Плен – Сезон 2 Епизод 53 (Ето какво ще видим)

Хира е на ръба на изтощението, но не спира да планира всяка подробност от сватбата си с Орхун. Междувременно Нуршах пази опасна тайна. А в сянката дебнат Джихангир и Нева, готови да нанесат удар, който ще разклати устоите на семейство Демирханлъ. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.53 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 52 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 15:00 часа на 8 юли 2025 по bTV.

Хира е на ръба на изтощението, но не се отказва да планира сватбата им с Орхун.

Докато подготовката за приближаващата сватба върви с пълна сила, Нуршах крие важна истина, тя категорично отказва да каже на брат си и майка си, че ще се омъжи за Кенан. Въпреки опитите му да разбере причината, Кенан остава в пълно неведение.

В същото време на хоризонта се задава нова заплаха – Джихангир и Нева, които не просто наблюдават отстрани. Те подготвят отмъщение, което обещава да разтърси света на Демирханлъ. И няма да чакат до сватбата, за да нанесат удара си.

Ще успеят ли Кенан и Нуршах да запазят фасадата на идеалната двойка, докато тайните и напрежението между тях се трупат?

Какъв е планът на Джихангир, и ще има ли път назад след това?

Новият епизод започва в стаята на Хира. Муса слага един стол в средата на стаята, а Гонжа влиза с препълнена чанта, която слага на дивана.

– Добре, сестричке. Сега ще седнеш тук – казва Муса сериозно, а погледът му се обръща към Гонжа, търсещ потвърждение.

– Така е, така е… – припряно добавя тя. – И да махнем това…

Гонжа отваря чантата. Вади предмети един след друг – поднос, свещи, розовиден орнамент за къна. Гонжа и Муса са се подготвили като за истинска моминска вечер. Хира ги гледа с недоумение.

– Ама… трябва ли да го правим това? – пита Хира.

– Трябва! – отсича Муса. – Никога не си виждала истинска вечер на къната! Затова ще направим генерална репетиция, за да добиеш опит.

– Вечерта на къната е много важна – добавя Гонжа с патос.

– Така че ще ти направим твоя вечер на къната! Гонжа ще командва, а ние ще я слушаме! – казва Муса.

Гонжа поставя в ръцете на Хира изкусен орнамент от къна, оформен като роза.

– Слагаме го така. Дай си ръката.

Муса се намесва, но обърква нещо. Гонжа го спира.

– Чакай, чакай. Не е така. Първо това, после другото. Ето така, да.

Хира протяга ръце, гледа ги с удивление.

– Колко са красиви…

– Много ти отиват – възкликва Гонжа. – А сега…

Двамата също слагат къната на своите ръце.

– Да започнем същественото – обявява Муса. – Сега с Гонжа ще се въртим около теб със свещите. Ти седиш и… плачеш. Ясно?

Хира ги гледа вцепенено.

– Да плача? Защо? Това не трябва ли да е най-щастливият ми ден?

Гонжа се усмихва, а Муса се чуди:

– Не знам, сестричке. Гонжа така каза. – казва Муса и се обръща към Гонжа – Нали така каза? Да плаче?

– Да, да. За да си тръгне плачейки и да продължи напред със смях – пояснява Гонжа.

– Идва любимата ми част! Не отваряй ръката си, докато търкат къната! Защото свекървата – г-жа Афифе – ще сложи злато вътре. Ясно?

Хира все още не разбира напълно, но кима.

– Хайде, въртим се! – казва Муса и се обръща към Хира. – И не забравяй – плачът е важен! Плачът е тайната!

– Добре… – съгласява се Хила, все още с колебание.

Муса и Гонжа започват да обикалят около нея със свещите. Запяват бавно, почти като заклинание и обикалят в кръг около Хира.

Муса поглежда Хира. Тя не плаче.

– Ама ти не плачеш, сестричке! Няма да стане така. Ако не плачеш, г-жа Афифе ще се ядоса много!

В този момент Муса забелязва нещо .

– Аха! Разбрах. Не сложихме покривалото. Затова не може да се разплаче!

