афифе го игнорира, обръща се и се изкачва по стълбите с царствено презрение. Хира коленичи и събира разпилените парченца хартия, докато Орхун стои безмълвен. Иска са тръгне след майка си, но в този момент Хира го хваща за ръката.
– Не, моля те! Няма нужда от излишни неприятности. Няма нужда.
– Това, което стана, вече е достатъчно неприятно.
Хира се опитва да изглежда спокойна. Усмихва се плахо, сякаш нищо не е станало.
– Добре съм, наистина. Г-жа Афифе… по своему е права.
Сгъва внимателно събраните парченца и ги скрива зад гърба си. Орхун забелязва. Приближава се, а очите му търсят отговор.
– Може ли да ги видя?
– Няма какво да гледаш. Наистина. Само нахвърляни неща.
– Тя няма право да се държи така с теб! Ще отида да поговоря…
– Казах „не“, моля те. Нека не го проточваме. Свърши се. Освен това… вече познавам г-жа Афифе. Разбирам я.
Орхун обаче не се отказва. Поднася ръка отново.
– Дай ми ги, моля те.
– Не искам. Няма значение. Просто нахвърлях всичко, което ми мина през ума. Не знам защо изобщо бързах да ѝ ги покажа…
Хира се изправя, прави крачка назад, но Орхун я спира, хваща ръката ѝ внимателно, но решително.
–Ще отида в стаята си, за да поработя още малко и направя сватбата така, че всички да са доволни. Няма нищо, което не може да се оправи. А и ти имаш своите ангажименти.
Той я гледа дълго. В погледа му има въпрос: „Сигурна ли си?“
– Добре съм, наистина – казва Хира с тиха усмивка.
Издърпва ръката си внимателно и се отдалечава. Върви бавно, гордо, но дори в гърба и личи напрежението.
Действието прескача Хира е в стаята си и седи на дивана, в ръцете ѝ са разкъсаните от Афифе листа. Очите на Хира са пълни със сълзи, но лицето ѝ е спокойно. Болката се е превърнала в решителност. В този момент вратата се почуква леко. Появява се Муса.
– Сестричке…
Той влиза внимателно, затваря вратата зад себе си и сяда до нея. В гласа му има съчувствие, но и гняв, сдържан от уважение.
– Видях какво направи г-жа Афифе. Моля те, недей да се натъжаваш… Нали знаеш, тя е свекърва – пръска се от злоба.
Хира повдига вежда, усмивка се прокрадва по устните ѝ.
– Не от злоба, Муса… а от завист. И не се пръска, а направо полудява – поправя го Хира.
– Е, каквото и да е! Свекърва е! Свекърва с бодли по езика.
Хира е на ръба да се засмее, но се овладява.
– Недей така… В много отношения тя е права. Аз се увлякох… Той ми каза…
– Кой? Зетят ли?
Хира кимва.
– Каза ми, че всичко трябва да е както аз искам. И аз така и направих. В главата си, планирах всичко от моята гледна точка, но бях егоистична. Забравих да гледам през очите на семейство Демирханлъ. Не мога да пренебрегна тяхното достойнство. Трябва да планирам сватба, безупречна във всяко отношение.
– Сестричке, можеш да бъдеш всичко в живота… но егоистична – никога! Не мисля, че госпожа Афифе е права. Не се вини.
– Не! Твърдо съм решена. Ако ще ставам Демирханлъ, трябва да създам сватба, достойна за това име.
– Ти си знаеш най-добре, сестричке със златно сърце…
Муса се изправя. Преди да излезе, поглежда Хира още веднъж. Тя усеща загрижеността му.
– Недей да се тревожиш за мен. Ще започна отначало… и този път всичко ще бъде както трябва.
– Добре. Кажи, ако имаш нужда от нещо.
Хира кимва, а когато Муса излиза, тя се навежда, взима бележника си и телефона. Очите ѝ светят с нова енергия, нова воля.
– Първо трябва да направя малко проучване!
Хира от Гонджа разбира, че вуйчо ѝ е разказвал, че черкезките сватби на Демирханлъ са много красиви, различни от техните.
По-късно Хира вика Шевкет при себе си.
– Искам да ви задам няколко въпроса. Сигурно сте чули, че планирам сватба, достойна за семейство Демирханлъ. Ще ми е важно да чуя и вашето мнение.
Икономът се изправя леко в стойката си. Не е свикнал да го питат, но се чувства поласкан.
– Истинска черкезка сватба не съм виждал, признавам. Знам само какво ми е разказвала г-жа Афифе…
– И това ще е достатъчно – казва Хира с решителност.
– На сватбите на Демирханлъ… младоженците изпълняват откриващ танц. Танцът е много важен в кавказката култура – казва иконома.
Хира започва да записва внимателно върху малки листчета. Шевкет продължава.