– О, хайде да го сложим. Дръж така. – Гонжа слагат червеното було на главата на Хира. Сцената придобива завършеност.

– Ето така. Сега вече сме готови.

И отново запяват, въртейки се около нея. Сцената е странна смесица от традиция, абсурд и неподправени емоции.

Муса е потънал в песента, напява с жар, макар и да греши текста.

Гонжа не издържа и избухва в смях, грешките на Муса звучат като абсурден фолклор. Хира вдига леко червеното було и го поглежда с объркан поглед.

– Не мога да се разплача, Муса… – казва Хира – А и още не разбирам защо трябва да плача.

– Трябва, сестричке! Най-добре ще стане, ако си мислиш за лоши неща. Например… зет ми е болен! С температура, изгаря от треска, а лекарствата не помагат! Нещо такова!

Гонжа поглежда Муса с изненадан поглед, не вярва на това, което чува. Хира се изнервя.

– Пази Боже, Муса! Какви ги говориш?!

– Мисли си го само! Само си представи… Зет ми не може да си отвори очите, не може да се изправи. Става ти мъчно, плачеш. Влез в роля. Представи си!

Муса отново спуска воала върху главата на Хира. Те подновяват ритуала, запяват и се въртят около нея със свещите в ръце.

Очите на Хира под булото започват да се пълнят със сълзи. В съзнанието ѝ изплуват болезнени спомени.

Хира си спомня, как Орхун лежи окървавен. Ужасена гледа раната му, а след това я превързва.

Устните на Хира започват да треперят, от очите ѝ започват да капят сълзи.

Камерата излиза от стаята и ни показва Орхун, който се движи към стаята на Нуршах, но се спира. От стаята се чува гласът на Муса, който припява неправилно текста на народната песен.

Орхун присвива очи, изненадан, и се приближава към вратата.

Камерата се връща в стаята, където Хира седи със затворени очи, обгърната от воала, а сълзите не спират.

Изведнъж вратата се отваря. Муса и Гонжа виждайки Орхун замират. Той им дава знак да продължат и ѝ показва с ръка да излязат от стаята..

Муса и Гонжа излизат, все още пеейки. Хира не ги забелязва, потънала в собствената си болка, тя плаче с истински.

Орхун се приближава бавно. Навежда се и нежно повдига червеното було от лицето ѝ. Очите на Хира се отварят, пълни със сълзи и изненада. Погледите им се срещат.

Орхун стои пред Хира, вперен в нея с притеснение и нежност. Хира, засрамена, бърше сълзите от лицето си, опитва се да се овладее.

– Аз… трябваше да плача – прошепва тя. – Муса се опита да ме разплаче. Репетираме за вечерта с къна.

Орхун не казва нищо, просто се приближава и с двете си ръце докосва лицето ѝ, бавно и грижовно изтрива последната сълза от бузата ѝ. Погледът му е категоричен:

– Каквото и да се случва… няма да плачеш. Разбра ли?

Докосването му я разтърсва. Дъхът ѝ секва, очите ѝ се разширяват от емоция.

– Такава е традицията – обяснява Хира. – Това са… сълзи от щастие. Поне така трябва да бъдат.

– Добре. Но сега трябва да си починеш. Не искам да се изтощиш.

– Не, не съм уморена. Честно. Харесва ми така.

В този миг малка струйка кръв се появява от носа ѝ. Хира слага ръка на лицето си. Орхун веднага забелязва. Изпълнен с тревога, се навежда:

– Носът ти кърви!

Хваща кърпичка и я подава. Помага ѝ да седне на дивана.

– Хайде, седни.

– Добре съм! Наистина!

– Недей да се инатиш, моля те! Кървиш!

Хира най-накрая сяда. Орхун отваря вратата – отвън стоят Муса и Гонжа.

– Муса! Донеси апарата за кръвно!

Муса се притеснява от тона на Орхун и го пита, дали сестра му е добре.

– Ще се оправи. Трябва просто да си почине! Донеси апарата, веднага! – нарежда Орхун.

Муса кимва и хуква. Гонжа стои на място, изненадана от ситуацията. Орхун ѝ казва остро:

– И ти върви. Достатъчно театър за тази вечер!

Гонжа преглъща, кимва и тръгва след Муса. Орхун се връща при Хира.

Орхун измерва кръвното налягане на Хира. Кървенето от носа ѝ е спряло, но загрижеността в очите му не намалява.

– Кръвното ти е нормално, но въпреки това е по-добре да отидем на лекар – казва той спокойно, но решително.

– Добре съм. Наистина. Просто искам да си почина – отвръща Хира с уморена усмивка.

– Тогава ела да си легнеш в леглото – предлага Орхун и се отправя към леглото и го подготвя.

– Събуй обувките си.

Хира се подчинява без съпротива и си изляга в леглото. Орхун нежно я завива.

– Щях да ти кажа да продължиш репетицията на вечерта с къна в съня си… но не искам и това. Просто трябва да се наспиш спокойно. Да се възстановиш. Ако ти трябва нещо…

Хира го поглежда с топла усмивка.

– Ще ти кажа.

Орхун кимва.

– Лека нощ.

– И на теб.

Хира го изпраща с поглед, в очите ѝ грее спокойствие. След като Орхун излиза, тя се обръща и взема телефона си. Започва да разглежда различни варианти за сватбени тържества.

Хира чете: -Сватба на село…. Сватба в имение – достойна за султани…. Направете сватбата си незабравима на най-новия модел яхта с уникално меню… Пристигане с лимузина или ретро автомобил…. Уникален кей за сватбата в имението…. Хотелски резервации и трансфери за гостите от чужбина…. Гримьор и стилист.

– Господи, колко е трудно! – въздиша тя. – Кой от всичките да избера? Как ще се справя с това?

Хира поема дъх, вдига химикалката и започва отново да си води бележки, въпреки умората.

Действието прескача. Хира е заспала седнала. Очите ѝ са затворени от изтощение, химикалката изпада от ръката ѝ и пада на пода. Хира се сепва и се събужда.

– Закъснях! – прошепва с ужас.

Поглежда към часовника. Очите ѝ се разширяват.

– Господи, наистина закъснях!

Хира хуква към гардероба, но на пътя си се вижда в огледалото. Замръзва. Вижда лицето си, и остава шокирана от вида си.

Орхун излиза от стаята си, когато точно в този момент Хира също излиза от своята. Движенията ѝ са бързи, почти припрени.

– Добро утро – казва Орхун с топъл и нежен тон.

Хира замръзва за секунда. Устните ѝ се разтварят, но веднага ги затваря. Паниката проблясва в очите ѝ.

– И на теб добро утро. Просто… бързам малко.

Докато Орхун се опитва да разбере защо тя е толкова припряна, Хира вече слиза по стълбите, избягва погледа му.

– Добре ли си? Почина ли си?

Без да се обръща, продължавайки да слиза, Хира извиква:

– Добре съм! Не се тревожи за мен!

Орхун я гледа замислено. Не забелязва нищо необичайно, но усеща, че тя прикрива нещо. Извиква след нея, с глас, пълен с топлина и тревога:

– Надявам се не си забравила какво ти казах! Не се изтощавай!

Хира вече е изчезнала от погледа му. Орхун остава сам на стълбите, доволен, но и раздразнен. В него се преплитат чувства, които сам не успява да разбере докрай.

Действието се пренася при Джихангир, който е седнал и преглежда папки и документи. Влиза Нева с чаша кафе и го поставя пред него.

– Все още ли ровиш в състоянието на Демирханлъ? – пита тя, полуусмихната.

– От онази вечер насам намерих доста документи – казва Джихангир, без да откъсва очи от масата. – Състоянието му е по-голямо, отколкото предполагах. Признавам, много умно е вложил парите.

Нева се усмихва с искра в погледа.

– Орхун Демирханлъ… ще се жени след месец. Предлагам да направим бляскаво появяване на сватбата му, батко. Благодарение на нас, ще бъде незабравима!

Джихангир вдига поглед. Очите му светят от самоувереност. Изражението му е хладно, целеустремено.

– Няма да чакам толкова.