– Гледа се редът на сядане, йерархията, уважението в семейството… Традиционният семеен шербет, задължително се поднася. И подарък за гостите, но не какъв да е. Трябва да е запомнящ се.
Хира продължава да пише с бързина. Поглежда Шевкет, хайде, казвай още.
– Това е всичко, което се сещам за момента.
Хира се отпуска назад. Поглежда бележките си, после го поглежда сериозно.
– Това е много…
– Сватбата на Демирханлъ трябва да бъде такава, че никой да не говори за друго с дни след това.
Хира кимва.
– Има толкова много неща за вършене…
Шевкет се изправя.
– Ако ме извините, ще се върна на работа.
Хира само кимва. Остава сама. Замислена, напрегната. Поглежда листчетата и прошепва:
– Господи, толкова много неща! От къде да започна? Танц! Да, първо трябва да уредя танца. Но кой да ми помогне? Нуршах! Тя ще помогне.
Взима телефона си и я набира.
Кенан и Нуршах отиват до дома на Рашит, за да видят Нефес. Рашит ги посреща враждебно, но се съгласява да я повика. Нефес излиза тъжна и не поглежда баща си. Рашит им позволява един час разходка с предупреждение да не закъснеят. Тримата тръгват към близкия парк, а Рашит остава доволен, че държи нещата под контрол.
Действието прескача. Кенан, Нуршах и Нефес седят на една пейка в парка.
– Красавице моя… – нарушава Кенан мълчанието между тримата. – Толкова съжалявам за онзи ден. Повярвай ми, исках да дойда. Просто… не успях.
Нефес мълчи. Не вдига глава, не отговаря. Само лекото движение на раменете ѝ издава, че го е чула. Кенан среща погледа на Нуршах, а в него се чете загриженост. За миг сякаш търси подкрепа ѝ.
– Исках да те видя днес, за да компенсирам това, което изпуснах тогава. А и ми… липсваш ми, принцесо. Много ми липсва моето красиво момиче.
Нуршах се усмихва топло и се обръща към Нефес.
– И на мен ми липсваше, Нефес…
Момичето не реагира. Кенан отново поглежда към Нуршах, сега е моментът. Тя му кимва едва доловимо.
– Принцесо… Аз и леля ти Нуршах… имаме нещо много важно да ти кажем. Ние… решихме да се оженим.
Нефес повдига глава рязко, изглежда объркана от новината.
– Ще се оженя за Нуршах – казва Кенан тихо, но ясно.
Нефес се обръща бавно към Нуршах.
– Обичаш ли татко ми? – пита изненадващо детето.
Нуршах замръзва. Очите ѝ първо търсят тези на Кенан, сякаш за помощ. Той я гледа, без да трепне, с израз, който ѝ дава сила. Тя преглъща, поема дъх и се обръща към Нефес с мек, но решителен глас.
– Да… обичам го! – заявява Нуршах.
Погледите на Кенан и Нуршах се срещат и задържат, в тях има нежност, но и напрежение. А Нефес… ги наблюдава с любопитство.
– Ако се оженя за Нуршах, ще преодолеем една от най-големите пречки, за да бъдем заедно, принцесо моя.
Нефес навежда глава напред. Кенан и Нуршах се поглеждат тревожно. Изглежда сякаш Нефес ще избухне в сълзи, те приемат тишанието ѝ като отказ, като протест.
– Е-е, момиче, недей така… – прошепва Кенан.
Но тогава идва отговорът, изречен с неочаквана зрялост:
– Казваш, че ще се ожениш, но после пак отивам при дядо…
Кенан и Нуршах разбират, това не е заради сватбата. Нуршах не издържа и се намесва веднага:
– Но това ще е за последно. Повече няма да бъде така.
Кенан кимва, решителен:
– Казах ти вече. Защо съдията не те даде на мен? Защото дядо ти е женен за леля Афет, те са семейство. Но ако аз се оженя за Нуршах, ако аз, ти и леля ти станем семейство…
– Съдията ще те даде на нас този път – добавя Нуршах с увереност.
Нефес поглежда и двамата. В очите ѝ има нещо кристално чисто, детски истинско:
– Наистина ли? Да вярвам ли?
– Да! – отговарят едновременно Кенан и Нуршах.
Сякаш слънцето се усмихва. Нефес се втурва и прегръща и двамата. Кенан и Нуршах се гледат над главата ѝ.
Нефес хваща ръцете на Кенан и Нуршах. Очите ѝ блестят с онази мъдрост, която само децата носят, чиста и неподправена.
– Ако ще се жените с татко… трябва да знаеш някои неща. – казва Нефес.
Кенан я гледа с изненада, леко повдига вежди, после се засмива с онзи обожаващ бащински поглед.
– О, Боже, принцесо! Какви са тези важни неща?