Нева се изправя с бавна, самодоволна усмивка.

– Тоест… скоро всичко ще се промени, така ли?

– Не знам дали всичко, но е сигурно, че с него ни чака много голяма разплата.

Погледът на Джихангир става студен, почти жесток. Нева го гледа с лукава усмивка – доволна от това, което предстои.

Орхун вижда, че Хира излиза от стаята на Али и тръгва след нея. Хира влиза в спалнята, като прикрива лицето си. Орхун я настига.

– Добре ли си?

Хира се втурва в банята и затваря вратата.

– Случило ли се е нещо? Отвори вратата!

Мълчание. Орхун се притеснява, натиска вратата и влиза.

– Хира? Тук ли си?

– Да!

– Защо бягаш от мен? Криеш ли нещо?

– Не! Не крия нищо!

– Отвори вратата! – настоява той.

Хира стои обърната с гръб, объркана. Орхун влиза, обръща я внимателно с лице към себе си.

– Всичко наред ли е? Още кръв от носа ли ти тече?

– Не.

– Наистина ли?

– Да.

– Тогава какво е това по ръката ти?

– Херпес…

– Затова ли ме избягваш? – пита Орхун с усмивка.

– Виж ме! Как изглеждам? Ами ако не изчезне до сватбата? Не мога да се покажа така! Дори не исках и ти да ме виждаш така грозна…

Орхун сваля ръката ѝ от лицето:

– Не се вълнувай толкова. Херпес няма да ме отблъсне. Никаква рана не може да скрие красотата ти. Ще кажем на Муса, да отиде и вземе мехлем.

Хира кимва.

– Всичко това е от стрес. Моля те, обещай, не се преуморявай повече.

– Обещавам.

Действието прескача. Хира стои пред огледалото и маже устната си с крем. Муса и Гонжа са с нея.

– Благодаря ти, Гонжа.

– Моля! Муса щеше да купува крем, но му казах, че имам. От време на време и аз получавам.

– Муса, виж, покри ли се?

– Сестричке, нищо не се вижда. Нали, Гонжа?

– Почти го няма. До утре и той ще забрави, че е бил там.

– Дано…

– Но, сестричке – обажда се Муса – така става, когато искаш да направиш всичко наведнъж.

– Да тръгваме – казва Гонжа. – Нека г-жа Хира да си почине.

– Не! Недейте! Добре съм. Останете. Имаме още работа. За вечерта с къна се справихме, но сватбата… още не сме обсъдили нищо.

Муса се обръща към Гонжа.

– Какво да правим, ще останем.

Но точно тогава на телефона на Гонжа пристига съобщение.

– О, не! Чичо ми пита къде съм. Ако не се върна, ще ми се кара.

Гонжа излиза. Хира сяда с Муса.

– Хайде. Да започваме.

Хира взема тефтера си и го отваря. Готова е. Муса се усмихва.

Вуслат е задрямала на дивана, седнала с ръце в скута. Кенан и Нуршах се занимават с работа, но погледите им отново и отново се връщат към спящата Вуслат. Нуршах предлага да я завият с нещо, за да не настине.

Очите на Вуслат се отварят внезапно, и поглежда хладно Нуршах и брат си.

– Какво има? За какво говорите? – гласът ѝ е рязък.

– Како не е ли време да си ходиш? Ще се схванеш цялата – подканва а Кенан, без да я гледа директно.

Вуслат се изправя рязко. Изглежда горда, почти обидена.

– Добре съм. Колко още работа ви остава? Хайде, идваш с мен – заповядва Вуслат.

– Имам много за довършване. Затова ти казах, да се пробереш! – обяснява Кенан внимателно, но категорично.

– Няма как! Ще се женити, не може да останете двамата сами! После ще говорят хората! – настоява Вуслат с глас, който не търпи възражение.

–Како, виж… Късно е. Целият квартал спи вече – опитва се да я убеди Кенан.

Той се приближава, нежно хваща ръката ѝ:

– Хайде, скъпа ми сестричке Недей да натъжаваш брат си. Вземи си чантата.

– Аха… Ясно. Гониш сестра си – Вуслат го гледа видимо обидено.