Нефес се обръща към баща си, почти тържествено.
– Трябва да ѝ кажа, тате. Съжалявам!
Кенан става любопитен. Нуршах също се навежда леко напред, сякаш очаква някаква голяма тайна. Нефес се обръща към нея и прошепва като в заговор:
– Татко… сутрин става малко кисел.
За миг настъпва тишина… после Кенан и Нуршах избухват в смях.
– Виж я ти нея – казва Кенан, преструвайки се на обиден.
– Значи и сутрин е кисел, така ли? – подема Нуршах, смеейки се. – Твоят татко е кисел по всяко време на деня! Мисля, че второто му име трябва да е… Киселяк!
Кенан се преструва на засегнат, поглежда я с театрален укор:
– Млада госпожице, кога сте видели аз да съм кисел?
– Татко, признай си! – намесва се Нефес, с невинна усмивка.
– Малко е трудно, Нефес, миличка – казва Нуршах. – Защото, за съжаление, в книгата на баща ти не пише „признавам си“.
Кенан се опитва да изглежда обиден, но не издържа, поглежда Нефес с лукава усмивка.
– Така ли било? Група „момичета“ се е сформирала още преди сватбата! Ела тук, ела! Я ме погледни… Кисел ли съм? Значи съм кисел!
Той я грабва и започва да я гъделичка, докато тя се смее и се дърпа.
– Татко, стига! – вика през смях Нефес.
– Кой е кисел? Кой?
Сцената се изпълва със смях и топлина. Нуршах гледа баща и дъщеря и лицето ѝ се смекчава. Но Нефес изведнъж се връща към сериозния си тон. Приближава се до Нуршах, като споделя нещо важно:
– Но ако пие кафе сутрин, му минава.
– Така ли? Благодаря за трика – казва Нуршах с усмивка. – Добре е да го знам.
Нефес изведнъж се сепва, сякаш ѝ хрумва нещо тревожно:
– Знаеш как се прави кафе, нали?
Сега вече Кенан се включва с наслада. Поглежда към Нуршах с усмивка, пълна с подигравка.
– Ами, Нефес има право да пита. След като преживя онази катастрофа с пастата… Какво друго ѝ остава, нали, принцесо?
Нефес кимва и се подсмихва. Макар Нуршах да изглежда леко засегната в началото, след секунда избухва в смях заедно с тях.
– Добре де. Ще трябва да отделя време за пастата… Прави сте.
Кенан и Нуршах връщат Нефес, като ѝ обещават, че скоро ще я вземат при себе си. Кенан върви пред нея с бързи крачки, а Нуршах едва го настига.
– Ако знаех, че си толкова готов да се ожениш за мен…
– Както казват: „Давещ се и за сламка се хваща“ – усмихва се Кенан.
Телефонът на Нуршах звъни. Поглежда екрана, обръща се към Кенан.
– Трябва да отговоря.
– Отговаряй! – кимва той.
– Здравей, Хира! Как вървят сватбените подготовки?
– Добре са… но има нещо, което искам да те попитам. Търся учител по танци.
– По танци? Хм, това е важно. Ще ти дам номера на моята преподавателка, страхотна е! Само кажи, че става дума за семейство Демирханлъ, ще дойде тичешком.
Кенан се засмива тихо. Хира слуша внимателно.
– А и да не може тя, ще прати някой, който е на същото ниво.
– Благодаря ти, Нуршах. Много ми помогна.
– Винаги можеш да ми се обадиш, Хира. Сега ти изпращам номера. Целувки!
След като затваря, Нуршах забелязва изражението на Кенан.
– Какво има? Защо така се забавляваш?
– Щях да се учудя, ако не си имала учител по танци. И какво, и танцуваш ли, госпожице?
– Разбира се! Обичам родните танци. Мъжете и жените стоят така… благородно. Но понеже не бях много усърдна ученичка – се отказах.
– Учуден съм? Не. Обикновено само опитваш и после се отказваш.
– Нарече ли ме капризна?
– Аз не съм казал нищо. Ти си го каза.
– Ох, айде… Нали бързаме.
– Ходи по-бавно! Не мога да те настигна!
Кенан спира рязко. Обръща се сериозно.
– А семейството ти? Трябва ли да не ги уведомим поне? Да говорим с брат ти?
Лицето на Нуршах помръква.
– Не! Не е нужно. Хайде, закъсняваме!
Тя тръгва пред него, бързо. Кенан я следва – леко объркан от реакцията ѝ.
– Все пак се женим. Не можем ли да се обадим поне от уважение? Или аз официално да поискам разрешение?
Нуршах спира, обръща се рязко.
– В никакъв случай! Да не искаш и кафе да ти направя? Казах, не! Няма да искаме разрешение!
Тя продължава напред. А Кенан я следва с изражение, в което се чете: Какво ли криеш, Нуршах?