– Какви ги говориш? – въздъхва Кенан. – Просто искам да си добре. Утре сутрин ще поговорим за всичко, обещавам.

Вуслат рязко издърпва чантата от ръката му.

– Дай я!

– Лека нощ – прошепва Нуршах, притеснено.

Вуслат я поглежда презрително, обръща се и излиза с високо вдигната глава.

Кенан и Нуршах въздъхват облекчени.

Докато Нуршах е съсредоточена върху документите пред себе си, Кенан се отпуска назад в стола си и въздиша тежко. Той отбелязва, че въпреки трудностите, са се справили добре. Признава, че не е възнамерявал да казва, че бракът им е просто формалност, но обстоятелствата не са му оставили избор.

Нуршах кимва леко и признава: – Няма да лъжа… за момент си помислих, че ще ме убие. Направо ме сви стомахът!

Кенан изглежда все още леко шокиран от случилото се. Не може да повярва, че сестра му си е помислила, че Нуршах е бременна.

Нуршах само повдига вежди с изражение, което казва „точно така“. Кенан се опитва да разчупи напрежението с шега,заявява, че светът трудно би понесъл още едно момиче като нея.

Нуршах обаче веднага го контрира: – А откъде знаеш, че ще е момиче? – отвръща тя на секундата. – И какво, ако е момче? Представяш ли си момче като теб, грубиян от малък!

Репликата ѝ го жегва, Кенан се изнервя и се защитава, не смята себе си за груб.

Двамата започват да се карат, като семейна двойка, която е свикнала да спори. В един момент осъзнават колко абсурдно звучи всичко, млъкват и се връщат към работата си. Тишината се възцарява отново, но не за дълго.

Кенан отново поглежда към Нуршах. Тя усеща погледа му и го пита какво му минава през ума. Той отвръща, че трябва да кажат истината на семейството ѝ, на майка ѝ, на брат ѝ.

– Казах „не“!Няма да им казвам и ти няма да се месиш! – реагира остро Нуршах.

В този момент в кантората влиза майстор Якуп с позната, спокойна усмивка: – Добър вечер, деца. Видях, че лампата свет, рекох, да мина за една чаша чай.

Присъствието му действа като спасителна пауза за двамата.

Нуршах сервира чай на Кенан и Якуп. Майсторът ѝ благодари с усмивка, а тя, с обичайната си сдържаност, им пожелава да им е сладко. Без да си налее за себе си, сяда до тях.

След кратко мълчание, Якуп се обръща към тях с поздрав. Казва, че е чул някои новини, но предпочита да ги чуе лично.

Погледите на Кенан и Нуршах се срещат. Нуршах не знае как да отговори. Кенан поема отговорността: – Това, което сте чули, е вярно. Женя се за Нуршах.

Якуп го гледа с полуусмивка, в която се чете, че е наясно каква е истинската причина зад този брак, и го казва направо: – Добре правите. Така поне ще си вземеш Нефес без пречки.

И двамата мълчаливо потвърждават, кимайки. Не се опитват да отричат.

След това Якуп се обръща към Нуршах с въпроса дали брат ѝ знае. Нуршах се напряга. Кенан я гледа с изражение „видя ли сега?“

– Не планирам да казвам на майка ми и брат ми, чичо Якуп.

Якуп не казва нищо, кимва бавно, в жест на разбиране. Нуршах отбелязва, че вече е късно и трябва да тръгва. Става, взема чантата си и пожелава лека нощ. Напуска кантората с бавни стъпки. В стаята остават само Кенан и Якуп.

Кенан се заглежда към вратата, след което се обръща към майстора. Изрича на глас онова, което отдавна го гложди отвътре: – Майсторе… какво ли ѝ се е случило в това семейство? Какво толкова е преживяла, че да не иска дори да ми каже?

Якуп отговаря спокойно, че най-добре е да попита Нуршах. Кенан обяснява, че вече го е направил. Но отговор така и не е получил. Той отново се вторачва във вратата. Лицето му става сериозно и замислено – ясно е, че мислите му са изцяло при Нуршах.